Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Нова Загора, 23.11.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД колегия в публичното заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
При
секретаря Д.Д. и в присъствието на прокурора …………… като разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА
Гр. дело № 632 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
по делото с правно основание чл.128 и чл. 224 от КТ.
Предявен е иск от Ц.Н.З., с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощника си адв. Г.С. ***, със съдебен адрес *** против „Викинг – Н.”ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище/адрес на управление – гр. София,
кв.”Изток”,ул.”Николай Хайтов” № 12, ет. 5, офис 18.
Ищецът твърди в
исковата си молба, че работил при ответника като охранител, с месторабота - отдел
ВР 1471Б - Нова Загора ул.“П.Евтимий“ № 84 - казармите в град Нова Загора, като
на 22.12.2015 година прекратил договора си.
Ищецът твърди още, че ответника редовно забавял или не
изплащал полагащото му се на трудово възнаграждение, като и към момента му
дължал неизплатено брутно трудово възнаграждение, както следва:
За 2014 година за месеците: август – 90.00 лева, за
месеците септември, октомври, ноември и декември по 180.00 лева месечно или
ОБЩО 810.00 лева
За 2015 година за месеците януари, април и май юни, юли, август, септември, октомври ,
ноември и декември по 196.00 за всеки от
посочените месеци или ОБЩО 1960 лв.
Общото задължение на ответника към ищеца за
неизплатено трудово възнаграждение към ищеца възлизало в размер на 2770.00
лева, ведно със законната лихва от завеждане на настоящето дело до окончателното
и изплащане
В исковата молба, ищецът твърди още, че не бил ползвал
платен отпуск за 2014 и 2015 година и съгласно чл.224 от КТ ищеца му дължал и
обезщетение за неплатен отпуск през тези години, както следва: за 2014 година - 170.00 лв. и за 2015 година – 190.00 лева
или общо – 360.00 лева, ведно със законната лихва от завеждане на настоящето дело
до окончателното изплащане на сумата.
Твърди, се още че тези дължими суми ответника отказвал
да ги заплати доброволно на ищеца, поради и което за ищеца бил налице правен
интерес от завеждане на настоящото производство.
Ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати, претендираните суми, а именно:
За 2014 година за месеците - януари – 90.00лв., а за
месеците, септември, октомври, ноември и декември по 180.00 лева, месечно;
За 2015 година за месеците - януари, април, май юни, юли, август, септември, октомври,
ноември и декември, както следва: за всеки от посочените месеци
по 196.00 лева,
Или общо ответникът да
заплати на ищеца за неизплатено брутно трудово възнаграждение сумата от 2770.00
лева, ведно със законната лихва от
завеждане на настоящето дело до окончателното и изплащане.
Ищецът моли съда да осъди ответника да заплати и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2014 година в размер на 170.00 лв. и за 2015 година в
размер на 190.00 лева или общо – 360 лева/бруто/, ведно със законната лихва от
завеждане на настоящето дело до окончателното изплащане на сумата.Претендира
разноски по делото.
Ищецът представя писмени доказателства и прави
доказателствено искане за назначаване на вещо лице, със следната задача: Като
извърши проверка в счетоводството на ответното дружество да отговори за
исканите от ищеца месеци платено ли му е трудово възнаграждение и ако не е платено, какво му се дължи. Да
отговори ползвал ли е ищецът платен годишен отпуск през посочените от него
години и ако не е ползвал какво му се дължи като сума за тези години.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован не се
явява, чрез процесуалния си представител адв. С. *** прави искане за изменение
на предявеният иск за неизплатено трудово възнаградение, съгласно заключението
на вещото лице и моли съда да уважи
предявените искове с направеното в съдебно заседание изменение, съгласно
заключението на вещото лице, както и моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответника, редовно призован – не
изпраща представител и не изразява становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ищецът и ответникът са се намирали в
трудовоправни отношения по силата на сключен между тях трудов договор № 6283/29.09.2014г.
за длъжността „охранител”, който бил прекратен
със заповед № 7219/22.12.2015г., считано от 22.12.2015г.
За правилното изясняване на спора от
фактическа страна съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е
установило в счетоводството на ответника начисленото брутно трудово
възнаграждение за процесния период,
както и чистата сума за получаване след счетоводните отчисления, а също е
изчислил и брутната сума и чистата сума за получаване на обезщетението по чл.
224 ал.1 от КТ.
Съгласно
заключението на вещото лице общата сума на неизплатеното брутно трудово
възнаграждение на ответника за процесния период и дължимо от ответника е в размер на 4139.52лв., а чистата
сума за получаване възлиза на 3 244.94лв.
.
Съгласно заключението
на вещото лице брутната сума на обезщетението по чл. 224 ал.1 от НК за
неползван платен годишен отпуск за 2014г.
за 4 дни платен годишен отпуск е в размер на 54.30лв., като чистата сума
за получаване е 48.87лв., а за 2015г. брутната сума на обезщетението по чл. 224
ал.1 от НК за неползван платен годишен отпуск е в размер на 181.00лв., като
чистата сума за получаване е 162.90лв.
ИЛИ ОБЩО дължимата
брутна сума за обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ е в размер на 235.30лв., а чистата сума за получаване
възлиза на 211.77лв.
При така възприетата
от съда фактическа обстановка, се налага извода за основателност на исковата
претенция досежно неизплатеното трудово възнаграждение.
Според нормата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове
да начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците
за положения от тях труд. Освен това обаче той е длъжен и да изплаща
уговореното трудово възнаграждение. Видно от събраните доказателства и преди
всичко от приетото по делото заключение на в.л. е, че ответникът/работодателят/
не е изпълнил втората част от своето
задължение. Същият е начислил по месеци трудово възнаграждение, но няма данни
същото да е било изплатено на работника за процесния период. Не се
представиха по делото от страна на ответника-работодател доказателства да е
извършил такова плащане срещу подпис на работника общо брутната сума в размер
на 4139.52лв. - неизплатено трудово възнаграждение, както и сумата общо в размер
на 235.30лв. представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2014г. и 2015г.
Ищецът с нарочна
молба по делото на основание чл.214 от ГПК направи изменение на иска по отношение на неизплатените трудови
възнаграждения, като увеличава размера, както следва: м.януари 2015г., месец
април 2015г., месец май 2015г., месец юни 2015г., м. юли 2015г., месец август,
септември 2015г. като вместо за сумата от 196.00лв. за всеки един от посочените
месеци, ДА СЕ СЧИТА ПРЕДЯВЕН за сумата 297.00лв., за месец декември 2015г.
вместо за 180.00лв. да се счита предявен за сумата от 227.00лв.
В съдебно заседание
ищецът прави изменение на иска съгласно заключението на вещото лице по
отношение на предявеният иск за неизплатеното трудово възнаграждение, като моли съда да постанови решение с което
да уважи изцяло исковите претенции съгласно заключението на
вещото лице.
Съдът е приел
направеното изменение на иска, като своевременно направено.
Ответникът
в законоустановения срок не е представил отговор на исковата молба, като по
делото е постъпил отговор извън посочения в чл. 131 от ГПК срок /съобщението с
което на ищеца е изпратен препис от исковата молба и приложенията към нея и
разпореждане на съда от 12.08.2016г. с което са дадени указания, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението, може да подаде писмен отговор на
исковата молба е получено от ответника на 22.08.2016г., а писмения отговор е
получен по делото на 28.09.2016г./пощенския плик е сп.клеймо от 26.09.2016г./
поради което съдът счита същият за преклудиран.
Препис
от молбата с която ищецът прави изменение на иска е изпратена на ответника за
изразяване на становище, но същият не е изразил такова.
Съгласно изготвената
съдебно-счетоводна експертиза – сумата на неизплатените трудови възнаграждения
за процесния период – за 2014г. е както следва: за месец септември – 16.19лв.-
брутна сума или 12.69лв. чиста сума за получаване, за месец октомври –
170.00лв. брутна сума или 133.26лв. чиста сума за получаване, за месец ноември
– 170.00лв. брутна сума или 133.26лв. чиста сума за получаване и м. декември –
170.00лв. брутна сума или 133.26лв. чиста сума за получаване; за 2015г. за
месец април – 360.00лв. брутна сума или 282.20лв. – чиста сума за получаване,
за месец май - – 360.00лв. брутна сума
или 282.20лв. – чиста сума за получаване, за месец юни - – 360.00лв. брутна
сума или 282.20лв. – чиста сума за получаване, за месец юли - 380.00лв. брутна
сума или 297.88лв. – чиста сума за получаване, за месец август - 380.00лв.
брутна сума или 297.88лв. – чиста сума за получаване, за м. септември - 380.00лв. брутна сума или 297.88лв. –
чиста сума за получаване, за месец октомври - 380.00лв. брутна сума или
297.88лв. – чиста сума за получаване, за месец ноември - 380.00лв. брутна сума или 297.88лв. – чиста
сума за получаване и за м. декември 289.26лв.брутна сума или 226.96лв. чиста
сума за получаване.
Съгласно заключението на вещото лице общата
сума на неизплатеното брутно
трудово възнаграждение на ответника за процесния период и дължимо от ответника е в размер на
4139.52лв., а чистата сума за
получаване възлиза на сумата от 3 244.94лв.
На горните основания, съдът счита че
следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3 244.94лв. /чиста сума за получаване/, представляваща
главница за неизплатени трудови възнаграждения за процесния период, ведно със
законната лихва от 10.08.2016г. до изплащане на вземането.
По отношение на предявения иск за обезщетение по чл. 224 ал.1
от ГПК за неползван платения годишен отпуск за 2014г. за сумата 170.00лв. и за
2015г. за 190.00лв. или общият размер на предявения иск за обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2014г. и 2015г. в размер на 360.00лв., съдът намира същият за частично
основателен, тъй като видно от заключението на вещото лице ответното дружество дължи на ищеца
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2014г. за четири работни дни
в размер на 54.30лв. - брутна сума или 48.87лв. – чиста сума за получаване и за
2015г. ответника дължи на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 10 дни в размер на 181.00лв. - брутна сума или чиста
сума за получаване в размер на - 162.90лв. ИЛИ ОБЩО ответникът дължи на ищеца
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2014г. и за 2015г. в размер
на 235.30лв. – брутна сума или чиста
сума за получаване – 211.77лв., поради
което съдът намира че искът следва да бъде уважен в размер на 211.77лв./чиста сума за получаване/,
ведно със законната лихва от 10.08.2016г. до изплащане на вземането, а в останалата част до 360.00лв. следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на делото следва
ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-Нова Загора
държавна такса в размер на 179.80лева и разноски за вещо лице в размер на 201.02лв..
С оглед изхода на делото
следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 520.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Викинг-Николов” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр.София, ж.к. „Изток”, ул.”Николай Хайтов” № 12,ет.5, офис № 18 да заплати на Ц. Н.З., с ЕГН **********,
с адрес *** сумата 3 244.94/три хиляди двеста четиридесет и четири лева и
деветдесет и четири стотинки/лева – главница/чиста
сума за получаване/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
м.септември 2014г., месец октомври 2014г., м. ноември 2014г., месец декември
2014г., месец януари 2015г., месец април 2015г., месец май 2015г.,месец юни
2015г., месец юли 2015г., месец август 2015г., месец септември 2015г., месец
октомври 2015, месец ноември 2015г. и месец декември 2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.08.2016г. до
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Викинг-Николов” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр.София, ж.к. „Изток”, ул.”Николай Хайтов” № 12,ет.5, офис № 18 да заплати на Ц.Н.З., с ЕГН **********, с
адрес *** сумата 211.77/двеста и
единадесет лева и седемдесет и седем стотинки/лева – главница, /чиста сума за получаване/, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2014г.
и 2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.08.2016г. до
изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част до
размера от 360.00лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Викинг-Николов”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.
„Изток”, ул.”Николай Хайтов” № 12,ет.5,
офис № 18 да заплати по сметка на РС-Нова Загора сумата от 380.82/триста и осемдесет лева и
осемдесет и две стотинки/лева - разноски по делото, от които както следва: 179.80/сто седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки/лева - държавна такса върху предявените искове
и 201.02/двеста и един лева и две
стотинки/лева – възнаграждение на вещото
лице.
ОСЪЖДА „Викинг-Николов”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.
„Изток”, ул.”Николай Хайтов” № 12,ет.5,
офис № 18 да заплати на Ц. Н.З.,
с ЕГН **********, с съдебен адрес *** направените по делото разноски за
адвокатски хонорар в размер на 520.00/петстотин
и двадесет/лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Сливенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: