РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. С. , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и четвърти март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав С. Христов
при участието на секретаря Г. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно
наказателно дело № 20213420200161 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Е. В. В., ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление №
**-F583941/ 22.01.2021г. на Директора на офис С. в ТД на НАП-гр.В., с което му е било
наложено административно наказание- глоба в размер на 50 / петдесет / лева за извършено
нарушение по чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/ 17.12.2019г. Изтъква доводи за допуснати
процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Ответникът – ТД на НАП- гр.В., надлежно уведомен, не се явява представител, не
изпраща проц.представител, не депозира становище по делото.
Актосъставител- С. П. С., редовно призована, явява се лично и депозира своите
показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.
Свидетел- Б. Й. Г., редовно призована, явява се лично и депозира своите показания
добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира становище по делото.
Жалбоподателят Е. В. В., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, вместо
него- проц.представител адв.В.В. при АК- С.. Моли съда да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно и неправилно и излага доводи в тази насока.
1
След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя се
представи ново писмено доказателство, което съда счете за своевременно представено и
относимо спрямо предмета на делото, поради което с мотивирано протоколно определение
прие и приложи към делото като надлежно доказателство представеното нови писмено
такова, а именно- копие от регистрационна карта на земеделски производител на името на
жалбоподателя Е.В..
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
При извършена проверка на 21.12.2020г. в офис С., ТД на НАП- В. било установено,
че жалбоподателя Е. В. В., ЕГН ********** и БУЛСТАТ **********, в качеството си на
работодател и осигурител не е подал в компетентната ТД на НАП, която за него е ТД В.,
офис С., декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“
по Наредба Н-13817.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица за м.август 2020г. в законноустановения срок- до 25 число на
месеца следващ месеца за който се отнасят данните. Крайния срок за подаване на
декларация образец № 1 за м.август 2020г. е до 25.09.2020г. вкл. Декларация образец № 6 е
била подадена в НАП със заявление, депозирано в деловодството на офис С. с вх.№ 13253/
15.12.2020г.
На жалбоподателя В. е била изпратена Покана изх.№ 13253#1/ 16.12.2020г. за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, връчена на 18.12.2020г.
съгласно приложеното към делото удостоверение за връчване на електронен път.
Тъй като според актосъставителят и АНО бил осъществен състава на чл.4, ал.3, т.1
от Наредба Н-13/ 17.12.2019г. е изготвен АУАН № F583941/ 21.12.2020г. въз основа на
който е съставено и обжалваното НП № **-F583941/ 22.01.2021г. на Директора на офис С. в
ТД на НАП-гр.В.. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя на
основание чл.355, ал.1, предл.3 от КСО за извършеното нарушение по чл.4, ал.3, т.1 от
Наредба Н-13/17.12.2019г. е било наложено административно наказание- глоба в размер на
50 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима,
тъй като изхожда от процесуално легитимно лице, подадена е в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, но по същество- неоснователна по следните съображения:
АУАН № **/ 21.12.2020г. и обжалваното НП № **-**/ 22.01.2021г. са издадени в
съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по
чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/17.12.2019г.
Предвид направените в жалбата и депозираните в съдебно заседание възражения от
2
страните в процеса, съда счита следното:
Относно възражението, че в обжалваното НП не ставало ясно дали жалбоподателя
В. е бил наказан като самоосигуряващо се лице или като работодател, настоящия съдебен
състав счита за неоснователно и неправилно. В тази връзка настоящия съдебен състав счита,
че проц.представител на жалбоподателя неправилно тълкува диспозитива на обжалваното
НП, тъй като в него съвсем точно, ясно и непротиворечиво е записано, че жалбоподателя В.,
в качеството му на „работодател и осигурител“ не е изпълнил задълженията си да подаде в
срок декларация образец № 6, която е следвало да бъде подадена до 25-то число на месеца,
следващ месеца за който се отнасят данните, или в случай за относимите спрямо предмета на
делото данни за м.август 2020г. жалбоподателя В. е следвало да подаде декларацията си до
25.09.2020г. В случая настоящия съдебен състав счита, че АНО съвсем правилно, коректно,
точно и ясно е посочил, че жалбоподателя В. в качеството му именно на работодател и
осигурител не е подал дължимата от него декларация образец № 6 в срока, указан от закона.
Съобразно нормата на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/17.12.2019г. е видно, че „Декларация
образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната
агенция за приходите:
1. от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите
осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" – едновременно с подаване на декларация образец № 1“. Относно
самоосигуряващите лица е предвидено друго задължение, фиксирано в нормата на същия
член и алинея, но вече в т.2, където декларация образец № 6 се подава „от
самоосигуряващите се лица – до 30 април, съответно в срока за подаване на годишната
данъчна декларация за:
а) дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година;
б) задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по
реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, от получени доходи за извършена дейност през минали години“.
Действително в диспозитива на обжалваното НП не е записано кое е било наетото
лице, но това обстоятелство не е и необходимо да бъде вписвано, тъй като същото не е сред
задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко НП съобразно нормата на чл.57
от ЗАНН. В случая следва да се има предвид и обстоятелството, че задължението, което има
жалбоподателя В., в качеството му на работодател и осигурител спрямо наети/осигурявани
от него лица по трудов договор се определя от самия него чрез декларация Образец 6, в
която обаче по данни на актосъставителя- св.С. не съществуват данни кое е наетото лице за
което се дължат тези вноски. Съобразно нормативната уредба, указваща работата на
органите по приходите в Декларация Образец 1 следва да се попълни от осигурителя за кои
лица ще осигурява, а Декларация Образец 6 определя вида на задължението, т.е. дали
задължението е за ДОО, здравно осигуряване и т.н. При липсата на посочено от осигурителя
3
конкретно лице, което ще бъде осигурявано от него, то няма как и тези данни да бъдат
изведени от органите по приходите. Относно размера на осигуровките, които дължи
осигурителя също следва да се има предвид, че той се определя от самия осигурител и е
такъв, какъвто самия той е посочил в декларацията си. Предвид изложеното по-горе,
настоящия съдебен състав счита, че не е допуснато съществено нарушение от АНО като не е
посочил кое конкретно лице не е осигурил жалбоподателя В., тъй като на първо място
такива данни няма подадени от самия него в декларацията му, поради което и не могат да
бъдат изведени по друг начин от органите по приходите, и на следващо място- това
посочване не е необходимо, тъй като не представлява задължителен реквизит на
наказателното постановление, съобразно нормата на чл.57 от ЗАНН.
И все в тази връзка неоснователно се явява и възражението на проц.представител на
жалбоподателя В. за нарушено право на защита, тъй като същия не е могъл да разбере в
какво е бил обвинен- дали за това, че не е подал декларация образец № 6 за себе си като
самоосигуряващо лице, или за това, че не я е подал като работодател и осигурител. Не
съществува никакъв спор, че жалбоподателя В. е бил наказан за това, че не е подал в срок
декларация образец № 6 в качеството му на работодател и осигурител и същото е изрично
записано в диспозитивната част на обжалваното НП, а по какъв начин се тълкува
написаното от самия жалбоподател или неговия проц.представител е ирелевантно за същото.
Не са налице и твърдяните от страна на проц.представител на жалбоподателя
нарушения, касаещи привнасянето на нови факти в производството, тъй като чрез разпита
на актосъставителя и свидетеля по акта, в качеството им на свидетели по настоящето
административно-наказателно производство се изяснява в пълнота и цялост фактическата
обстановка, но по никакъв начин техните показания не привнасят нови факти в нея. Следва
да се има предвид, че техните показания кореспондират изцяло с изяснената фактическа
обстановка по делото, която е съвсем подробно, точно, ясно и непротиворечиво описана в
обжалваното НП.
По същество на предмета на делото със самото неподаване на процесната
деклерация в предвидения от законодателя 1- месечен срок, е осъществен състава на чл. 4,
ал. 3, т. 1 от НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица", поради което се санкционира от разпоредбата
на чл. 355, ал. 1 пр. 3 от Кодекса за социално осигуряване, съобразно който „Който наруши
разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по
прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл.
5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните
търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание“.
4
Съдът не намира и, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
закона, поради не прилагането на чл. 28 б. "а" от ЗАНН от административно наказващия
орган, обосновано със съображения, че се касае за "маловажен случай" на административно
нарушение. Вярно е, че съобразно задължителните указания в Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. на ВКС, съдът, решавайки правния спор е в правото си да съобрази и
подложи на преценка всички релевантни за спора факти, включително настъпилите след
произнасянето на административно наказващия орган по чл. 53 от ЗАНН, и въз основа на
всички тях да подложи на съдебен контрол законосъобразността на преценката му по чл. 28
от ЗАНН, но от гледна точка на настоящия етап на производството, съдът намира, че и в
тази му част законът е приложен правилно.
Тези обстоятелства мотивират извод, че жалбоподателя В. изцяло е неглижирал
задълженията си като работодател и осигурител, като не е предприел надлежни действия,
лично или ангажирайки друго лице, да предоставя данните, относими към осигуряването на
наетите лица / било директно или по електронен път /.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За нарушаване разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т.1 от Наредба Н-13/17.12.2019г.,
разпоредбата на чл. 355, ал. 1 пр. 3 от Кодекса за социално осигуряване предвижда
наказание от 50 до 500 лева под формата на глоба за физически лица. В конкретния случай
АНО е наложил на жалбоподателя В. санкция в минимален размер, а именно 50 лева, която
е счел за съответна на характера и тежестта на нарушението и достатъчна за постигане
целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
При конкретните обстоятелства, доколкото е наложена минималната възможна
санкция, съдът не е оправомощен да въздейства спрямо нейния размер, поради което и
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
По делото няма данни за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Съдът намира, че в
конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми,
свързани с осигурителното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили
щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Не може да
се пренебрегне и факта, че декларация образец № 6 е била депозирана от жалбоподателя В.
едва на 15.12.2020г., т.е. повече от 2 месеца след изтичането на крайния срок.
В административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, противно на сочените такива в жалбата и в съдебно заседание от
страна на проц.представител на жалбоподателя В.. Съдът намира, че при съставяне на
АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен в предвидения в Закона срок, а именно в 3
5
месечен срок от датата на установяване на нарушението. Срокът за подаване на декларация
образец № 6 е бил до 25.09.2020г. вкл, т. е. от 26.09.2020г., нарушителят е изпаднал в забава.
Именно от 26.09.2020г. е началото на 3 месечния срок за издаване на АУАН и с оглед
обстоятелството, че той е съставен на 21.12.2020г, това изискване е спазено от АНО. НП
също е съставено в предвидения в Закона срок. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на
деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е
определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да накърняват правото на защита на жалбоподателя до степен даваща основание на съда да
отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.
Твърденията на жалбоподателя в тази насока, съдът възприема като защитна теза, с цел
избягване на административно наказателна отговорност. Самият факт, че настоящото
производство е образувано пред настоящия състав потвърждава обстоятелството, че
нарушителят не е бил ограничен да реализира адекватно правото си на защита.
Нарушението е описано точно, ясно и подробно, с посочване на всички елементи от
обективна и субективна страна, с което са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В обстоятелствената част на наказателното постановление е направена прецизна
квалификация на деянието, като нарушение по чл. 4, ал. 3, т.1 от наредба Н-13/17.12.2019г.,
като едновременно с това е посочена приложимата за случая санкционна норма - чл. 355,
ал.1 от КСО. Наложеното наказание е определено именно въз основа на нея и е в минимален
размер. В този смисъл разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН е спазена като АНО се е
съобразил изцяло с нея и съда счита, че размера на санкцията е бил определен правилно и не
следва, а и не може да бъде коригиран.
Имайки предвид изложеното до тук, съдът отхвърля възраженията на
жалбоподателя като неоснователни, неправилни и недоказани поради посочените по-горе
съображения и доводи и прие за доказани твърденията на актосъставителя и АНО.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № **-F583941/ 22.01.2021г.
на Директора на офис С. в ТД на НАП- В., издадено въз основа на АУАН № F583941/
21.12.2020г. с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на Е. В. В. от гр.С., обл.С., ул.“Д.“ №
*, ет.8, ап.42, ЕГН **********, в качеството му на работодател и осигурител е било
наложено административно наказание- глоба в размер на 50 / петдесет / лева за извършено
нарушение на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/17.12.2019г. като законосъобразно, правилно,
6
доказано и обосновано.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7