№ 838
гр. Перник, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720102747 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8 от Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/, подадена от Н. С. И. срещу Р. Т. И., за когото се
сочи, че е неин син. Конкретно се описва фактическа обстановка от 20.06.2023 г. около
10:00 часа, когато ответникът се приближил до пейката пред къщата, която страните
съвместно обитават. Без провокация започнал да обижда молителката, наричайки я
„боклук, курва недъгава, мръсница, циганка“. Отправил заплаха за физическа разправа
като заявил „ще ти откъсна главата, ще те убия, ще те изгоня“. Излагат се твърдения, че
описаните актове не са изолиран случай и молителката изпитва страх за здравето и
живота си. Твърди, че изпитва и страх от оръжието, което ответника притежава, макар
и същото да не е споменавано като възможно средство за осъществяване на заплахите
от 20.06.2023 г.
С оглед на изложеното моли съда да уважи молбата и издаде заповед за защита
срещу ответника. С определение на съда от 20.06.2023 г. молбата за налагане на мерки
за незабавна защита е уважена.
В съдебно заседание молителят поддържа молбата по вече изложените
съображения като пояснява, че раздора в отношенията между страните се подклажда и
от наличие на спор за разпределение ползването на общото дворно място –
обстоятелство служебно известно на съда, доколкото първоинстанционното решение
по спора е постановено от този съдия.
Ответникът оспорва фактическите твърдения , изложени в молбата за защита от
домашното насилие като моли съда да я остави без уважение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която
съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице,
1
насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3, т. 4
ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт на насилие спрямо пострадалата,
съдържаща данни за връзката му с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно насилие с посочената дата на
осъществяването им – 20.06.2023 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване
наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от
наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от
него действия, свързани с посегателство върху молителя.
По делото не е спорно, че молителката е майка на ответника, следователно
между страните съществува сочената в молбата връзка, представляваща първото
основание за уважаване на искането за защита, отправено от молителя.
Не е спорно също, че процесните събития са се осъществили на посочената в
молбата дата, като спорни са застъпените от страните тези, излагайки диаметрални
твърдения относно фактическа обстановка.
В подкрепа на тезата на молителите е представена декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН и са събрани и устни доказателства от св. ****** след изслушване и приемане на
СПсЕ, отговорила позитивно на въпроса дали свидетелят може обективно да
пресъздаде възприятията си, доколкото свидетелят е малолетно дете.
За опровергаване на тезата на молителя, ответникът е ангажирал гласни
доказателства чрез разпит на св. *******
Така в декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителят е изложил факти, идентични с
изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията, осъществени на
посочената дата и използваните от ответника словесни изрази.
Свидетелят ****** е заявил, че лично са възприел събитията на 20.06.2023 г.,
осъществили се в дома на страните по делото. Посочва, че обстоятелствата описани в
молбата не са изолиран случай и в детайлно проследяват събитията. Конкретно сочи,
че в на 20.06.2023 г. е била в къщата на отворен прозорец, като ответникът без
провокация докато е събирал трева в общия двор е започнал да нарича молителката
„циганка, недъгавица, ненормалница“, „защо не умре, трябва вече да умре, защото е
стара“. Същата вечер обидите продължили по адрес на молителката, нея и майка ѝ, вкл.
от семейството на ответника.
Свидетелят ****** (съсед на страните) също е възприел събитията от 20.06.2023
г. Чул е спор за някаква трева и обиди – ответникът е нарекъл молителката
„парясница“, а тя му отвърнала „да те закопам“. Други конкретни реплики не е
възприел ясно, тъй като е бил на около 30 метра. Отрича да е имало физическо
насилие.
При така изложената фактическа обстановка съдът прецени данните, внесени в
процеса с представената и подписана от молителя под страх от наказателна
отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.
3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса
на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг.
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата хипотеза, в декларацията си молителят е изложил
2
факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично описва развоя на
събитията, осъществени на 20.06.2023 г. Тези данни се подкрепят от показанията на св.
Дария Борикова, които се характеризират с изчерпателност и познаване в детайли на
конкретните събития, както и обидите, и заплахите, отправяни от ответника, като
същите пряко кореспондират в представената по делото декларация. Съдът изцяло
кредитира показанията на този свидетел, вкл. преценени по правилото на чл. 172 ГПК
и неговата възраст.
Съдът кредитира и показанията на ******, които обаче не допринасят за
опровергаване твърденията на молителя и установеното по делото с вече посочените
доказателства. Самият той е посочил, че молителката е наречена „парясница“, което е
синоним на лека жена (курва – термин използван в молбата). Отрича да е осъществено
физическо насилие, но такова не е и твърдяно. Излага твърдения и че молителката е
отправяла обиди към ответника, но това е станало едва след като е била провокирана, а
и в производството по защита от домашно насилие реторсията е неприложима.
При тези обективни данни, установени с доказателствата по делото и
приложимото право съдът приема, че подадената молба за защита от домашно насилие
е основателна и следва да се уважи.
Съдът е наясно, че за всяко поведение, не само от естеството да бъде
санкционирано от закона, се коренят причини и събития, понякога развивали се в
продължение на години, като проявата на агресия е именно в резултат от тях, но тези
причини са ирелевантни за отговорността. Приетото за доказано по делото поведение
на ответника не би могло да бъде оправдано с никоя причина, а евентуално да бъде
взето предвид при определяна на санкцията.
Доказването на осъществен акт на домашно насилие обуславя необходимостта
от постановяване на мерки за защита по см. на чл. 5 ЗЗДН, съобразени с реализираното
от ответника поведение и имащи превантивен ефект спрямо извършителя на
насилието, респ. представляващи защита на пострадалото лице срещу бъдеща агресия.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът
налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е
обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно
издадената заповед за незабавна защита. Независимо от този извод, съдът приема, че
определената вече привременна мярка за незабавна защита в най – пълна степен би
защитила молителката от последващи посегателства, доколкото от данните по делото
се установи, че са налице и предходни такива, но доколкото стоят извън предмета на
това производство същите не са коментирани.
В настоящия случай, при съобразяване с вида на извършения акт насилие – касае
се за психическо и физическо насилие, характера и начина на осъществяването им,
съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени кумулативно мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя,
по т. 2 - отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище – в
конкретния случай общо дворно място, в което попадат жилищата на страните. Следва
да бъде наложена санкцията по т. 3 ЗЗДН – забрана на да приближава жилището му и
местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 150м.
Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би осъзнал
проявеното правно и морално недопустимо поведение, като би му се попречило да
извърши спрямо пострадалия нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна
гаранция за защита от такова бъдещо поведение.
Не следва да с уважава молбата за задължаване на извършителя на насилието да
посещава специализирани програми, тъй като тази мярка няма е неприложима,
3
доколкото се установи, че същият приоритетно пребивава в Република Гърция.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3
от закона се налагат за срок от три до осемнадесет месеца. Съдът, при съобразяване с
фактическите отношения между страните, доказателствата за психическото и
емоционалното състояние на молителя, данни по делото за предхождащо такова
поведение от ответника, срокът през който тази забрана е действала от
постановяването (един месец) с издадената по делото заповед за незабавна защита
счита, но и обстоятелството, че акта на домашно насилие е инспириран от
имуществен спор, както и че имота (макар и не единствен) на ответника попада в
двора, в който е и имота на молителката, поради което не следва да се ограничава
упражняване правото му на собственост, намира, че срокът на мярката следва да в
девет месеца, считано от постановяване на съдебното решение и издаване на заповедта
за защита, през които за ответника ще съществува процесната забрана и което би му
оказало необходимото превантивно въздействие.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН задължение на съда
при уважаване на молбата за защита да наложи на извършителя на домашното насилие
глоба в границите от 200 лв. до 1 000 лв., съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати такава в размер от 400 лв., платима в полза на държавата. За горния
си извод съдът изхожда от конкретно проявеното поведение от ответника – ясно
изразена вербална агресия, непредизвикана и непровокирана от пострадалото лице, но
при наличие на катализатор за това –спорът за разпределение ползването на
дворното място. Налагането на глобата не е самоцелно, а адекватно на процесното
поведение и насочено към въздействие върху извършителя, което мотивира съда да
определи конкретния размер на глобата под, но в близък до средния размер, установен
в закона.
Всичко изложено обосновава извод за постановяване на решение, с което спрямо
молителя да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 ЗЗДН,
заради осъществения акт на физическо насилие от ответника и на основание чл. 15, ал.
2 ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, съдържаща и предупреждение към
извършителя за последиците от неизпълнението по чл. 21, ал. 3 от закона, а именно,
че полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на Прокуратурата.
По разноските:
При този изход на делото – основателност на молбата за защита и на основание
чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд Перник държавна такса за производството в размер на сумата от 25,00 лева,
определен в съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС,
както и сума в размер на 200,00 лева, заплатен от бюджета на съда депозит за вещо
лице.
Молителят е претендирал разноски и при този изход от спора следва да му бъдат
присъдени такива размер на 600,00 лева за процесуално представителство.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Н. С. И. ЕГН **********, с. ***** срещу
4
Р. Т. И., ***** за осъществен акт на домашно насилие на 20.06.2023 г. КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Р. Т. И. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Н. С. И.;
ЗАБРАНЯВА на Р. Т. И. да приближава Н. С. И., жилището находящо се в .
*****, всяко друго жилище, на което се установи, както и местата за социални
контакти и отдих, на разстояние по-малко от 150 /сто и петдесет/ метра за срок от
девет месеца, считано от постановяване на решението и издаване на заповедта за
защита;;
ОТСТРАНЯВА Р. Т. И. от жилището му, находящо се в с. *****, попадащо в
дворното място, в което е и жилището на молителката за срок от девет месеца, считано
от постановяване на решението и издаване на заповедта за защита;
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. Т. И. , че при неизпълнение на Заповедта, полицейският
орган, констатирал нарушението, незабавно задържа нарушителя и уведомява органите
на Прокуратурата.
ОТХВЪРЛЯ молбата за защита от домашно насилие в частта, с която се иска
ответникът да бъде отстранен жилището си и да се постанови забрана да доближава
молителката за разликата над определения срок от девет месеца до пълния заявен такъв
от осемнадесет месеца, както и в частта, с която се иска ответникът да бъде задължен
да посещава специализирани програми,
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р. Т. И. , на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, да заплати в полза на
държавата глоба в размер на сумата от 400,00 лева и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
по сметка на Районен съд – Перник сумата от 225,00 лева, представляваща държавна
такса, дължима по делото и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Т. И. да заплати на Н. С. И. сума
в размер на 600,00 лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението може да се обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в
седемдневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5