РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр.
Пловдив, 14.01.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав в публично съдебно заседание
на шестнадесети декември
през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.и участието на
прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като
разгледа докладваното от член – съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА к.н.а.х дело № 3253 описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Гарока“ ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Р.А.В., чрез пълномощника адвокат Х.В. *** срещу Решение
№ 130 от 24.09.2019г. на Асеновградския
районен съд, II – ри
н.с. постановено по АНД № 461 по описа
на същия съд за 2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 232962-F236682/14.12.2016г.
на Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което, на основание
чл.185,ал.2,вр. с ал.1 от ЗДДС, на дружеството е
наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за
извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Релевираните касационни основания се субсумират в извода, че атакувания съдебен акт е постановен
в противоречие със закона и наложеното наказание е явно несправедливо –
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.3 от НПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Поддържа се, че в случая касаторът
не е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение,
като са налице и основания за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и
направените изводи от първоинстанционния съд в
обратния смисъл са необосновани.
Иска се първоинстанционното
решение да бъде отменено, като бъде изцяло отменено и наказателното
постановление.
3. Ответникът по касационната жалба – ТД
на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.застъпва
становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Асеновградският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от „Гарока“ ООД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление ***
представлявано от управителя Р.А.В., срещу Наказателно постановление № 232962-F236682/14.12.2016г.
на Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което, на основание
чл.185,ал.2,вр. с ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложено административно
наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.
чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
НП е постановено
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № F 236682/25.08.2016г. съставен от С.С.П.
на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив.
Обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации се свеждат до следното:
Извършена била оперативна проверка на 19.08.2016
г. от служители на ТД на НАП, в обект – бърза закуска „Колор
2“, находящ се в ***, стопанисван от „Гарока“ ООД, във
връзка със спазване на разпоредбите на действащото данъчно законодателство. При
проверката е установено, че в регистрираното в обекта фискално устройство не се регистрира всяка промяна на касовата наличност, а именно
установено е, че не е регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми“, промяна в касовата
наличност в размер на 24.90 лева. Посочената сума е установена като положителна
разлика между фактическата касова наличност от 76.80 лв., посочена в направения
опис на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ – в размер на
51.90 лв.
Извършеното нарушение не е довело до
неотразяване на приходи.
Нарушението е констатирано при
извършена проверка, документирана с ПИП сер. АА № 0243962
от 19.08.2016 г.
Така описаното деяние
е квалифицирано в АУАН, като административно нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1
от ЗДДС.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7.
В хода на първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Л.И.Ц.-Р
и В.Н.Б..
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат
районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни
доказателства, че от страна на касатора е осъществен
състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение
на разпоредбите на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
В тази
връзка съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
констатираната сума не е въведена като касова наличност, тъй като била оставена
от клиент за друга цел, а не като плащане за извършена услуга. Съдът е приел,
че видно от описа на наличните средства в касата на обекта, изготвен от лицето,
което е оперирало, както с паричните средства, така и с фискалното устройство,
а именно сервитьорката Б., тази сума е част от фактическата наличност на
паричните средства от дейността на заведението. Приел е, че никъде в хода на
административната проверка не е направено възражение, в което да се посочи, че
тази сума не е част от паричните средства от оборота. Такова възражение не е
направено, нито в съставения на место констативен протокол, нито по-късно при
съставянето и предявяването на АУАН от управителя на дружеството, а именно
тогава е бил надлежния процесуален момент за да се наведат тези възражения, за
да е възможна проверката на наведените обстоятелства още в хода на
административно-наказателната преписка.
Ето защо и като е намерил, че възражението се опровергава от приложените
писмени доказателства, а именно изготвения нарочен опис, за който изрично е
посочено, че е опис на паричните средства в касата на обекта – „Бърза закуска „Колор 2„ съдът е приел за неоснователно това възражение и го
е възприел като част от защитната позиция на жалбоподателя.
Съдът е
приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати твърдяните съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, и е дадена
правилна правна квалификация на нарушението.
По
отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че касаторът е законосъобразно санкциониран с налагане на административно
наказание в размер на законоустановения минимум
предвиден в разпоредбата на чл.185, ал.2 във вр. с
чл.185, ал.1 от ЗДДС, който е съответен
на тежестта на нарушението.
На
следващо място съдът е приел, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН тъй като така установеното нарушение
не се различава с по-ниска степен на обществена опасност от тази на други
случаи на нарушения от същия вид, като поначало обществената опасност на този
вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите
представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на
финансовата й дейност. Именно поради това според съда и нормативно определените
минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без за
налагането им да се изисква някаква минимална
стойност на предмет на нарушението.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за законосъобразност и правилност на наказателното
постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен
съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни
и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния
съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо
се в нарушение на разпоредбите на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, са обосновани и
законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени
и гласни доказателства.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно
постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН.
Наложеното
от административнонаказващия орган административно
наказание е в размер на законоустановения минимум предвиден
за процесното административно нарушение в
санкционната норма на чл.185, ал.2, във вр. с чл.185,
ал.1 от ЗДДС, която е приложена правилно при определяне на административното
наказание, с оглед обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване
на приходи. В тази насока административнонаказващият
орган е приложил основния критерий при определяне на наказанието, залегнал в
чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението, като е отчетен размерът на
паричната сума, която не е регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми“.
Ето защо наложеното наказание – имуществена санкция в размер на законоустановения минимум на предвидения в закона диапазон,
а именно 500 лв., се явява обосновано и
справедливо.
11. Настоящият състав на съда намира, че процесното нарушение не съставлява маловажен случай на административно нарушение
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Конкретното нарушение не разкрива признаци, които
да го отличават по степен на обществена опасност от типичната, в сравнение с
други нарушеният от този вид. Ето защо не са налице предпоставките за
квалифициране на извършеното нарушение като маловажен случай.
12.
Наведените в
касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни. Във връзка с възраженията
на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва
в случая да се посочи, че във въззивното производство
решаващият съд им е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на
събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, е достигнал до обосновани
изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е
формирал правилно вътрешно убеждение.
13.В случая доказателства, които да
подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито
в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
14. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V. За разноските:
15. При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето
производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва
да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението
за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния
размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена
фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално
предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било
обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът
счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл.
144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 130 от
24.09.2019 г. на Асеновградски районен съд,,
постановено по АНД № 461 по описа на
същия съд за 2019 г.
ОСЪЖДА „Гарока“
ООД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.А.В., да заплати на Национална агенция за
приходите – гр.София сумата от 100 лева, съставляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита за тази съдебна
инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.