№ 65
гр. Велико Търново , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500097 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260003 от 06.01.2021г. по гр.д. № 120/ 2020г. по описа
на Ловешки окръжен съд, са отхвърлени предявените от Х. АД. Х.,
понастоящем в Затвора-Враца, на осн.чл.49 вр.чл.45 и чл.86 от ЗЗД, против
министерство на правосъдието на Република България искове за присъждане
на обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 4000лв.,
присъдено обезщетение по адм.дело № 1092/ 2013г. на Адм.съд-Плевен и
решение по адм.дело № 13112/ 2014г. на ВАС, 3-то отделение, ведно със
законната лихва от 18.11.2013г. до окончателното плащане, както и
неимуществени вреди в размер на 996000лв. за периода 07.08.2015г.-
16.02.2020г., изразяващи се в липса на желание за живот, притеснение, яд,
нерви, безпокойство, стрес, обективирани в защитна реакция на организма
при болка и стрес, ведно със законната лихва от 07.08.2015г. до датата на
плащане на присъдената сума, като неоснователни и недоказани.
1
Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от Х. АД. Х., в която сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че ОС-Ловеч
неправилно е приложил закона и неправилно е приел, че от 14.02.2012г. до
14.02.2014г. по изп.дело № 28/ 2012г. на СИС при РС-Търговище са
извършени изпълнителни действия. Позовава се на т.10 от ТР № 2/
21.05.2015г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието кои са изпълнителни
действия. Излага, че такива действия за посочения период ДСИ не е
извършвал въпреки наличие на имущество на длъжника-присъденото му
обезщетение по адм.дело № 9473/ 2011г. на ВАС. Сочи и че на длъжника не е
връчена покана за доброволно изпълнение, нито му е назначен особен
представител съгласно чл.430 ГПК.Решението било неправилно и в частта за
разноските, тъй като не бил представен списък на разноските, от които да е
видно, че ответникът е направил разноски в размер на 200лв.Моли въззивният
съд да отмени решението на ЛОС и да уважи изцяло предявените искове.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по жалба Министерство на правосъдието чрез пълномощника
юрисконсулт В.Домузчиева. Счита жалбата за неоснователна по изложени за
това доводи и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на
ЛОС-да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
2
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и
недоказаността на предявените искове.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът
намира същите за неоснователни.
Оплакването, че ОС-Ловеч неправилно е приложил закона и
неправилно е приел, че от 14.02.2012г. до 14.02.2014г. по изп.дело № 28/
2012г. на СИС при РС-Търговище са извършени изпълнителни действия,
като се позовава на т.10 от ТР № 2/ 21.05.2015г. на ОСГТК на ВКС, в което е
прието кои са изпълнителни действия и излага, че такива действия за
посочения период ДСИ не е извършвал въпреки наличие на имущество на
длъжника-присъденото му обезщетение по адм.дело № 9473/ 2011г. на ВАС, е
неоснователно. Видно от приложеното изп.дело, за посочения период са
извършвани изпълнителни действия-взискателката Т. и З.а /наследници на
взискателя З./ са правили искания за извършване на справка относно
имущественото състояние на длъжника Х. /22.03.2013г., 14.10.2013г./ и в тази
връзка-посочване на способ за изпълнение. Такива справки са извършвани
неколкократно от ДСИ в ТД на НАП,ГДИН, търговски банки, като е
установено, че Х. не притежава движимо и недвижимо имущество, банкови
сметки, няма регистрирани трудови договори, не получава трудово
възнаграждение в затвора. На 19.03.2015г. взискателите са поискали
извършване на справка за получено от длъжника обезщетение, като на
14.04.2015г. е наложен запор върху вземането на Х.. Следва да се посочи, че
цитираната т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС касае прекъсване на
погасителната давност-с предприемане на действия по принудително
изпълнение, като в този контекст е посочено кои действия са тези по
3
принудителното изпълнение.Освен това, наложеният върху вземането на Х.
запор е преди постановяване на посоченото ТР.
Оплакването, че на длъжника не е връчена покана за доброволно
изпълнение, нито му е назначен особен представител съгласно чл.430 ГПК, е
несъстоятелно. На първо място, ПДИ е връчена на 17.12.2012г. Освен това,
ирелевантни за наведения предмет на делото са твърдяните обстоятелства,
същите биха имали значение в производство по чл.435 ГПК.
Оплакването, че решението било неправилно и в частта за
разноските, тъй като не бил представен списък на разноските, от които да е
видно, че ответникът е направил разноски в размер на 200лв., е също
несъстоятелно. Съгласно чл.78 ал.8 ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗЗП. В случая ответникът
е бил защитаван от юрисконсулт, поради което на същия се дължи
възнаграждение за такъв в посочените рамки, които са спазени от
първоинстанционния съд.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените
искове са неоснователни и недоказани.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. Ответникът по жалба е претендирал разноски, като предвид на
това, че същият е бил представляван от юрисконсулт, следва да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК, което
съдът определя на 200 лв.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003 от 06.01.2021г. по гр.д. № 120/ 2020г.
4
по описа на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 ГПК Х. АД. Х., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора-гр.Враца, да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА
ПРАВОСЪДИЕТО на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, ул.“Славянска“
№ 1, сумата 200 лева, представляваща направени пред въззивното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5