Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №  ………

 

гр. Своге, 21.09.2021 година.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Районен съд Своге, трети състав в публично съдебно заседание, проведено на първи октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 Председател: Стефан Стойков

 

при секретар Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 641 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба, вх. № 2890 от 15.10.2018 г. по вх. регистър на съда /предявена от ищеца – „Топлофикация-Перник” АД, със седалище и адрес на управление:град Перник, кв.”Мошино”, ТЕЦ”Република”, чрез пълномощник:юрисконсулт Е. М., с която иска да бъде признато за установено, че ответника – М.П.Б., с адрес: *** дължи сумата от 662,71 лева, съставляваща главница - неизплатена  дължима сума за консумирана топлинна енергия за  апартамент, находящ се в град …. за периода от 01.07.2012 г. до 31.07.2017 г., както и сумата от  226,26 лева, представляваща законна лихва за забава  на месечните плащания за периода от 09.09.2012 г. до 26.02.2018 г. Претендира и законна лихва върху главницата за период, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окнчателното изплащане.

В молбата се твърди, че ответника  e потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град .., но въпреки, че  е ползвал такава за процесния период, не заплатил дължимата сума. Твърди се, че ищецът е подал  заявелние по чл.410 от ГПК и е образувано ч.гр.д.№  517/2018 г. п описа на РС Своге, но ответника  направил  писмено възражение за плащане на посочените в издадената заповед суми, поради което предявава настоящия иск.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. По негово искане е допуснато извършване на съдебно-счетовводна експертиза, както и съдебно-техническа експертиза.

В срока за отговор ответника подава такъв, като оспорва предявения иск. Твърди, че сумите се претендират за период по-дълъг от периода, през който е бил собственик на апартамента. Твърди, че го е продал на 23.06.2016 г.

Твърди, че в жилището липсвали тръби и радиатори за доставка на топлинна енергия, че имотът не е бил топлоснабден, че посочената топлинна енергия не е постъпила в него и не е отчетена със средства за търговско измерване/топломери/.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, каато представя писмени доказателства и по негово искане е допуснат до разпит свидетел. Иска отхвърляне на иска.

 

Исковата молба е подадена при условията и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 422 от ГПК след като по ч. г. гр. д. № 517/2018 г. по описа на РС Своге, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, същият е подал възражение. На заявителя е изпратено съобщение за подаденото възражение, като в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК  е предявена настоящата искова молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа  и правна страна:

Искът е допустим, като в проведеното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение за сумите, по отношение на които са предявени настоящите установителни искове и в установените срокове е възразено срещу заповедта.

По същество предявените искове са частично основателни, както предвид установеното обстоятелство, че ответникът не е едноличен собственик на топлоснабдения имот, а така също не е задължен за заплащане на суми, отнасящи се до период от време, в което не е бил собственик на топлоснабдения имот.

Ищецът е придобил правото на собственост над недвижим имот – …. Имотът е топлоснабден, като отоплителните уреди /радиатори/ са премахнати, но е съществувала част от сградната инсталация.

Ответникът е придобил правото на собственост над имота на 13.07.2012 г., с влизане в сила на постановление на ЧСИ С.Б., с което имотът му е възложен по реда на глава четиридесет и трета от ГПК, след извършване на публична продан и обявяване на ответника за купувач.

Отчитането на топлинната енергия в сградата, където се е намира апартамента, собственост на ответника, през процесния период се е осъществявало чрез дялово разпределение, извършвано от „Данувиус" ЕООД в периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., а след този момент от „Техем Сървисиз" ЕООД, която е придобила първата от посочените. Били са сключени и съответни договори между ищеца и лицата, осъществяващи дяловото разпределение в сградата ЕС.

Със заявление от 19.12.2013 г. ответникът е поискал от ищеца откриване на партида на негово име, легитимирайки се като собственик на имота.

През процесния период при изчисление на топлинната енергия за отделните абонати в ЕС са приспаднати технологичните загуби, коректно са извършени и отчетени данните за начисленото потребление на топлинна енергия за имота – топла вода по линия на отчети на главен водомер, както и за сградна инсталация, изравнителните сметки са връчвани надлежно на ЕС и не е имало възражения срещу тях от ответника, главният топломер е отговарял на необходимите изисквания при проверки 2011, 2013 и 2016 г.

За процесни период в счетоводство на ищеца са начислени задължения на ответника в общ размер на 888,97 – главница и лихва за забава, като е отчетено приспадане на сумите за възстановяване и са отчетени начислените фактури, а обезщетението за забава е определено съгласно падежите на отделните задължения съобразно ОУ.

Към 23.06.2016 г. ответникът е притежавал недвижимия имот в съсобственост със св. Т.Р.Т., без да са известни дяловете в съсобствеността, както и от кой момент св. Т. е придобил дял от собствеността. На посочената дата ответникът и св. Т. са продали имота на трето неучастващо лице.

При тези факти съдът приема, че исковете са основателни, но само за половината от претендираната главница и лихви.

На основание чл. 153 от ЗЕ собствениците или ползвателите на имот, част от ЕС, която е топлоснабдена чрез абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия. Като абонат и собственик на недвижими имот ответникът е задължен за заплащане на начислените суми, макар и да не е имало монтирани отоплителни тела, след суми се начисляват и за топла вода, както и за сградна инсталация.

Несъмнено от представения от ответника нотариален акт № 18, том 2, рег. № 1222, дело № 192/2016 г. се установява, че към датата на изготвянето му собственици на имота са били като ответника, така и свидетеля Т.Р.Т., след като и двете лица са описани като продавачи в посочения НА. Може да се предполага, че св. Т. е придобил дял от недвижимия имот с описания като приложение НА 160, том 9, дело № 1481, вписан в СВ Перник на 02.10.20212 г., съответно от тази дата е задължено лице за заплащане на начислените суми от ищеца.

При липса на доказателства за дяловете на ответника и св. Т. в собствеността съдът приема, че дяловете на това лице и ответника са равни, поради което и съответно ответникът е отговорен и задължен за половината от начислените задължения към ищеца, поради което в такъв размер следва да бъдат уважени претенциите, а в останалата част отхвърлени.

Също така съдът отчита, че претендираните суми главница в размер на 662.71 лева и лихва за забава в размер на 226.26 лева са формирани като съответно сбор от дължими суми за дължима главница по месеци, както и сбор от дължими лихви, определени върху всяко едно от месечните задължения. На база извлечение от сметка, издадена от ищеца л.3, е видно, че част от тези общи суми са и суми за м.07.2017 г., а именно сума от 8.21 лева за главница и 0.28 лева за лихва за период от 08.09.2017 г. до 26.02.2018 г. Предвид факта, че през месец 07.2017 г. ответникът не е бил собственик на имота тези отделни суми не могат да му се вменят в задължение, поради което преди разделяне на дължимите суми наполовина следва да се извадят посочените суми за главница и лихви, отнасящи се до м.07.2017 г.

По този начин общата дължима сума за топлинна енергия за периода, в който ответникът е бил собственик на имота е в размер на 654.50 лева за главница и сумата от 223.98 лева за лихва за забава, половината от които суми са дължими от ответника М.Б., съответно следва да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 327.25 лева за главница и сумата от 111.99 лева за лихва за забава. В останалата част претенциите на ищеца следва да бъдат оставени без уважение.

Без разглеждане следва да се остави възражението на ответника за изтичане на погасителна давност, след като това възражение е заявено с писмена молба преди последното по делото заседание, а именно с молба от 17.09.2019 г. /съдът е пропуснал да я докладва в с.з./, след като срока за всякакви възражения, в това число и за давност могат да се правят от ответника с отговора на исковата молба, какъвто е представен на 18.01.2019 г. /препис от ИМ и д-вата са връчени на лично на ответника на 19.12.2018 г./, но в този отговор не е направено това възражение, съответно на основание чл. 133 от ГПК не може в по-късен момент да се ползва от възможността да се позовава на погасителна давност чрез възражение.

 Съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските, след като никъде по делото не се откри искане както на ищеца, така и на ответника за присъждането им.

Предвид всичко изложено съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ОТВЕТНИКА – М.П.Б., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА - „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: град Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, чрез пълномощник: юрисконсулт Е.М. следните суми: Сумата от 327.25 /триста двадесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща главница - неизплатена  дължима сума за консумирана топлинна енергия за  апартамент, находящ се в град …, за периода от 01.07.2012 г. до 23.06.2016 г.; Сумата от 111.99 /сто и единадесет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляваща законна лихва за забава  на месечните плащания за периода от 09.09.2012 г. до 26.02.2018 г.; Законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 20.03.2018 г., до окончателното изплащане,

КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете на ищеца за установяване, че ответникът му дължи суми за консумирана топлинна енергия над присъдената сума от 327.25 лева до пълния размер на тази претенция от 662.71 /шестстотин шестдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ лева и за лихва за забава над присъдената сума от 111.99 лева до пълния размер на тази претенция от 226.26 /двеста двадесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: