№ 374
гр. Бургас , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К.В.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202873 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. Н. Р. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. Т. Р. - БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, срещу Електронен
фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К № 3756016 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДВП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.2, т.
4 ЗДвП на жалбоподателката е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
Въз основа на жалбата първоначално е било образувано НАХД № 3571/2020 г. по
описа на РС-Бургас, завършило с постановяване на Решение № 22/22.02.2021 г., с което ЕФ
е бил изцяло потвърден. По жалба на Р. е било образувано КНАХД № 877/2021 г. по опис на
АдмС-Бургас, като с Решение № 867/15.06.2021 г. въззивният съдебен акт е бил отменен и
делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Бургас, където е било
заведено под горния номер.
С жалбата се посочва, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен и неправилен. На първо
място се застъпва, че неправилно е бил издаден ЕФ за нарушение, заснето с мобилна система
за контрол, вместо отговорността на водача да се реализира по общия ред – със съставяне на
АУАН и издаване на НП. В тази връзка се допълва, че не е спазено изискването
нарушението да е установено в отсъствието на контролен орган. На второ място се счита, че
на част от изображенията са заснети други автомобили, поради което и се достига до извод,
че не може да се установи категорично дали измерената скорост е точно на процесния
автомобил или не. Счита се, че не е изпълнено условието на чл. 6, ал. 2 Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г., съгласно която мястото за контрол следва да се определи въз основа на
1
анализ на изрично показатели. Твърди се, че не е ясно мястото на позициониране на АТС,
поради което и не може да бъде направен категоричен извод, че при установяване и
заснемане на автомобила са били изпълнени изискванията на ЗДвП и Наредбата. Твърди се,
че пътят, на който е заснето нарушението, отговаря на изискванията за скоростен път и
ограничението от 80 км/ч. не съответства на ограниченията, посочени в чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
На последно място се посочва, че отговорността на жалбоподателката е ангажирана за
нарушение, което не е извършила, като недоказано е останало твърдението, че именно тя е
нарушила правилата за движение по пътищата. Пледира се за отмяна на ЕФ и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник –
адв. Р. – БАК, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, като моли за
отмяна на ЕФ и присъждане на разноски. Представя писмена зашита по същество, в която
поддържа изложените по-горе доводи, който преповтаря и развива, допълвайки, че липсват
доказателства за ограничаване на допустимата скорост в процесния участък. В тази връзка
адв. Р.-БАК счита, че представените от АПИ доказателства не са достатъчни и въпросът е
останал неизяснен. Счита, че съставеният протокол по чл. 10 от Наредбата не отговаря на
обстоятелствата, описани в ЕФ, което според нея е самостоятелно основание за отмяна на
санкционния акт, в която насока е и отправеното й до съда искане.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП”, надлежно
призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се
застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения за
законосъобразност на административнонаказателната процедура и за доказаност на
нарушението, поради което и се пледира за потвърждаване на ЕФ изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от приложената разписка на
л. 10 от НАХД № 3571/2020 г. по описа на РС-Бургас - фишът е връчен лично на
жалбоподателката на 04.08.2020 г., а жалбата срещу него е депозирана по пощата, с дата на
клеймото – 17.08.2020 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
Отговорността на Р. е ангажирана за това, че на 04.07.2020 г. в 15:19 часа, по път II-
99, км. 3+900, местността „Ченгенескеле“ в поска от гр. Созопол към гр. Бургас, техническо
средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M” с фаб. № 644/14, поставена
в служебен автомобил, засякла и заснела, движещ със скорост от 115 км/ч. автомобил - „*” с
рег. № *. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта до 80 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с
2
наименование „Клип № 21588”.
В последствие записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, който от записания файл,
установили, че заснетият автомобил „*” с рег. № * е собственост на жалбоподателката Р.,
както и че скоростта следва да се счита на 112 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в
полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3756016 на ОДМВР-гр.
Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на собственика било наложено наказание „Глоба” в размер на 300
лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M” с фаб.
№ 644/14, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложените Удостоверение (л. 12 от НАХД № 3571/2020 г. по описа на РС-Бургас), писмо
(л. 13 от НАХД № 3571/2020 г. по описа на РС-Бургас) и Протокол за проверка (л. 14 от
НАХД № 3571/2020 г. по описа на РС-Бургас).
Няма доказателства за използването на мобилното техническо средство да е бил
изготвен надлежен Протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
По делото липсват данни жалбоподателката да е представила писмена декларация по
чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие,
че в конкретния случай е налице нарушение при издаване на ЕФ, довело до неговата
незаконосъобразност. Тук е мястото съдът да посочи, че от всички многобройни възражения
на жалбоподателката настоящият състав възприема само едно, свързано с лисата на
надлежен Протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Всички
3
останали възражения се окачествяват като неоснователни, по следните причини:
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е
издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от
ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че
същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган
произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В
ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството,
че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч,
както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между
засечената и разрешената скорост – 32 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта. Представена е снимка на заснетото МПС, като от нея ясно се
вижда автомобилът и неговият номер. Възражението, че на някои от изображенията има
заснет и друг автомобил не се споделят от съда. Действително това е така, но видно от
самата снимка измерването е извършено в посока „приближаващ , а заснетите други МПС
се движат в обратна поска, т.е. няма как те да са повлияли на измервателното средство,
доколкото са се движели в отдалечаваща се посока при режим на измерване на скоростта на
приближаващия трафик.
След допълнително изисканите от съда доказателства от АПИ безспорно се
установява, че в процесния участък има разположен знак В26, предписващ движение със
скорост не по-висока от 80 км./ч. Противно на становището на жалбоподателката -
предоставената от АПИ информация е ясна и безпротиворечива, като не остава съмнение, че
действително скоростта на движение е била ограничена именно до 80 км/ч. Пак във връзка с
възраженията следва да се отбележи, че пътният участък не е част от „скоростен път“,
въпреки наличието на сходства с характеристиките на такъв път, поради което и няма
никакво основание да се мисли, че е важал друг скоростен режим за движение. В случая
няма никакво значение дали мястото на контрол е определено съгласно анализ на изрично
посочени показатели, описани в чл. 6, ал. 2 на Наредбата, доколкото водачите на МПС са
длъжни да спазват винаги и на всяко място правилата за движение по пътищата и в частност
максимално разрешената скорост.
По отношение на твърдението, че в случая е следвало да се издаде НП, а не ЕФ, както
и че е неправилно използването на мобилна система за контрол, доколкото тя не работи в
отсъствието на контролен орган, съдът следва да посочи, че категорично не може да се
съгласи с тези доводи.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.)
и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
4
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на
ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на
нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на
неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ. От своя страна в § 6, т. 65
от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
„автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В
конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване (л. 12 от НАХД № 3571/2020 г. по описа на РС-Бургас) – мобилната система за
видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M“ е автоматизирано
техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на
доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът
има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал.
Видно от приложения протокол (л. 14 от НАХД № 3571/2020 г. по описа на РС-Бургас) към
датата на нарушението конкретното техническо средство „TFR1-M“ е било годно и
калибрирано – т.е. налице са всички законови изисквания за издаване на ЕФ, а не за
санкциониране с НП.
Действително мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е
така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на
чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015 г., предписваща такова задължение на контролните
органи, поради което и към датата на нарушението – 04.07.2020 г. за тях не е съществувало
задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване
на мястото на контрол по друг начин.
Принципно правилно е определен и субектът на административнонаказателната
отговорност в лицето на собственика на МПС. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната
отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите
на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС,
която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да
процедира собственикът/представляващият, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-
дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на
5
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Само в този случай издаденият срещу собственика/представляващия ЕФ се анулира и се
издава нов ЕФ срещу посоченото лице. В конкретния случай това не е сторено, поради което
и принципно правилно е определен субектът на отговорността в лицето на Р..
Въпреки всичко казано по-горе съдът счита, че възражението за негодност на
представения протокол по чл. 10 от Наредбата, е основателно (единственото основателно
възражение), и то е достатъчно, за да се приеме, че отговорността на жалбоподателката е
неправилно ангажирана. В чл. 10, ал. 1 от Наредбата е регламентирано, че за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол /каквото мобилно АТСС е използвано в настоящия
случай/ се попълва протокол съгласно приложението, а в ал. 2 на същия текст е
регламентирано, че „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за
контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и
краят на контролирания участък“. Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е задължителен,
защото той е доказателството относно мястото и времето на извършване на нарушението,
относно това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в
която се осъществява контролът, относно въведените ограничения на скоростта, относно
автомобила, на който е поставено мобилното АТСС и т.н. При липсата на такъв протокол се
явяват незаконосъобразни и последващите действия на контролните органи, като
предприети при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина за използването на мобилни АТС и системи за контрол на правилата за движение
(Решение № 115/22.10.2019 г. на АдмС-Ямбол по к.н.а.х.д. № 119/2019 г. ).
В случая по делото е приложен протокол по чл. 10 от Наредбата (л. 11 от НАХД №
3571/20 г. на РС-Бургас), но той касае друго време и място и е напълно неотносим към
процесната дата и място на контрол – т.е. формално е приложен протокол, но той не е
съставен по повод използването на процесното техническо средство. Съдът при насрочване
на делото е указал на АНО да представи коректен протокол, ако такъв е наличен и е
определил срок за това – най-късно в съдебното заседание. Нито в определения срок, нито
към настоящия момент, е постъпил коректен протокол, касаещ датата и мястото на контрол,
отразени в ЕФ. При това положение съдът приема, че реално липсва надлежен протокол по
чл. 10 от Наредбата, поради което и цялата процедура по ангажиране на отговорността на Р.
е опорочена и налага отмяна на ЕФ само и единствено на това основание, независимо от
констатациите на съда, че други пороци не са констатирани.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай с оглед изхода на правния спор разноски
6
се дължат в полза на жалбоподателката, която е била защитавана от адвокат, който е
поискал присъждането им. Видно от приложеното на л. 22 от НАХД № 3571/20 г. на РС-
Бургас пълномощно правната защита е била предоставена на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв. – безплатно на близък роднина (дъщеря). Същевременно съгласно разпоредбата на чл.
38, ал. 2 ЗАдв - в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът
определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати. В случая съгласно разпоредбата на чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че
за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното
възнаграждение е в размер на 300 лв., поради което и ОДМВР – Бургас следва да бъде
осъдено да заплати сумата от 300 лева на адв. Т. Р. – БАК.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3756016 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДВП и на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на М. Н. Р. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ: ********* да заплати на
адв. * с ЕГН: ********** от АК-Бургас сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща
сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7