МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 05.11.2020 Г. ПО НЧХД № 6843/2019
Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НО, 5 СЪСТАВ
От
З.Д.Д., ЕГН: **********, е депозирана тъжба срещу П.И.П., ЕГН: **********, за
това, че на 18.07.2019 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, публично е казала
нещо унизително за честта и достойнството на З.Д., в нейно присъствие, а
именно: „***”, „манипулатори”, „лъжци”, „***, всички *** в селото са те ***”,
„пропаднала” - престъпление по чл. 148 ал.1 т.1, вр. чл. 146 ал.1 НК.
От
З.Д.Д. е предявен и граждански иск срещу П.И.П. за заплащане на сумата в размер
на 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в морални вреди, вследствие на отправените обидни думи, ведно със
законната лихва от датата на деянието – 18.07.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата.
В
хода на съдебните прения повереника на частния тъжител и граждански ищец – адв.
Д., излага доводи за доказаност на обвинението от събрания по делото
доказателствен материал, в частност гласните показания на свидетелите С., М., З.
и Д.. Навежда съображения, че в противоположна насока са показанията на
свидетелите З., М. и П., но същите не следва да бъдат кредитирани, доколкото
противоречат на събрани по делото писмени доказателства. Посочва, че частната
тъжителка е удряна с бухалка и обиждана от подсъдимата. Изтъкват се
противоречия в показанията на свидетеля П. и обясненията на подсъдимата. Поради
изложеното от правна страна изразява становище, че по несъмнен начин е
установено вменено на подсъдимата престъпление от обективна и субективна
страна. Излагат се доводи и за доказаност на гражданския иск. Претендират се разноски.
Частната
тъжителка и гражданска ищца – З.Д., поддържа изложеното от своя повереник.
Защитникът
на подсъдимата – адв. И., излага съображения, че между страните са образувани и
други наказателни дела от частен характер, като настоящото е провокирано като
отговор на депозирана тъжба от подсъдимата П. по отношение на частната
тъжителка Д.. Досежно свидетелските показания излага доводи, че не следва да се
кредитират показанията на свидетеля М., доколкото твърди, че е бил на далечно
разстояние от спора. Посочва, че частната тъжителка е нахлула в очертанията на
дома на подсъдимата и е започнало да я обижда и напада. Изтъква, че не е налице
противоречие между показанията на свидетеля П. и подсъдимата. Поради изложеното
моли подсъдимата да бъде призната за невинна, а предявеният граждански иск – да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Подсъдимата
П. поддържа изложеното от своя защитник. В предоставената й последна дума, моли
да за справедливост.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата П.И.П., ЕГН: **********, е
родена на *** ***. Към настоящия момент живее в ***. Същата е ***, с българско
гражданство. Завършила е средно образование, работеща, омъжена и неосъждана.
Частната тъжителка З.Д. притежавала
магазин за дрехи, находящ се в центъра на с. Йоаким Груево, обл. Пловдив. На
18.07.2019 г., вечерта, свидетелката К. З. се намирала пред магазина на
тъжителката Д., като последната й предложила да я закара до нейния дом, който
се намира срещу дома на подсъдимата П.. Тъжителката Д. спряла колата пред
къщата на свидетелката З. и видяла, че подсъдимата П. е в двора на своята къща,
заедно със своето дете. Тъжителката Д., като видяла подсъдмата П., се ядосала и
казала: „Ей сега ще и кажа!”. Свидетелката З. попитала тъжителката какво ще и
казва и дали се е случило нещо, но тъжителката тръгнала да излиза от колата.
Свидетелката помолила тъжителката да се успокои и тогава да каже на подсъдимата
каквото иска. Тъжителката не уважила молбата на свидетелката, започнала да вика
и тръгнала към дома на подсъдимата П.. Тъжителката започнала да обична
подсъдимата. Последната я попитала как може да влиза в нейния дом и да я
обижда. На обидните думи на тъжителката, подсъдимата отговорила: „Аз не съм
такава, ти си такава”. Започнала схвадка между двете, като и двете се удряли по
ръцете и главата и си дърпали косите. Свидетелката З. се опитвала да ги
раздели. Виковете от разправията между двете жени достигнала и до свидетелката П.
М., която също пристигнала на място и се опитала да раздели частната тъжителка
и подсъдимата. Детето на подсъдимата П. започнало да плаче. В този момент от
дома на подсъдимата излязъл нейният съпруг – свидетелят П.. Той хванал частната
тъжителка Д. за ръката и й казал да излезе от неговата къща и двор. Тъжителката Д. тръгнала към своя автомобил.
Свидетелката З. видяла златен синджир до една от колоните и го поставила в
автомобила на тъжителката.
След описаната ситуация, частната
тъжителка З.Д. посетила Отделение по Съдебна медицина, където след преглед и
било издадено СМУ № 834/2019 г.
За описаната ситуация, частната
тъжителка З.Д. депозирала тъжба срещу подсъдимата П.П. и нейният съпруг – К. П.,
въз основа на която било образувано НЧХД № 4669/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, за деяние по чл. 130, ал.1 НК.
Подсъдимата
П.П. от своя страна депозирала срещу частната тъжителка З.Д. тъжба, въз основа
на която било образувано НЧХД № 5737/2019 г. по описан а Районен съд Пловдив,
за деяние по чл. 148 ал.1 т.1, вр. чл. 146 ал.1 НК. В отговор на подадената
тъжба е депозирана и насрещна тъжба от З.Д., въз основа на която е образувано
настоящото производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на
подсъдимата П. /л.42-43/, показанията на свидетелите - К. З. /л.39-40/, П. М. /л.40/,
К. П. /л.40-41/, както и приобщените писмени доказателства – писмо от Районен
съд Пловдив, XIV н.
с-в, към което е приложен препис от тъжбата на подсъдимата П. срещу тъжителката
Д. и отговор от последната /л. 16-20/, и посмо от Районен съд Пловдив, IX с-в, към което е
приложен препис от тъжбата на З.Д. срещи П.П., с което й се вменява деяние по
чл. 130, ал.1 НК /л. 5-7/, съдебномедицинско удостоверение № 834/2019 г.
/л.87/.
При обсъждане на гласните доказателствени източници следва
да се посочи, че от материалите по делото се очертават две групи свидетели, с
противоречиво описание на включеното в предмета на доказване.
Първата
група касае подсъдимата П., свидетелите – К. З., П. М. и К. П.. Втората група
касае показанията на свидетелите Е.Й., В.З., Д.З. и А.М..
Несъмнено
от всички гласни доказателствени източници се установи, че между частната
тъжителка и подсъдимата е възникнал конфликт на 18.07.2019 г. в дома на
подсъдимата П.. Във всички останали част показанията на свидетелите са
разнопосочни, като се отграничават описаните вече две групи гласни
доказателства.
По
отношение на първата група гласни доказателствени източници, съдът следва да отбележи, че на първо място кредитира изцяло
обясненията на подсъдимата П.. Съобразно константната съдебна практика и
теорията, обясненията на подсъдим имат двуяка природа – те представляват както
доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез
съпоставка с останалите събрани обективни доказателства и подробния им анализ.
Изложеното от подсъдимата П. в частта за причината за започване на конфликта
между нея и частната тъжителка – Д., се подкрепя на първо място от свидетелката
З.. Същата се явява пряк очевидец на цялата ситуация – от нейното начало до
преустановяването на конфликтните отношения. С още по-голяма достоверност се
ползват показанията на свидетелката З., доколкото се установи, че същата е в
роднинска връзка с частната тъжителка, но въпреки посоченото излага възприятия
опровергаващи обвинението, което свидетелства за липсата на заинтересованост от
изхода на спора на същата. В тази връзка не се установи свидетелката З. и
частната тъжителка да са в конфликтни отношения, дори напротив – събрани са
доказателства, че двете се прибират често заедно с управляван от тъжителката
автомобил, което обстоятелство се е случило и на инкриминираната дата.
Обясненията на подсъдимата П. се подкрепят и в останалата част от показанията
на свидетелката З., а именно досежно отправяните обидни думи от частната
тъжителка по отношение на подсъдимата, отговора на последната и обстоятелството,
че двете жени са се хванали за косите. Изложеното от подсъдимата П. и
свидетелката З. в тази част съответства и на показанията на свидетелката П. М..
Последната също се явява свидетел – очевидец, като не се установява да е налице
заинтересованост от изхода на спора по отношение на свидетелката. Възприятията
и се преки, непосредствени и доколкото се подкрепят от обясненията на
подсъдимата П. и свидетелката З., съдът им дава вяра. В насока на изложеното от
двете свидетелки и подсъдимата, са показанията на съпруга на последната – К. П..
Действително, същият има сключен граждански брак с подсъдимата, но според
съдебния състав само по себе си посоченото обстоятелство не може да игнорира
показанията на свидетеля, а същите следва да бъдат подложени на по-внимателна
преценка и съпоставени с останалия, събран по делото, доказателствен материал.
Показанията на свидетеля П. също са преки и непосредствени, доколкото цялата
ситуация се е разиграла именно в неговия дом. Същите напълно кореспондират с
останалите гласни доказателства, обсъдени в изложението, на които съдът дава
вяра, а именно показанията на свидетелите З. и М.. Поради изложеното съдът дава
вяра и на неговите показнаия, независимо, че същият се явява съпруг на
подсъдимата П..
В противоположна насока на посочената група
свидетели са на първо място показанията на Е.Й. и А.М., които посочват, че са
били очевидци на възникналия конфликт. Съдът не дава вяра на показанията на
двамата свидетели, като не възприема изложеното от тях, че са се намирали на
датата и мястото на събитието. Изложеното се обуславя на първо място от
обстоятелството, че нито един от другите свидетели - очевидци не е възприел Й.
и М. да се намират в близост до възникналия конфликт. Така при съпоставка на показанията на свидетелите
З. и М., за които всички доказателствени източници свидетелстват, че са били по
времето и мястото на конфликта, като дори са опитвали да го предотвратят,
показанията на свидетелите Й. и М. се явяват изолирани от останалия
доказателствен материал. Липсват други доказателства в подкрепа на първо място
на обстоятелството, че двамата са присъствали на конфликта. На следващо място,
и изложеното от тях в показанията е изцяло в противоречие с показанията на
свидетелките З. и М., които както бе посочено са очевидци и незаинтересовани от
изхода на спора. Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав не
кредитира показанията на свидетелите Й. и М.. В допълнение към изложеното, и
двамата посочват, че са възприели конфликт с пострадало лице – техен близък, а
именно частната тъжителка, включително се излагат твърдения, че се нанася и
побой над нея, но и двамата навеждат съображения, че не се намесили в
конфликта, което според съдебния състав се явява и житейски нелогично. Само по
себе си последното обстоятелство не може да игнорира техните показания, но
същото единствено е в подкрепа на извод за недостоверност на същите предвид
цялостното им противоречие с останалите гласни доказателствени източници.
В противоречие с първата група свидетели са и
показанията на свидетелите В.З. и Д. З.. Досежно посочените свидетелите се
отнася изложеното вече от съдебния състав, че техните показния следва да бъдат
подложени на по-внимателна преценка, доколкото В.З. се явява съпруг на частната
тъжителка, а Д.З. – негова майка. Настоящият съдебен състав не дава вяра на
показанията на свидетелката З., доколкото нейните показания са в противоречие с
показанията на свидетелите М. и З., които съдът кредитира като обективни,
предвид обстоятелството, че за същите липсва причина за евентуалната им
заинтересованост от изхода на спора. На следващо място, прави впечатление, че
показанията на свидетелката, при пресъздаване на възприетата от нея фактическа
обстановка, са насочени единствено към изречени от подсъдимата думи по
отношение на частната тъжителка. Свидетелката З. обаче не излага факти във
връзка с други, несъмнено установени обстоятелства по делото като наличие на
други лица в двора при възникналия конфликт, причината за неговото възникване и
отправяни думи от частната тъжителка. По този начин изложеното от свидетелката
във връзка с изречените думи на подсъдимата се явява изолирано с оглед цялата
описана от нея фактическа обстановка и не се кредитира от съдебния състав.
Досежно показанията на свидетеля В.З., съдът
намира, че същите несъмнено са производни – възпроизвеждат разказ на частната
тъжителка. Безспорно, в доказателствения процес е
недопустимо производните доказателства да подменят наличните първични такива.
Не съществува обаче забрана за използване на производни доказателства въобще –
липсва процесуална пречка те да бъдат използвани като средство за разкриване на
първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна на
първичните, ако последните са недостъпни /така
Решение №113/23.06.2015 по дело №93/2015 на ВКС/. В настоящия случай, с
показанията на свидетеля З. се прави опит да бъдат подменени първични
доказателствени източници – показанията на свидетелите З., М. и П. и
обясненията на подсъдимата П., поради което неговите показания не могат да
служат като годен доказателствен източник за установяване на факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване. Показанията на свидетеля не
могат да служат за проверка на първични доказателствени източници, доколкото не
са налице такива в насока изложеното от частната тъжителка. Поради изложеното и
предвид противоречието на показанията на свидетеля с останалия доказателствен
материал, събран по делото, същите не се кредитират.
Досежно издадено СМУ и останалата медицинска
документация на частната тъжителка З.Д., съдът намира, че същите са ирелевантни
за настоящия спор, доколкото в предмета на доказване по чл. 102 НПК се включва
наличието на употребени обидни думи от подсъдимата в присъствието на
тъжителката, не и нанесени удари от същата, доколкото правната и фактическа
рамка на спора касае престъпление по чл. 146 НК.
Изводът
за чистото съдебно минало на подсъдимата, съдът направи въз основа на
приложената по делото справка съдимост /л.26 от делото/.
Останалите
обстоятелства, приети в описаната фактическа страна, се доказват по несъмнен
начин от свидетелските показания и приложените писмени доказателства, поради
което съдът заключи, че следва да приеме за установена тази фактическа
обстановка. Досежно същите не се констатираха противоречия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От
така възприетата по-горе фактическа обстановка не се установи по несъмнен начин
на 18.07.2019 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, подсъдимата П.П. публично да
е казала нещо унизително за честта и достойнството на З.Д., в нейно присъствие,
а именно: „***”, „манипулатори”, „лъжци”, „***, всички *** в селото са те ***”,
„пропаднала” – престъпление по чл. 148 ал.1 т.1, вр. чл. 146 ал.1 НК. В тази
връзка бяха изложени подробни съображения в доказателствения анализ поради каква
причина съдът намира, че подсъдимата П. не е изрекла вменените й с частната
тъжба обидни думи, които не следва да бъдат преповтаряни. За да признае
подсъдимата за невинна, съгласно чл. 304 от НПК, съдът следва да
констатира, че по делото не е установено, че деянието е извършено от подсъдимата
или че е извършено от нея виновно, както и когато деянието поначало не
съставлява престъпление. В настоящия случай, от приетата по делото
фактическа обстановка, следва, че не се установи възникналия конфликт на
18.07.2019 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, подсъдимата да е употребила
обидни думи към частната тъжителка „***”, „манипулатори”, „лъжци”, „***, всички
*** в селото са те ***”, „пропаднала”, както в нейно присъствие, така и
публично. Дори напротив, от събраните доказателства се установи, че конфликтът
е започнат именно от частната тъжителка и че тя е отправяла обидни думи към подсъдимата.
Въз основа на
изложените обстоятелства съдът намери, че подсъдимата не е извършила
престъпление по чл. 148 ал.1 т.1, вр. чл. 146 ал.1 НК, поради което
на основание чл. 304 НПК я оправда по така повдигнатото с тъжбата обвинение.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Основателността
на иск с квалификацията на чл. 45 ЗЗД, се обуславя от наличието на
правопораждащ деликтната отговорност на ответника фактически състав, който
включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение.
С оглед приетата
фактическа обстановка и достигнатия правен извод за липса на извършено деяние
от подсъдимата, имащо характера на престъпление по чл.
148 ал.1 т.1, вр. чл. 146 ал.1 НК., то съдът намира, че не е налице една от
предвидените предпоставки в чл. 45 ЗЗД, а именно наличие на противоправно
деяние. Доколкото липса елемент от фактическия състав на посочената разпоредба,
то предявеният иск за осъждане подсъдимата да заплати на тъжителката причинени
неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, вследствие на вмененото и
деяние се явява неоснователен. Предвид липсата на една от предпоставките за
неговото уважаване, и доколкото всички се явяват в условията на кумулативност,
то се явява безпредметно обсъждането на останалите такива. Доколкото
претенцията за заплащане на законна лихва върху посочената сума, считано от
18.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата се явява акцесорна по
отношение на главната, то същата също бе отхвърлена като недоказана.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 190 ал.1 НПК частната тъжителка Д. бе осъдена
да заплати на подсъдимата П. сумата в размер на 1000 лева, представляваща
извършени от нея разноски в настоящото производство, а именно: адвокатско
възнаграждение за ангажиране на защитник. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие от 12.09.2020 г., уговореното възнаграждение за процесуално
представителство по делото е било реално заплатено.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.