Решение по дело №10906/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

 

№

 

 

 

 

 

гр. София, 15.03.2021 г.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

              ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА

                                                                        мл. съдия  КРИСТИНА ГЮРОВА

 

 

 

 

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 10906 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 391407 от 24.04.2018 г. по гр. д. № 42924/2015 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 24 състав, е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на „Б.А.“ ЕООД, ЕИК*********, че Н.Ф.Н., ЕГН **********, Й. Н. Н.-И., ЕГН ********** и Е.Н.Н., ЕГН ********** (тримата правоприемници на починалата в хода на процеса М.Й.Н.), Д.Й.Д., ЕГН **********, А.Ж.Д., ЕГН **********, Р.Ж.И., ЕГН **********, Л.Б.Д., ЕГН **********, Д.С.К., ЕГН **********, К.С.К., ЕГН **********, Ц.В.С., ЕГН **********, В.Д.И., ЕГН **********, Д.И.Я., ЕГН **********, и М.И.М., ЕГН **********, са собственици по силата на земеделска реституция и наследство, на поземлен имот с идентификатор 68134.1970.4331 по кадатастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № КД-14-11 от 22.01.2013 г. на Изпълнителения директор на АГКК, последно измемение със Заповед: КД-14-22-1487 от 17.12.2012 г. на Началника на СГКК-София, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Витоша“, с площ от 531 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: 68134.1970.248, номер по предходен план: 1001, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 68134.1970.4332, 68134.1970.433, 68134.1970.246, 68134.1970.245, 68134.1970.4330, и 68134.1970.918.

 

 

С решението „Б.А.“ ЕООД, ЕИК*********, е осъдено да заплати на Н.Ф.Н., ЕГН **********, Й. Н. Н.-И., ЕГН ********** и Е.Н.Н., ЕГН ********** (тримата правоприемници на починалата в хода на процеса М.Й.Н.), Д.Й.Д., ЕГН **********, А.Ж.Д., ЕГН **********, Р.Ж.И., ЕГН **********, Л.Б.Д., ЕГН **********, Д.С.К., ЕГН **********, К.С.К., ЕГН **********, Ц.В.С., ЕГН **********, В.Д.И., ЕГН **********, Д.И.Я., ЕГН **********, и М.И.М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 027,52 лв.  – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, с което предявеният иск е уважен, е подадена въззивна жалба от ответника „Б.А.“ ЕООД, в която са развити съображения за неправилност и необоснованост на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена. Поддържа се, че обжалваният акт е постановен в противоречие с част от събраните по делото доказателства и е необоснован, доколкото от мотивите на решаващия състав не можело да се установи въз основа на какво е прието, че правото на собственост на ответното дружество е непротивопоставимо на претенцията на ищците. Жалбоподателят твърди, че по делото е безспорно установена липсата на одобрен помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ за имота на ищците, поради което не можело да се приеме, че реституцията е извършена законосъобразно. Направено е и възражение, че по делото не е установена идентичност между възстановения на ищците имот в хода на земеделската реституция с притежавания от наследодателя им имот преди влизането в ТКЗС. Във връзка с това възражение в жалбата е извършен подробен анализ на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците, в който се моли жалбата да бъде оставена без уважение и потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Сочи се че първостепенният съд правилно е приел, че в случая намира приложение чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, поради което нотариалните актове, с които се легитимира ответникът не могат да им бъдат противопоставени. Считат, че по делото е без значение дали за имота има одобрен помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, тъй като изготвянето на такъв не е било необходимо, доколкото за бившите земеделски имоти е налице стар кадастрален план от 1950 г., в който са посочени границите им. Предвид изложеното се поддържа, че при възстановяване правото на собственост в рамките на административното производство са спазени изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Ищците излагат и че ответникът не може да оспорва правото им на собственост, възстановено с решение на ОСЗ с твърдения, че процесният имот не е бил собственост на наследодателя им към момента на колективизацията. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално -  легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

СРС, I Гражданско отделение, 24 състав е бил сезиран с положителен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

От представеното удостоверение за наследници от 17.07.2015 г. се установява, че ищците са наследници по закон на Д. М.Д., починал на 29.04.1975 г. В хода на производството пред първоинстанционния съд е починала ищцата М.Й.Н., като на основание чл. 227 ГПК, на мястото на починалата страна, са конституирани наследниците й по закон - Н.Ф.Н., Й. Н. Н.-И. и Е.Н.Н., съгласно  представеното удостоверение за наследници от 11.08.2016 г. При разглеждане на делото пред въззивния съд е починала ищцата В.Д.И., като на основание чл. 227 ГПК, на мястото на починалата страна, са конституирани наследниците й по закон – М.М.И., ЕГН ********** и Д.М.И., ЕГН **********, съгласно  извършената служебна справка от НБД „Население“.

С договор за делба от 29.06.1954 г. Д. М.Д. и Б.М.Д. са поделили помежду си няколко наследствени имота, сред които в т. I, 6 е описана нива в местността „Сврачаро“ от 0,5 ара при съседи: Ц.П., наследниците на В. и Л. Кр. Д., която е поставена в дял на Д. М.Д..

Със заявление-декларация от 23.01.1958 г. до председателя на ТКЗС наследодателят на ищците Д. М.Д. е заявил желание да стане член на кооперативното земеделско стопанство в с. Драгалевци и да внесе всичката обработвана от домакинството му земя, находяща се в землището на селото, като в опис-декларация е посочен имот в местност „Сврачаро“ с площ от 0, 500 дка.

С нотариален акт № 64 от 28.07.1975 г., издаден въз основа на протоколно решение № 7 РНС-София-Кирковски район, К.П.М. е определена за купувач на дворно място, представляващо имот с пл. номер 248 с площ от 900 кв. м., отразен в кадастрален лист 616, находящо се в гр. София, местността „Под голямата могила – Тричкова Могила“, при съседи по скица – път, имот 249, имот 918, имот 245 и имот 246.

С нотариален акт № 182 от 03.10.2007 г. Б.Л.Л., действащ лично и като пълномощник на В.Л.К., наследници на К.П.М., са продали на „Б.А.“ ЕООД незастроен поземлен имот, идентичен с имот с пл. номер 248, нанесен в кадастрален лист 616, находящо се в гр. София, местността „Под голямата могила – Тричкова Могила“, с площ съгласно представения документ за собственост 900 кв. м. при съседи по скица – път, имот 249, имот 918, имот 245 и имот 246, и с площ, изчислена графично съгласно представената скица от 920 кв. м., от които 60 кв. м. са отнети по регулация и попадат в улица, за който поземлен имот е отреден парцел № VIII-248 в кв. № 22 по плана на гр. София, утвърден с решение № 100 по протокол № 32 от 10.12.2001 г., местност "Вилна зона – Киноцентър – III (трета) част разширение", с площ, изчислена графично съгласно представената скица от 860 кв. м. при граници съгласно представената скица: север – поземлен имот, идентичен с парцел № VI-244, 245 и поземлен имот, идентичен с парцел № VII – 246, изток - поземлен имот, идентичен с парцел № VII – 246 и улица, юг - поземлен имот, идентичен с парцел № IX – 249, 1698, запад - поземлен имот, идентичен с парцел № X – 918.

На 11.06.2010 г. главният архитект на район „Витоша“, СО е издал удостоверение изх. № 94-00-1211 по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ в уверение на това, че в кадастралния план на м. "Бояна" е нанесен бивш имот с планоснимачен номер 1001, без номер в кадастралния план, дял I от кадастрален лист № 616. В удостоверението е посочено, че съгласно действащия ПУП на гр. София, в. з. „Киноцентър – IIIч. – разширение“, одобрен с решение № 100 по протокол № 32/10.12.2001 г. бившият имот попада в границите на следните УПИ или върху части от тях: 1. УПИ VIII-248, кв. 22, в. з. „Киноцентър – IIIч. – разширение“ – свободен от застрояване. Записано е също така, че бившият имот с пл. номер 1001 без номер в кадастралния план, дял I по графични данни съдържа 531 кв. м., от които: 1. Част от имота с площ 205 кв. м. – УПИ VIII-248, кв. 22, в. з. „Киноцентър – IIIч. – разширение“ – свободен от застрояване. Към удостоверението е приложена скица съгласно чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ.

С решение № 10047 от 23.07.2010 г. на ОСЗ, община Витоша, постановено по преписка по заявление № 240 от 03.02.1992 г., на наследниците на Д. М.Д. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния недвижим имот: нива от 0, 531 дка, находяща се в строителните граници на Драгалевци в местността „Свръчаро“, имот № 1001, без номер в кадастралния план, дял I, кад. л. 616 от кадастрален план, при граници (съседи): по документ Ц.П., наследници на В. и Л. К., заявен с пореден номер 7 от заявлението и установен с договор за делба от 1954 г. и скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ № 9400-1211/11.06.2010 г. В решението е посочено, че съгласно действащия ПУП на гр. София в. з. „Киноцентъра – III част – разширение“, одобрен с решение № 100 по протокол № 32/10.12.2001 г., бившият имот попада в границите на следните УПИ или върху части от тях: УПИ VIII-248, кв. 22, в. з. „Киноцентъра – III част – разширение“.

С решение № 3145 от 12.06.2012 г. по адм. д. № 3622/2011 г., II отделение, 27 състав на АССГ е отменил заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изп. директор на АГКК, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за част от територията на район "Витоша", Столична община, в частта й относно ПИ 681134.1970.248 и ПИ 68134.1970.249 по жалби на М.Й.Н. и Б.Г.Х.. Преписката е върната на АГКК за нанасяне на имотите в кадастралната карта и кадастралните регистри в съответствие с мотивите на решението, в които е посочено, че като собственици на имотите в КККР следва да бъдат вписани жалбоподателите, респективно и останалите наследници на Д. М.Д. и Б.М.Д..

Със заповед № КД-14-11/22.01.2013 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, ЕКАТТЕ 68134, район „Витоша“, общ. „Столична“, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, като едно от измененията представлява нанасяне на нов обект – поземлен имот с идентификатор 68134.1970.4331, площ 531 кв. м., начин на трайно ползване: нива, собственост на Д. М.Д. въз основа на документ: Решение на ПК № 10047/23.07.2010 г., издаден от ОСЗ – Витоша.

С решение № 7561 от 04.02.2014 г. по адм. д. № 1039/2013 г., II отделение на ВАС е отхвърлено като неоснователно искането на „Б.А.“ ЕООД за отмяна на влязлото в сила решение № 3145 от 12.06.2012 г. по адм. д. № 3622/2011 г. по описа на АССГ.

С уведомление изх. № 24-10556/09.07.2015 г. (л. 38) АГКК е уведомила няколко физически лица, сред които и ищците, че „Б.А.“ ЕООД е подало заявление рег. № 01-134556-12.05.2015 г. за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижими имоти с идентификатори 68134.1970.4331 и 68134.1970.4332, като предлаганото изменение се състои в нанасяне на поземлени имоти с проектни идентификатори 68134.1970.4398 и 68134.1970.4399. Към уведомлението е приложена скица-проект.

На 21.07.2015 г. ищците са подали възражение до СГКК – гр. София срещу поисканото изменение на действащите кадастрална карта и кадастрални регистри (л. 42).

От заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесният имот с идентификатор 68134.1970.4331 по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № КД-14-11 от 22.01.2013 г. на изпълнителния директор на АГКК представлява част от поземлен имот без планоснимачен номер по кадастрален план изработен преди 1956 г. ПИ с идентификатор 68134.1970.4331 по кадастралната карта заема 531 кв. м. от поземлен имот 248 по кадастралния план от 1975 г. Според вещото лице, процесният имот с идентификатор 68134.1970.4331 е идентичен с имота, предмет на решение № 10047/240 от 23.07.2010 г. на Общинска служба по земеделие „Витоша“, с което на ищците /наследници на Д. М.Д./ е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния недвижим имот: нива от 0, 531 дка, находяща се в строителните граници на Драгалевци в местността „Свръчаро“, имот № 1001, без номер в кадастралния план, дял I, кад. л. 616 от кадастрален план, при граници (съседи): по документ Ц.П., наследници на В. и Л. К., и съответно е идентичен с поземления имот отразен като дял I в скицата по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ към удостоверение, с изх. № 94-00-1211 от 11.06.2010 г. по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ, с които е установен описаният в решението на ОСЗ имот. От експертизата става ясно още, че процесната реална част от имота, предмет на нотариален акт № 64 от 28.07.1975 г. и на нотариален акт № 182 от 03.10.2007 г.,  попада изцяло в УПИ VIII-248 в кв. 22, респ. в поземлен имот 248, и в този смисъл е идентичен с част от поземлен имот 248 и УПИ VIII-248. Съгласно експертизата, ПИ  68134.1970.4331 с площ от 531 кв. м. представлява северната част от поземлен имот 68134.1970.4398 с площ от 745 кв. м. и в този смисъл ПИ  68134.1970.4331  е идентичен с част от проектния поземлен имот 4398. Спорният имот 68134.1970.4331 по кадастралната карта заема 531 кв. м. от ПИ 248  по кадастралния план от 1975 г., 531 кв. м. от поземления имот без планоснимачен номер в кадастрален лист 616 по кадсатралния план от преди 1956 и същата площ от УПИ VIII-248 по ЗРБ от 2001 г. Съгласно СТЕ процесният имот 68134.1970.4331 не е застроен със сгради и съоражения, и в него няма извършени мероприятия по одобрен застроителен или регулационен план. Имотът не е ограден, но граничи с оградите от северната страна на поземлен имот 68134.1970.246 и поземлен имот 68134.1970.245. Вещото лице е отговорило и че имотът, правото на собственост върху който е възстановено на наследниците на Д. М.Д.с решението на ОСЗ Витоша от 23.07.2010 г., не е бил нанесен като самостоятелен поземлен имот в стария кадастрален план преди 1956 г. на мястото, където е възстановен спорният имот, и че няма данни за одобрен помощен план по ППЗСПЗЗ за този имот. За имота без планоснимачен номер по кадастралния план от преди 1956 г., с площ от 1846 кв.м., реална част от който е процесният имот, не е отбелязан собственик в разписните листове от 1962 г. и 1967 г. Според заключението на вещото лице предмет на нотариален акт № 76, том LLLXXXIII, дело № 49255 от 2007 г. и нотариален акт № 64, том LXXX, дело № 15677 от 1975 г. е един и същи поземлен имот. УПИ VIII-48 по действащия регулационен план от 2001 г. попада върпу поземлен имот с идентификатор 68134.1970.4331, поземлен имот 68134.19170.4330 и върху 205 кв. м. от поземлен имот 68134.1970.4332 по одоберанат кадастрална карта. УПИ VIII-48 не е нанасен като самостоятелен обект на кадастъра по регулационните си граници. Площта на застъпване между УПИ VIII-48 по действащия регулационен план и поземлен имот с идентификатор 68134.1970.4331 по действащата кадастрална карта е в размер на 531 кв. м. Границите на проектния поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1970.4398 не съвпадат с границите на УПИ VIII-48 по действащия регулационен план. Проектният поземлен имот 68134.1970.4398 заедно с позезлен имот 68134.1970.4330 образуват УПИ VIII-48 по действащия регулационен план.

По делото са приобщени и още два нотариални акта – на л. 195 и л. 196, които се отнасят до съседните имоти на процесния, след приемането на които е изготвено допълнително заключение на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е достигнало до извод за идентичност на процесния имот с имота, описан в раздел I, т. 6 от договора за доброволна делба от 1954 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

В разглеждания случай ищците обосновават правния си интерес от защита с притежавано право на собственост върху спорния имот, основани на реституция по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /решение № 10047 от 23.07.2010 г. на ОСЗ, община Витоша, влязло в сила на 18.08.2010 г. /, като излагат съображения, че вписаният нотариален акт в Имотния регистър за правото на собственост на ответното дружество създава пречки за свободното разпореждане със собствения им недвижим имот, тъй като има частично припокриване между възстановения на ищците имот и имота, предмет на нотариалния акт. Освен това ответното дружество е поискало изменение на действащите КККР като процесната реална част попада в имот с проектен номер 4398, срещу което ищците своевременно са подали възражение.

Ответното дружество твърди, че реституционното производство е проведено незаконосъобразно, тъй като по отношение имота на ищците не е одобряван помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, както и че по делото не е установена идентичност между възстановения имот и притежавания от наследодателя преди влизането в ТКЗС, както и че не е доказано безспорно местоположението на възстановения имот.

Производството по ЗСПЗЗ е административно и води до придобиване на собственост върху възстановявани земи само ако са били налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и е издаден валиден административен акт /решение на поземлена комисия, сега Общинска служба по земеделие/ за възстановяването на собствеността. Решението на органа по поземлената собственост има конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта /земеделската земя/, така и по отношение на субекта (Тълкувателно решение № 1 по гр. д. 11/1997 г. на ВКС, ОСГК). Решението действа за в бъдеще и е актът, който легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността - т. е. то е годно основание за придобиване на собствеността върху възстановената земя, по см. на чл. 77 ЗС. Значението на придобивно основание имат само две категории решения на органа по поземлената собственост, а именно: 1. решението, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници върху индивидуално определен имот по чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ, каквото е и процесното решение на ОСЗ, община Витоша и 2. решението по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собственост върху индивидуално определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне.

Според задължителните постановки на Тълкувателно решение № 9/2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК, ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на Общинска служба по земеделие, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота. В същото решение е разяснено, че ответникът по такъв иск не може да възразява, че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията недвижим имот. Върховният касационен съд е посочил, че особеност на административното производство по ЗСПЗЗ е провеждането на специална процедура за установяване на старите реални граници на имотите, в рамките на която се извършва комплексна преценка за идентичност между бившите и новите имоти въз основа на информация за цялата местност или части от нея. Такава преценка не може да бъде извършена в съдебното производство по предявения иск за собственост. В тълкувателното решение е посочено също така, че в исковото производство, ако не се повдига спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, съдът следва да зачете решението на ОСЗ. В настоящия случай ответното дружество не е навело твърдение, че неговите праводатели са били собственици на процесния имот към момента на колективизацията му, а и в представения по делото нотариален акт, с който „Б.А.“ ЕООД се легитимира като собственик на имота, не е посочено основание за придобиване на правото на собственост.  Следователно възраженията на ответното дружество, свързани с това, че по делото не е установена идентичността между възстановения имот и притежавания преди обобществяването, не следва да бъдат разглеждани.

Съгласно чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху земите, притежавани от собствениците им преди образуването на ТКЗС, които са били продадени или предоставени от ТКЗС на трети лица освен в случаите изрично предвидени в ЗСПЗЗ. По приложението на посочената разпоредба е постановено Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК, в което е разяснено, че идеята на текста е да бъдат възстановени всички земеделски земи /бивши и настоящи/ независимо от обстоятелството, че спрямо тях е извършен правомерен акт на разпореждане и приобретателите са били добросъвестни, тъй като собствеността върху тях никога не е била изгубена от техните собственици преди образуване на посочените селскостопански организации, макар да са били лишени от възможността да я упражняват през периода на принудителното им обобществяване.

Според разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение, чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ визира фактически незастроените земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, тъй като тези, които са застроени със законни сгради или законно разрешения строеж върху тях е започнал към 1.03.1991 г., не подлежат на реституция съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, който предвижда изключение от правилото за възстановяване на собствеността. Съобразно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ не се възстановяват имоти в урбанизирана територия, върху които при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж е започнал към 01.03.1991 г. В разглеждания случай няма данни и не се навеждат твърдения за осъществен строеж, поради което няма пречка за възстановяване на имота. Напротив, в удостоверението по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ изрично е отбелязано, че част от имота с площ 531 км.м. – УПИ VIII – 248, кв. 22, в.з. „Киноцентър –IIIч. - разширение“ е свободен от застрояване.  Вещото лице също е посочило в заключението си, че процесният имот 68134.1970.4331 не е застроен със сгради и съоражения, и в него няма извършени мероприятия по одобрен застроителен или регулационен план. По делото не се спори и, че имотът е имал земеделски характер и е бил обобществен, което се установява и от представеното на л. 29 заявление-декларация от Д. М.Д. за внасяне в ТКЗС на недвижими имоти, сред които и процесният.

По отношение довода във въззивната жалба, че проведеното реституционно производство е незаконосъобразно, тъй като за имота на ищците не е одобряван помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, намира следното. В разглеждания случай не са налице хипотезите на цитираната разпоредба, в които се изработва помощен план, а именно: по ал. 1 в одобрената кадастрална карта (кадастрален план) да няма данни за границите на имота и по ал. 2 да няма одобрена кадастрална карта или кадастрален план. От данните по делото се установява, че за местността има кадастрален план, изготвен преди 1956 г. Вещото лице също е изобразило в изготвената комбинирана скица към заключението по СТЕ имот с площ от 1846 кв. м. без пл. номер по кадастралния план отпреди 1956 г. и е обяснило, че имот с номер 1001, е изобразен в скицата по чл. 13 ППЗСПЗЗ, от който са определени за възстановяване общо 1062 кв.м., обособени в два реални дяла: дял I с площ от 531 км.м, които са част от ПИ 248, и дял II с обща площ от 531 кв.м., от които 205 кв.м. попадат в ПИ 248, а останалите 326 кв.м. в ПИ 249. В скицата в рамките на имот 1001 са посочени двата дяла на братята Д. съгласно договора за делба от 1954 г. с техните граници и площи. Съгласно експертизата процесният имот /дял I от имота без планоснимачен №/ попада изцяло в УПИ VIII-248 в кв. 22 – свободен от застрояване. В тази връзка неоснователно е и възражението, че не е доказано безспорно местоположението на възстановения имот, тъй като то се установява по несъмнен начин от приложената към удостоверението по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ скица, както и от заключението на вещото лице по СТЕ, което е установило, че имот с идентификатор 68134.1970.4331 е идентичен с имота, предмет на решение № 10047/240 от 23.07.2010 г. на Общинска служба по земеделие „Витоша“, с което на наследниците на Д. М.Д. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на недвижим имот: нива от 0, 531 дка, находяща се в строителните граници на Драгалевци в местността „Свръчаро“, имот № 1001, без номер в кадастралния план, дял I, кад. л. 616 от кадастрален план, при граници (съседи): по документ Ц.П., наследници на В. и Л. К., и съответно е идентичен с поземления имот отразен като дял I в скицата по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ към удостоверение, с изх. № 94-00-1211 от 11.06.2010 г. по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ, с които е установен описаният в решението на ОСЗ имот, който е изобразен и на изготвената от вещото лице комбинирана скица.

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира за правилен извода на районния съд, че процесният ПИ с идентификатор 68134.1970.4331 е този, възстановен на ищците съобразно чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ с решение № 10047 от 23.07.2010 г. на ОСЗ, община Витоша, като по силата на цитираната законова разпоредба правото на собственост на ответното дружество, придобито с нотариален акт № 182 от 03.10.2007 г., е непротивопоставимо на възстановеното право на собственост на ищците. Следователно предявеният положителен установителен иск за собственост е основателен и правилно е бил уважен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите, от които списък по чл. 80 ГПК са представили и претендират заплащането на сумата от 400 лв. /въззиваемият Р.Ж.И./ и  сумата от 380 лв. /въззиваемият Е.Н.Н./ за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С оглед представените договори за правна защита и съдействие, в които е отразено, че уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им. При този изход на делото, въззивникът няма право на разноски.

Предвид изложените съображения, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 391407 от 24.04.2018 г. по гр. д. № 42924/2015 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 24 състав.

ОСЪЖДА „Б.А.“ ЕООД, ЕИК*********, да заплати на Р.Ж.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 400 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА „Б.А.“ ЕООД, ЕИК*********, да заплати на Е.Н.Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 380 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                       

 

 

  2.