Р Е
Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 09.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно
заседание на втори декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №13440 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №439082 от 27.06.2018 г., СРС,
62-ри състав, постановено по гр.дело №1432/2018 г. Г.Р.Х., ЕГН ********** с адрес *** М.Р.М. с адрес ***,
са осъдени да заплатят солидарно на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:*** N **, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153 от ЗЕ
следните суми: 838.63 лв. — главница, представляваща стойност на доставена в
периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2016 г. топлинна енергия и представляваща
цена на услугата „дялово разпределение“, ведно със законна лихва върху двете
главници за периода от 08.01.2018 г. до окончателното изплащане.
За разликата над предявените размери:
главница, представляваща стойност на доставена в периода от 01.05.2014 г. до 01.01.2015
г. топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение — за разликата над 838.63
лв. до пълния претендиран размер от 1047.34 лв. /1024.46 лв.-стойност на ТЕ и
22.88 лв.-стойност на услуга дялово разпределение/, както и за сумата 180.19
лв. -лихва за забава в периода от 15.10.2015 г. до 24.11.2017 г. относно
главницата за топлинна енергия и 5.17 лв.- лихва за забава относно главницата
за дялово разпределение предявените осъдителни искове са били отхвърлени като
неоснователни.
С постановеното
решение, на основание чл.78, ал.1 ГПК са осъдени солидарно ответниците да
заплатят на ищеца сумата 238.11 лв. –разноски по делото по компенсация.
Решението е обжалвано
от ищеца
в частта, с която са отхвърлени исковете с въззивна жалба, с основни доводи, че е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Изразява правни и фактически доводи, че първоинстанционния
съд не е обсъдил при разрешаване на спора събраните в производството
доказателства.
Моли, да се отмени решението
в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което предявените искове се уважат
изцяло.
В срока по чл. 263,
ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответниците. В с.з. ответникът
Г.Р.Х. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Представя
платежен документ от 04.09.2018 г. за заплащане на задължението по решението на
СРС.
Постановеното Решение №439082 от 27.06.2018
г., СРС, 62-ри състав по гр.дело №1432/2018 г. в частта, в която са уважени
предявените искове, като необжалвано е влязло в законна сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за
топлоснабден имот- апартамент, находящ се в гр. София, гр.София, ул.*******, аб.№ 023165, по договорни отношения между страните през
периода от 01.05.2014 г.- 30.04.2016 г., като му дължат сумата 1024.46 лева, представляваща стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабдения имот
за периода 01.05.2014 г.- 30.04.2016 г. и 180.19 лв., представляващи мораторна лихва за периода от 15.10.2015 г.-24.11.2017 г.; сумата 22.88 лв.-такса за
услугата „дялово разпределение“ и сумата 5.17 лв.-мораторна лихва върху сумата
за дялово разпределение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Във връзка с
доводите във въззивната жалба, съдът намира че следва да добави следното:
Безспорно е по
делото, че процесният имот е бил топлофициран, че сградата – етажна собственост
/в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, че
ответниците са собственици на апартамент находящ се в гр. София, гр.София, ул.*******, аб.№ 023165 и се явяват потребители на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, изм.
- ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. имат качеството на битови клиенти по смисъла
на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./, както и че през исковия период между страните по делото е налице
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия /приети с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от
12.03.2014 г./.
Спорният между
страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали
ответниците дължат стойността на доставената в имота топлинната енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./
Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл.
140а от закона, общото количество топлинна енергия в сграда – етажна
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлинната
енергия за горещо водоснабдяване на сграда – етажна собственост се разпределя
между клиентите при условията и по реда на горепосочената наредба.
Съгласно чл.62, ал.1
от Наредбата, в сграда – етажна собственост, в която се въвежда системата за
дялово разпределение, респ. вече е въведена тази система, клиентите са длъжни
да инсталират средства по реда на чл. 52, респ. да комплектуват имотите си със
средства по реда на чл. 52 – в т.ч. индивидуални водомери за топла вода на
всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имотите
на клиентите.
Количеството
топлинна енергия, доставено в сградата – етажна собственост, се разпределя
според различните видове потребление – за битово горещо водоснабдяване,
отопление, вентилация и климатизация – чл. 66 от наредбата.
Според указаното в
чл.36, ал.1 от действащите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, купувачите заплащат сума за услугата „дялово разпределение“ на Т.С.
ЕАД. В чл.61 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването е
предвидено, че за предоставената услуга „дялово разпределение“, клиентите
дължат суми за разпределение на топлинна енергия към топлопреносното
предприятие.
В разглеждания
случай е установено по несъмнен начин по делото въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства – индивидуални справки за
отопление и топла вода за периодите от 01.05.2014 г.-30.04.2016 г. изготвени от
фирмата за дялово разпределение „МХ Елвеко“ ООД, представените извлечения от
сметки за аб.№ 023165и заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани във
въззивното производство съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза, които при преценката им по реда на чл.202 ГПК подлежат на
кредитиране, че за процесния период е начислена за имота ТЕ отдадена от сградна
инсталация, като дяловото разпределение е било извършвано от „МХ Елвеко“ ООД.
Общата сума по прогнозно начислените суми за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016
г. възлиза, според СТЕ, на сумата 685.44 лв. Задължението за посочения период с
отразени изравнителни сметки възлиза на сумата 598.44 лв.
Заключението на СТЕ
е обосновано с установените обстоятелства, че в имота не е ползвана ТЕ за БГВ и
ТЕ за отопление на имота. Сумите дължими за ТЕ отдадена от сградна инсталация
били определени от ФДР въз основа на отопляем обем на имота 543 куб.м. спрямо
пълния отопляем обем на сградата по проект.
Според
констатациите на ССчЕ, задължението за посочения период с отразени изравнителни
сметки възлиза на сумата 598.44 лв.
При тези данни,
въззивният съд счита, че са налице основания са ангажиране на отговорността на ответниците
за претендираните суми в посочените от експертите по СТЕ и ССчЕ размери, чийто
констатации, както бе посочено се обосновават от събраните в производството
писмени доказателства съставени от Т.С. ЕАД и фирмата за дялово разпределение „МХ
Елвеко“ ООД.
За задълженията,
чиято изискуемост зависи от поканата на ищеца, погасителната давност тече не от
изискуемостта на дълга (чл.114, ал.1 ЗЗД), а от възникването на
задължението-чл.114, ал.2 ЗЗД; доколкото се касае за помесечни задължения, те
възникват с изтичане на месеца, за който се отнасят-на първо число на следващия
месец. Поради това, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е
достигнал до извод, че за отоплителния сезон 2014-2015 г. погасителната давност
и за най-ранното задължение (това за м.05.2014 г.) е започнала да тече на
01.06.2014 г.- извън тригодишния срок преди подаване на исковата молба на
08.01.2018 г. /чл.111, б“в ЗЗД/, поради което за тези задължения възражението
за изтекла погасителна давност е основателно. Правилно и законосъобразно въз
основа на събраните пред първата инстанция доказателства, съдът определя
размера на главните задължения за периода м.01.2015 г.-м.04.2016 г. като сума в
размер на 838.63 лв.
Съгласно
действалите през периода от м.май 2014 год. до м.април 2016 год. Общи условия
на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер
от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача. При
съобразяване, че в производството не са били ангажирани доказателства от ищеца
за изпълнение на посочените задължения, правилни и законосъобразни са изводите
на СРС, че исковете за заплащане на мораторна лихва върху вземанията за
потребена ТЕ и ползвана услуга дялово разпределение са неоснователни.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната му част, като правилно.
При съобразяване
извършеното плащане от страна на ответника Г.Р.Х. на сумата 1076.74 лв. в хода
на процеса на 04.09.2018 г. /след подаване на исковата молба/ с оглед указаното
в чл.235, ал.3 ГПК, съдът намира следното:
С оглед указаното в
чл.76, ал.1 ЗЗД при заплащане на сумата 1076.74 лв. длъжникът – ответник е
посочил, че задължението касае дълг по съдебното решение от 27.06.2018 г. по
гр.д.№ 1432/2018 г. по описа на СРС, 62 с-в. Доколкото изпълнението е прието от
кредитора без възражения при съобразяване указаното в чл.76, ал.2 ЗЗД съдът
намира че със заплатената сума е погасено задължението за присъдени разноски по
компенсация в размер на 238.11 лв., сумата 55.90 лв.-законна лихва върху
главницата 83863 лв. присъдена с решението за времето от 08.01.2018 г. до
датата на плащането 04.09.2018 г., както и главница в размер на 782.73 лв.
Непогасената част от задължението за главница възлиза на сумата 55.90 лв. За
обосноваване на този извод съдът не възприема констатациите на приетата пред
въззивната инстанция ССчЕ, доколкото същата включва в размер на дължими разноски
суми, които не са били предмет на проведеното производство пред СРС и не са
част от дълга по съдебното решение в какъвто смисъл е дадената от длъжника
воля.
Предмет на
обжалване не е постановеното решение от СРС в частта, в която исковете са били
уважени, а погасяване на задължението е било извършено след постановяване на
решението от СРС.
При този изход на
делото и неуважаване на въззивната жалба
не се дължат разноски на въззивника ищец, но не следва да се присъждат и на
въззиваемата страна, която не е направила разноски за въззивна инстанция.
С оглед на цената
на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на
280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №439082 от 27.06.2018
г., СРС, 62-ри състав, постановено по гр.дело №1432/2018 г., в частта в която
са били отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:*** N *** срещу Г.Р.Х., ЕГН ********** с
адрес *** М.Р.М. с адрес ***, осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153
от ЗЕ за заплащане на следните суми: главница, представляваща стойност на
доставена в периода от 01.05.2014 г. до 01.01.2015 г. топлинна енергия и цена
на услуга дялово разпределение — за разликата над 838.63 лв. до пълния
претендиран размер от 1047.34 лв. /1024.46 лв.-стойност на ТЕ и 22.88
лв.-стойност на услуга дялово разпределение/, както и за сумата 180.19 лв.
-лихва за забава в периода от 15.10.2015 г. до 24.11.2017 г. относно главницата
за топлинна енергия и 5.17 лв.- лихва за забава относно главницата за дялово
разпределение.
В останалата част постановеното Решение
№439082 от 27.06.2018 г., СРС, 62-ри състав, постановено по гр.дело №1432/2018
г. като необжалвано е влязло в законна сила.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.