РЕШЕНИЕ
№ 919
гр. Пловдив, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20245300501025 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 13390 от 15.04.2024г. на Община Пловдив, ЕИК
*********, представлявана от К. Д. – кмет на Община Пловдив чрез юрисконсулт П. Г.
против решение № 917/29.02.2024г., постановено по гр. д. № 8605 по описа за 2023г. на
Районен съд Пловдив, IX с., с което се осъжда на основание чл. 232, ал. 2, пр. първо ЗЗД във
вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на С. С. Б., ЕГН
********** и К. Н. Б., ЕГН **********, сумата от 4200 лева, представляваща неизплатено
наемно възнаграждение за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. по договор за наем на
недвижим имот № 22 ДГ – 508/08.06.2022г. и сумата от 405, 51 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 16.01.2022г. до 13.06.2023г., ведно със законната
мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 13.062023г. до окончателното изплащане на задължението. Осъжда на основание чл.
236, ал. 2 ЗЗД Община Пловдив, ЕИК*** да заплати на С. С. Б., ЕГН ********** и К. Н. Б.,
ЕГН **********, сумата от 1 889, 92 лева, представляваща обезщетение за ползване на
имота след прекратяване на договор за наем на недвижим имот № 22 ДГ – 508/08.06.2022г.
за периода от 01.01.2023г. до 12.06.2023г., ведно със законна мораторна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.06.2023г. до
окончателното изплащане на задължението. Осъжда а на основание чл. 233, ал. 1, изр. първо
1
ЗЗД Община Пловдив, ЕИК *** да освободи и предаде на С. С. Б., ЕГН ********** и К. Н.
Б., ЕГН ********** държането по отношение на отдадения под наем с договор за наем на
недвижим имот № 22 ДГ – 508/08.06.2022г., прекратен на 31.12.2022г., недвижим имот,
представляващ част от имот № 196007 (съответстващ на имот № 157007 от Трасировъчен
план), която част с площ от 784, 55 кв. м. е защрихована в черни пунктирани линии между
точки 1, 2, 3, 4, 6, 7, 1 в приложения на л. 7 от делото трасировъчен план, който приподписан
от съдията представлява неразделна част от съдебното решение, като площта на целия имот
е от 3000 кв. м., находящ се в гр. Д., Община Доспат, Област Смолян, местността „****“,
при граници и съседи: имот № **** – местен път – Община – неземеделски, имот № ***–
други сел. територии – неустановен собственик; имот № *** – ливада на Община Пловдив,
имот № *** – иглолистна гора на МЗГ. Осъжда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община
Пловдив, ЕИК ********* да заплати на С. С. Б., ЕГН ********** и К. Н. Б., ЕГН
**********, сумата в размер от 2 136, 22 лева съдебно-деловодни разноски в
производството по гр. д. № 8605/2023г. по описа на РС Пловдив, IX гр. с.
В жалбата се изразява становище, че решението е недопустимо, респ. неправилно,
постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила и необосновано.Съдът не преценил правилно доказателствата по
делото, възприел безкритично твърденията на ищеца, които не съответствали на
фактическата обстановка по делото, което довело и до допускане на грешки при формиране
на вътрешното убеждение на съда.Допуснато било и процесуално нарушение, като
неправилно не били допуснати доказателства, представени по делото от Община Пловдив,
като погрешно било прието, че същите са неотносими към спора. Изразява се и несъгласие с
размера на обезщетението по чл. 236, ал.2 от ЗЗД, поради определянето му съобразно
уговорения между страните наем за ползване на вещта през периода на действие на договора
за наем, без да са ангажирани конкретни доказателства за размера на вредите, респ.
пропуснатите ползи.Моли се за отмяна на обжалваното решение изцяло, вместо което да се
постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.
С писмения си отговор въззиваемите изразяват становище за неоснователност на
въззивната жалба.Молят решението на районния съд като правилно и обосновано да бъде
потвърдено.Претендират разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.То е и правилно, като същевременно
въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
2
материално-правни правила.По отношение на възприетата от районния съд фактическа
обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи,
за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 232, ал. 2, пр.
първо от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 233 от ЗЗД.
Районният съд е уважил исковете, като е приел, че между страните е сключен договор
за наем на недвижим имот № 22 ДГ – 508/08.06.2022г., по силата на който ищците като
наемодатели са предоставили за временно и възмездно ползване на Община Пловдив, като
наемател, процесния имот, находящ се в землището на гр. Д., Община Доспат, Област
Смолян, в м. „****“, представляващ част от имот № *** (съответстващ на имот № **** по
Трасировъчен план), която част е с площ от 784, 55 кв. м., защрихована в черни пунктирани
линии между точки 1, 2, 3, 4, 6, 7, 1, като площта на целия имот е от 3000 кв. м., при граници
и съседи: имот № *** – местен път – Община – неземеделски, имот № ***– други селски
територии - неустановен собственик; имот № *** – ливада на Община Пловдив, имот № ***
– иглолистна гора на МЗГ, срещу наемно възнаграждение в размер на 350 лева, платимо до
15-то число на текущия месец – чл. 8 от договора. Срокът на договора е 1 година – от
01.01.2022г. до 31.12.2022г. – чл. 6 от същия. Процесната реална част от имота, отдадена под
наем, е обозначена на приложения Трасировъчен план за имот № *** към договора.
Сключването на процесния договор не е спорно между страните, представен е като
писмено доказателство и самият договор.
Относно иска по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД районният съд е взел предвид, че Община
Пловдив не оспорва продължаване ползването на процесната част от имота след изтичане
срока на договора за почивна база, което обстоятелство се установява и от гласните
доказателства по делото.Взел е предвид също, че наемодателите са се противопоставили,
като с изпратените нотариални покани са поискали заплащане на наемно възнаграждение за
ползването след изтичане срока на договора - за цялата 2022г. и за м. януари 2023г., както и
за връщане владението на имота, респ. за определяне на дата за предаване, премахване на
тЕ.та ограда и бунгалата, заедно с фундаментите им.
Направените от районния съд фактически изводи не са оспорени от жалбоподателя.
Основното възражение на Община Пловдив, заявено още с отговора на отправената
писмена покана от наемодателя и поддържано в съдебното производство, касае наличието
на материално-правен спор за собствеността на процесния имот, който бил актуван като
държавна собственост, за което Община Пловдив била уведомена с писмо от ТП „Държавно
горско стопанство – Доспат“.
В тази насока районният съд е обосновал, че договорът за наем на недвижим имот,
сключен от лице, което не е титуляр на правото на собственост върху имота, не е
недействителен и поражда права и задължения между страните, като се е позовал в този см.
3
на решение № 49 от 26.06.2017г. по т. д. № 89/2016г. на ВКС, II т. о. С оглед на това
решаващият съд е приел, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на наемната
цена за срока на действие на договора, през който е ползвал предоставената му за ползване
част от имота и доколкото длъжникът не твърди и не установява да е изпълнил
задължението си за заплащане на наемната цена, ответникът следва да заплати и
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Относно иска по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД районният съд е посочил, че правото на
собственост на имота не е предмет на производството по делото и не представлява
предпоставка за уважаване на иска, доколкото задължението за заплащане на обезщетение е
възникнало на т. нар. „квазинаемно“ правоотношение между страните. В тази насока
районния съд се е позовал на съдебна практика – решение № 701/22.11.2010г. по гр. д. №
219/2010г., IV г. о. на ВКС и решение № 54 от 11.07.2011г. по т. д. № 377/2010г., II т. о. на
ВКС, която се споделя и от настоящия състав на съда. Съобразил е и практиката на ВКС
относно размера на обезщетението, което се съизмерява със средния пазарен наем,
доколкото той не е по-нисък от уговорения в договора. Мотивирал е, че няма пречка на
наемодателя по прекратения договор за наем да бъде присъдено обезщетение и в по-голям
размер, на основание чл. 59 от ЗЗД, ако въведе като основание на иска си и докаже, че е
собственик на вещта и че е претърпял по-големи вреди или пропуснал по-големи ползи от
средния пазарен наем за продължилото въпреки неговото противопоставяне ползване. По
тези съображения и като е взел предвид установеното от приетото заключение на съдебно-
оценителната експертиза по делото, че средния месечен пазарен наем за процесната реална
част от имота е в размер на 353 лева, а ищецът е претендирал по-нисък размер – 350 лева,
районния съд е приел иска за доказан по размер и е присъдил претендираното обезщетение.
По иска с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. първо от ЗЗД районният съд отново е
обосновал, че собствеността на имота не е предмет на доказване, тъй като задълженията по
наемния договор, вкл. за връщане държането на имота след прекратяване на договора, имат
облигационен, а не вещно-правен характер.Съобразил е, че с изтичането на срока на
договора за наем изискуемостта на задължението е настъпила и след като по делото не се
установява, а и не се твърди връщането на фактическата власт, е приел иска за основателен
и е уважил същия.
Настоящият състав на съда споделя изцяло изложените съображения от районния съд,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното
решение.Пред настоящата инстанция се поддържат същите възражения, релевирани и пред
първата инстанция, поради което още веднъж следва да се посочи, че се касае за
облигационни отношения и доколкото наемодателят е изпълнил задължението си за
предоставяне ползването на наетия имот, наемателят също дължи изпълнение на
задълженията си по договора – да заплати наемната цена за срока на действие на договора,
да върне фактическата власт след изтичане на срока и да заплати обезщетение за
продължилото ползване, въпреки противопоставянето на наемодателя.Наличието на спор за
собственост от друг страна по отношение на същия имот между трети лица, е неотносимо
4
към облигационните задължения на страните, предмет на настоящето дело.
Предвид
гореизложеното решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
При този изход на делото в полза на въззиваемите следва да се присъдят и
направените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на
1200 лева.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 917 от 29.02.2024г., постановено по гр. д. № 8605 по
описа за 2023г. на Пловдивския районен съд, IX гр. с.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на С. С. Б., ЕГН ********** и
К. Н. Б., ЕГН **********, двамата от гр. Д. ул. „***, сумата от 1200 лева – разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5