МОТИВИ
от 14.10.2019 г. към Присъда № 250/10.10.2019 г.
по НОХД № 2641/2019 г. по описа на ПРС, III н.с.
Районна Прокуратура -
Пловдив е повдигнала обвинение против Е.Б.Ч. за това, че: на 13.08.2018 г. в гр. П., обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
„Форд Фиеста“ с peг. № ..., е нарушил правилата за движение по пътищата, както
следва:
чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по
пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства“,
чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата: „водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат всяко предвидимо
препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“,
чл. 116 от Закона за движение по пътищата: „водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към хората с трайно увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун
и към престарелите хора“,
чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата: „при приближаване на пешеходна пътека водачът на нерелсово превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“,
вследствие на което по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.С.Д. ***, изразяваше се в счупване на
горния край на дясната раменна кост, довело до трайно затрудняване на
движенията на горния десен крайник, като деянието е извършено на пешеходна
пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал.
1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
В съдебно заседание
представителят на РП-Пловдив поддържа повдигнатото обвинение, като изразява
становище, че същото е доказано по несъмнен начин, поради което моли подс. Ч. да
бъде признат за виновен, като на същия бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, както и да бъде лишен от право да управлява МПС
за срок от две години.
По делото няка конституиран частен обвинител и
граждански ищец.
В хода на проведеното съдебно следствие подсъдимият Е.Ч.
дава кратки обяснения, с които заявява, че не се признава за виновен, твърдейки,
че ПТП е настъпило, тъй като е бил заслепен от слънцето. В последната си дума
моли делото да бъде прекратено.
Неговият защитнитник, адв. Т.К., оспорва изложените в обвинителния акт
факти и навежда съображения, че ПТП не е допуснато на пешеходна пътека, тъй
като от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на
сблъсъка, пешеходката се е намирала на метри от пешеходната пътека. Предвид
това и предвид изричното изявление, направено от пострадалата в съдебно
заседание при разпита ѝ като свидетел, че не желае подсъдимият да бъде
съден, настоява подсъдимият да бъде оправдан за квалификацията деянието да е
извършено на пешеходна пътека, след което с присъдата да бъде приложен чл.343а,
ал. 2 НК и производството по делото да бъде прекратено.
От фактическа страна се установява следното:
Подсъдимият Е.Б.Ч. е роден на *** ***, обл. Пловдив,
ул. „...“ № , ..., български гражданин, средно образование, работещ, женен,
неосъждан, ЕГН: **********.
На 13.08.2018 г. подс. Ч. свършил
работа и тръгнал да се прибира от гр. Пловдив за с. ..., обл. Пловдив в дома си, като пътувал с
управляван от него лек автомобил „Форд Фиеста“ с ДК № ... /собственост на брат
му/. Към 18:00 часа
подс. Ч., с управлявания от него лек автомобил стигнал до гр. П., обл.Пловдив,
като се движел по главния път, а именно ул. „Иван Вазов“ в гр. П. в посока от
изток на запад, по северното платно на посочената улица. Времето било сухо,
слънчево, ясно, с добра видимост, пътната настилка била суха. По същото време
свидетелката М.С.Д. ***, като предприела пресичане на пътното платно по
намиращата се там пешеходна пътека от юг на север. Същата предприела
пресичане като първо
пресякла южната пътна лента на платното за движение, а след това започнала да
пресича северната пътна лента. Достигайки до средата на пешеходната пътека, свид. Д.
отсякла леко в страни от пешеходната пътека, излизайки от очертанията ѝ с
около метър в посока дома ѝ, с цел да съкрати с малко маршрута си. В този момент до пешеходната
пътека достигнал подс. Ч. – с управлявания от него лек автомобил „Форд Фиеста“,
който се движел с около 30
кm/h. В
този момент подс. Ч.
не реагирал своевременно и виждайки в последния момемнт пресичащата пешеходка, задействал със
закъснение спирачната система, вследствие на което настъпил удар между предната
част на автомобила и дясната страна на тялото на пешеходката.
Подс. Ч. веднага, след като спрял автомобила излязъл
навън и изчакал идването на полицейски служители при РУ на МВР гр. Стамболийски.
Бил тестван за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. На място пристигнал и екип на ЦСМП-Пловдив,
който транспортирал пешеходката в болнично заведение. На място подсъдимият
направил всичко зависещо от него по оказването на помощ на пострадалата, като в
последствие я посетил в болницата, а след излизането ѝ продължавал да се
интересува дали състоянието ѝ се подобрява.
В хода на образуваното
досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а“, пр. 2, вр. чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК била назначена съдебно-медицинска експертиза по отношение на свид. Д., според заключението на която, при възникналия инцидент
на 13.08.2018 г. ѝ е било причинено счупване на горния край на дясната раменна
кост, което е довело
до трайно трудняване на движенията на горния десен крайник. Според заключението, описаното травматично увреждане е
причинено по механизма на удар или притискане с върху твърд тъп предмет и е
възможно по начин и време да е възникнало така както се посочва в материалите
приложени по досъдебното производство, а именно при ПТП, при което страдалата е
участвала като пешеходец, блъснат от лек автомобил, при налична причинно-следствена връзка между
настъпилото пътно транспортно произшествие и полученото травматично увреждане.
В хода на досъдебното
производство е била назначена и автотехническа
експертиза, според заключението на която ударът е настъпил: по дължина на около 3-4 м. източно от ориентира, приет в протокола за
оглед, а по широчина - на около 1-1,5 м. южно от западния край на платното за движение - в северната пътна
лента върху пешеходната пътека. Според заключението скоростта на движение на автомобила в удара е
била около 38 km/h, като предвид данните, съдържащи се в
показанията на свидетелите, е възможно скоростта на автомобила преди удара да е била и по-висока. Вещото лице е приело
следният възможен механизъм за настъпване на ПТП: Е.Б.Ч. управлявал лек автомобил „Форд Фиеста“ по северната пътна лента на
платното за движение на ул. „Иван Вазов“, гр. П. в посока от изток на запад. По същото време пешеходката М.С.Д.
се намирала на южната страна на пътното платно - извън платното за движение на
тротоара, след което предприела пресичане на платното за движение от юг на
север по пешеходна пътека и отляво на дясно. Е.Б.Ч. не реагирал своевременно на
опасността от удар на пешеходката, а въздействал на спирачната система на
автомобила със закъснение, в резултат на скорости и пресичане на траектории
последвал удар. Ударът настъпил в дясната предна част на автомобила и дясната
страна на пешеходката. След удара пешеходката паднала на платното за движение
пред автомобила, а лек автомобил „Форд Фиеста“ бил установен на място и в позиция, отразени в Протокол за оглед и
видни в албума. Според заключението, водачът на автомобила с установената скорост в удара както и при хипотеза
движение с до 50 km/h
преди това е имал техническа възможност да спре преди мястото на удар при
всички възможни движения на пешеходката по платното за движение отляво на дясно
пред автомобила. От
техническа гледна точка основна причина за настъпилото произшествието е, че
водачът на л.а. „Форд Фиеста“ Е.Б.Ч., не е възприел и реагирал своевременно на пешеходката,
движеща се по платното за движение и е управлявал автомобила по начин, който не
е бил безопасен.
По делото като свидетели
са били разпитани и всички свидетели, намиращи се на мястото на инцидента,
както и самата пострадала. Извършени са били оглед на местопроизшествие,
събрани са и други писмени доказателства.
С оглед събраните по
делото доказателства с Постановление от 04.01.2019 г. Е.Б.Ч. е бил провлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, за което в последствие бил предаден на съд.
В хода на проведеното
съдебно следствие като свидетели са били разпитани пострадалата – свид. М.Д.,
свид. Б.К. (присъствал на мястото на инцидента), свид. А.Б. (присъствал на
мястото на инцидента), свид. Р.Г. (присъствал на мястото на инцидента), свид. Т.М.
(полицейският служител, който пръв се е отзовал на сигнала за ПТП), свид. П.Б.
(поемно лице) и свид. М. Ч. (съпруга на подсъдимия).
От показанията на свид. М.Д. се установява, че на
процесните дата и място, същата, прибирайки се от магазина към дома си, при
пресичане на пътното платно, преминавайки през пешеходна пътека, е била
блъсната от лек автомобил в следствие на което получила травма на рамото. При
разпита си в хода на съдебното следствие свидетелката е направила уточнението,
че след ПТП е осъзнала, че когато пресича процесната пешеходна пътека, същата
се движи в рамките на очертанията ѝ до средата на пътното платно, след
което втората част от пешеходната пътека пресича косо в страни на около метър
от пешеходната пътека, като най-вероятно и в деня на ПТП е пресичала по същия
начин. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, доколкото същите се
явяват неопровергани от доказателствата по делото.
Съдът кредитира и
показанията на свид. Б.К., свид. А.Б. и свид. Р.Г., доколкото по делото не се
установява причина за противното, тъй като и тримата свидетели се явяват
незаинтересовани от крайния изход на делото. Всъщност, макар и тримата да
потвърждават, че на процесните дата и място е настъпило ПТП с пострадалата
свид. Д., от тях единствено свид. Б. има преки възприятия от процесните събития,
и то частични, а именно, същият е възприел, как свид. Д. стъпва на пешеходната
пътека и започва да пресича, но не е възприел самото ПТП. Останалите двама –
свид. К. и свид. Г. нямат възприятия от ПТП, доколкото свид. К. в момента на
настъпването му е гледал в различна посока, а свид. Г. е бил в намиращ се в
близост магазин, като е излязъл на улицата едва след настъпване на ПТП.
Съдът кредитира и
показанията на полицейския служител - свид.
Т.М., доколкото същите се явяват логични, последователни и изхождат от
обективен доказателствен източник. От показанията на този свидетел също се
потвърждава фактът на настъпилото ПТП. Според същите на процесните дата и място
свидетелят е бил изпратен от дежурния по управление в град П. във връзка с
възникнало ПТП. Пристигайки на място свидетелят установил, че пострадалата
свидетелка, пресичайки косо през пешеходната пътека, е била блъсната от
подсъдимия като водач на МПС, в непосредствена близост до пешеходната пътека. Самият
водач не отрекъл, че е допуснал ПТП с пострадал, като обяснил, че е бил
заслепен от слънцето и поради тази причина не е възприел навреме пешеходката.
Съдът кредитира изцяло и
показанията на свид. П.Б., участваща
като поемно лице по делото, макар показанията ѝ да не допринасят
съществено за разкриването на обективната истина. Същата е потвърдила, че след
настъпване на ПТП са извършени съответни действия по замерване, които са били
обективирани в протокол за оглед, като заявила, че на това място често
настъпват инциденти.
Съдът кредитира и
показанията на свид. М.Ч., макар
тази свидетелка, като съпруга на подсъдимия, да има пряк интерес с показанията
си да благоприятства неговото процесуално положение, каквото проявление в
случая не бе отчетено. В по-голямата си част, показанията на тази свидетелка
пресъздават съобщеното ѝ от нейния съпруг досежно възникналия инцидент, а
именно, че на процесните дата и място е допуснал ПТП с пострадал, тъй като е
видял пресичащата пешеходка в последния момент. В тази част показанията на
свидетелката се явяват в унисон с целокупния доказателствен материал, поради
което и доколкото няма спор по тези факти, съдът ги кредитира. Същите се
кредитират и в частта, в която свидетелката е заявила, че след настъпване на
ПТП, подсъдимият е заявил готовност да съдейства за транспортирането на
пострадалата до болница, както и че след това същият се е интересувал от
състоянието на пострадалата, доколкото в тази част показанията намират
потвърждения в заявеното от самата пострадала.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката,
според които при посещението ѝ на мястото на инцидента, управлявания от
съпруга ѝ автомобил се намирал на около 5-6 метра след пешеходната пътека,
доколкото това обстоятелство намира потвърждение и в останалите доказателствени
източници.
Що се касае до обясненията на подс. Е.Ч.,
съдът кредитира и тях, доколкото е видно, че в по-голямата си част същите се явяват неопровергани от събраните
по делото доказателств. В тази връзка подсъдимият не спори, че на процесните
дата и място е предизвикал ПТП с пострадал човек, твърдейки, че причината за
това е, че е бил заслепен от слънцето, в следствие на което не е могъл да
реагира своевременно на появилата се пред него пешеходка и изразявайки
несъгласие с това ПТП да е възникнало на пешеходна пътека, твърдейки, че
сблъсъкът с пешеходката е настъпил след пешеходната пътека. При оценката на тези
гласни доказателственис средства, съдът взе предвид двояката природа на
обясненията – на защитно и едновременно на доказателствено средство, поради
което и при преценката дали в каква степен да се кредитират същите, съдът ги
съпостави с целокупния доказателствен материал, имайки предвид и явния интерес
на подсъдимия да отрича или навежда факти, които биха обусловили благопроятни
за процесуланото му положение изводи. В тази връзка съдът възприе с доверие
твърдението на подсъдимия, че е бил заслепен от слънцето секунди преди
сблъсъка, доколкото тази възможност намира потвърждение в изготвената по делото
комплексна експертиза, както и твърдението, че сблъсъкът е настъпил непосредствено
след пешеходната пътека, доколкото същото намира потвърждение в показанията на
пострадалата и отново в заключението на комплексната експертиза. Значението на
тези обстоятелства за процесната съставомерност, ще бъде обсъдено по-долу.
Предвид гореизложеното съдът кредитира обясненията на подсъдимия, както и
показанията на всички свидетели, доколкото анализът на същите и съпоставката им
едни с други, в това число със заключенията на експертизите, не дава основания
за противното. Видно е, че по делото няма спор, че на процесните дата и място
подсъдимият, при нарушаване на правилата за движението по пътищата е допуснал
ПТП, в следствие на което пострадалата свид. Д. е получила нараняване с характер
на средна телесна повреда. Спорното в случая е налице ли са основания, които да
обосновават извод за частично отпадане на отговорността на подсъдимия. В тази
връзка от страна на защитата се пледира за частично оправдателна присъда
досежно обвинението „ПТП да е настъпило пешеходна пътека“ с оглед приложението
на чл. 343а, ал. 2 НК с присъдата, предвид заявеното от страна на пострадалата
в съдебно заседание, че не желае подсъдимият да носи наказателна отговорност,
тъй като тя самата има вина за настъпилото ПТП.
За изясняване на
посочените по-горе обстоятелства и с оглед гарантиране ефективното упражняване
на правото на защита, в хода на проведеното съдебно следствие е била назначена именно
комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, най-вече предвид новосъбраните по делото данни
за косо пресичане на пътното платно от страна на свид. Д.. Според заключението
на експертизата:
1. Ударът е настъпил в северната пътна лента на платното за движение
както следва: ПО ДЪЛЖИНА на около 0,5-1,5 м. източно от ориентира, приет в протокола
за оглед (западно - извън пешеходната пътека). ПО ШИРОЧИНА на около 1-1,5 м.
южно от западния край на платното за движение - в северната пътна лента.
2. От техническа гледна точка скоростта на
автомобила в удара и непосредствено преди него е била около 30-31 km/h.
3. Като най-вероятен механизъм
за настъпване на ПТП се определя следният: На 13.08.2018 г. около 18.10 ч. - 18.15 ч. Е.Б.Ч. управлявал лек
автомобил „Форд Фиеста“ по северната пътна лента на платното за движение на ул.
„Иван Вазов“, гр. П. в посока от изток на запад, като в този момент Слънцето
било разположено срещу водача. По същото време пешеходката М.С.Д. се намирала
на южната страна на пътното платно - извън платното за движение на тротоара,
след което предприела пресичане на платното за движение от юг на север по
пешеходна пътека и отляво на дясно пред автомобила. След като пешеходката
достигнала около средата на платното за движение, тя напуснала косо пешеходната
пътека на запад и продължила към северния тротоар предвид посоките, възприети
при огледа. Е.Б.Ч. не възприел своевременно навлезналата пешеходка на платното
за движение и реагирал със закъснение на опасността от удар, но успял да
въздейства на спирачната система на автомобила. Въпреки това в резултат на
скорости и пресичане на траектории последвал удар. Ударът настъпил западно -
извън пешеходната пътека, в дясната предна част на автомобила и дясната страна
на пешеходката. След удара пешеходката паднала на платното за движение пред
автомобила, а лек автомобил „Форд Фиеста“ бил установен на място и в позиция,
отразени в Протокол за оглед и видни в албума.
4. Според експертизата разстоянието между пешеходната пътека и
югозападен ъгъл на намиращата се западно от нея отводнителна шахта, послужила
за ориентир в протокола за оглед, е 2,41м; дължината на очертанията на
пешеходната пътека е 8,60 м., а ширината на очертанията на пешеходната пътека е
2 м.;
5. Източният край на пешеходната пътека в
северната граница на платното за движение на бул. „Иван Вазов“ в гр. П. е
допирателен на западната част на десния завой предвид посоката на движение на
автомобила. В зоната на произшествието към момент на настъпване на изследваното
ПТП е имало техническа възможност за намалена видимост за водача от слънчевите
лъчи, които са попадали фронтално пред автомобила при азимутът на слънцето
около 268° и височина спрямо хоризонта около 23°. Също така преди влизането на
автомобила в завоя северната част на пешеходната пътека е попадала в ограничена
видимост за водача от бетонен ел. стълб и сграда, разположени на северния
тротоар, а западната част на пешеходната пътека става видима за водача около
зоната на начало на пълния спирачен път на автомобила до достигане в позицията
му след ПТП.
6. От техническа гледна точка основна причина за настъпилото
произшествието е, че водачът на л.а. „Форд Фиеста“ - Е.Б.Ч., е управлявал
автомобила по начин, който не е бил безопасен, а именно като не е съобразил
скоростта и траекторията на автомобила с невидимата за него зона на платното за
движение, при което не е възприел и реагирал своевременно на пешеходката,
движеща се по платното за движение.
7. Пълният спирачен път на автомобила с определената скорост е 15,68 м.
8. Произшествието е настъпило на 13.08.2018г. година около 18.10-18.15
часа на пътното платно на бул.„Иван Вазов“ до № 96 в гр. П. в участък от пътя
след десен завой за автомобила при движение през деня, при добра видимост.
Платната за движение в мястото на произшествието имат настилка от асфалт, която
по време на произшествието е била суха, без дупки и неравности.
9. На 13.08.2018 г. между 18.10 ч. - 18.15 ч.
(18:12:30) часа към момент на настъпване на ПТП спрямо Земята с координати 42°
3'25.68"С; 24°32'42.33"И, азимутът на слънцето е бил около 268° при
височина спрямо хоризонта около 23°. При това положение за водачите, движещи се
с направление от изток на запад по бул. „Иван Вазов“ в гр. П., Слънцето е
светело срещу тях.
10. От свидетелските показания и медицинската документация, предоставени
по делото, се установява, че при възникнал инцидент на 13.08.2018 год. на М.Д.
й е било причинено: Счупване на горния край на дясната раменна кост, довело до трайно
затрудняване на движенията на горния десен крайник. Описаното травматично
увреждане е причинено по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и е възможно по начин и време да е възникнало така, както се посочва в
материалите, приложени по делото, а именно при изследваното ПТП, при което
пострадалата е участвала като пешеходец, блъснат от лек автомобил.
Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и полученото травматично
увреждане.
След анализ на материалите по делото може да се даде заключение, че от
начало на контакт между автомобила и пострадалата тя е била възкачена на
предния капак на автомобила, достигнала е предното обзорно стъкло, била е
отхвърлена напред и е паднала на асфалтовата настилка. Общата измината
дистанция на пешеходката по време на описаните етапи е около 6 м.
Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената в хода на съдебното
следствие комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, доколкото същото е изготвено от компетентни лица
със специлни знания в кръга на съответната област и въз основа на използването на утвърдени и безспорни
научни методи. Същото не е оспорено от страните и е базирано на проведен оглед на мястото
на произшествието и най-вече като са взети предвид новосъбраните в хода на съдебното
следствие данни най-вече за косо пресичане на част от пешеходната пътека от
страна на пострадалата. Предвид горното съдът кредитира именно заключението по
така изготвената комплексна експертиза, за сметка на изготвената автотехническа експертиза.
Съдът кредитираи заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, доколкото същото е дало ясен и
обоснован отговор на всички поставени въпроси.
Възприетото
от съда се потвърждава
и от писмените доказателства по
делото, събрани по досъдебното производство и приобщени в съдебната фаза на
процеса чрез прочитането и приемането им, които съдът кредитира като относими, допустими и допринасящи за установяването на фактическата
обстановка и разкриване на обективната истина по делото.
Така установената фактическа обстановка и анализът на
събраните по делото доказателства обуславят следните правни изводи:
При така
установената но несъмнен начин фактическа обстановка, съдът счете, че с
деянието си подсъдимият Е.Б.Ч. е извършил престъпление
по чл. 343, ал. 3,
пр. 6, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 НК, а
именно: на
13.08.2018 г. в гр. П., обл. Пловдив, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Форд Фиеста“ с peг. № ..., е нарушил
правилата за движение по пътищата, както следва:
чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата: „водачите на пътните превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“,
чл. 116 от Закона за движение по
пътищата: „водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
хората с трайно увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“,
чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата: „при приближаване на пешеходна
пътека водачът на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“,
вследствие на което по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.С.Д. ***, изразяваше се в счупване на
горния край на дясната раменна кост, довело до трайно затрудняване на
движенията на горния десен крайник, като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
От обективна страна:
Фактът на допуснатите нарушения се установява по несъмнен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели, от Протокола за оглед на
местопроизшествие и приложения към него Албум за посетено местопроизшествие, а
също така и от обясненията на подс. Ч., който по същество признава факта, че на
посочените дата и място е допуснал
ПТП с пострадал пешеходец. Фактът, че подсъдимият е управлявал лекия си
автомобил с несъобразена скорост, както и че същият не е спрял при възникнала
опасност за движението (в случая заслепяване) се установява от обясненията на
същия, а на практика и от причинения вредоносен резултат – настъпилото ПТП с
пострадал пешеходец. Пак от тези доказателства, се установява и фактът на нарушените
разпоредби на чл. 116 и чл. 119. ал. 1 ЗДвП, които вменяват на водачите
съответно завишено внимание към пешеходците, особено към престарелите, както и
задължение да пропускат стъпилите на пешеходна пътека пешеходци.
Вярно е, че към момента
на сблъсъка пострадалата пешеходка се е намирала на около метър от пешеходната
пътека, тъй като към края на пешеходната пътека, същата е предприела т.н. нар.
„косо пресичане“, но несъмнено моментът, в който водачът е бил длъжен да
забележи пресичащата пешеходка и да реагира, като предприеме намаляване на скоростта
или спиране е бил моментът прешеходката се е намирала още на самата пешеходна
пътека, че дори и преди това. От нейните показания и от показанията на свид. Б.
се установява, че при предприемането на пресичане от пешеходката, същата е
стъпила на пешеходната пътека и до средата ѝ се е движела по нея, като според
показанията на свид. Д. едва след средата на пешеходната пътека, същата се е
отклонила косо в страни с около метър. Горното обезпредметява и обсъждането на
възражението, че ПТП не е настъпило на пешеходна пътека, но доколкото това е
основната линия на защита, съдът ще се спре подробно на това възражение.
Относно възражението, че
ПТП не е настъпило на пешеходна пътека:
Съдът не възприе доводите на
защитата, че ПТП не е възникнало на пешеходна пътека, доколкото ударът с
пешеходката бил възникнал извън очертанията на пешеходната пътека. Защитата, която законодателят е регламентирал в ЗДвП по отношение на
сигурността на пешеходците включва както тези, преминаващи през кръстовище,
респ. на обозначена или необозначена пешеходна
пътека, така и тези, преминаващи в непосредствена близост до нея, което вменява
задължение за такова поведение у водачите на пътя, което да осигури
безпрепятственото преминаване на пешеходците през кръстовището (Вж. в този смисъл Решение № 863 от
15.02.2006 г. на ВКС по н. д. № 364/2005 г., II н. о.) Зоната на една
пешеходна пътека е територия с потенциално съществуваща опасност от поява на
пешеходци – в различна възраст, с различна скорост, поради което и съответства
задължението за възприемане на прилежащата към нея територия. В практиката на върховните съдилища се
приема, че е допуснато такова нарушение, дори в случаи, при които пешеходците
са били не точно на пътеката, предоставяща им предимство пред МПС, а в близост
до нея. Така например в Решение №
50/14.03.12г. на ВКС, ІІІ н.о., се приема, че е налице нарушение на
задължението по чл. 119 от ЗдвП, като пешеходецът се е намирал в „по-широк параметър, използван за преминаване
на пешеходците” – на около 4 м от пешеходната пътека“. Този извод е съвсем
логичен и се възприема изцяло от настоящия съдебен състав, доколкото
задължението по чл. 119, ал. 1 ЗДвП възниква с приближаването на пешеходната
пътека: при приближаване на
пешеходна пътека водачът на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“. Дори буквалното
тълкуване на нарушената в случая разпоредба сочи на извод, че задълженията на
водачите да пропуснат намиращите се на пешеходна пътека пешеходци не е
ограничено само върху очертанията на пешеходната пътека, а излиза извън
пределите ѝ и обхваща по-ранен момент от момента дори на стъпването върху
пешеходната пътека. Нещо повече, в случая неизпълнението на задължението по чл.
119, ал. 1 ЗДвП от страна на водача се е реализирало в момент, в който
пешеходката се е намирала върху очертанията на самата пешеходна пътека.
Всъщност, дори и това да не беше така и цялостното пресичане на пешеходната
пътека да се бе реализирало на метър от нея, отново би била налице
квалификацията „на пешеходна пътека“,
доколкото отново се касае за пешеходна зона, в която водачите трябва да са с
повишено внимание и да могат да спрат при внезапно възникнала опасност.
Според отразеното в заключението на вещото лице, от момента на задействане
на спирачната система до установяването на автомобила в покой, същият е изминал
15,68 м., което очевидно опровергава заявеното от подсъдимия, че е спрял на
място в момента, в който е възприел пресичащата пешеходка. Очевидно е, че
последното от техническа гледна точка е невъзможно. Очевидно е също така, при
това положение, че водачът се е намирал преди пешеходната пътека (на около 10
м.) към момента на задействане на спирачната система, доколкото предната част
на автомобила се е намирала на около 6 м. след края на пешеходната пътека.
Очевидно е също така, че 10 м. преди пешеходната пътека е изключително късен
момент на реакция, доколкото в случая опасността за водача е възникнала от
момента в който пешеходката се е насочила към пешеходната пътека. Този въпрос е
бил обект на анализ в множество съдебни актове,
включително и в ТР № 28/1984г. на ОСНК,
в което е коментиран моментът на възникване на опасността. Според същото: „Задължението за намаляване на
скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на
възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното
за движение, или извън него. За начало на възникване на опасността следва да се
приеме моментът, когато например един пешеходец се насочва от тротоара или
банкета към платното за движение, преди още да е стъпил на него, и с
поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в
платното за движение. Отдалечеността от платното за движение е без значение,
щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане в него
непосредствено след това. Моментът на възникване опасност за движението е
въпрос фактически и той не може да бъде свързан с формалния критерий -
определена част от пътя”. Това указание за съдилищата
касае изследването на всяка опасна пътна ситуация и възможностите за
предотвратяване на произшествие чрез адекватна реакция и намаляване на
скоростта на движение и/или спиране. Поради това и в настоящия случай следва да
се приеме, че възможността за подсъдимия обективно да възприеме пострадалата е
била много преди навлизането му в пътното платно в зоната на пешеходната
пътека, което му поведение пряко е нарушило чл. 119 от ЗДвП и е довело до
процения съставомерен резултат.
Фактът на причинената
телесна повреда на свид. Д. и нейният харакер, а също така и
причинно-следствената връзка с процесното ПТП, се установява показанията на разпитаните
по делото свидетели, най-вече от тези на пострадалата, в това число от
обясненията на подсъдимия, който не оспорва фактът на настъпилото
съприкосновение с управлявания от него автомобил, а също така и от констатациите,
залегнали в заключението на изготвената по делото съдебномедицинска и комплексна
експертиза, които съдът кредитира като обосновани и ясни.
Механизмът на процесното ПТП се установява от показанията на разпитаните свидетели,
пострадалата, от обясненията на подсъдимия, а също така и от заключението на
изготвената по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
По делото се установи, че подс. Ч. е управлявал лек автомобил „Форд Фиеста“ по
северната пътна лента на платното за движение на ул. „Иван Вазов“, гр. П. в
посока от изток на запад, като в този момент Слънцето било разположено срещу
водача. По същото време пешеходката М.С.Д. се намирала на южната страна на
пътното платно - извън платното за движение на тротоара, след което предприела
пресичане на платното за движение от юг на север по пешеходна пътека и отляво
на дясно пред автомобила. След като пешеходката достигнала около средата на
платното за движение, тя напуснала косо пешеходната пътека на запад и
продължила към северния тротоар предвид посоките, възприети при огледа. Е.Б.Ч.
не възприел своевременно навлезналата пешеходка на платното за движение и
реагирал със закъснение на опасността от удар, но успял да въздейства на
спирачната система на автомобила. Въпреки това в резултат на скорости и
пресичане на траектории последвал удар. Ударът настъпил западно - извън пешеходната
пътека, в дясната предна част на автомобила и дясната страна на пешеходката.
След удара пешеходката паднала на платното за движение пред автомобила, а лек
автомобил „Форд Фиеста“ бил установен на място и в позиция, отразени в Протокол
за оглед и видни в албума. Видно от заключението на комплексаната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, от техническа гледна точка
основна причина за настъпилото произшествието е, че водачът на л.а. „Форд
Фиеста“ - Е.Б.Ч., е управлявал автомобила по начин, който не е бил безопасен, а
именно като не е съобразил скоростта и траекторията на автомобила с невидимата
за него зона на платното за движение, при което не е възприел и реагирал
своевременно на пешеходката, движеща се по платното за движение.
Съдът не намери основания за квалифициране на
деянието като „случайно“ по смисъла на чл. 15 НК. За да е налице “случайно деяние” е необходимо водачът на МПС не по своя вина да е
бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици.
За да се изключи виновното поведение е необходимо деецът да се е съобразил с
предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при
управлението на МПС и да са налице условия, при които той да е бил поставен в
невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на
вредните последици /Р 318/88 г. на ІІІ
н.о. ВС/. В конкретния случай, подсъдимият е управлявал процесния автомобил
със скорост от около 30 км/час, при ясно време, в светлата част на денонощието,
т.е. при отлична видимост, и то по път, през който е преминвал множество пъти,
т.е. познат за него, което и с оглед местонахождението на пострадалата – от
лявата страна на пътното платно, непосредствено видима за подсъдимия,
последният е имал реална възможност да я възприеме като участник в движението.
Ясно установена е и причината, поради която това не се е случило.
Вещото лице е категорично, че от техническа гледна точка основна причина за
настъпилото произшествието е, че подсъдимият е управлявал автомобила по начин,
който не е бил безопасен, а именно като не е съобразил скоростта и траекторията
на автомобила с невидимата за него зона на платното за движение, при което не е
възприел и реагирал своевременно на пешеходката, движеща се по платното за
движение. От гореизложеното се налага изводът, че подсъдимият сам се е поставил
в невъзможност да предотврати произшествието, като е избрал да се движи със
скорост, която не му позволява да спре при внезапно възникнала опасност. Той е
имал обективна възможност да възприеме пострадалата и да намали скоростта, като
предотврати настъпилите съставомерни последици. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия
вредоносен резултат, защото същият не е съобразил скоростта и траекторията на
автомобила с невидимата за него зона на платното за движение. Ето защо, в случая не може да се
приеме, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК /съображения в тази насока са развити и в
Решение № 77/28.03.2017 г., по н. д. № 176/2017 г. по описа на ВКС, III отделение/. Предвид горното съдът намери, че подс. Ч. е
осъществил от обективна страна всички признаци от състава на вмененото му във
вина деяние.
По отношение, обаче, на
обвинението, касаещо това
причинените от деянието вреди, предмет на повдигнатото обвинение, да са
причинени и в следствие на нарушаване на чл.
5, ал. 2, т. 1 от
Закон за движението по пътищата, настоящият съдебен съсътав намира, че в тази част подс.
Ч. следва да бъде оправдан. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закон за движението по пътищата, „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства“. Видно е, че в случая
се касае норма, която регламентира общо правило за поведение, ето защо и при
наличие на специални правила, едновременното й приложение в случая е
недопустимо, каквато е и устойчивата практика на ВКС.
Ето защо подсъдимият бе
признат за невинен в
това да е
извършил деянието,
предмет на повдигнатото му обвинение и в следствие на нарушаване на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл.
304 НПК
съдът го оправдава по
първоначално повдигнатото обвинение в този смисъл.
От субективна страна деянието е извършено виновно при непредпазлива
форма на вина, тъй като подс. Ч. не е целял и не е предвиждал общественоопасните
последици на причиненото от неговото поведение деяние, но в конкретната
ситуация е бил длъжен да ги предвиди и е могъл да стори това. Индиция в това
отношение е заключението на
изготвената по делото автотехническа експертиза, според което подсъдимият като
водач на лек
автомобил е
избрал да управлява автомобила със скорост, която го поставя в невъзможност да
спре преди мястото на удара. Всичко това обосновава и извода, че в конкретния
случай е налице виновно, непредпазливо поведение от страна на подсъдимия при
по-тежката от двете непредпазливи форми, а именно небрежност, тъй като в случая настъпилото
транспортно произшествие и причинените съставомерни последици се дължат на
нарушаване задълженията на подсъдимия по ЗДвП, и конкретно - на необоснованата му
субективна увереност, че управлявайки МПС с избраната от него несъобразена
скорост за движение, безпрепятствено ще може да реагира на една възникнала опасност.
По изложените
съображения съдът прие за доказано, че подсъдимия Е.Б.Ч. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а“, пр. 2, вр. чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради което го
призна за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд,
като предвид изложеното по-горе го призна за невинен в това да е извършил деянието и в следствие на нарушаване на чл.
5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, поради го оправдава по
повдигнатото обвинение в този смисъл.
По въпроса за вида и
размера на наказанието:
Съгласно чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а“, пр.
2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, предвиденото наказание
за това престъпление е лишаване от свобода от една до шест години. При
определяне на размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство положителните характеристични данни за подсъдимия - същият е
неосъждан и е трудово и семейно ангажиран. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство се отчете и фактът, че непосредствено след настъпване на ПТП
подсъдимият е направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ на
пострадалата и в последствие се е интересувал за състоянието ѝ. От друга
страна съдът не отчете наличието на отегчаващи отговорността обстоятелство,
поради което определи наказанието в минималния предвиден в закона размер, като
наложи на подс. Ч. наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА. Съдът
счете, че така определеното по вид и размер наказание е съответно на
извършеното престъпление, справедливо е и в същото време годно да изпълни и
превантивната функция на наказателноправната репресия спрямо Ч. и обществото.
По въпроса за
приложението на чл. 66 НК:
Съдът прие, че в конкретния
случай спрямо подсъдимия Ч. са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, тъй
като същият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер към момента на извършване на деянието, като за постигане целите на
наказанието и за поправянето му, не е наложително реално изтърпяване на така
наложеното наказание.
Съдът намира че
поправянето на подсъдимия извън затворническата среда би било постижимо, ето
защо изтърпяването на така наложеното наказание от една година лишаване от
свобода съдът отложи, като намери, че това наказание, следва да бъде съчетано с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок ще способства да се реализира
най-пълноценно предупредителния потенциал на условното осъждане и да препятства
подсъдимия да извършва противообществени прояви под страх, че наложеното с тази
присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение.
По въпроса за лишаването
от правоуправление:
На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал.
3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото за това престъпление наказание лишаване от право да управлява МПС, като прецени, че
подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА, считано от датата на отнемане на СУМПС. При преценката за какъв срок за
бъде отнето СУМПС съдът взе предвид, че процесното деяние е извършено в
следствие на нарушаване на няколко разпоредби от ЗДвП, както и че водачът е
наказван многократно (общо 10 пъти) за извършени нарушения на този закон.
По въпроса за
веществените доказателства:
По отношение на вещественото доказателство по делото - Компакт диск, намиращ се на л. 58
от ДП, съдържащ девет броя аудиозаписи и девет броя снимки на електронни
картони на приети повиквания за инцидент, съдът постанови да остане по делото.
По въпроса за
разноските:
Предвид крайния изход на делото и на основанние чл. 189, ал. 3 НПК, съдът възложи
направените по делото разноски в тежест на подс. Е.Ч. като го осъди да заплати:
по сметка на ОДМВР-ПЛОВДИВ, сумата от 504,22 лева, представляваща направени
разноски в хода на досъдебното производство за изготвени експертизи и по сметка на РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ сумата от
705.00 лева, представляваща направени разноски в хода на съдебното производство
за явяване на вещо лице и изготвяне на експертиза.
По изложените мотиви Съдът
постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК