№ 2760
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110106803 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба на „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ” АД седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец”, ., с ЕИК ., срещу С. Н. Ч. ЕГН **********, от гр. София, в която
се твърди, че след постигнато съгласие между „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ”
АД с ЕИК ., от една страна, банката като кредитор, и от друга страна С. Н. Ч.
ЕГН ********** , като кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит № 98275 от 26.01.2021 г.
По силата на този договор от страна на банката е предоставен
потребителски банков кредит в размер на 25 000 лв. които да бъдат
използвани за погасяване на негови задължения към ДСК ЕАД по два
потребителски кредита и кредитна карта. Кредитът е усвоен изцяло от
кредитополучателя като банката в изпълнение на уговореното на 27.01.2021 г.
е превела безкасово и е заверила със сумата от 25 000 лева разплащателната
му сметка в лева е IBAN: .. при „Алианц Банк България” АД. Тази сметка е с
титуляр кредитополучателя С. Ч. и е посочена в т.2.2 от договора за кредит.
Неразделна част от него са и общите условия за предоставяне на
потребителски кредит, които общи условия са предоставени на Ч. и след като
се е запознал с тях се е подписал на всяка страница. Уговорено е
кредитополучателя да заплаща на банката променлив лихвен процент като
начина му на изчисляване и промяна е уговорен подробно в т.3. Лихви и
такси. В т.3.1 е конкретизирано, че към деня на подписване на договора за
кредит размера на дължимата годишна лихва е 5.75 %. Съгласно Договора и
общите условия към договора, кредитополучателя се е задължил да погасява
задълженията си по този договор в договорените срокове и размери, съгласно
1
изготвен и подписан погасителен план.
В чл. 4.2 от Договора за кредит е уговорено, че погасяването на
главницата и възнаградителната лихва ще се извършва на равни анюитетни
вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от този договор.
От него е видно, че на 07.02.2021 г. трябва да започне изплащането на кредита
с анюитетна вноска от 478.89 лв. месечно, която за този месец плащането
включва 438.96 лв. за погасяване на главницата и 39.93 лв. за погасяване на
дължимата възнаградителна лихва. Последната е по-малка, защото месеца не
е пълен. Тази първа вноска е изплатена изцяло от кредитополучателя.
Следващата дължима на 07.03.2021 вноска от 478.89 лв., включва 361.20 лв.
за погасяване на главницата и 117.69 лв. за лихвата. Вместо 479.89 лв. са
внесени 389.75 лв, с които дължимата лихва е от 117.69 е погасена изцяло, а
дължимата сума за погасяване на главницата частично -272.06 лв. от 361.20
лв. Няма последващи погасявания на задължения по кредита и повече
плащания не са правени. За периода от 08.04.2021 г. до 22.11.2021 г.
дължимите вноски за погасяване на главницата са 8 пълни вноски и една
непълна на обща сума от 3042.39 лв. За периода от 08.04.2021 г. до 22.11.2021
г. има задължения за плащане на възнаградителна лихва общо в размер на
927.76 лв.
Съгласно чл.4.3 от договора при просрочие при изплащане на
главницата кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на 10
% годишно върху просрочените суми, независимо от начисляването и
събирането на възнаградителната лихва по т.3.1 от договора. На основание
тази клауза за периода от 08.03.2021 г. до 22.11.2021 г., включително ищецът
претендира, че е налице задължение за допълнително плащане по кредита на
сума от 163.84 лв. В чл.4.4 е уговорена и неустойка в полза на банката в
размер на 10% годишно върху дължимата, но неплатена в срок
възнаградителна лихва, поради което за периода от 08.04.2021 г. до
22.11.2021 г. претендира, че кредитополучателят дължи на ищеца още 29.88
лв., представляващи неустойка на това основание. На следващо място ищецът
твърди, че съгласно чл. 9.1.1. от общите условия на договора за кредит когато
кредитополучателя изпадане в забава при издължаване на главницата или
лихвите по кредита, банката има право да обяви за изискуемо преди срока
цялото кредитно задължение на кредитополучателя. Тъй като към момента
това условие е налице - кредитополучателя е изпаднал в забава и е налице
просрочие от осем месеца на погасителни вноски, кредиторът - „АЛИАНЦ
БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с настоящата искова молба отнема преимуществото
на срока по чл. 71 от ЗЗД и по силата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и на основание
чл. 9.1.1 от общите условия към договора за кредит, обявява на С. Н. Ч. ЕГН
********** , вземанията си по Договор за потребителски кредит № 98275 от
26.01.2021 г. за предсрочно и изцяло изискуеми преди падежа и кани
длъжника да изпълни. С обявяването с настоящата искова молба на
предсрочна изискуемост на целия кредит, се претендира плащането и на
останалата част от дължимата главница в размер на 21 246.59 лв. или общо 24
2
288.98 лв. дължима главница.
Предвид гореизложеното ищецът формулира искане съдът да уважи
предявените искове и постанови решение, с което да осъди С. Н. Ч. ЕГН
**********. постоянен адрес: гр. София, ул. „Метковец“ № 14, да заплати на
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ., по Договор за потребителски
кредит № 98275 от 26.01.2021 г. както следва: сума в размер на 24 288. 98 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
задължението, сума в размер на 927.76 лв. представляваща дължима
възнаградителна лихва върху главницата от 24 288.98 лв. за периода
08.01.2020 г. до 22.11.2021 г., сума в размер на 163.84 лв., представляваща
наказателна лихва за просрочена главница за период от 08.03.2021 г. до
22.11.2021 г., сума в размер на 29.88 лв., представляваща неустойка в полза на
банката върху дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва за
периода 08.04.2021 г. до 22.11.2021г.
Ответникът С. Н. Ч., чрез особения представител адв. Д., е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК.
Оспорва исковете като неоснователни, по подробно изложени съображения.
Твърди, че ответникът не е уведомяван за предсрочната изискуемост. Оспорва
да е подписвал погасителния план към договора за кредит. Прави възражение
за нищожност на клаузи от процесния договор за кредит на основание чл. 143
от ЗЗП. Твърди, че не са взети предвид плащанията по договора от страна на
ответника, както и възражение за прекомерност на неустойката.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от
ЗЗД.
По исковете по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
Основателността на иска е предпоставена от кумулативното наличие на
следните предпоставки: валидното пораждане на кредиторното отношение
между страните, изпълнението на ищеца и настъпване изискуемостта на
задължението на ответника да върне кредита, както и размера на договорната
лихва. Тежест да установи посочените предпоставки носи ищеца.
По делото е приет договор за предоставяне на Договор за потребителски
кредит № 98275 от 26.01.2021 г., сключен между „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ” АД – кредитор и С. Н. Ч. - кредитополучател. Съгласно
3
договора от страна на банката е предоставен потребителски банков кредит в
размер на 25 000 лв., които да бъдат използвани за погасяване на негови
задължения към ДСК ЕАД по два потребителски кредита и кредитна карта.
Кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя като банката в изпълнение на
уговореното на 27.01.2021 г. е превела безкасово и е заверила със сумата от 25
000 лева разплащателната му сметка в лева е IBAN: .. при „Алианц Банк
България” АД. Тази сметка е с титуляр кредитополучателя С. Ч. и е посочена
в т.2.2 от договора за кредит. Неразделна част от него са и общите условия за
предоставяне на потребителски кредит, които общи условия са предоставени
на Ч. и след като се е запознал с тях се е подписал на всяка страница.
На следващо място съдът намира, че е уговорено кредитополучателят да
заплаща на банката променлив лихвен процент като начина му на изчисляване
и промяна е уговорен подробно в т.3. Лихви и такси. В т.3.1 е конкретизирано,
че към деня на подписване на договора за кредит размера на дължимата
годишна лихва е 5.75 %. Съгласно Договора и общите условия към договора,
кредитополучателя се е задължил да погасява задълженията си по този
договор в договорените срокове и размери, съгласно изготвен и подписан
погасителен план.
В чл. 4.2 от Договора за кредит е уговорено, че погасяването на
главницата и възнаградителната лихва ще се извършва на равни анюитетни
вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от този договор.
От него е видно, че на 07.02.2021 г. трябва да започне изплащането на кредита
с анюитетна вноска от 478.89 лв. месечно, която за този месец плащането
включва 438.96 лв. за погасяване на главницата и 39.93 лв. за погасяване на
дължимата възнаградителна лихва.
Съгласно чл.4.3 от договора при просрочие при изплащане на
главницата кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на 10
% годишно върху просрочените суми, независимо от начисляването и
събирането на възнаградителната лихва по т.3.1 от договора. В чл.4.4 е
уговорена и неустойка в полза на банката в размер на 10% годишно върху
дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва, поради което за
периода от 08.04.2021 г. до 22.11.2021 г. претендира, че кредитополучателят
дължи на ищеца още 29.88 лв., представляващи неустойка на това основание.
Съгласно чл. 9.1.1. от общите условия на договора за кредит, когато
кредитополучателя изпадане в забава при издължаване на главницата или
лихвите по кредита, банката има право да обяви за изискуемо преди срока
цялото кредитно задължение на кредитополучателя.
Съдът намира въз основа на гореизложеното, че договорът е сключен в
изискуемата се съгласно чл. 430, ал. 3 ТЗ писмена форма и съдържа
необходимите за действителността на тези договори реквизити, т.е. между
4
страните е налице валидно договорно правоотношение.
От депозираното по делото заключение на ССчЕ, която съдът кредитира
като извършена безпристрастно, пълно и компетентно, съдът приема за
установена и втората и третата предпоставка за основателността на иска –
изпълнението на задълженията на ищеца по договора да предостави кредита,
както и за усвояването на последния от ответника и настъпилата изискуемост.
Видно от представеното заключение е, че ищецът е предоставил на
ответника сумата по кредита, съгласно условията по Договор за
потребителски кредит № 98275 от 26.01.2021 г. Кредитът е усвоен изцяло от
Кредитополучателя. На 27.01.2021 г. „Алианц Банк България“ АД е превела
безкасово сумата от 25 000.00 лв. по обслужваща кредита банкова сметка на
ответника. След усвояването сума в размер на 13 277.72 лв. е преведена по
сметка на С. Н. Ч. в Банка ДСК за погасяване на 2 бр. потребителски кредити,
съгласно т. 2.2.2 и т. 2.2.3 от Договор за потребителски кредит
98275/26.01.2021 г. След представяне на удостоверение от Банка ДСК за
погасяване на кредитите, сума в размер на 11 000.00 лева е изтеглена на каса
на 29.01.2021 г. За периода от 08.03.2021 г. до 23.11.2021 г. има просрочени 8
броя пълни погасителни вноски, 1 брой непълна погасителна вноска и 260
дни на просрочие. Оставащи непогасени вноски 50 броя, за периода от
07.12.2021 г. до 07.01.2026 г. Според предоставената счетоводна справка от
„Алианц Банк България" АД и направените изчисления, общият размер на
просроченото задължение за плащане на главницата по Договор за
потребителски кредит № 98275 от 26.01.2021 г. към 23.11.2021 г. е 24 288.98
лв. Според предоставената счетоводна справка от „Алианц Банк България”
АД и направените изчисления, общият размер на дължимата възнаградителна
лихва върху главницата от 24 288.98 лв. за периода от 08.04.2021 г. до
22.11.2021 г. по Договор за потребителски кредит № 98275/26.01.2021 г. е
927.76 лв. Според предоставената счетоводна справка от ,,Алианц Банк
България” АД и направените изчисления, общият размер на дължимата
наказателна лихва за просрочена главница за периода от 08.03.2021 г. до
22.11.2021 г. по Договор за потребителски кредит № 98275/26.01.2021 г. е
163.84 лв. Според предоставената счетоводна справка от „Алианц Банк
България” АД и направените изчисления, общият размер на неустойката
върху дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва за периода от
5
08.04.2021 г. до 22.11.2021 г. по Договор за потребителски кредит №
98275/26.01.2021 г. е 29.88 лв.
В тежест на ответника е установяването на способ за погасяване на
задължението. От приетата по делото ССчЕ се установи, че дължимите суми
по договора не са платени в цялост, като е платена първата вноска и частично
втора вноска. Доказателства за пълно заплащане на дължимите суми или
други частични плащания по делото не сочени, респ. събрани, с оглед на
което и при неблагоприятни последици на доказателствена тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказания факт за неосъществен – аргумент от чл. 154 от
ГПК. А след като по делото не се доказва заплащането на дължимата
главница и лихви, съгласно заключението на ССчЕ настоящата инстанция
прави извод, че исковете са доказани по основание и размер.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за липса на
предсрочна изискуемост на вземанията, по следните съображения. Според
константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 139/05.11.2014 г.
по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д.
№362/2015 г. на ВКС, II т.о. и др., съобщаването на длъжника от страна на
банката на нейното изявление за упражняване на правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем, може да се обективира в самата искова молба /както е в
настоящия случай/ и поражда правни последици с връчването на препис от
нея на ответника по иска. В настоящия случай в исковата молба е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване
на предвидените в договора предпоставки. В тази хипотеза, връчването на
препис от исковата молба на назначения особен представител на ответника
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник за настъпването
на предсрочната изискуемост на кредита – в този смисъл Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о. Затова съдът намира, че не
следва да съобразява заключението на ССЕ в частта както за падежиралите
вноски, така и за предсрочно изискуемите вноски към момента на депозиране
на исковата молба.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на
ответника за нищожност на клаузите за договорната лихва, по следните
съображения. В случая страните са уговорили прилагането на Базови
6
депозитни индекси на физически лица (БДИФЛ). Според вещото лице по
ССЕ Методиката регламентира начина на използване на Базови депозитни
индекси на физически лица (БДИФЛ), като референтен лихвен проценти по
смисъла на чл.33а, ал. 1 и § 1. т.6 от Закона за потребителския кредит и чл.25,
ал.1 и § 1. т.24 от Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители,
по кредити, деноминирани в левове, както и начина на прилагането му и на
периодичната му промяна. БДИФЛ представлява референтен лихвен процент,
приложим по кредити с променлива лихва, деноминирани в левове и
отпускани от Банката на физически лица. Източникът на данни за БДИФЛ е
Лихвената статистика на Българска Народна Банка (БНБ) и по- конкретно:
„Лихвени проценти и обеми по салда по овърнайт-депозити, срочни депозити
и депозити, договорени за ползване след предизвестие, на сектори
Нефинансови предприятия и Домакинства“ от Лихвената статистика на
Българската народна банка публикувана на интернет страницата на БНБ.
Настоящата Методика е приета на заседание на Управителния съвет на
“Алианц Банк България’’ АД, проведено на 29.06.2018 год. и влиза в сила от
01.07.2018 год. Методиката е имплементирана и съставлява елемент от План
за действие, изготвен от “Алианц Банк България” АД съгласно чл. 28,
параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на
Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за
целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на
резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви
2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014. Съгласно чл. 3.1
от Договор за потребителски кредит № 98275/26.01.2021 г. надбавката е
фиксирана за срока на кредита 5.64 %, променлив е БДИФЛ. Към деня на
подписване на този Договор годишната лихва е в размер на 5.75 %., като
договорна лихва валидна от 27.01.2021 г. и 5.73 %, като договорна лихва
валидна от 07.07.2021 г. Това означава, че клаузата не е неравноправна, респ.
нищожна, тъй като същата е в съответствие с лихвената статистика на БНБ, а
и предвижда не само право, но и задължение на кредитора да я съобразява. В
тази насока от ССЕ е видно, че кредиторът е намалил лихвения процент на
07.07.2021 г.
По исковете с правна квалификация чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на договора и служи като обезщетение за вредите от
7
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от кредитора, като
кредиторът може да иска обезщетение и за по – големи вреди. В случая
страните са в чл.4.4 е уговорена и неустойка в полза на банката в размер на
10% годишно върху дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва,
поради което за периода от 08.04.2021 г. до 22.11.2021 г. съдът намира, че
кредитополучателят дължи на ищеца сума в размер на 29.88 лв.,
представляващи неустойка на това основание. За размера на иска съдът
кредитира заключението на вещото лице по ССЕ. Недоказано остана
възражението на ответника за прекомерност на неустойката.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ищеца и направените за производството разноски.
Доказаният размер на направените такива възлиза на сумата от 6 781.26 лв.,
представляващи държавна такса по исковете, възнаграждение за особен
представител, депозити за вещо лице, както и платено адвокатско
възнаграждение. Ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски, а и не е представил доказателства в тази насока, поради което
такива не следва да му бъдат присъждани.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Н. Ч. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул.
Денкоглу № 11, ет. 1, ап. 5, чрез адв. Д., да заплати на „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София, .,
със съд. адрес гр. София, .., ет. 3, чрез адв. М., по Договор за потребителски
кредит № 98275 от 26.01.2021 г. сумите, както следва: сума в размер на 24
288. 98 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея от
датата на депозиране на исковата молба в съда на 23.11.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 927.76 лв.
представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата от 24
288.98 лв. за периода 08.01.2020 г. до 22.11.2021 г., сума в размер на 163.84
лв., представляваща наказателна лихва за просрочена главница за период от
08.03.2021 г. до 22.11.2021 г., сума в размер на 29.88 лв., представляваща
неустойка в полза на банката върху дължимата, но неплатена в срок
възнаградителна лихва за периода 08.04.2021 г. до 22.11.2021г., както и сума в
8
размер на 6 781.26 лв., представляващи разноски по делото.
Съгласно чл. 127 ал. 4 ГПК вземането може да бъде платено на
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД по следната банкова сметка: ....
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9