№ 2230
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Х.а
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Мариана Х.а Гражданско дело №
20241100102842 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искове на Д. А. Х. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 1 500 000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 22 000.00лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за защита от адвокат, причинени в резултат на водено
наказателно производство за престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1вр. ал. 2, пр. 1 от НК, по
което впоследствие е оправдан с влязла в сила на 20,10,2022г. Присъда №
260023//03.06.2021г., постановена по НОХД № 623/2019г. на ОС Хасково, потвърдена с
Решение № 82818,05,2022г. по ВНОХД № 20215000600420 на АС Пловдив и Решение №
109/20.10,2022г. по НД № 492/2022г. на ВКС, по което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ за периода от 26,05,2018г. до 03,06,2021г. или за три години и
дванадесет дни, ведно със законната лихва върху главниците считано от 20,10,2022г. –
датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното им изплащане.
В исковата молба Д. А. Х. твърди, че на 23,05,2018г., по време на извършван
пореден международен курс като шофьор на камион, бил задържан на ГКПП „Капитан
Андреево“ от българските гранични власти, т.к. по време на проверка било установено, че в
една от стоките под митнически режим, а именно: фабрично запечатани торби с
прахообразно лепило за керамични плочки е укрит хероин.
На 24,05,2018г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 242,
ал. 4, пр. 1вр. ал. 2, пр. 1 от НК. Било образувано досъдебно производство и с определение
на ОС Хасково от 26,05,2018г. по отношение него била взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Същата търпял последователно в гр.Свиленград, следствения
арест в гр.Хасково и в Затвора в гр.София, за периода от 26,05,2018г. до 03,06,2021г., когато
1
бил оправдан с Присъда № 260023//03.06.2021г., постановена по НОХД № 623/2019г. на ОС
Хасково или за три години и дванадесет дни.
Твърди, че за периода на воденото наказателно производство търпял болки и
страдания с изключителен интензитет, поради следното: живеел в постоянен страх, че ще
бъде наказан за престъплението, за което е обвинен, за което закона предвиждал тежко
наказание лишаване от свобода до 20 години, че никога няма да се върне в родината си и да
види семейството си, тревожел се както за себе си, така и за семейството си, за което нямал
възможност да се грижи; изживял отрицателни емоции и поради това, че престъплението, за
което бил обвинен било разгласено чрез медиите, което настроило обществото отрицателно
срещу него; по време на досъдебното производство спрямо него били извършени множество
процесуално следствени действия, бил няколкократно разпитван, няколко пъти било
променяно обвинението, включително бил подложен на детектор на лъжата и бил
психически притискан да признае нещо, което не е извършил; по време на съдебната фаза
пред ОС Хасково били проведени общо 11 открити съдебни заседания, на които взел участие
лично, за което бил привеждан от затвора в гр. София с конвой до следствения арест в
гр.Хасково, като престоявал и в ареста в гр.Пловдив, а след протест на прокуратурата и по
време на образуваното наказателно производство пред АС Хасково били проведени нови 4
съдебни заседания, на които също взел участие; по време на взетата мярка „Задържане под
стража“, за периода от 26,05,2018г. до 03,06,2021г. или за три години и дванадесет дни бил
държан в изключително тежки и нехуманни условия в арестните помещения, сам, в чужда
държава, чиито език и обичаи не познавал; за целият период на престоя си в местата за
лишаване от свобода не могъл да се срещне със семейството си – съпруга, деца и родители,
т.к. бил чужд гражданин, семейството му живеело в чужбина, влизането в страната било
трудно поради визовият режим с РТурция; по време на изтърпяване на взетата мярка
„Задържане под стража“ починала майка му, с която не могъл да си каже последно сбогом и
да отиде на погребението и.
Твърди и, че по време на наказателното производство сторил разходи за защита от
адвокат в размер на 22000,00лв.
В срока по чл.131 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не
оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно производство, по което му е повдигнато
обвинение за твърдяното престъпление, продължило за твърденият период, по време на
което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 26,05,2018г. до
03,06,2021г. или за три години и дванадесет дни, по което впоследствие е оправдан с влязъл
в сила съдебен акт.
Оспорва нА.чието на причинна връзка между воденото наказателно производство и
твърдените имуществени и неимуществени вреди, а в евентуалност неимуществените вреди
по интензитет и проявление.
Счита претенциите за неоснователни, като недоказани.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.
2
Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани
с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие
за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3,
прил. второ ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
претърпени в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, по което лицето
впоследствие е оправдано.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на
твърдените вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение, по което впоследствие е оправдан.
В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в
посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена
отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето
впоследствие е оправдано. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО Прокуратурата на
Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по
които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ).
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дА. са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по
ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните
актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна
претенция, независимо от нА.чието на вина у правозащитния си орган.
Безспорно е и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено
следното:
На 23,05,2018г. ищецът е задържан на ГКПП „Капитан Андреево“ от българските
гранични власти, т.к. по време на проверка е установено, че в една от стоките под
митнически режим, а именно: фабрично запечатани торби с прахообразно лепило за
керамични плочки е укрит хероин.
На 24,05,2018г. с Постановление на ОС Хасково ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем по ДП № 1000-22/2018 г. по описа на Митница - Бургас за това, че на 23.05.2018г.
през ГКПП „Капитан Андреево", общ. Свиленград, обл. Хасково, с т.а. марка „Скания", с рег.
№ ******* и прикачено към него полуремарке, марка „Tirsan" с per. *******, без надлежно
разрешително пренесъл през границата на страната, от РТурция в РБългария високорисково
наркотично вещество - хероин, с общо бруто тегло 191, 220кг., на обща стойност 12
429 300лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е
особено тежък - престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1-во, вр. ал. 2, пр. 1-во от НК.
3
Впоследствие ДП № 1000-22/2018 г по описа на Митница - Бургас е преобразувано в ДП Nº
2/2019г. по описа на ТО „МВР Южна морска".
На основание чл. 64, ал. 1 НПК по искане на ОП Хасково е инициирано производство
по ЧНД Nº 274 по описа за 2018 г. на ОС – Хасково, с определение от 26.05.2018г. по което
по отношение ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража". Марката е
прилагана спрямо ищеца до постановяване на оправдателната присъда от 03.06.2021г. на
ОС-Хасково по НОХД №º 623/2019г. или в продължение на 3 години и 12 дни, в РУ
Свиленград, следствения арест в гр.Хасково и Затвора - гр.София.
По време на досъдебното производство по отношение ищеца са извършвани
множество процесуално-следствени действия, включително разпити като обвиняем.
Обвинението е няколкократно изменявано.
През ноември 2019г. от ОП Хасково е внесен обвинителен акт в ОС Хасково, съгласно
който обвинението е изменено и ищецът е обвинен в това, че на 23.05.2018г. през ГКПП
„Капитан Андреево", общ. Свиленград, обл. Хасково, като извършител, в съучастие с
неустановени по делото лица - като подбудители и помагачи, без надлежно разрешително е
пренесъл през границата на страната от РТурция в РБългария с товарен автомобил, марка
„Скания", с рег. Nº ******* и прикачено към него полуремарке, марка „Tirsan" с per. Nº
*******, високо рисково наркотично вещество – хероин, с общо нето тегло 187,485
килограма, на обща стойност 13410025,00лв., от които 79,807кг със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 36,6% /теглови процента/ на стойност 5
187 455.00лв., 34,766 килограма със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
диацетилморфин 43,9% /теглови процента/ на стойност 2 259 790.00лева, 48,940 килограма
със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 47,6% /теглови
процента/ на стойност 4 404 600,00лв, 19,998 килограма със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 44,5% /теглови процента/ на стойност 1
299 870,00лв. и 3,974 килограма със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
диацетилморфин 41,9% /теглови процента/ на стойност 258 310,00лева, като предметаъ на
контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежьк - престъпление по чд.
242, ал. 4, пр. 1-во, вр. ал. 2, пр. 1-во, вр. чл. 20, ад. 2, вр. ал. 1 от НК.
По внесения ОА е образувано НОХД Nº 623/2019г. на ОС Хасково. Първото заседание
(разпоредително) е проведено
на 09.01.2020г. Проведени са общо 11 открити съдебни заседания в продължение на една
година и половина, на които ищецът е присъствал лично. Превеждан е до следствения арест
в гр.Хасково от арестите, в които е изтърпявал мярката „Задържане под стража“. На
03.06.2021г., с Присъда Nº 260023 по НОХД Nº 623/2019г. на ОС Хасково ищецът е признат
за невиновен по повдигнатото от прокуратурата обвинение. След произнасяне на присъдата
е отменена от съда мярката, която е търпял до него момент - „Задържане под стража" и е
освободен в зала.
След протест от 15.06.2021г. на ОП Хасково на оправдателната присъда на ОС
Хасково е образувано ВНОХД Nº 20215000600420 на АС – Пловдив. По последното са
4
проведени 4 съдебни заседания и с Решение Nº 82/18.05.2022г. е потвърдена оправдателната
присъда на ОС Хасково от 03.06.2021г.
След протест от 03.06.2022г. на АП - Пловдив пред ВКС е образувано НД №
492/2022г., с Решение № 109/20.10.2022г. по което е оставено в сила Решение №
82/18.05.2022г. на АС - Пловдив.
При така установеното съдът намира, че е нА.це основание за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Наказателното
производство образувано срещу ищеца е продължило за период от задържането му на
границата на 23,05,2018г, до 20.10.2022г., когато е постановено окончателното решение на
ВКС, с което е оправдан или 1611 дни - 4 години и пет месеца, от които 1107 – 3 години и 12
дни дни ищецът е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
За установяване обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени
вреди са събрани показанията на свидетеля М.М. И. се установява, че поддържал приятелски
отношения с процесуалният представител на ищеца адв.Б. още от университета. Последният
му се обадил към края на 2019г. с молба да му съдейства за негов клиент – турски
гражданин, който бил задържан вече неясно от колко време в Централен Софийски затвор.
Поискал от него да ходи на свиждане на клиента му, да му носи храна и лекарства, защото
имал здравословни проблеми. От там познавал ищеца. Впоследствие и свидетелят му станал
защитник по делото. Ходил при ищеца докато бил в Затвора София. Знаел, че преди това е
бил в ареста в Свиленград и след това в Хасково. В Затвора София го посещавал минимум
веднъж месечно за да му носи лекарства, които му пращА. от Турция, защото от него узнал,
че в затвора не му осигуряват такива въпреки, че има нужда. Страдал от диабет и имал
кръвно, заради което свидетелят му купил и занесъл апарат за измерване на кръвната захар.
Носил му и храна и вестници от Турция. Ищецът му споделял, че се притеснява, че цял
живот ще лежи тук в затворите. Всички в обвиняеми и подсъдими в затвора си говорили
само негативни работи за разбирането в правосъдната система в България и това много го
тревожело. Споделял му, че има елементи на внушение и натиск спрямо него за да си
признае и приеме споразумение по това дело. Друг обвиняем бил изпратен при него за да му
каже, че прокуратурата му предлага 7 години за да приеме споразумението и всичко да
приключи. Докато бил в ареста починала майката на ищеца в Турция. Свидетелят узнал това
от негови колеги в Турция. Свидетелят и адв.Б. решили да не му казват за това веднага, т.к. е
твърде емоционален. Когато разбрал рухнал психически. Казвал, че е нямал възможност да
види за последен път майка си и няма как да отиде от чужда държава на погребението. На
свиждане идвА. един два пъти негови колеги. Семейството му не идвало. Обикновено когато
някой искал да отиде на свиждане се свързвал със свидетеля, защото не знаели български и
той им съдействал за да влязат. От материА.те по досъдебното производство свидетелят
узнал, че е имало няколко разпита на ищеца като обвиняем и съдебно графологична
експертиза. След това през месец – два имало заседания.
При установеното повдигане и поддържане на незаконно обвинение, наложена мярка
за неотклонение "задържане под стража" за период от 3 години и 12 дни, респ. приложеният
5
максималният предвиден в чл. 63, ал.4 НПК срок за продължаване на мярката за
неотклонение „задържане под стража" във фазата на досъдебното производство - 18 месеца,
продължило почти пет години наказателно производство, преминало през всички съдебни
инстанции, търпенето на вреди в обичаен размер се презюмира. В тази степен обичайните
неимуществени вреди - психически тревоги, притеснения, стрес от повдигнатото обвинение
- не се нуждаят от изрично доказване, а се приемат да установени с оглед на презумпцията за
невиновност и конституционно защитените основни човешки права. Заедно с това въз
основа събраните гласни доказателства, които намира за обективни и безпристрастно дадени,
в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с
останА.те доказателства по делото, поради което им дава вяра изцяло съдът приема за
категорично установени твърдените вреди в тяхното изражение и интензитет. Ищецът е
търпял мярка за неотклонение за безспорно значимо продължителен период от време в
чужда държава, в която са му непознати езикът и обичаите, далеч от семейството, близките
си и познатата му социална среда. За целият период на воденото наказателно производство
не е могъл да контактува с близките си. През същия е настъпила смъртта на майка му, с
която не е могъл да се сбогува и да присъства на погребението и, което е невъзвратима
загуба. Безспорно е преживял страхове и емоционални страдания от раздялата с близките си
и невъзможността да полага грижи за тях и подпомага препитанието им. Отрицателни
емоции със значителен интензитет – страх, притеснение, отчаяние и несигурност е преживял
и заради възможността да получи наказание „лишаване от свобода“ в максимално
предвиденият за тежкото престъпление, в което е обвинен срок от 20 години за деяние, което
не е извършил и възможността предвид възрастта му – 61 години към момента на
задържането, никога да не излезе от затвора, да се върне в родината си и види семейството
си, както и притеснението, че с подобна осъдителна присъда не би могъл да си намери
работа и хората ще близките му ще гледат на него като на престъпник. Безспорно негативни
емоции е изживял и във връзка с невъзможността да получи подкрепа от близките си и в
материално отношение – лекарства, храна, дрехи и вещи за лична употреба и поддържане на
хигиена, каквито са липсвА. в местата за лишаване от свобода.
Моралните страдания, макар и от субективен характер, имат обективен измерител и
той е общественото разбиране за справедливост. В този смисъл на обезщетение подлежат
онези негативни субективни преживявания, предизвикани от незаконното обвинение, за
които в общественото съзнание съществува консенсус, че представляват вреда.
Следователно, в случаите, когато се претендира да са претърпени морални вреди, за да се
прецени подлежат ли на обезщетяване трябва да се съизмерят с мярката на общественото
разбиране за справедливост.
Установените обстоятелства сочат, че обвинението е в пряка причинна връзка с
установените неимуществени вреди за периода на наказателното производство и до
предявяване на иска.
При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе
предвид тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание,
6
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на
наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, злепоставящия
характер на обвинението и интензитета на негативните изживявания, предизвикани от него,
данните за личността на ищеца с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние,
което не е извършил, и наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на
психичното му състояние, на контактите, професионалния и социалния му живот, на
положението му в обществото, работата, възможностите за професионални изяви и развитие
в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при
отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му - тежестта и характера
на обвинението, като за процесното престъпление НК предвижда наказание ,лишаване от
свобода" от 15 до 20 години и глоба от 200 000 до 300 000лв., и е тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 от ДР на НК; продължителността на наказателното преследване -
производството е продължило почти пет години; характера и интензитета на търпените
мерки на процесуална принуда - задържане под стража за 3 години и 12 дни, което е
безспорно значимо продължителен период, както и претърпените от ищеца морални
страдания от преживения страх, тревоги и притеснения и терзания за бъдещето, в случая в
държава различна от родината му, без да познава местният език и без социална среда, далеч
от семейство, близки и от тяхната емоционална и морална подкрепа, както и от
възможността сам да ги подпомага и се грижи за тях, претърпял смъртта на родителят си, с
който не е могъл да си вземе сбогом и да присъства на погребението му, което е
невъзвратима загуба. Съдът приема, че повдигането на обвинение е причинило на ищеца
душевни страдания и неудобства със значителен интензитет и е довело до промяна в
поведението и изцяло е променило начина му на живот.
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ се
определя съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. Прилагането на
критерия "справедливост" предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са от
значение за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на
обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани. Преценявайки съдържанието
на доказаните в процеса неимуществени вреди, техният интензитет и проявление във
времето, продължителността на наказателното производство протекло за държава различна
от родината за ищеца и особено характера и интензитета на търпените по време на
наказателното преследване мерки на процесуална принуда - задържане под стража за 3
години и 12 дни, което е безспорно значимо продължителен период, както и претърпените от
ищеца морални страдания, характера и тежестта на незаконното обвинение, настоящият
съдебен състав намира, че обезщетение в размер на 400 00000лв. е достатъчно за
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Съдът намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди в по-голям
размер. Обезщетение в размер над 400000.00лв. не би съответствало на общоприетото
7
разбиране за справедливост и би довело до неоснователно обогатяване. Следва да се посочи,
че осъждането на държавата по реда на ЗОДОВ само по себе си също има ефект на морално
овъзмездяване.
Поради изложеното за сумата 1 100 000,00лв., която е разлика над присъдените
400 000,00лв., до общо претендираните 1 500 000,00лв., искът за неимуществени вреди е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за основателен искът за имуществени вреди в размер на 22 000.00лв.,
представляващи заплатен хонорар за защита от адвокат в наказателното производство с
ДДС. Доказателства за този разход са приложени в кориците на наказателното дело, но дори
при липсата им въз основа събраните писмени доказателства – Договор за правна защита от
05.01.2021г. между ищеца и АК „Сенсус веритас – И. и партньори“ за представителство по
НОХД № 623/2019г. на ОС Хасково до приключване на делото, за сумата 10260,00евро,
както и Фактура в полза на АК „Сенсус веритас – И. и партньори“ с платец – трето лице, от
20.12.2021г. с посочено основание „плащане по чл. 2 от Договор за правна защита от
05.01.2021г. за представителство по НОХД № 623/2019г. на ОС Хасково“, за сумата
20 007,00лв., съдът приема този разход – платено възнаграждение за защита от адвокат с
включен ДДС за фактически извършен и в пряка причинна връзка с воденото срещу ищеца
процесно наказателно производство, по което впоследствие е оправдан. Фактът, че е
хонорара е заплатен от трето лице, а не лично от ищеца не обосновава обратен извод.
Следователно разходът следва да бъде репариран в претендираният размер, до какъвто е
основателен предявеният иск за имуществени вреди.
По отношение на дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на
ОСГК на ВКС-т.4, съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква
от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от
който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение, и като съобрази, че оправдателната присъда е влязла в сила на
20,10,2022г. настоящият състав намира, че следва да присъди законна лихва върху
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди считано от 20,10,2022г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски, затова съдът не присъжда
такива в негова полза независимо от изхода от спора.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с административен
адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. Х., турски гражданин, роден на
*******г., чрез адв. Адв. Н.П., със съдебен адрес: гр. Хасково, ул. „П******* - адв. Н. Х. П. –
АК Хасково, сумата 400 000,00 /четиристотин хиляди/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 22 000.00 /двадесет и две хиляди/лв., представляваща
8
обезщетение за имуществени вреди – разходи за защита от адвокат, причинени в резултат на
водено наказателно производство за престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1вр. ал. 2, пр. 1 от
НК, по което впоследствие е оправдан с влязла в сила на 20,10,2022г. Присъда №
260023//03.06.2021г., постановена по НОХД № 623/2019г. на ОС Хасково, потвърдена с
Решение № 82818,05,2022г. по ВНОХД № 20215000600420 на АС Пловдив и Решение №
109/20.10,2022г. по НД № 492/2022г. на ВКС, по което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ за периода от 26,05,2018г. до 03,06,2021г. или за три години и
дванадесет дни, ведно със законната лихва върху главниците считано от 20,10,2022г. –
датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното им изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за неимуществени вреди за сумата 1 100 000,00 /един милион и
сто хиляди/лв., която е разлика над присъдените 400 000,00 /четиристотин хиляди/лв., до
общо претендираните 1 500 000,00 /един милион и петстотин хиляди/лв., ведно със
законната лихва върху главниците считано от 20,10,2022г. – датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, до окончателното им изплащане, на основание чл. 2, ал. 2, т. 3,
прил. второ ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9