О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
гр. Нови
пазар, 16.06.2020г.
Районен съд Нови пазар, в закритото си заседание, като
разгледа докладваното от районен съдия Галина Николова гр.д. № 461/2020 г. по
описа на НПРС и на основание чл.129 – 130 от ГПК установи следното:
Производството е по чл. 149, ал.5 от ОПК
вр. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Жалбоподателката иска прогласяване като
нищожно на решение № ***/10.04.1999 г. на ОСЗ К. за възстановяване на
земеделска земя в землището на с. М., общ. К..
Жалбоподателката сочи, че иска прогласяване
на нищожността на посоченото от нея решение и като правен интерес е посочила,
че той произтича от качеството й на собственик на недвижими имоти по КВС на с. М.,
конкретно относно имот с № 021024 с площ от 16,001дка, нива № 036095 с площ от
16,799дка. и иска премахването на неблагоприятни правни последици, които
противопоставят нейни права на собственост с тези на трети лица.
Посочено е в жалбата, че това решение на ПК
К. възстановява земи на наследниците на Х.К.Х..
В жалбата са изложени аргументи против
законосъобразността и действителността на издаденото от ПК К. решение.
Жалбоподателката иска от съда
прогласяването на решение на ПК К. за нищожно.
Съдът намира, подадената жалба за недопустима.
Производството по оспорване на решенията на
Общинската служба „Земеделие“ за възстановяване собствеността върху земеделски
земи е особено производство, уредено в специален закон - ЗСПЗЗ, в който е
определен ред за съдебно обжалване, различен от предвидения в АПК. Тъй като в
ЗСПЗЗ не е уредена възможност за обявяване на нищожност на тези решения, които
безспорно са административни актове, както и основанията за това, спрямо тях
намират приложение нормите на АПК за оспорване на административни актове.
Съгласно нормата на чл.
147, ал. 1 от АПК, правото на съдебно оспорване на административните
актове, независимо от квалификацията им като индивидуални, общи или нормативни,
принадлежи само на онези правни субекти, чиито права, свободи или законни
интереси са нарушени или застрашени от административния акт, или за които той
поражда задължения, т. е. абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на
административен акт пред съда, за наличието на която съдът следи служебно, е
наличието на интерес от обжалване. Интересът трябва да е правен, т. е.
обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни
последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни
правни резултати. Интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният
акт да засяга правната сфера на жалбоподателя, като непосредствено отнема,
изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за
жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя.
Правният интерес обуславя активната процесуална легитимация на субекта да
оспори по съответния ред административния акт. Липсата на активна процесуална
легитимация има за своя последица недопустимост на оспорването, независимо дали
същото е с доводи за незаконосъобразност на административния акт или е
единствено с доводи за нищожност на същия.
В настоящия случай съдът намира, че
жалбоподателката не е активно процесуално легитимирана да атакува решението на
ПК К., т.к както тя сочи, решението на ПК К. възстановява земи на наследниците
на Х.К.Х., но самата жалбоподателка не се идентифицира като наследник на
посоченото лице, а по – скоро като трето спрямо субектите на реституцията лице.
Жалбоподателката не твърди и не представя удостоверение за наследници за
установяване на наследствено правоприемство от този наследодател. Следователно
тя не е от кръга на наследниците на Х.Х., които имат правен интерес от
постановеното решение.
Производството по чл.
14, ал. 1 - 3
от ЗСПЗЗ, вр. чл.
18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е административно и се развива съгласно специалните
разпоредби на ЗСПЗЗ. Страни в това производство са единствено лицата -
заявители по смисъла на чл. 10,
ал. 1 във вр. с 11,
ал.
1 от ЗСПЗЗ (респ. техните правоприемници) и административния орган -
съответната ОСЗ. В него не участват заинтересовани
страни, заявяващи самостоятелни права върху земеделските земи, предмет
на реституционното производство, т. е. административното правоотношение се
развива единствено между подалият заявлението за възстановяване на собствеността
върху земята (респ. неговите правоприемници) и Общинската служба „Земеделие“.
Други страни в това производство няма. Спрямо заинтересованите лица по чл.
10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като субекти на административното правоотношение, ОСЗ
се произнася с изрично решение, с което възстановява или отказва
възстановяването на правото на собственост. Тези решения, съгласно чл.
14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, могат да се обжалват в 14-дневен срок пред районния
съд. Легитимирана да обжалва така постановените административни актове, в това
число и по отношение на валидността им, е само страната, която е направила
искане за връщане на земеделските земи, тъй като с издадения административен
акт се създават права или респ. отказва признаването на права само на лицето,
което претендира реституция на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ.
Производството по чл.
14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е специално самостоятелно производство и не допуска
трети лица, т. е. такива, които не са били участници в административното
производство и не са в кръга на наследниците, по отношение на които е издадено
решението на ОСЗ, да оспорват с жалба постановеното решение по чл.
18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Това е така, тъй като в производството по чл.
14, ал. 1 - 3
от ЗСПЗЗ не се обсъждат материални права по отношение на гражданите или
организациите извън тези, претендиращи реституция. В този смисъл са: Р № 142 от
16.04.2015 г. по КАД № 82/2015 г. на Адм. съд – Враца; решение № 179 от
04.04.1997 г. по адм. д. № 579/1996 г. на ВАС; решение № 5024 от 02.06.2004 г.
по адм. д. № 2476/2004 г., IV отд. на ВАС; решение № 6052 от 06.06.2006 г. по
адм. д. № 3901/2006 г., IV отд. на ВАС; определение №
236 от 15.06.2016 г.по адм.д. № 369/2016 г. на Адм.С Велико Търново; определение
№ 6901 от 07.07.2003 г. по адм. д. № 4626/2003 г., 5 чл. с-в на ВАС;
определение № 5729 от 19.09.2000 г. по адм. д. № 2537/2000 г., IV отд. на ВАС;
определение от 05.12.2008 г. по КАД № 6822/2008 г. на Адм. съд - София град;
определение № 3092 от 02.04.2013 г. по адм. д. № 2147/2012 г. на Адм. съд -
София град; определение от 10.05.2013 г. по КЧАД № 157/2013 г. на Адм. съд -
Перник; определение № 1598 от 18.06.2013 г. по КЧАД № 1796/2013 г. на Адм. съд
- Пловдив; определение № 17647 от 13.12.2012 г. на РС - Варна по гр. д. №
11899/2012 г., изцяло потвърдено от Адм. съд Варна и много други определения на
районни съдилища.
От твърденията на жалбоподателката се установява, че
тя не е била страна в реституционната преписка и с това не е лице по чл.
10, ал. 1 и следв.от ЗСПЗЗ, което я прави трето лице, чуждо на реституционното
производство. От това следва, че
жалбоподателката няма качеството на заинтересована
страна, по смисъла на чл.
14, ал. 1 - 3
от ЗСПЗЗ, вр. чл.
10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което липсва правен интерес за нея да иска
прогласяване нищожността на процесното решение.
Защитата на твърдяното от жалбоподателката
право на собственост може да се реализира в общия исков ред по ГПК, доколкото
жалбоподателката твърдит, че притежават право на собственост върху недвижимите имоти
и нейните права са противопоставими и несъвместими с правата на реституираните
собственици. Това може да се осъществи в производство по чл. 108 от ЗС, чл. 124
от ГПК и др. ако действително тя се счита за собственик на тези земи, а трети
лица оспорват нейните права. В рамките на такова исково производство, ако
жалбопадателката счита, че противопоставимите права на третите лица, които
накърняват нейното право на собственост произтичат от незаконосъобразен
административен акт, то същата би могла в производство по чл. 17, ал.2 от ГПК
да оспори този акт, доколкото тя не е била страна при издаването му, по арг.на
чл. 10 от ЗСПЗЗ.
Съдът намира, че така депозираната жалба е
процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото следва да бъде прекратено.
Доколкото по силата на §16, ал.1 от ПЗР към
ЗСПЗЗ по тези дела не се събират ДТ, то жалбоподателката не дължи такива и по
настоящето дело.
С оглед изложеното и на основание чл.
159, т. 4 от АПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.П. Г.с ЕГН ********** ***, за прогласяване нищожността на ***/10.04.1999 г. на ОСЗ К.,като недопустима поради липса на правен интерес.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 461/2020 година по описа на Районен съд Нови пазар.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд Шумен в 7 (седем)-дневен срок от връчването на препис на страните, съгл. чл. 160 от АПК.
Районен
съдия: ...................................... Галина Николова