№ 15538
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110157292 по описа за 2024 година
Предмет на делото е иск на по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 вр. ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД от *** с ЕИК *** срещу И. Г. П. с ЕГН **********, иск за установяване
дължимостта на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по гр.д. 38712/2024г. на
СРС, 70 състав. Конкретните суми по заповедта са: 992,17 лева, представляваща главница ,
ведно със законна лихва за период от 26.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 93,23
лева, представляваща договорна лихва за период от 10.05.2021 г. до 10.02.2022 г., сумата
258,40 лева, както и държавна такса в размер на 26,88 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева. Претендира разноски в заповедното и настоящото
производство.
Ответната страна в законния срок представя отговор, с който оспорва иска като навежда
конкретни аргументи, че не дължи сумата, също че има неравноправни клаузи в договора и
други подробно изложени в отговора. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира
разноски, заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
представителя на ищеца.
Ищецът твърди, че на *** ответникът сключил договор за кредит № *** с ***. На същата
дата бил сключен Договор за поръчителство от ответника П. и *** с ЕИК ***, по силата на
който поръчителят *** /собственик на капитала на което дружество е самият
кредитодател ***/, се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по посочения
договор за кредит. Заемополучателят П. не изплатил навреме вноските по кредите и
поръчителят платил вместо него. Впоследствие по силата на Рамков договор за цесия от
1
13.05.2022г. между *** и ищцовото дружество *** наред с други, и вземането по платения
заем от името на *** като поръчител към физическото лице – кредитополучател И. Г. П.,
било прехвърлено.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
От писмените доказателства по делото се установява, а и не се спори, че И. Г. П. е
потърсил услугите на *** като е подал заявление по електронен път за сключване на
Договор за потребителски кредит.
Ищецът представя извлечение от Рамков договор за цесия между от 01.02.2022г. –
на л. 29 и следв. от делото.
Приложено е Известие за доставяне до И. П. и получено от него на 25.05.2022г. с
предмет „Писмо изх. № ***/*** уведомление по чл. 14 от ОРЗД“. Самото писмо също е
приложено по делото на л. 37.
Представени са Общите условия на *** и електронен екземпляр от Договор за
кредит и Договор за поръчителство и двата от *** с И. П..
Приетата по делото ССЕ дава заключение, че по счетоводни записи кредитът е
усвоен, преведени са 1675,88 лева по сметка на ответника на *** Отбелязва се, че с тази
сума е погасено старо задължение на същия кредитополучател към същия кредитор. Към
датата на подаденото заявление ответникът И. П. е внесъл общо по този кредит 884,15лева.
Посочва се как се разпределя тази сума по пера. Дава се заключение, че ГПР за договора за
кредит /ведно с договорните лихви, възнаграждението по договора за поръчителство/ е
224,23 %. Установява се още, че внесената от ответника сума по Договора за поръчителство
е 835,85 лева. По-нататък: при включване на договорената възнаградителна лихва общо
2 076,76 лева, при срок на погасяване 18 месеца и отпусната главница 1675,88 лева, излиза,
че лихвеният процент е 123,777%.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
С оглед предмета на възникналото с длъжника правоотношение според
твърденията на заявителя, а именно предоставяне на "финансова услуга", съдът приема, че
по смисъла на § 13 т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ длъжникът по
заявлението има качеството на потребител съгласно § 13 т. 1 от ДР на този закон, според
който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Поради това,
счита, че приложими в уреждане отношенията между страните са разпоредбите на ЗЗП.
В настоящия случай е приложен договор за предоставяне на финансови услуги
/заеми/ от разстояние, в който няма положени подписи от посочените като страни по него.
2
Не е приложена никаква електронна кореспонденция, от която да се установява постигнатото
съгласие между страните за сключването му, или респ. получаване от кредитополучателя на
сумата по отпуснатия кредит. Според твърденията на ищеца процесният договор е сключен
при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, в
който е регламентиран редът за създаване на облигационна връзка с потребители при
използване на съвременните електронни системи, като същевременно цели да осигури
защитата на потребителите при предоставяне на финансови услуги от разстояние. В този
смисъл в разпоредбата на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР е предвидено, че тежестта на доказване
предоставянето на потребителя на преддоговорна информация, както и че е получено
съгласието му за сключването на договора и са изпълнени задълженията по чл. 18, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 ЗПФУР, е върху заемодателя. В закона е предвидено, че електронните изявления се
регулират съобразно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /ЗЕДЕУУ/, който определя като подписан документ само електронния такъв с
добавен квалифициран електронен подпис, като допуска при съгласие отношенията между
тях обикновеният електронен подпис да придобие стойността на саморъчен - чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕУУ. При така възложеното в тежест на заявителя в качеството му на кредитор -
придобил вземането по договора за заем, е да представи с договора и други документи,
удостоверяващи водените преговори, постигнатото съгласие по условията по него между
страните, от което да бъде направен обоснован извод за възникване на облигационната
връзка. Документи в подкрепа на тези негови твърдения не са приложени, поради което не
може да бъде направен обоснован извод за възникнало договорно правоотношение с
посочения длъжник. Освен това, следва да се има предвид, че възможността за сключването
на договор за финансови услуги от разстояние, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР, не е
предвидена за договор за предоставяне на поръчителство, който няма за предмет
предоставяне на подобен вид услуга. При това положение, следва да бъде прието, че не е
налице валидно основание за възникване на претендираното от заявителя вземане,
доколкото за поръчителя не е възникнало правото да се суброгира в правото на
заемодателя.
Посоченото като поръчител лице – *** е еднолична собственост на самия
кредитодател и има за предмет на дейност : „след вписване в регистъра на БНБ съгласно чл.
3 и чл. 3а от ЗКИ гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити или дейност,
представляваща друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други) във връзка с
кредити, придобиване на дялови участия в кредитни и финансови институции по занятие
търговска дейност по предоставяне на поръчителство. По представените книжа се доказва,
че т.нар. клауза за поръчителство не е индивидуално договорена, тъй като е предпоставящо
условие за кандидатстването за кредит, отпускан за определен срок, поради което е
договорна клауза неравноправна по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Договорната клауза,
предвиждаща задължаването на потребителя да сключи договор за поръчителство, се явява
неравноправна и на друго основание - а именно съгласно чл. 146, ал. 1, т. 19 ЗЗП, тъй като
лишава потребителя от възможността да оцени икономическия ефект от сключването на
договора - не са му известни разходите, свързани с договора за поръчителство и съответно
3
явяващи като разходи за сключването на договора за заем.
Предвид гореизложеното, следва да бъде прието, че договорът за поръчителство е сключен
въз основа на неравноправна клауза в договора за предоставяне на финансови услуги, като
издаването на заповед за изпълнение за вземане, придобито от поръчителя би било в
протИ.речие с добрите нрави. Така по невалидна клауза за поръчителство не може да се
приеме, че е осъществена валидна цесия, тъй като никой не може да прехвърля повече права,
отколкото сам притежава. Ето защо няма как ищецът да е придобил права върху вземане,
което не може да е валидно възникнало в сферата на неговия праводател ***.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и че т.нар. Договор за поръчителство със
свързано с кредитодателя лице може да се третира и като прикрита сделка и по правилото на
чл. 17 от ЗЗД да се обяви за недействителна и да се разкрие истинската сделка, която
ненаименована може да се причисли към неморалните и протИ.речащите на добрите нрави
„застраховка за кредит“ – практика, присъща на икономическата реалност от близкото
минало, но със сигурност протИ.речаща на принципите на договорната свобода, пазарната
икономика, свободната конкуренция и др. Изобщо първоначалният облик на
поръчителството има личен характер – поръчителят /поне по валидни правни сделки/
обичайно е физическо лице – близък на самия кредитополучател. Винаги когато е
юридическо, ще възникват и ще се изследват съмнение относно действителността на такъв
род „съглашение“.
По разноските
При изхода на делото и направеното искане на ответника биха се следвали
разноски. Не се доказва обаче да са сторени такива – ответникът се представлява сам,
депозира преписани от интернет – пространството или написани от друг типови изявления
до съда, не участва в разноски при събирането на доказателства, представлява се сам по
делото. Поради това разноски не се присъждат.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 срещу И. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
38712/2024г. на СРС, 70 състав: 992,17 лева, представляваща главница по Договор за кредит
№ ***/***, ведно със законна лихва за период от 26.06.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 93,23 лева, представляваща договорна лихва за период от 10.05.2021 г. до 10.02.2022
г., сумата 258,40 лева, както и държавна такса в размер на 26,88 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
4
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5