О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 897 20.05.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесети май през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №440 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №6 от 14.01.2019г. постановено
по гр.д.№542 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Айтос е признато за
установено по отношение на Н.Ф.К. и Р.С.К.,***, че Г.Г.И. *** е собственик на
92,60/340 ид.ч. от съсобствения на страните УПИ XI -1641, 1640 в кв.46 по действащия
регулационен план на гр.Айтос, целия с площ от 340 кв.м., при граници описани в
решението и е отхвърлил ревандикационния иск с правно основание чл.108 ЗС в
частта, с която се иска осъждане на ответниците да предадат на ищцата
владението на разположените в североизточната част 13 кв.м., съставляващи
13/340 ид.ч. от съсобствения на страните имот, описан по-горе. С определение по
чл.248 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответниците разноски в размер на 550
лв.
В законния срок е подадена
въззивна жалба от Н.Ф.К. и Р.С.К., представлявани от адв.К., с която решението
е обжалвано в установителната му част, с която ищцата е призната за собственик
на 92,60/340 кв.м. идеални части от имота. Иска се същото да бъде изменено като
признатата за собственост на ищцата част от дворното място бъде намалена до
78,60/158 кв.м. ид.ч. от поземлен имот 1640 в кв.46 по плана на гр.Айтос, целия
с площ от 158 кв.м., който размер не се оспорва от въззивниците. Същите
твърдят, че това е и владяната от ищцата площ, която е декларирана пред
данъчните власти. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции в пълен
размер. На първо място се сочи, че искът за собственост по отношение на
оспорваната разлика е недоказан, а обжалваното решение е необосновано. Изтъква,
че праводателката на ищцата е била собственик на 312 кв.м. дворно място. Между
площта на парцела по предходния план и по действащия била налице разлика от 28
кв.м., от която произтичал спора по делото, като за нея праводателката на
ищцата не разполагала с нотариален акт и същата не била придобита от нея по
какъвто и да било начин. Затова през 1992г. ищцата не била продала ½
ид.ч. от 312 кв.м., , а ½ от 312 кв.м. От останалите 156 кв.м. ищцата
продала веднъж 38,40 кв.м., а втори път- 39 кв.м. дворно място, поради което
към завеждането на делото притежавала 78,60 кв.м., колкото била декларирала. В
исковата молба нямало твърдения, че в нотариалният акт на праводателката имало
допусната грешка или, че разликата от 28 кв.м. са били придобити по давност,
поради което съдът не можел да приеме служебно за доказани тези обстоятелства,
както бил сторил АРС.
На второ място са изложени
оплаквания, че призната на ищцата собственост следвало да бъде съотнесена към
цялата площ на УПИ, а не спрямо площта на ПИ 1641. Процесният УПИ бил образуван
по регулация от два имота, с различна площ. Изложени са подробни разсъждения,
подкрепени със съдебна практика, че на основание §8, ал.1 ПР на ЗУТ съсобствеността
върху общия по регулация дворищнорегулационен парцел била преобразувана
автоматично в собственост в границите на включените в него имоти, тъй като в
рамките на преклузивния срок по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ не била изпълнена
процедурата по изравняване на площите на двата имота.
На трето място са развити доводи
за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на съда, поради
допуснато изменение на иска в нарушение на чл.214, ал.1, изр.2 ГПК- в третото
съдебно заседание.
Въззиваемата Г.Г.И., чрез
пълномощника си адв.З.К. е представил своевременно отговор на жалбата, с който
я оспорва като неоснователна. Въззиваемата намира обжалвания съдебен акт за
правилен, законосъобразен и обоснован, постановен при пълно и задълбочено
изследване на фактическите обстоятелства по делото. Районният съд приложил
правилно материалния закон, като се позовал на трайната съдебна практика на
ВКС, касаеща спорните за производството моменти, като не били допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са подробни съображения.
Моли решението да бъде потвърдено, а на въззиваемата да се присъдят разноски на
основание чл.38, ал.2 ЗА.
Страните нямат доказателствени
искания.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от страна, която
има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261 ГПК и е допустима.
Отговорът е подаден в законния
срок.
Съдът констатира, че исковата
молба по предявения иск за собственост не е вписана, поради което на ищцата
следва да се дадат указания в тази насока.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба, отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на въззиваемата- ищца, че
следва да впише исковата молба в Службата по вписванията при РС-Айтос.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.