Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /14.01.2019 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното
заседание на четвърти
декември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Христиана Тонева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№3019 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Я.Е.П., ЕГН **********, от
гр.Варна, чрез пълномощника му адв.М.Т. ***, против мълчаливия отказ на
Началника на СГКК-Варна по негово заявление с вх.№01-263248/12.07.2018г за
издаване на скица за ПИ с идентификатор 10135.2552.109 по КК на гр.Варна. С
жалбата се твърди, че скицата е необходима за представяне в производство по
чл.587 от ГПК пред нотариус, както и че към заявлението са приложими всички
необходими документи както за удостоверяване на правния интресе от извършване
на поисканата услуга, така и доказателства за заплатена такса за извършването
й. Независимо от това поисканата скица не е издадена, с оглед на което се
претендира отмяната на незаконосъоразния мълчалив отказ за това и връщане на
преписката на административния орган със задължителни указания за извършване на
поисканата услуга; претендира и присъждане на сторените в настоящото
производство разноски. В съдебно заседание адв.Т. поддържа изцяло жалбата, като
в допълнение оспорва становището на ответната страна за наличие на спор за
материално право като основание за формирания мълчалив отказ за издаване на
скица на имота, и излага съображения за неоснователност на същото.
Със становището си по жалбата
ответникът – Началникът на СГКК – Варна излага, че 40 кв.м. от процесния имот
представляват общинска собственост по силата на ЗОС, тъй като попадат в улична
регулация, поради което и предвид мораториума за придобиване на държавна и
общинска собственост по давност счита, че издаването на поисканата от
жалбоподателя скица за имота би било незаконосъобразно. Заявено е евентуално
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че
превишава минималните размери по Наредба №1/2004г. В съдебно заседание,
надлежно призован, ответникът не се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка на
събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Началото на административното производство е
поставено със Заявление вх.№01-263248-12.07.2018г, подадено по електронен път,
с което Я.П. чрез адв.Т. е поискал от началника на СГКК-Варна издаване на скица
за ПИ с идентификатор 10135.2552.109 в гр.Варна, която да му послужи за
извършване на обстоятелствена проверка в производство по чл.587 от ГПК пред
нотариус. Към заявлението било приложено Удостоверение
рег.№МД-Т18004223ВН/28.06.2018г от директора на Дирекция «Местни данъци» при
Община Варна, според което ПИ с идентификатор 10135.2552.109, целият с площ 775
кв.м., находящ се в гр.Варна, район «Приморски», с.о.«Франга дере и Кокарджа»,
е деклариран от Я. П. с декларация от 19.06.2018г, и към 27.06.2018г за него
има неплатени изискуеми задължения в размер на 643.91лв.; по преписката липсват
и по делото не са представени доказателства за заплащане на посочената сума от
жалбоподателя.
От приложените по преписката
доказателства се установява, че със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г на
Изп.директор на АГКК – София са одобрени кадастралната карта и кадастралните
регистри на административен район «Приморсик» - Варна (без територията на к.к.
«Златни пясъци», Приморски парк «Салтанат» и Морска градина, «Горчивата
чешма»). Заповедта е обнародвана в ДВ бр.100/21.11.2008г и предвид липсата на
твърдения и доказателства за обжалването й в частта за процесния имот, е влязла
в сила на 21.12.2008г.
По повод образуваното
административно производство, в отговор на запитване с писмо
изх.№20-51390-02-08.2018г, с писмо рег.№ОСИСД18004727ВН_001ВН/24.08.2018г
директорът на Дирекция «Общинска собственост, икономика и стопански дейности»
при Община Варна е уведомил началника на СГКК – Варна, че ПИ с идентификатор
10135.2552.109 попада в м-ст «Франга дере и Кокарджа», за които към момента на
изготвяне на писмото се очаква заповед за одобряване на ПНИ от Областния управител
на Варна.
