РЕШЕНИЕ
№ 14323
гр. София, 21.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...........
при участието на секретаря ..............
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20231110158604 по
описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца ........., със седалище и адрес на управление .....
представлявано от ..... – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 5657 от
18.02.2023 г. по ч.гр. д. № 61344 по описа за 2022 г. на СРС, като поради
подадено възражение от страна на ответницата счита, че за него е налице
правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В
съдебно заседание искът се поддържа.
Ответницата Р. С. Г. с ЕГН **********, от
..........., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е
подала отговор, но доколкото в подаденото възражение по
заповедното производство е налице възражение за
изтекщла погасителна давност, същото следва да бъде
разгледано по настоящото дело. С молба № 42821 от 09.023.2024
г. ответницата заявява, че признава дължимостта на част от сумите, като
заявление, че не оспорва исковете по тяхното основание, а савмо досежно
сумата, която е погасена по давност. С оглед горното и съдът е допуснал по
делото единствено ССчЕ, доколкото същата е нужна при изчисляване на
1
погасената по давност сума.
Трето лице помагач на страната на ищеца - ........, със седалище и
адрес на управление ..........., не изразява становище по предявените искове,
представя писмени доказателства, които са приети и приложени по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 61344 по
описа за 2022 г. на СРС, на 11.11.2022 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за
цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
18.02.2023 г., по ч.гр. д. № 61344 по описа за 2022 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжницата. Така издадената
заповед била връчена на длъжницата, като същата в срока по чл. 414 от ГПК
депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Доколкото между страните не е налице спор относно качеството на
потребител, съдът счита, че това обстоятелство е безспорно и не е налице
нужда да бъдат обсъждани представените доказателства. Във връзка с
направеното възражение за изтекла погасителна давност съдът счита
следното: Съобразно трайната съдебна практика вземането на дружеството
представлява периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК.
Вземанията за заплащане на потребената топлинна енергия са периодични –
независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт, всяко от
тях е самостоятелно и различно от останалите.
Най – старото вземане в периода м.10.2019 г. – м. 04.2021 г. е това за
м.10.2019 г. Падежа на същото е на 30.11.2019 г., като лихва тече от 01.12.2019
г. Тригодишният срок за погасяване по давност изтича на 01.12.2022 г., и
доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено преди срока на изтичане
на давността – на 11.11.2022 г., съдът счита, че по процесната заповедта не са
налице вземания, които да са погасени по давонст. Съдебно-счетоводната
експертиза, която е изготвена по делото дава заключение, че задължението по
делото възлиза на сумата в размер на 740, 71 лева, в това число главница 609,
31 лева и лихва в размер на 131, 40 лева. С оглед на горното следва исковете за
2
главниците за топлинна енрегия и дялово разпределение, както и за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия срещу ответницата Г. да бъдат
изцяло уважени, като върху главниците следва да бъде присъдена законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението. По отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и иска за мораторна лихва за
сумата в размер на 3, 63 лева следва да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед този изход от спора право на разноски имат както ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответницата на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПк, но
доколкото последната не е направила искане за присъждане на разноски, съдът
ще се произнесе само по претенцията на ищеца. Ищеца е направил по делото
разноски в общ размер на 750 лева, както следва: По заповедното
производство по ч.гр. дело № 61344 по описа за 2022 г. на СРС, са направени
разноски в размер на 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. По исковото производство по настоящото
дело ищеца е сторил разноски в размер на 675 лева, от които 175 лева
държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждание /определено по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП/, и 400 лева депозит за ССчЕ.
Общия размер на предявените искове възлиза на сумата в размер на 740, 71
лева, като уважената част възлиза на сумата в размер на ищеца 737,08 лева,
което е 99, 5 %, с оглед което ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата в размер на 746, 25 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Р. С. Г. с ЕГН
**********, от ........., че дължи на ......., с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление г..........представлявано от ......... –
3
изпълнителен директор, сумата в размер на 595, 56 лева /петстотин
деветдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 11.11.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, представляваща главница – стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., сумата
в размер на 127, 77 лева /сто двадесет и седем лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода 16.12.2019 г.
– 20.10.2022 г., сумата в размер на 13, 75 лева /тринадесет лева и седемдесет
и пет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК –
11.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща
главница – стойността на дялово разпределение за периода м.10.2019 г. –
м.07.2020 г., съгласно издадената заповед за изпълнение № 5657 от
18.02.2023 г. по ч.гр. д. № 61344 по описа за 2022 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ........., със седалище и адрес на
управление ..... представлявано от ..........– изпълнителен директор, против
Р. С. Г. с ЕГН **********, от ........ иск с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 3, 63 лева /три лева и
шестдесет и три стотинки/ - мораторна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р. С. Г. с ЕГН **********, от ........, да заплати на
........., със седалище и адрес на управление ..........., представлявано
от ......... – изпълнителен директор, сумата в размер на 746, 25 лева
/седемстотин четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща 99,5 % от общия размер на направените по делото разноски
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно мотивите на настоящото решение
досежно разноските.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – ......., със седалище и адрес на управление .............
Банкова сметка на ищеца:
..........
4
...................
.................
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5