Решение по дело №3847/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 октомври 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20194430103847
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………….........

 

гр. Плевен, 24.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІI граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

           

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

 

при секретаря  В. Георгиева като разгледа докладваното от съдията  Дилова гр.дело № 3847 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Иск с правно основание чл. 288 ЗЗД вр. чл. 36 от ЗА.

          Производството по делото е образувано по подадена искова молба подадена  от   адв. Ф.П. против Ж.О., в която се твърди че през  м. януари  2018г. между страните бил сключен договор, в който ищецът като адвокат се задължил да заведе дело от името на ответницата срещу *** и да осъществи действия за защита и реализиране на правата и интересите му. Твърди се, че страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Твърди се, че ответницата е заявила, че ще заплати парите след като получи пенсията и ищцата е образувала делото без да получи възнаграждение.  Твърди се, че  ищцата е внесла и сумите за вещо лице- 160 лв,  10 лв за вписване на исковата молба, 7, 50 лв за удостоверение за данъчна оценка, както и 50 лв държавна такса, която ответницата и заплатила. Твърди се, че ищцата  е осъществила правна помощ по делото, но не е получила направените от нея разноски и адвокатски хонорар. Твърди се, че ищцата е изпратила нотариална покана до ответницата,но до този момент ответницата не е изпълнила задължението си.  Отправя искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответника да заплати сумата 300 лв, представляваща неплатено възнаграждение по договор за правна помощ,както и сумата 180 лв, представляваща направени от ищцата разноски за водене на делото, платени за сметка на  ответницата, ведно със законната лихва върху сумите.

           Ответникът в дадения срок не е представил писмен отговор.  В съдебно заседание се явява лично и изразява становище, че не дължи възнаграждение на ответницата, тъй като не е упълномощавала адв. П. да води дело.

          Съдът, като прецени доказателствата по делото взе предвид доводите и възраженията на страните и закона, намира за установено следното:

          Видно от представения по делото договор за правна помощ е, че на 08.12.2017г. между страните е подписан договор, с който ищцата се е задължила от името на ответницата да извърши действия за защита и реализиране на правата и законните й интереси във връзка със завеждане на дело по чл. 108 от ЗС. В договора подробно са уредени правата и задълженията на страните, цената и начина на плащане, както и предпоставките за прекратяването му.

          По делото е представено извлечение от ПОС терминал в РС Плевен, от което е видно, че за образуване на дело ищцата е внесла от името на ответницата сумата 50 лв за държавна такса. Представено е и платежно, от което е видно, че ищцата е заплатила от името на ответницата сумата 5.00 лв за издаване  на удостоверение за данъчна оценка. Представено е и нареждане, от което е видно че ищцата е заплатила по сметка на Агенцията по вписванията сумата 10 лв за вписване на исковата молба. Представено е и платежно, от което е видно че ищцата е внесла от името на ищеца по сметка на ПлРС сумата 160 лв за ВЛ.

          Представена е и покана от ищцата, адресирано до ответницата, в която е поискал изпращане на дължимото възнаграждение по договора за правна защита и съдействие, както заплащане на заплатените от адв. П. от името на ищцата суми във връзка с водене на делото.

          В съдебно заседание ответницата не оспорва, че подписите под договора за правна помощ и пълномощно са  нейни. Твърди, че не е искала от ищцата да води дело по чл. 108 от ЗС, а да напише молба до прокуратурата. Не оспорва, че не е платила сумата 300 лв за адвокатско възнаграждение.

          Видно от приложеното гр. № 651/2018г. по описа на ПлРС е, че по искова молба подадена от Ж.О. представлявана от адв. Ф.П. против *** е образувано гражданско дело . Видно от протоколите от проведените открити съдебни заседания е, че във всички съдебни заседания ищцата се е явявала лично и с адв. Ф.П.. По делото няма доказателства, че ищцата е оспорила представителната власт на   адв. П., нито е заявила че не поддържа исковата молба, напротив същата е изразявала становище по предмета на делото. 

          При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

          Няма спор по обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за осъществяване на действия за защита от ищеца и реализиране правата и интересите на ответницата.Според Закона за адвокатурата упражняването на адвокатската професия е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица, осъществявана чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси, както и изготвяне на книжа, свързани с възложената от клиента работа и представителство на доверителите и подзащитните пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица.Видно от приложеното гр.д№ 651/2019г. по описа на ПлРС ищцата е подала искова молба, явявала се е  в съдебно заседание  заедно с ответницата и вВ този смисъл са изцяло неоснователни възраженията в отговора за липса на постигнато съгласие между страните за представителството пред  съда по гр. дело № 651/2018 г. на ПлРС.  Съгласно чл. 36 ал. 1 от ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. В договора за правна помощ е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв и е посочено, че ответницата е заплатила в брой сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение. В тази част договора за правна помощ има характер на разписка за получената сума.  В съдебно заседание ответницата заявява, че не е платила сумата тъй като счита че не дължи плащане за нещо, което не е искала, тъй като не е искала от адв. П. да и води дело по чл. 108 от ЗС, а е искала да и бъде изготвена жалба до прокуратурата. Тези твърдения на ищцата се опровергават от нейното процесуално поведение по гр.д.№ 651/2018г., по което дело тя се е явявала на всяко заседание, както и е изразявала становище по предявения иск и възражения на ответната страна.  С оглед на това съдът приема, че в съдебно заседание по настоящото ответницата е признала неизгоден за нея факт, а именно  че не е заплатила сумата 300лв за адвокатско възнаграждение уговорено в договора за правна помощ и съдействие. В съдебно заседание ответницата не оспорва, че е подписала договора за правна помощ и съдействие, но не е изписала съдържанието му. Обстоятелството кой  и кога е изписал  текста в документа  е правноирелевантно. Авторството на едно изявление не се установява от това кой е изписал текста, а от факта, чий е подписа под него. Както в специалния закон- чл. 26 ал. 2 от ЗА, така и в общия случай на договора за поръчка- чл. 288 от ЗЗД, законодателят е уредил тези случаи, като е регламентирал, че дори и при оттегляне на пълномощията, възнаграждението остава дължимо. Клиентът по договора за правна помощ е в правото си по всяко време да оттегли пълномощията си и без да е необходимо той да мотивира това свое действие, като по този начин поръчката се прекратява, но същото не го освобождава от задължението му по заплащане на уговорения хонорар, доколкото адвокатът не е дал повод за подобно поведение на своя клиент. В случая не само не са оттеглени пълномощията на адв. П., но ответницата е участвала заедно с адв. П. в производството по гр.д.І 651/2018г. по описа на ПлРС, поради което възраженията и че не е упълномощавала адв. П. да води дело са недоказани . Предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Видно от представените доказателства е, че ищцата от името на ответницата е заплатила дължимите такси и разноски в производството- държавна такса, такса за данъчна оценка,  такса за вписване на исковата молба и депозит за ВЛ в общ размер 230 лв. В исковата молба и в представената покана се съдържат твърдения, че ответницата е заплатила на ищцата сумата 50 лв, с което е прихванала платената държавна такса. Поради изложеното ответницата дължи на ищцата плащане на сумата 180 лв. с която ответникът неоснователно се е обогатил със заплатени от ищеца разноски по  гр.д.№ 3847/2019г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2019г.

          С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в размер на 50 лв за държавна такса

           Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на осн. чл. 288 ЗЗД вр. чл. 36 от ЗА Ж.А.О. ЕГН ********** *** да заплати на Ф.Ф.П. ЕГН ********** сумата 300 лв, представляваща неплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, както и сумата 180 лв. представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване със заплатени от ищеца разноски по  гр.д.№ 651/2018г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2019г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ж.А.О. ЕГН ********** *** да заплати на Ф.Ф.П. ЕГН **********  сумата 50 лв представляваща направени разноски по делото

          Решението може да се обжалва с въззивна жалба в  двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, пред Плевенски  окръжен съд.                                                                

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: