Решение по дело №111/2015 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 66
Дата: 12 юни 2015 г. (в сила от 7 юли 2015 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20154230200111
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 април 2015 г.

Съдържание на акта

 

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Севлиево,  12.06.2015 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на   двадесет и осми май    

през две хиляди  и  петнадесета година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

            

при секретаря         К.  Н.

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията Божилова                    А.Н.Дело № 111                          по описа

за 2015  година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

            Жалбоподателят Д.П.Д. *** е обжалвал наказателно постановление № 14-0341-000113 от 24.03.2015 година на Началник Сектор към ОД на МВР гр. Габрово, РУ „Полиция” гр. Севлиево Г.А., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, във връзка с ал. 1 му е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 47 от ЗДвП. 

            ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че наказателното постановление следва да се отмени, тъй като жалбоподателят счита, че няма вина за настъпване на пътно – транспортното произшествие.

За ответника по жалбата – РУ “Полиция” гр. Севлиево, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо преписката, се прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 08.04.2015 година. Видно от регистрационния индекс на жалбата, тя е постъпила в РУ „Полиция” гр. Севлиево на същата дата, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:

На 07.03.2015 година, около 10:20 часа, жалбоподателят Д.П.Д. управлявал л.а. „Тойота Ланд Круизер” с рег. № ЕВ 8272 АР, собственост на „Нектар” АД гр. Севлиево, по път № 1165 в посока с. Боаза, община Севлиево, като при кръстовището, образувано с път № 3160 извършил маневра завиване на дясно, при което настъпил страничен удар между автомобила, управляван от него, и движещия се по път № 3160 лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ЕВ 8600 АВ. Произшествието било посетено от полицейските служители М.П. и И.Н., които след изслушване на участниците в произшествието, съставили на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение за това, че на 07.03.2015 година около 10:20 часа на път № 1165 в посока с. Боаза управлявал л.а. „Тойота Ланд Круизер” с рег. № ЕВ 8272 АР, собственост на „Нектар” АД гр. Севлиево, като не съобразил скоростта си на движение при навлизането на кръстовище, образувано с път № 3160 и завил на дясно по същия път, без да пропусне движещия се по път с предимство на равнозначен път, който му се намира от дясно, л.а. „Опел Астра” с рег. № ЕВ 8600 АВ и го ударил странично, в следствие на което  настъпило ПТП с материални щети.

По време на проверката бил съставен и протокол за ПТП Рег. № 50 от 07.03.2015 година, в който полицейските служители описали щетите по двата автомобила, съставили схема на произшествието и направили снимки.

            След съставянето на акта за установяване на административно нарушение, същият бил предявен на жалбоподателя за запознаване със съдържанието му, като последният не вписал възражения срещу съставения акт. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същият депозирал писмени такива, в които изказал несъгласие с приетата от полицейските служители фактическа обстановка, както и с извода им относно съвината на двамата участници в ПТП – то.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление. В него наказващият орган е приел, че жалбоподателят Д., след като на 07.03.2015 година около 10:20 часа на път № 1165 в посока с. Боаза управлявал л.а. „Тойота Ланд Круизер” с рег. № ЕВ 8272 АР, собственост на „Нектар” АД гр. Севлиево, като не съобразил скоростта си на движение при навлизането на кръстовище, образувано с път № 3160 и завил на дясно по същия път, без да пропусне движещия се по път с предимство на равнозначен път, който му се намирал от дясно, л.а. „Опел Астра” с рег. № ЕВ 8600 АВ и го ударил странично, в следствие на което настъпило ПТП с материални щети, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на нарушението, визиран в чл. 47 от ЗДвП. За това нарушение на закона и на основание чл. 179, ал. 2 от същия закон, административно – наказващият орган /АНО/ е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 100,00 лева.

            В съдебно заседание и в жалбата си до съда Д.Д. твърди, че наказващият орган е издал едно незаконосъобразно и неправилно наказателно постановление, поради факта, че същото е съставено въз основа на АУАН, в който неправилно са описани обстоятелствата, при които е станало ПТП. Той твърди, че няма вина за настъпване на ПТП, тъй като произшествието е станало след навлизането му по пътя, по който се движел другия участник в произшествието, т.е. след извършване на маневрата завиване на дясно, като след завоя другият автомобил се движел срещу него неправомерно в лентата му за  движение, поради което той задействал спирачната система на автомобила и преустановил движението му. В този момент другият автомобил се ударил в него.

            Същите фактически обстоятелства бяха изтъкнати от жалбоподателя и в съдебно заседание. Той обясни още, че след като пристигнали полицейските служители и огледали местопроизшествието, актосъставителят извикал другия водач на автомобила и му показал в коя лента за движение е следвало да се движи.

            По делото беше разпитан полицейският служител М.П., който каза, че от обясненията на двамата водачи и от разположението на двата автомобила в момента на удара, той и неговият колега приели, че вина за настъпване на ПТП имат и двамата водачи на автомобили. Нарушението на жалбоподателя се състояло в това, че не е съобразил скоростта си на движение с това, че наближава и навлиза в кръстовище със скорост, която не му позволява да спре при възникналата непосредствена опасност, а нарушението, което е извършил другия водач се състояло в това, че той не се е движел в правилната дясна лента за движение, а в лявата такава, която е лентата за движение на жалбоподателя. Именно поради това полицейските служители приели, че и двамата имат вина за настъпването на произшествието и съставили актове за установяване на административно нарушение и на двамата водачи, участвали в инцидента.

            При преценка на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът достига до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗДвП, която наказващият орган твърди, че е нарушил жалбоподателя, всеки водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. В производството по ЗАНН в тежест на административно – наказващият орган е да докаже твърдяното от него в обжалваното наказателно постановление, че жалбоподателят Д. е извършил нарушението, визирано в посочената по – горе разпоредба, т.е. да докаже, че същият се е движел със корост, която не му позволила да спре и да пропусне другия участник в движението, който бил с предимство, при приближаване на кръстовището. В конкретния случай съдът намира, че по делото липсват несъмнени доказателства в тази насока. Полицейските служители не са били очевидци на инцидента и са стигнали до твърдяните от тях изводи в следствие местоположението на автомобилите след удара и обясненията на двамата участници в движението. От изготвения по делото Протокол за ПТП и от обясненията на жалбоподателя, че другият участник в движението се е движел в неговата лента за движение, който факт не беше оспорен от актосъставителя, съдът стига до извода, че пътно – транспортното произшествие е настъпило в следствие на виновното поведение само на водача на другия автомобил. Твърдението на наказващия орган, че жалбоподателят се е движел със скорост, която не му позволила да спре и да пропусне участниците в движението с предимство, не бе подкрепено с нито едно доказателство. Освен това от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че ударът е настъпил в лентата за движение на жалбоподателя, след като същият вече е бил завил на дясно, което означава, че той се е движел правомерно в своята лента за движение когато водачът на другия автомобил го е ударил. Безспорен е и факта, че последният се е движел неправомерно в лентата за движение на жалбоподателя срещу него, което несъмнено води до извода, че вина за настъпване на пътно – транспортното произшествие има единственно и само този участник в произшествието. Ако той се беше движел в неговата лента за движение, удар между двата автомобила нямаше да настъпи.

От изложеното следва, че описаните в акта за установяване административни нарушения и в наказателното постановление фактически обстоятелства не отговарят на действителната фактическа обстановка и водят до извода за недоказаност от страна на наказващия орган на твърдяното административно нарушение.

 Съобразявайки изложеното по - горе съдът намира, че от материалите по делото не се установява жалбоподателят да е осъществил състава на административното нарушение, визирано в чл. 47 от ЗДвП, поради което счита, че издаденото наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. 

            Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                Р     Е     Ш     И :

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-0341-000113 от 24.03.2015 година на Началник сектор към ОД на МВР гр. Габрово, РУ”Полиция” гр. Севлиево Г.А., с което на Д.П.Д. ***, ЕГН: **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100,00лв. /сто/  лева, за нарушение на чл. 47 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

           

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: