Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 23,01,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на седми януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№3858 по описа на съда за 2019 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***-***,, чрез юрк.И.С.,
против Н.И.К., ЕГН **********,***, в която се твърди, че между
*** като кредитор и ответницата - като кредитополучател, е сключен договор за кредит *** от 22,02,2017 г. за сумата от 4000,00 лева, като страните са
постигнали съгласие за сключването и на застраховка на плащанията със
застрахователна премия 1075,20 лева, разделена на равен брой вноски. Сочи се,
че кредитополучателят се съгласил да заплати и такса „ангажимент“ в размер на
100,00 лева, срещу която кредиторът е фиксирал лихвения процент за срока на
договора. Сочи се, че договорът е сключен със краен срок 20,03,2021 г., или 48
месечни вноски, всяка от които по 150,60 лева. Твърди се, че възоснова
на договора - чл.5
от ОУ, при забава в плащането на две или
повече вноски, вземането на кредитора става предрочно
изискуемо, без да е необходимо изпращане на соъбщение
до кредитополучателя, но въпреки това кредитополучателя е уведомен с писмо за
настъпилата предсрочна изискуемост. Твърди се, че между
заемодателя *** и ищеца в настоящото производство, е сключен рамков договор за цесия от
27,07,2017 г. и Приложение
№1 от 12,07,2018 г., въз основа на които в полза
на ищеца е прехвърлено вземането по процесния договор за кредит. Твърди
се, че въз
основа на рамковия договор за цесия, ищецът
се е задължил да изпраща уведомления
до длъжниците за
станалата цесия, като се твърди, че
до отв.К. е изпратено уведомление от 12,09,2018 г.,
чрез ***, върнато в цялост, с отбелязване „непотърсено“, като са изпращани отново двукратно
уведомления, върнати като „непотърсени“. Моли съда да връчи уведомлението за станалата цесия
с преписите от ИМ и приложенията й. Твърди се, че от
страна на ответника е погасена сума в общ
размер на 1208,00 лева. Твърди се, че ищецът
е депозирал заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д.№638/2019 г. на ПлРС, като ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли съдът да постанови решение,
с което да признае за установено
спрямо ответника,
че дължи на ищеца сумата от 3831,06 лева главница,
1450,54 лева договорна възнаградителна лихва за периода 20,12,2017 г. – 20,03,2021 г., 434,08 лева обезщетение за забава, за
периода от 21,01,2018 г. до датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 01,02,2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01,02,2019 г. до окончателното изплащане на сумите.
При условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск
за посочените суми. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения
му особен представител – адв.П.А. от ПАК, в който
сочи, че оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди се, че договорът
за цесия не е произвел действие спрямо ответницата, тъй като е съобщен на
особен представител. Оспорва се и обявяването на предсрочната изискуемост на
ответницата по идентични съображения. Твърди се, че липсват доказателства
кредита да е усвоен от ответницата, а освен това се твърди, че в договора за кредит
се съдържат неравноправни, и оттам – нищожни клаузи. Сочи се, че няма
доказателства лицето, подписало договора за кредит от страна на ищеца, да е
упълномощено за това. В с.з. особения представител на ответницата сочи, че
претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по
делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №638/2019 г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
По делото, с ИМ е представен, в заверено копие, договор за потребителски
паричен кредит №*** от 22,02,2017 г., сключен между „*** - като кредитор и отв.Н.К., за сумата от 4000,00 лева чиста стойност на
кредита, застрахователна премия от 1075,20 лева, такса ангажимент – 100,00 лева.
В договора е посочено, че се сключва при фиксиран лихвен процент от 22,00 %, и
ГПР от 26,11 %. В договора е посочено също, че общата дължима сума от кредитополучателя
по договора е 7228,80 лева, платима на 48 броя месечни вноски, всяка от 150,60
лева, с падеж - 20-то число на месеца и падеж на първата вноска – 20,04,2017 г.
и на последната – 20,03,2021 г. В договора е посочено също, че се сключва при
Общи условия. В договора е посочено - в чл.5, че кредитодателят
има правото на обяви за предсрочно изискуеми всички вземания по договора, при просрочване
на две или повече последователни погасителни месечни вноски. Неразделна част от
Договора за кредит е погасителен план към него, представен с ИМ, с падеж на
последната вноска – 20,03,2021 г.
По делото се установява също, видно от представеният Сертификат за
застраховка № ***, факта на сключването на застраховка със застрахователя ***. В
случая, размерът на застрахователната премия е сумата от 1075,20 лева -
посочена в процесния договор. По делото са представени и ОУ на застрахователна
програма.
По делото се установява също и факта на сключване на рамков договор за
цесия от 27,07,2017 г. между кредитодателя „*** и
ищеца „***, с предмет - вземания по договори за кредит. По делото е представена
извадка от Приложение №1 от 12,07,2018 г. към рамковия договор за цесия, от
което се установява, че процесния договор за кредит, е включен в предмета на
цесията под №213. По делото е представено и потвърждение за станалата цесия. По
делото се установява също, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за станалата цесия. В тази
връзка, по делото е представено уведомително писмо, до ответника, с което
същата се уведомява, че вземането по договора е цедирано
и кой е новият кредитор. По делото се установява, че писмото е изпратено до
адрес на ответницата в гр.Плевен, посочен в договора като постоянен адрес, от където пратката се е
върнала непотърсена. До длъжника е изпратено и второ уведомително писмо от
22,01,2019 г., също на адреса в гр.***, отново върнато като „непотърсено“.
Поради изложеното, съдът намира, че в случая не може да се приеме, че
длъжникът - ответник, е редовно уведомен за станалата цесия, както и за
настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по договора, към
твърдяната в ИМ дата – 20,01,2018 г. Доколкото обаче е налице изрично изявление
от страна на ищеца, съдът приема, че ответникът е редовно уведомен за станалата
цесия, както и за настъпването на предсрочна изискуемост на вземането, с
връчването на преписите от ИМ и приложенията на особеният представител на
ответника. Съдът намира, че няма пречка уведомяването за станалата цесия, да
бъде извършено с връчването на съдебните книжа, на особения представител на
длъжника, в рамките на предявеният установителен иск,
предявен след указания на съда по реда
на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК - след уведомяване на длъжника чрез залепяне на
уведомление. Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на
длъжника за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение– да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Съдът приема, че връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, назначен от съда при спазване на установената в ГПК процедура и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в
т.ч. и за цесията. По същите съображения няма пречка уведомление за предсрочна
изискуемост да бъде връчено на особения
представител на ответника /в т. см.
решение № 198/18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/.
По делото е приета и изслушана ССЕ, от заключението по която се установява
следното: с платежно нареждане от 23,02,2017 г. на ответницата е преведена
сумата от 3900,00 лева, след като е удържана първоначална такса от 100,00 лева;
за периода от 20,12,2017 г. /падежа на първата неплатена вноска/ до 20,03,2021
г. /падежа на последната вноска/ главницата е в размер на 3696,66 лева, 134,40
лева застраховки /по 22,40 лева месечно за периода от 20,01,2018 г. до
20,06,2017 г. – след датата на цесията всички застраховки са анулирани/ и
1450,54 лева договорна лихва за периода 20,01,2018 г. – 20,03,2021 г.; установено
е, че за периода от 20,12,2017 г. /падеж на първата неплатена вноска/ до 20,01,2019 г. /последната падежирала
вноска към датата на заявлението по чл.410 от ГПК/ главницата е в размер на
1064,37 лева, 134,40 лева застраховки и 749,63 лева договорна лихва за периода
20,01,2018 г. – 20,01,2019 г.; лихвата за забава върху главницата и договорната
лихва за периода 21,01,2018 г. – 01,02,2019 г. е в размер на 434,08 лева, а до
датата на подаване на ИМ – 649,27 лева.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установен факта,
че ищецът има качеството на кредитор
спрямо ответника, въз основа на валиден договор за кредит и въз основа на
валиден договор за цесия, въз основа на който е придобил вземането по процесния
договор за кредит. Както бе посочено по-горе, съдът приема за валидно
уведомяването на длъжника – ответник за станалата цесия, извършено на особения
представител, назначен от съда по съответни ред, по съображенията, изложени в мотивите
на настоящото решение. Следва да се посочи също, че възражението на особения
представител на ответника, че лицето, подписало договора за кредит за кредитодател, не е било упълномощено за това, е неотносимо към предмета на делото и това обстоятелство не
засяга правното положение на ответника.
По отношение на твърдението на ищеца за настъпване на предсрочна
изискуемост на вземанията по договора, съдът намира, в случая отношенията между
страните следва да се уреждат по реда на чл.240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е
неотносим. Ищецът е финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ и по силата
на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и
инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да бъде
отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата
институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране,
обаче не я прави банка, поради което сключеният между страните договор за
кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ, а
съставлява договор за заем по чл.240 от ЗЗД. В тази връзка, съдът намира за
установен също и факта на настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията
по договора за заем, на основание цитираната по-горе норма на чл.5 на Договора -
при просрочие на две или повече месечни вноски,
считано от падежа на втората вноска, цялото вземане по кредита става предсрочно
изискуемо, без да е необходимо уведомяването на длъжника за това - или считано
от 20,12,2017 г. Съдът намира, че в случая, доколкото кредиторът- заемодател,
не се явява банка, поради изложените съображения, не е нужно уведомяване на
длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, по смисъла на
ТР№4/2013 г., т.18., визиращ договорите за банков кредит, по реда на чл.430 от ТЗ. Съдът намира, че в случая клаузата за предсрочна изискуемост, при
настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за
връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД. С уговорката за предсрочна изискуемост, длъжникът изгубва преимуществото
на срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това
преимущество, по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 от ЗЗД.
След преглед на договора и приложенията
му – СЕФ за предоставяне на
информация за потребителски кредити, договор за кредит, кратък медицински
въпросник, сертификат за застраховка, общи условия, съдът
констатира, че те в своята цялост
не отговарят на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, изискващ всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт на двете
страни по договора. Отделните елементи в случая
са с различен шрифт, размерът на сертификата за застраховка, който е част и съдържа условията на договора в частта
за застраховката, се с видимо различен размер на шрифта, в самите документи са използвани различни
по размер шрифтове. При неспазване изискването
на чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът е недействителен съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, а в този случай потребителят
следва да върне само чистата
стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи
по кредита – чл.23 от ЗПК.
За пълнота следва да бъде отбелязано и следното - от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установен факта на сключването на валидна
застраховка „защита на плащанията”, с размер на застрахователната премия от 1075,20
лева. От заключението на ВЛ се установи, че посочената сума /в размер на 22,40
лева е част от месечната погасителна вноска/ и същата се олихвява. Не се
събраха доказателства, че тази сума е финансирана от страна на кредитодателя, а също и че е преведена на застрахователя. В
този смисъл, съдът приема, че за посочената застрахователна премия, заемодателя
– цедент не е имал качеството на кредитор спрямо
ответника по силата на договора за заем, и което да е част от прехвърленото
вземане. В случая правоимащо лице е застрахователя по
сключената застраховка – „***. Съдът приема, че доколкото цедентът
е прехвърлил само правата си по процесния договор за заем, които не включват
застрахователната премия, сумата, съставляваща застрахователна премия, следва
да бъде извадена от общо дължимата по договора за заем главница.
На основание изложеното,
съдът приема, че дължими по процесния
договор за кредит, са само сумата от 3696,66 лева - чиста стойност на
кредита, като следва да се отчете извършеното от страна на ответницата плащане.
В случая, на основание гореизложеното, съдът приема вариант на ССЕ, с
погасителен план, включващ месечна вноска без застрахователната премия, по съображенията,
изложени по - горе. За разликата до
претендираната главница от 3831,06 лева, договорна възнаградителна
лихва и обезщетение за забава претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна.
По иска с правно основание чл.240, ал.1, вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД
С оглед изводите на съда за неоснователност на основния иск в частта за
разликата до претендираната главница от 3831,06 лева, договорна възнаградителна лихва и обезщетение за забава, следва да бъдат
разгледани предявените при условията на евентуалност осъдителни искове – с правно основание чл.240, ал.1,
вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата
от 134,40 лева главница
/разликата, за която установителния иск е отхвърлен/, 1450,54 лева договорна възнаградителна лихва за периода 20,12,2017 г. – 20,03,2021
г., 434,08 лева обезщетение за забава, за
периода от 21,01,2018 г. до датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 01,02,2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата
на подаване на ИМ – 10,06,2019 г., до окончателното изплащане на сумите. Съдът намира, че предявените
осъдителни искове са неоснователни, по съображения, идентични на изложените
по-горе: за разликата от главницата от 134,40 лева – тъй като цедентът е прехвърлил само правата си по процесния договор
за заем, които не включват застрахователната премия, сумата, съставляваща
застрахователна премия, следва да бъде извадена от общо дължимата по договора
за заем главница, а за възнаградителната лихва и обезщетението
за забава – поради неспазване изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК.
При този изход на делото, ищеца има
право на разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е претендирал
разноски за платена държавна такса /в размер на 117,31 лева/, депозит за особен
представител /в размер на 616,00 лева/, депозит за ВЛ /в размер на 200,00 лева/
и юрк.възнаграждение в размер на 350,00 лева /от
които съдът приема че има право само на 100,00 лева с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, липсата на събиране на допълнителни
доказателства и изменението
на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г./. С оглед всичко изложено, ответникът следва да заплати на ищеца разноски
в исковото производство в общ размер на 671,65 лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва ответника да
бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за
държавна такса и юрк.възнаграждение/ в общ размер на 106,80
лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
Следва на особения представител на ответника да се изплати възнаграждение в
размер на внесения за това депозит.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че Н.И.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
н. ***, със седалище и адрес на
управление ***-***,, сумата от 3696,66 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното й изплащане, която сума представлява
част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№638/2019
г. на ПлРС, като за разликата до претендираната с ИМ главница в размер на 3831,06 лева, за
сумата от 1450,54 лева договорна възнаградителна
лихва за периода 20,12,2017 г. – 20,03,2021
г. и сумата от 434,08 лева обезщетение за забава за периода
от 21,01,2018 г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 01,02,2019 г., ОТХВЪРЛЯ
предявения иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, против Н.И.К., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.240, ал.1 вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 134,40 лева главница
/разликата, за която установителния иск е отхвърлен/, 1450,54 лева договорна възнаградителна лихва за
периода 20,12,2017 г. – 20,03,2021 г., 434,08 лева обезщетение за забава за периода
от 21,01,2018 г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 01,02,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на ИМ – 10,06,2019 г., до окончателното изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Н.И.К., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ н. ***, със седалище и адрес на управление ***-***,, направените разноски в исковото производство в общ размер на 671,65 лева
съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Н.И.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. ***, със седалище и адрес на управление ***-***,, направените разноски в
заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в общ размер
на 106,80 лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
Да се изплати на особения представител на ответника – адв.П.А.
от ПАК, възнаграждение за особено представителство в размер на 616,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ПлОС,
в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: