Р Е Ш Е Н И Е
№ 425
град Горна Оряховица, 25.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ...........................................
...........................................
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 335 по описа за 2019 година, за да произнесе, взе предвид следното :
Иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.92,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТРАНСФЕР ТВ” ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. Варна, ул. „Атанас
Христов” № 12, ет.1, ап.1, представлявано от управителя А.П.В., чрез пълномощник – адвокат
Б.С.З. от ВАК, твърди в исковата си молба, че ищецът е подал в ГОРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК,
срещу длъжника Н.Й.Н. ЕГН **********, образувано е ч. гр. д. № 30/2019 г. на
ГОРС и съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника
Н.Й.Н.. Сочи, че длъжникът е възразил писмено срещу горепосочената заповед в
предвидения от закона срок. Твърди, че ищцовото дружество се намира в
облигационни отношения с ответника Н.Й.Н. по силата на договор от 05.11.2018г.
за посредничество по намиране на лицето за работа в чужбина. Сочи, че по силата
на този договор, посредникът, с цел да намери на кандидата подходяща позиция за
работа в Р. Германия, се е задължил да направи необходимите разноски по
придобиване на свидетелство за управление кат. С/СЕ, обучение по немски език на
кандидата и настаняването му в хотел по избор на посредника в гр. Варна за
периода на подготовката и обучението му. Твърди, че посредникът, в изпълнение
на задължението си е сторил разноски, както следва : - курс по немски език -
13.57 лв. на човек на ден, за осем дни - 108.56 лв.; - психологическо
изследване - 50 лв.; - медицинско изследване - 50 лв.; - квартира за периода
05.11.2018г. до 08.11.2018г. – 52 лв.; - квартира за периода 09.11.2018г. до
14.11.2018г. – 37 лв., като общият размер на сторените разноски възлиза на
297.56 лв. Сочи, че в края на месец ноември
Моли съда да приеме, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за посредничество, който в частта си за обучението и подготовката на лицето за работа при осигурения работодател носи характеристиките на договор за ученичество. Заявява, че в изпълнение на задължението си дружеството - посредник е извършило разноски, подробно описани по-горе за обучение, медицински изследвания и квартира на ответника, с които то е било увредено вследствие на неправомерното поведение на същия, а именно едностранното прекратяване на правоотношението от страна на ответника с нарочно писмено изявление. Счита, че именно това води и до ангажирането на отговорността му по чл.9,ал.1 от цитирания договор, а именно : да върне сумите, разходвани по подготовката му в двоен размер.
Моли съда да приеме за установено, че ответникът Н.Й.Н. дължи на ,,ТРАНСФЕР ТВ ООД, ЕИК *********, сумата от 595.12 лв., представляваща неустойка по договор за посредническа дейност от 05.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, както и да му присъди сторените в производството съдебно - деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. Б.З. от ВТАК, поддържа изцяло исковата молба. Излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, както и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът Н.Й.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Счита исковата молба за нередовна, поради това, че в петитума на същата не е посочено по кой текст от договора се търси неустойка. Твърди, че едва с исковата молба се сочи, че се иска възстановяване на разходи по обучението му, като в същото обучение се включват и разноски за медицински прегледи и квартира, които нямат характер на обучение. Счита, че тези разходи не са уточнени да бъдат възстановени по чл.9 ал.1 от договора и не се дължат. Посочва, че на 08.11.2018г. е подписал договор с фирмата за посредничество, като обещанието било да му бъде намерена работа в чужбина, която ще се изразява в шофиране на камион и пренасяне и сглобяване на мебели, като за това са нужни познания по немски език и категория за управление на камион. Заявява, че в нито един момент по време на действие на договора не му е предоставено копие от бъдещия му трудов договор и данни за фирмата, за която ще работи, вида дейност, която ще извършва, и други важни за него неща, като къде ще живее, за чия сметка и т.н. Заявява, че по време на сключване на договора е бил задължен да предостави медицинско свидетелство, което е предал на фирмата на 05.11.2018г. Посочва, че резултат от проведените изследвания по фактурата от 07.11.2018г. на АСМП Медицински център ,,Медичи” ООД не е получил, а всичко било претупано – измерено му било кръвното, набързо (за секунди) - проверено зрението му и взет биологичен материал. Заявява, че още в първите дни с фирмата започнали да имат леки недоразумения, на няколко пъти Н. искал да му се обяснят клаузи от договора, които не са му ясни, но съдействие не получил; десетина дни след началото на договора нещата ескалирали съществено до степен да станат неконтролируеми, което наложило да потърси консултация с юрист. Твърди, че последните конфликти между него и управителя на фирмата били по повод на възникнали болки в коремната област, което наложило посещението му при специалист, а при медицинския преглед в гр. Велико Търново му е установена жлъчно-каменна болест „холелитиаза” - заболяване, при което в резултат на обменни и локални нарушения се образуват камъни в жлъчния мехур; открит бил и камък, който можел да тръгне всеки момент. Посочва, че има и придружаващо заболяване „цьолиакия”, при което не може да консумира храни, съдържащи глутен, а престоят му в гр. Варна е утежнил и този му проблем, защото трудно намирал такива храни или били на много висока цена. Твърди, че поради болките се наложило по спешност да се завърне в гр. Горна Оряховица за почивните дни - 10 и 11.11.2018г., а в понеделник на 12.11.2018г. посетил специалист и била констатирана за първи път жлъчната болест. Заявява, че след това се явил на уроците във Варна във вторник - 13.11.2018г., положил някакъв тест и уведомил устно фирмата, че няма да участва повече в обучението поради здравословния си проблем, но те казали, че им дължи определени суми и не може да бъде освободен от ангажиментите по договора. Твърди, че при всяко негово възражение за конкретна сума, се измисляли нови суми за нови неща, и той се объркал в дължимото и не знаел какво и как са направили като разходи, за да им го изплати. Твърди, че от всички извършени действия от страна на фирмата е получил само документ за положен психотест, въпреки уговорката да му се предоставят документи, с цел доброволно заплащане на сумите. Заявява, че съгласно Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, посредникът има лимитативно уговорени задължения, които са уточнени в четири точки и не може да извършва никаква друга дейност. В тази връзка счита, че договорът за посредничество от 05.11.2018г. е смесен договор, в който посредникът е уговорил, в нарушение на Наредбата, личното извършване на обучение, вместо насочване към обучение, и в този смисъл разпоредбите, касаещи обученията се явяват недействителни като противоречащи на нормативен акт.
Счита, че съобразно Закона за защита на потребителя, клаузата на чл.9,ал.1 от договора е неравноправна и следва да се обяви като недействителна. Твърди, че заплащане по чл.9 дължи само той, ако прекрати договора, но не и посредникът, т.е. уговорена е неравноправна клауза, която само на това основание е недействителна.
Счита също, че при договора за посредничество и смесения договор за обучение посредникът е нарушил и разпоредбата на чл.4 от ЗЗП. Счита, че в този смисъл никъде в договора не е упоменат вида обучение, което ще се осъществи, какви суми ще се заплащат за това обучение, или ако тези суми не могат да бъдат изчислени, как ще става тяхното изчисляване, и т.к. цената на услугите е неясна, то не може да бъде включвана като задължение и в обезщетението по чл.9,ал.1 от договора.
Счита, че на практика посредникът не е извършил разходите, които сочи в исковата молба и не му се дължат в двоен размер, т.к. ако плащането е вид неустойка, то тя обезщетява действително претърпените вреди от страна на посредника, и не може да се търсят вреди в двоен размер съгласно ЗЗД, който не уговаря възможност да се претендира неустойка в двоен размер.
Посочва, че ако все пак съдът приеме, че в чл.9,ал.1 от договора е уговорена неустойка, то тълкувано по правилата на граматическото и логическо тълкуване, съдържанието на текста на отделните договорни клаузи от процесния договор дава основание да се приеме, че с уговорената неустойка страните са обезпечили изпълнението на задължение, различно по своята същност от основното задължение на възложителя да осъществи посредничество. Счита, че отсъствие на поето в договора задължение за участие в курсове и обучения изключва и действителността на неустоечната клауза, тъй като същата, поради начин на формулиране, формиране и преследвана цел, водеща единствено до неоснователно обогатяване на посредника, се явява в противоречие с добрите нрави, което на още едно основание я прави нищожна. Твърди, че конкретната уговорка няма присъщите функции на неустойка, заложени в закона и задължителната практика на ВКС, а в случая целта на заплащане на така наименованата неустойка цели единствено повторно (двукратно завишено) възнаграждаване на дружеството и води до неоснователното му обогатяване, което е в противоречие с добрите нрави. Възразява, че уговорката за размера на неустойката е неясна - ,,сторените до момента разходи по посредничество и обучение”, като разходите по обучение към момента на сключване на договора са неясни, неупоменати и имагинерни, т.е. не е ясен критерият, по който ищецът е изчислил размера на неустойката, която претендира в настоящото производство.
Твърди, че нищожността на неустоечната клауза изключва наличието на валидно възникнало в полза на ищеца вземане на неустойка за неизпълнение, което същият би могъл успешно да претендира по реда на чл.92,ал.1 ЗЗД. Счита, че само на това основание искът следва да бъде отхвърлен, без да се изследва по същество дали са налице предпоставките за търсене на неустойка на основание цитираната договорна клауза и без да се обсъждат събраните по делото писмени доказателства.
Твърди, че никъде в този договор не фигурират задължения, които да не е изпълнил. Счита, че никъде в договора няма такива клаузи, по силата на които да е задължен да участва в курсове по немски език или в обучение за категория С. Твърди, че не е посещавал езиков курс в продължение на осем дни, че не е бил осем дни в града, че не е ползвал квартира в периода 09.11 - 14.11.2018 г., защото в дните от 09.11-13.11.2018 е бил в гр. Горна Оряховица - двата дни са били почивни, а на третия е бил на лекар, което може да се установи от епикризата му. Категорично завява, че не е налице договор за ученичество. Заявява, че ако все пак съдът приеме, че има сключен и договор за някакъв вид обучение, то се позовава на чл.81 ЗЗД, че при неизпълнение длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Твърди, че в случая това е влошеното здравословно състояние, за което е уведомил посредника и устно и писмено, веднага след установяване на здравословния му проблем.
Възразява, че посредникът не е изпълнил изискванията на чл.31,ал.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, а именно : не му е предоставил информация за вида работа, която ще извършва, за мястото на работа, вследствие на което той се е предоверил и е подписал договора, но след прегледа, който му е извършен, е установил, че изискванията са непосилни за него и не може да извършва този вид работа.
Моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна, недоказана и недопустима и да осъди ищцовото дружество да му заплати направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът, лично и чрез процесуалния си представител - адвокат Пламена Гаджонова от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения в писмени бележки. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от приложения по делото препис от договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина № 308, сключен на 05.11.2018г. между „Трансфер ТВ” ООД гр. Варна, представляван от управителя Л.Т., в качеството му на посредник, от една страна, и Н.Й.Н. ***, като възложител, от друга страна, същият е с предмет : „Възложителят възлага, а посредникът приема да извършва посредничество по : 1/ Информиране и/или консултиране на търсещите работа лица и на работодателите; 2/ Насочване и подпомагане за започване на работа и по сключване на договор за наемане на работа в Германия /чл.1,ал.1 от договора/. В чл.1,ал.2 от цитирания договор, страните са се споразумели че договорът се сключва за срок от една година, като срокът започва да тече от подписването му. С подписването на договора, възложител се е съгласил : 1/ да предоставя на посредника необходимите във връзка с изпълнението на този договор документи и информация, както и да предостави на посредника медицинско свидетелство при подписване на този договор; 2/ да уведомява своевременно посредника за всяка промяна в информацията по предходната точка; 3/ да притежава свидетелство за управление на МПС категория “С” или СЕ, както и ниво на познание по немски език А2 /чл.2,ал.1,2 и 3 от договора/. В чл.2,ал.3,т.1. от договора, страните са се съгласили, че рзходите за всички курсове за придобиване на свидетелство за управление на МПС категория С или СЕ, в случай че възложителят не разполага с такова, както и за обучението по немски език и настаняване в хотел по избор на посредника в гр. Варна, в случай че възложителят е от друго населено място, са за сметка на посредника. Наред с това, ищецът – посредник е поел задълженията : Да изпълнява задълженията си по този договор с грижата на добрия търговец; Да проучва пазара във връзка със сключването на договора по чл.1,ал.1 от този договор; Да намира контрагенти за възложителя и да ги свързва с последния; Да предостави на възложителя преди заминаването му от Република България подписан индивидуален договор за наемане на работа от работодателя или от упълномощено от него лице да подписва индивидуални договори за наемане на работа. както и превод на договора на български език, като индивидуалният договор за наемане на работа да съдържа данни за датата и мястото на сключване на договора, срока на договора, както и данните по чл.30,ал.3,т.3 и 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа /изм.ДВ, бр. 83 от 24.09.2013г/; Да възстанови изцяло разходите за престой и транспорт на изпратеното от него лице в случаите, когато не са спазени изискванията на т.7 от настоящия договор; Да осигури на възложителя на свои разноски преподавател по немски език, както и автошкола за придобиване на необходимата шофьорска квалификация /чл.4 от договора/. Съгласно чл.8 от процесния договор, страните са постигнали съгласие възложителят да не дължи на посредника възнаграждение за осъщественото посредничество по чл.1,ал.1. наред с това, сраните са се съгласили, че всяка от тях може едностранно да прекрати действието на този договор с едномесечно писмено предизвестие, като в случая на прекратяване от страна на възложителя, същият дължи на посредника сторените до момента разходи по посредничеството и обучението му в двоен размер /чл.9 от договора/.
Ищецът не оспорва факта, че при сключване на процесния договор за посредничество ответникът е представил карта за предварителен медицински преглед амб.№ 403/02.11.2018г., и сам удостоверява този факт с приложения препис от същата.
Видно от
приложените писмени доказателства - преписи от протокол от 05.11.2018г.,
подписан от двете страни, и фактура № **********/30.11.2018г., в протокола е
удостоверено, че на 05.11.2018г. ответникът Н. е настанен в жилище в гр. Варна
за периода от 05.11.2018г. до 08.11.2018г. вкл., като наемът от 13 лв. на ден и
разходите за електричество и вода се заплащат от „Трансфер ТВ” ООД в изпълнение
на договора за посредничество между двете страни, като за настаняване в
квартира за посочения период ищецът е заплатил сумата от 52 лв.
Видно от
приложения по делото препис от протокол от 09.11.2018г., подписан от двете
страни, в същия е удостоверено, че на 09.11.2018г. ответникът Н. е настанен в жилище
в гр. Варна за периода от 09.11.2018г. до 25.01.2019г. вкл., като наемът от 550
лв. и разходите за електричество и вода се заплащат от „Трансфер ТВ” ООД в
изпълнение на договора за посредничество между двете страни.
От приетите
писмени доказателства – фактура № **********/07.11.2018г. и фискален бон към
нея, и медицинско свидетелство за постъпване на работа изх. №
1400/07.11.2018г., изд. от МЦ „Медичи” гр.Варна, се установява, че дружеството-ищец
е заплатило сумата от 50 лв. на АСМП МЦ „Медичи” ООД гр. Варна за предоставени
медицински услуги с получател Н.Н..
Видно от приетото писмено доказателство – фактура № **********/08.11.2018г., ищецът е заплатил на АПИМП-ГП „Прима Медика” ООД гр. Варна сума в размер от 35 лв. за психологическо изследване на Н.Н., както и сума от 15 лв. за издаване на удостоверение на ответника Н..
Видно от
приетото писмено доказателство – амбулаторен лист № 000096/17.10.2018г., изд.
от д-р В.Рабчева, на Н.Н. е извършен първичен преглед с основна диагноза :
„Други видове холелитиаза”, придружаващи заболявания и усложнения :
„Цьолиакия”, с оплаквания от парене в ляво подбедрие, като след проведено
ехографско изследване е установено наличие на конкременти
Съдът е приел за безспорен и фактът, че на 23.11.2018г. ответникът е депозирал до ищеца писмено искане за прекратяване на договора за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 05.11.2018г., прието като писмено доказателство.
С покана за доброволно изпълнение, получена от ответника на 12.12.2018г., ищецът е уведомил същия, че приема изявлението му и счита договора за прекратен, като в този случай претендира заплащане на сума в размер от 595.12 лв., съставляваща направените разходи по обучението на Н. във връзка с изпълнение на договора за посредничество, на основание чл.9,ал.1 от договора.
По делото е
разпитана в качеството на свидетел майката на ответника Н. – Х.Д., която
установява, че Н. бил приет в търновската болница на 23.08.2018г. и тогава било
установено, че има непоносимост към глутен. Посочва, че в този период синът й бил безработен и заради това отишъл
в тази посредническа фирма за обучение; първо ходил на интервю, а на 05.11
сключил договора във връзка с обучението. Свидетелката установява, Н. останал
във Варна една цяла седмица, 5 работни дни, прибрал се за почивните дни, в
понеделник трябвало да изготви документ и заминал във вторник. Видно от
показанията на св. Драгиева, след тази нощувка синът й е получил криза, обадил
се на посредника, събрал си нещата и си тръгнал, след което ходил на видеозон
на коремни органи и се установило, че има камък в жлъчния мехур, който трябва
да се наблюдава. Свидетелката Д. твърди, че в периода на обучението във Варна Н.
е бил на квартира 5 дни, през които е започнало обучаване по немски език. Знае,
че след подписване на договора е бил на изследвания, кръв и урина, кардиограма.
Сочи, че Н. получил някакво писмо, но не е заплащал сумите, защото не били
реални.
Видно от писмените материали по ч.гр.дело № 30/2019г. по описа на ГОРС, със Заповед № 75/09.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, съдът е разпоредил длъжникът Н.Й.Н. да заплати на кредитора ”ТРАНСФЕР ТВ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Атанас Христов” № 12,ет.1, ап.1 представлявано от А.П.В., следните суми: сумата от 595.12 лв. - главница,представляващо задължение за неустойка по договор от 05.11.2018 г. за посредничество по намиране на работа в чужбина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 25.00 лв., представляваща направените по заповедното производство съдебни разноски за заплатена от заявителя държавна такса, както и сумата от 200.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Против така издадената заповед е постъпило възражение от длъжника Н.Н. в срока по чл.414,ал.2 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.92 от ЗЗД, който е допустим. За ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на присъдените в негова полза парични вземания със Заповед № 75/09.01.2019г. по ч. гр. дело № 30/2019г. по описа на ГОРС, оспорени от ответника в срока по чл.414,ал.2 от ГПК, с възражение вх. № 1503/06.02.2019г., като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява основателен и доказан.
С иска по чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.92,ал.1 от ЗЗД, предмет на настоящото дело, ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответника че му дължи заплащането на неустойка в размер от 595.12 лв., уговорена в чл.9,ал.1 от договора от 05.11.2018г., поради едностранно прекратяване на договора от ответника Н.. Неустойката обезпечава изпълнението на дадено задължение и определя и обезщетява вредите, които изправната страна би претърпяла от неизпълнението или лошото изпълнение. Уважаването на исковата претенция по чл.92,ал.1 от ЗЗД предполага установяване от страна на ищеца кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между ищеца и ответника да е сключен валиден договор, същият да е породил действие и въз основа на него са възникнали уговорените за страните по този договор задължения, сключеният валиден договор между страните да съдържа клауза за уговорена между тях неустойка и да са настъпили условията на тази клауза за заплащане на неустойка от страна на ответника в полза на ищеца. В тежест на ответника по делото е да установи, че се явява изправна страна по главно договорно задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава.
Безспорен в настоящото производство е фактът, че на 05.11.2018г. между ищеца „Трасфер ТВ” ООД гр. Варна, в качеството му на посредник, и ответника Н.Й.Н., в качеството му на възложител, е сключен договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 05.11.2018г. Въз основа на приетите по делото доказателства, в случая се установяват по безспорен начин твърдените от ищеца факти, че между страните са възникнали действителни паралелни облигационноправни отношения, по силата на сключения между тях договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 05.11.2018г. и съдържащите се в този договор клаузи на чл.2,т.3.1, чл.4,т.11, чл.9 и чл.12, имащи характер на договор за предоставяне на парични средства за ученичество.
Приложеното по делото писмено доказателство – карта за предварителен медицински преглед амб. № 403/02.11.2018г., удостоверява, че ответникът е изпълнил задължението си по чл.2,т.1 от договора от 05.11.2018г. да представи на посредника медицинско свидетелство при подписването на този договор. Наред с това, приетите писмени и гласни доказателства /протокол от 05.11.2018г., протокол от 09.11.2018г., фактура № **********/07.11.2018г., фискален бон от 07.11.2018г., медицинско свидетелство за постъпване на работа изх. № 1400/07.11.2018г., изд. от МЦ „Медичи” гр. Варна, фактура № **********/30.11.2018г., фактура № *********/08.11.2018г., показанията на св. Хр.Д./, установяват по делото предприетото от страна на „Трансфер ТВ“ ООД изпълнение на поетите от него задължения по чл.1 от договора от 05.11.2018г., а именно : извършване на безвъзмездно посредничество по информиране и консултиране на възложителя Н.Н. - като търсещо работа лице, насочване и подпомагане на ответника за започване на работа и сключване на договор за наемане на работа в Германия. Ответната страна не оспорва фактите, че при сключване на процесния договор възложителят не е притежавал свидетелство за управление на МПС категория „С” или „СЕ”, нито ниво на познание по немски език А2. Поради това и в изпълнение на чл.2,т.3.1. и чл.4,т.11 от договора между страните, посредникът е осигурил на възложителя, на свои разноски, квартира в гр. Варна за периода от 05.11.2018г. до 08.11.2018г. вкл., и от 09.11.2018г. до 25.01.2019г., осигурил е обучение по немски език, което Н. започнал веднага, извършване на медицински изследвания и снабдяване с медицинско свидетелство за започване на работа /, потвърдено и от св. Хр. Д./, както и е предприел действия по осигуряване на автошкола за придобиване на необходимата шофьорска квалификация. Съдът намира, че добросъвестното и точно изпълнение от посредника на поетите с договорите задължения се установява от всички писмени доказателства, както и от показанията на св. Хр. Драгиева, която удостоверява по категоричен начин, че Н. е сключил на 05.11.2018г. договора с ответника във връзка с обучението, подписал е документите за провеждането на курс, след което е останал във Варна цяла седмица, там е бил на квартира и през тези дни е започнало обучаването по немски език, бил е също на изследвания – кръв и урина, кардиограма.
На следващо място, от приетите писмени доказателства - искане от 23.11.2018г., покана за доброволно изпълнение и известие, и от показанията на св. Хр. Д. се установява, че ответникът е неизправен по главното си задължение поето с клаузата на чл.3,т.1 от договора за обучение, да завърши осигурените от посредника курсове, за да придобие по този начин и да притежава изискуемите по чл.3 от договора за посредничество свидетелство за управление на МПС категория „С” или „СЕ” и ниво на познание по немски език А2. В тази връзка, св. Хр. Д. установява фактите, че във вторник през нощта през втората седмица от престоя на ответника в гр. Варна същият получил криза, обадил се на посредника, събрал си нещата и се прибрал, а впоследствие отишъл на лекарски преглед и така престоят му във Варна приключил. Цитираните писмени удостоверяват от своя страна, че с писмено известие от 23.11.2018г. Н. е отправил до „Трансфер ТВ” ООД писмено предизвестие за едностранно прекратяване от възложителя на договора от 05.11.2018г. по реда на чл.9 от този договор, поради наличие на две заболявания – холелитиаза и цьолиакия, които налагат спазването на определен режим и са противопоказни за управление на камион от категория С. По делото не се спорят фактите, че ищецът е приел отправеното от ответника предизвестие за прекратяване на договора от 05.11.2018г., като заедно с това е отправил до възложителя писмена претенция за заплащане на сторените до момента от него разходи по посредничество и обучението му в двоен размер.
При тези факти, настоящият съдебен състав намира на първо място за неоснователни възраженията на ответната страна, че неизпълнението на поетите договорни задължения от страна на възложителя Н. се дължи на факти и обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на длъжника, обуславящо освобождаването му от отговорност съгласно чл.81,ал.1 от ЗЗД. В тази връзка, съдът намира за необосновано и недоказано по делото твърдението на ответника за рязко влошаване на здравословното му състояние и откриване тогава за първи наличието на камък в жлъчния му мехур, обусловило нуждата от едностранно прекратяване на договора от негова страна. Съдът не кредитира свидетелските показания в частта им, в която св. Хр. Д. твърди, че след като си събрал нещата и се прибрал от гр. Варна /през втората седмица след сключване на договора от 05.11.2018г./, Н. ходил на видеозон на коремни органи и тогава се установило, че има камък в жлъчния мехур, който трябва да се наблюдава. В тази своя част, показанията на св. Д. противоречат съществено на приетото писмено доказателство – амбулаторен лист № 000096 от 17.10.2018г., изд. от д-р В.Р., което удостоверява по безспорен начин, че заболяването „Други видове холелитиаза”, с придружаващо заболяване „цьолиакия”, е диагностицирано още на 17.10.2018г., когато е предписано и лечение и е препоръчана диета на ищеца. При тези факти, в случая се налага извод, че както към момента на сключване на процесния договор – 05.11.2019г., така и към момента на преустановяване участието си в организираните от ищеца курсове /около 14.11.2018г./, Н. е бил запознат със своето здравословно състояние, заболяванията и необходимостта от провеждане на лечение и спазване на предписания от терапевтите режим, но въпреки това е подписал процесния договор и е започнал изпълнение на задълженията си, произтичащи от него. Не на последно място, доказателства за рязко и сериозно влошено здравословно състояние на втория ден от втората седмица от престоя му в гр. Варна, което да е причинило невъзможност за изпълнение на поетите задължения по договора от страна на ответника, не са ангажирани по делото до приключване на съдебното дирене. Поради това, съдът приема, че неизпълнението на задълженията на ответника по договора е виновно.
Съгласно чл.9,ал.1 от договора, безспорно за обезпечаване вредите при неизпълнение на някое от задълженията на ответника, в случай на едностранно прекратяване на договора от възложителя, страните уговорили, че Н. дължи на дружеството - ищец двойния размер на сторените до момента от посредника разходи по посредничеството и обучението му.
В настоящото производство ответната страна предявява възражение за недействителност на клаузата за неустойка на чл.9,ал.1 от договора от 05.11.2018г. – като неравноправна клауза и противоречаща на ЗЗП. При преценка действителността на клаузата за неустойка, уговорена в сключения между страните договор за обучение във връзка с посредничество за наемане на работа, съдът намира, че следва по аналогия на закона да изходи от уредбата на договора за повишаване на квалификация и преквалификация по чл.234,ал.2 и ал.3 от КТ. С този договор, страните по трудово правоотношение определят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава; мястото, формата и времето на обучението; финансовите, битовите и други условия за времето на обучението, както и че с него страните могат да уговарят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години; отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка. В съдебната практика се приема, че страните могат да уговорят и други, непосочени в чл.234,ал.3 от КТ условия в договора, с оглед разпоредбите на чл.9 и чл.20а,ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.235 от КТ договор за повишаване на квалификацията и преквалификация може да се сключва и между работодател и лице, което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението. Щом възможността за уговаряне на задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок е уредена в закона за страните по трудов договор, то по аргумент за по-силното основание, възможност за подобно договаряне е налице и по нетрудов договор, с оглед принципа за свобода на договаряне по чл.9 от ЗЗД. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна за нарушаване на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, тъй като посредникът не може и няма право лично да осъществява обученията, а само да насочва към такива, нито да задължи лицето, спрямо което посредничи за намиране на работа, да участва точно в това или друго обучение. На първо място, в ищецът нито твърди, нито се домогва да установява в процеса, че сам той е осъщесвявал договорените обучения по отношение на ответника. На следващо място, с оглед изложените мотиви относно наличието на договорна връзка между страните по повод обучение за повишаване квалификацията и преквалификацията на ответника, то съдът счита, че предприетите от ищеца действия са напълно съобразени с изискванията на чл.235 във вр. чл.234,ал.2 и ал.3 от КТ в процесния случай. Поради това, основателни се явяват твърденията на процесуалния представител на ищеца, че в случая договорът между страните не попада в обхвата на регулацията на ЗЗП и договорната клауза за неустойка не може да се приеме за неравноправна клауза поради противоречие с нормите на ЗЗП. Уговорената между страните неустойка не е и нищожна, предвид характера на задължението, за неизпълнение на което се претендира. Като такава тя е предвидена в самия закон като отговорност при неизпълнение на задълженията, уговорените между страните по договора за обучение /чл.235 във вр. чл.234,ал.3,т.2 от КТ/. Видно от данните по делото, в случая за неизпълнение на задълженията на възложителя, произтичащи от договора от 05.11.2018г., при едностранното му прекратяване от същия, страните валидно са уговорили в чл.9,ал.1 от договора, че ответникът дължи на посредника двойния размер на сторените до този момент разходи по посредничеството и по обучението му. Съдът счита, че това съглашение има характер на неустойка, доколкото й е предадена обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции от страните по договора и е израз на признатата им в чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето.
Преценявайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че клаузата за неустойка не е нищожна и поради накърняване на добрите нрави /чл.26,ал.1 от ЗЗД/, преценена съобразно критериите по т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ВКС, ОСTK, в което е посочено, че автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, каквото хипотеза в случая не е налице. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. При преценка на съдържанието на уговорката по чл.9,ал.1 от договора, съдът приема, че формирането на неустойката като двоен размер на направените от посредника разходи за обучението на възложителя, не може да обоснове нищожност, поради накърняване на добрите нрави. Предвидената неустойка не е свързана със забавено, неправилно или частично изпълнение по договора, а съставлява санкция за това, че обучаващият се не е изпълнил главното си задължение, поето с клаузата на чл.3,т.1 от договора за обучение, да завърши осигурените от посредника курсове, за да придобие по този начин и да притежава изискуемите по чл.3 от договора за посредничество свидетелство за управление на МПС категория „С” или „СЕ” и ниво на познание по немски език А2.
Твърдението за прекомерност на неустойката не обуславя нейната нищожност. Същото е и без правно значение, доколкото в рамките на съдебното производство ответникът не се е позовал на някоя от хипотезите, свързани с намаляване на неустойката по смисъла на чл.92,ал.2 от ЗЗД. Прекомерната неустойка поначало е действително задължение, което може само да бъде намалявано, без обаче да отпада изцяло, при това намаляването би следвало да се осъществи чрез предприемане на активни действия от страна на длъжника в съдебното производство, а в случай на висящ съдебен процес, длъжникът би могъл да противопостави възражение, като процесуално средство за защита срещу предявения иск за присъждане на договорната неустойка. След като по делото длъжникът не се е възползвал от възможността да противопостави правоизключващо възражение, не съществува и законово задължение за съда да преценява на собствено основание конкретния размер на неустойката и наличието или отсъствието на прекомерност. Прекомерната неустойка не се намалява по право, а само ако правото на намаляване бъде упражнено от длъжника, каквото в случая не е налице.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че в случая е доказано основанието на дължимата неустойка. С оглед на обстоятелството, че същата е посочена в договора, съдът намира че размерът й е определяем, а съобразно уговорения й в чл.9,ал.1 от договора размер, дължимата неустойка възлиза на сумата от 595.12 лв., формирана от общата сума от 297.56 лв. на направените от ищеца разходи по обучението на ответника /заплащане на квартира – 89 лв., медицинско и психологическо изследване и издаване на медицинско свидетелство – 100 лв., посещение на курс по немски език за 8 дни – 108.56 лв./, в двоен размер. В този размер установителният иск за оспорено вземане се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира за неоснователни и непочиващи на доказателствата по делото на твърденията на ответника, че ищецът не е изпълнил задължения, установени в чл.5 от договора, тъй като самият той, в качеството си на възложител, чрез едностранното прекратяване на договора едва 20 дни след неговото сключване, е поставил посредника в невъзможност за изпълнение на договорните му задължения. Възраженията на ответника, че е сключил договора, без да разбира смисъла на определени клаузи от него, съдът намира за ирелевантни по отношение на правния спор, тъй като по делото нито се твърди, нито се доказва процесният договор да е сключен при грешка, чрез принуда, заплашване, измама или крайна нужда.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.92 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, като се приеме за установено съществуването на парично вземане на ищеца „Трансфер ТВ” ООД гр. Варна, против ответника Н.Н., за сума в размер на 595.12 лв., представляваща неустойка по чл.9,ал.1 от договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 05.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 09.01.2019г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор – уважаване изцяло на ищцовата претенция, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК се явяват основателни и следва да бъдат уважени, както ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 25 лв., представляваща платена държавна такса в заповедното производство, и сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и сумата от 25 лв. - доплатена държавна такса в исковото производство, и разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Й.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, че ДЪЛЖИ ЗАПЛАЩАНЕ на „ТРАНСФЕР ТВ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, ул. „Атанас Христов” № 12, ет.1, ап.1, представлявано от управителя А.П.В., на СУМАТА от 595.12 лв. /петстотин деветдесет и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща неустойка по чл.9,ал.1 от договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 05.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 09.01.2019г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 75/09.01.2019г. по ч. гр. дело № 30/2019г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА Н.Й.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТРАНСФЕР ТВ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, ул. „Атанас Христов” № 12, ет.1, ап.1, представлявано от управителя А.П.В., СУМА в размер на 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса и за адвокатско възнаграждение, както и СУМА в размер на 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч.гр.дело № 30/2019г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..