ПО АНП е приложена и
кореспонденция от 2010г между Община Варна и СГКК-Варна за издаване на скица
във връзка със снабдяване с АОС(ч) за 40 кв.м. от ПИ с идентификатор
10135.2552.109, която не е била реализирана. От приложените там регистър на
собствеността към ПНИ, извадка от кадастралния регистър и скица – всички от
м.10.2010г, е видно, че няма данни за собствеността на имота, т.е. никое лице
не се е легитимирало като негов собственик.
По повод дадената им възможност
да изразят становище по заявлението на жалб.П. за издаване на скица за
обстоятелствена проверка, с писмо рег.№АУ087604ВН_004ВН/29.09.2018г, директорът
на Дирекция «ОСИСД» в Община Варна е посочил, че при извършена проверка чрез
Дирекция «АГУП» е установено, че 40 кв.м. от имота, целият с площ 775 кв.м.,
попадат в улична регулация, което обстоятелство ще бъде отразено и в
удостоверението, издадено на Я.П. за производството по чл.587 от ГПК, както и в
АОС за имота, който предстои да бъде издаден. Посочено е още, че след
приключване на инициираната от П. обстоятелствена проверка с издаден
констативен нотариален акт, Община Варна заедно със съсобственика си в ПИ с
идентификатор 10135.2552.109 ще предприеме действия по изменение на КК за
отразяване на уличната регулация.
Наличната претенция за
собственост на Община Варна върху посочените 40 кв.м. от имота дали основание
на сезирания административен орган – началника на СГКК, да не извърши
поисканата административна услуга в срока по чл.57 ал.1 от АПК. По жалбата на Я. П. срещу
така формирания мълчалив отказ е образувано и настоящото производство.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по
административната преписка, приобщени като такива по делото, които са взаимно
обвързани, последователни и безпротиворечиви, и разгледани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При тези безспорни между страните
фактически установености, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от
легитимиран субект – заявителят, поставил началото на административното
производство, при наличие на правен интерес предвид липсата на положително
произнасяне по заявлението му, и в срока по чл.149 ал.2 от АПК. Принципно именно
началникът на СГКК – Варна е компетентния орган да извърши поисканата
административна услуга по см.чл.21 ал.3 от АПК – издаване на скица от КК за
имота, поради което бездействието му в срока по чл.57 от АПК формира мълчалив
отказ по чл.58 от АПК, подлежащ на обжалване пред съда. Разгледана по същество,
допустимата жалба е и основателна.
Съдът намира, че при формиране на
оспорения мълчалив отказ е допуснато неправилно приложение на материалния
закон. От приложените по АНП и цитирани по-горе доказателства се установява по
несъмнен начин, че за м-ст „Франга дере и Кокарджа” в район
«Приморски» - Варна е налице одобрена през 2008г кадастрална карта, в която
имотът с
идентификатор 10135.2552.109 фигурира като обособен самостоятелен обект. Сам по себе си този факт е
достатъчен за извършването на административни услуги досежно имота (издаване на
скици, удостоверения и прочие), разбира се – при наличие на твърдян правен
интерес у заявителя. Такъв в случая е налице – Я.П. заявява, че е собственик на
имота и го е придобил чрез давностно владение, поради което инициира
производство по реда на чл.587 от ГПК за снабдяване с констативен нотариален
акт. С оглед изложеното в настоящия казус са налице кумулативните предпоставки
за извършване на поисканата от него административна услуга чрез издаване на
скица за имота, която да му послужи в производство за снабдяване с констативен
нотариален акт.
При това въпросът дали придобиването чрез давностно владение на имот
-общинска собственост е допустимо или не, на какво основание и от кога П. владее имота и прочие, и изобщо – дали претенцията му за собственост е основателна или не, и дали правото му на
собственост е действително или не съществува, са
извън преценката на административния орган и от компетентността единствено на
нотариуса. Принципно скицата, издадена въз основа на заявлението за извършване
на административна услуга, е елемент от охранителното производство по чл.587 от ГПК за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Правомощията и компетенциите на административния орган, който не е участник в
това производство, се изчерпват единствено и само с издаването на скицата -
извадка от действащия
план, удостоверяваща номер,
площ, граници, местонахождение и пр. на имота,
както и данните за собствеността му според съответния регистър,
т.е. по съществото си тази услуга се извършва
и изчерпва чрез предоставяне на поисканата публична информация. Претенцията на Община Варна
относно 40 кв.м. от имота, попадащи в улична регулация, не е законна пречка за
издаване на поисканата скица, като в случай на отразяване на тяхната
собственост в регистъра, този факт ще фигурира в издадената на Я. П. скица за
имота, за да бъде съобразяван от нотариуса; в противен случай тези 40 кв.м. ще
бъдат изрично посочени в удостоверението, издадено от Община Варна по
молбата-декларация на жалбоподателя, което също ще бъде представено на
нотариуса. Именно в хода на
охранителното производство, след събиране на гласни и писмени доказателства (вкл. и на официалните данни,
отразени в скицата и удостоверенията от Областна администрация и от Община
Варна) и след тяхната съвкупна
преценка, нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което
да признае или отрече правото на собственост на жалбоподателя по отношение на имота, за който наред с другите
доказателства е представена и скицата, издадена от съответния компетентен
административен орган. При това нотариусът е единствено компетентен да прецени всички
материалноправни предпоставки за възникване на твърдяното от жалбоподателя
право на собственост, вкл. и възможността, респ. невъзможността за придобиване
по давност на земи – общинска собственост по закон, на земеделски земи в
територия по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ, в кои случаи и при какви обективни факти това е
възможно и прочие, които са все правни въпроси, изцяло в компетентността на
нотариуса, чиито действия при и по повод изпълнение на служебните му задължения
са обвързани с няколко вида отговорност (административна, дисциплинарна,
наказателна); тези въпроси са извън преценката както на административния орган
в административно производство по чл.21 ал.3 от АПК, а дори и на съда в
настоящото производство, поради което не следва да бъдат коментирани. Поради
изложеното отказът на
административния орган да
издаде скица на Я.П.
за имот, приблизително за 1/20 част от който се твърди, че е общинска
собственост, е
незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон, което се дължи на факта, че
административният орган е излязъл извън пределите на материалноправната си
компетентност при преценката му. В
тази връзка следва да бъде посочено също, че доказателствената сила на
констативния нотариалния акт, издаден по реда на чл.587 от ГПК е оборима, и
всяко трето лице може да докаже в производство по чл.537 ал.2 от ГПК, че
титулярът по нотариалния акт не е собственик. Наличието пък на предвидено
особено исково производство за защита правата на трети лица отново води до
незаконосъбразност на отказа за издаване на скица на ПИ с идентификатор 10135.2552.109 с
аргумент, че една част от него е общинска собственост.
В заключение на изложеното настоящият
съдебен състав приема, че мълчаливият отказ на началника на СГКК-Варна да издаде скица
за ПИ №10135.2552.109
в м-ст „Франга дере
и Кокарджа” е
незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяната му, след което и
връщане на преписката на
административния орган със задължение да извърши исканата административна услуга, като в хипотезата на
чл.174 вр.чл.57 ал.2
от АПК следва да му бъде определен 7-дневен срок за това.
При този изход на спора
претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените в производството
разноски е основателна и следва да бъде уважена в размер от 510 лв. (10лв. ДТ и
500лв. на осн.чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения), при уважаване възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от 600лв. с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото и приключването му в едно съдебно
заседание.
Мотивиран от изложеното и съобразно
компетенциите си по чл.172 ал.2, чл.173 ал.1 и чл.174 от АПК, административният
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Началника на СГКК-Варна по
заявление с вх.№01-263248/12.07.2018г от Я.Е.П., ЕГН **********, от гр.Варна,
за издаване на скица за ПИ с идентификатор 10135.2552.109 по КК на гр.Варна, и
ВРЪЩА преписката на Началника на СГКК-Варна за издаване на скица на ПИ с идентификатор
10135.2552.109 по КК на гр.Варна по заявление .№01-263248/12.07.2018г от Я.Е.П., ЕГН **********, от гр.Варна, за което му ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок от получаване на преписката.
ОСЪЖДА
СГКК – Варна да заплати на Я.Е.П., ЕГН **********, от гр.Варна, сторените в
производството разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: