РЕШЕНИЕ
гр. София, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение осми състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тридесети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря
Даниела А. сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 661 по описа на съда за
Г.М.Г. е предявил срещу П.н.Р.Б.
иск за заплащане на сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от неоснователно обвинение в извършване на
престъпления, по което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху
сумата от влизане в сила на оправдателната присъда – 12.04.2019 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди в исковата молба,
че на 01.06.2010 г. бил показно задържан в жилището, в което живеел, и показно
било извършено претърсване и изземване по д.п. № 47/2009 г. и № 5-15/2009 г. на
ПОТП, пр.пр. № 1170/2009 г. и пр. пр. № 4-18/2009 г. на СОП, като всичко това
се случило в присъствие на семейството му, включително и на новородения му син.
На 02.06.2010 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321,
ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 от НК и бил
задържан за 72 часа. С определение на
съда от 05.06.2010 г. спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 10 000
лв., а на 07.06.2010 г. прокуратурата му наложила мярка за процесуална принуда
„забрана за напускане на територията на Република България”. На 22.06.2010 г.
на ищеца било предявено прецизирано обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2,
вр. ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 от НК и му било повдигнато още едно обвинение – по
чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК. На 02.08.2012 г. била отменена наложената на
ищеца мярка за неотклонение, както и мярката за процесуална принуда,
поради изтичане на максимално допустимите
срокове. Така повече от 2 години ищецът не можел да напуска страната и била
задържана внесената сума за парична гаранция от 10 000 лв., което
подложило семейството му на значителни лишения в този период. На 22.10.2012 г. бил внесен обвинителен акт срещу ищеца, по
който било образувано н.о.х.д. № 1750/12 г. на СпНС, съдебното производство по
което било прекратено и върнато на досъдебната фаза на процеса. По внесения
отново обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 779/2013 г. на СпНС,
съдебното производство по което след проведени множество съдебни заседания било
прекратено и делото върнато на досъдебната фаза за отстраняване на процесуални
нарушения. На 31.10.2014 г. на ищеца отново било предявено прецизирано
обвинение по д.п. № 29/2014 г. на ГДКП-МВР, пр. пр. № 167/12 г. на СпП. По
внесения след отстраняване на нарушенията обвинителен акт било образувано
н.о.х.д. № 310/2015 г. на СпНС, като с присъда от 05.06.2018 г. ищецът бил
признат за невиновен по всички повдигнати му обвинения. По протест на прокуратурата
било образувано в.н.о.х.д. № 490/2018 г. на АСНС и с влязла в сила присъда на
12.04.2019 г. бил окончателно оправдан.
Ищецът твърди, че по време на
воденото наказателно производство живял в страх и притеснение, че може да
прекара 10 години от живота си в затвора и да плати глоба в размер на
10 000 лв., без да е извършил
престъпление. Преживял негативни психически емоции – унижение, срам,
притеснение и стрес, душевни страдания, както и физически болки и страдания.
Вследствие на воденото наказателно производство ищецът имал сериозни
психоемоционални проблеми – започнал да проявява безпричинна агресия и
нетипична за него раздразнителност, постоянно бил в депресия, самоизолирал се,
не искал да се вижда с хора, започнал да сънува кошмари и страдал от безсъние.
Изпитвал трудности да извършва каквато и да било работа, не можел да се
съсредоточи, чувствал се пропаднал човек, не виждал смисъл в живота. Ищецът бил
без далак и един бъбрек към момента на ареста, като в резултат на стреса се
влошило здравословното му състояние. Така претърпените от ищеца неимуществени
вреди същият оценява на сумата 100 000 лв., за която сума иска ответникът
да бъде осъден да му заплати, ведно със законната лихва от влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното й изплащане.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът – Прокуратура на Република България, чрез
Софийска окръжна прокуратура, оспорва иска по основание и размер. Излага доводи
за липса на представени от ищеца доказателства за действително претърпените от
него неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му обвинение, както и
възражение за прекомерност на претендирания размер на обезщетението с оглед
критерия по чл. 52 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си адв. М., поддържа иска. Счита, че събраните по делото
доказателства обосновават основателност на предявения иск.
Ответникът, чрез прокурор при
СОП- Дерменджийски, оспорва иска. Поддържа, че по делото не са събрани
безспорни доказателства за настъпването на твърдените в исковата молба вреди,
като показанията на водените от него свидетели, негови близки родственици,
следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 от ГПК. Сочи, че не са налице
медицински документи, които да установяват промяна в психическото и физическо
здраве на ищеца, а приетото заключение на съдебно-психологическата експертиза
почива само на анамнетични данни на ищеца и на лица, попадащи в хипотезата на
чл. 172 от ГПК, а за състоянието му в периода на наказателното производство
няма обективни медицински свидетелства. Счита, че заключението не следва да се
взема предвид при преценката за основателността на иска. Излага възражение, че
размерът на претенцията не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
трайната съдена практика и обществено-икономическите условия в страната. В тази
връзка излага довод, че наказателното производство е протекло в разумен срок,
предвид фактическата и правна сложност на делото и броя на обвинените лица.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение
изх. № 61600/01.03.2021 г. на Специализирания наказателен съд се установява
следното:
Досъдебно производство №
5-15/2009 г. по описа на СОП, пр. пр. № 4-18/2009 г. на секретно деловодство на
СОП, пр. пр. № 1170/2009 г. по описа на СОП, ДП № 47/2009 г. по описа на
ПОТП, е образувано с постановление на
прокурор от 08.04.2009 г. срещу неизвестен извършител за извършени в периода от
2006-
На 02.06.2010 г. Г.Г. е привлечен
като обвиняем по ДП № 47/2009 г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т.1, вр.
ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 20 от НК. С постановление
от 02.06.2010 г. същият е задържан за 72 часа.
С определение от 05.06.2010 г. по
ЧНД № 447/2010 г. на СОС по реда на чл. 54 от НПК спрямо Г.Г. е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция” в размер на 10 000 лв. по ДП № 5-15/2009
г. по описа на СОП, пр.пр. № 4-18/2009 г. по описа на секретно деловодство на
СОП, пр.пр. № 1170/2009 г. по описа на СОП, ДП № 47/2009 г. по описа на ПОТП.
С постановление от 22.06.2011 г. Г.Г.
е привлечен като обвиняем по сл.д. № 11/2010 г. на ОСлО при СОП за престъпление
по чл. 321,ал. 3, пр. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 от НК и за
престъпление по чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК.
С постановление от 26.07.2012 г. Г.Г.
е привлечен като обвиняем по сл.д. № 11/2011 г. на ОСлО за престъпление по чл.
321, ал. 3, пр. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 от НК и за престъпление
по чл. 348, б. „а” , пр. 2 от НК.
С постановление от 02.08.2012 г.
е отменена мярката за неотклонение „парична гаранциа” в размер на 10 000
лв. по отношение на Г.Г. по сл.д. № 11/2010 г. по описа на ОСлО, пр. пр. №
1170/2009 г. на СОП.
С постановление от 31.10.2014 г. Г.Г.
е привлечен като обвиняем по ДП № 29/2014 г. по описа на ГД „КП”, пр.пр. №
167/2012 г. по описа на СП, за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3,
т. 2, вр. ал. 2 от НК и за престъпление по чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК.
На 05.03.2012 г. е образувано
НОХД № 300/2012 г. на СпНС по внесен обвинителен акт по ДП сл.д. № 11/2011 г.
по описа на ОСлО при СОП, пр.пр. № 1170/2009 г. на СОП, което е прекратено с
разпореждане от 14.03.2012 г. и изпратено на СОС по подсъдност.
На 11.04.2012 г. е образувано
НОХД № 482/2012 г. на СпНС по внесен обвинителен акт по ДП сл.д. № 11/2010 г.
на ОСлО при СОП, пр.пр. № 1170/2009 г. на СОП, което е прекратено с
разпореждане от 25.04.2012 г. и делото е върнато на СП за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения.
На 16.11.2012 г. е образувано
НОХД № 1750/2012 г. на СпНС по внесен обвинителен акт по ДП сл.д. № 11/2010 г.
на ОСлО при СОП, пр.пр. № 167/2012 г. на СП, което е прекратено в открито
съдебно заседание на 21.02.2013 г. и делото е върнато на СП. По делото са
проведени три открити съдебни заседания с участието на Г.Г..
На
18.05.2013 г. е образувано НОХД № 779/2013 г. по описа на СпНС по внесен
обвинителен акт по ДП № 29/2014 г. по описа на ГД „НП”, пр.пр. № 167/2012 г. на
СП, което е прекратено в открито съдебно заседание на 20.01.2014 г. и делото е
върнато на СП. По делото са проведени петнадесет открити съдебни заседания с
участието на Г.Г..
На 06.03.2015 г. е образувано
НОХД № 310/2015 г. по описа на СпНС по внесен обвинителен акт по ДП № 29/2015
г. по описа на ГД „НП”, пр.пр. №167/2012 г. на СП, по което са проведени общо
тридесет и осем открити съдебни заседания с участието на Г.Г.. На 05.06.2018 г.
е постановена присъда по делото, с която подсъдимият Г.М.Г. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.
321,ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК.
С присъда от 27.03.2019 г. по
НОХД № 490/2018 г. на АСпНС първоинстанционната присъда е потвърдена в частта
относно подсъдимия Г.Г..
В
настоящото производство са разпитани свидетелите П. Т. – в съпружеско
съжителство с ищеца, и Л. Л. – майка на първата свидетелка.
Според
показанията на св. П. Т., ищецът бил показно задържан в семейния им дом, когато
синът им бил на по-малко от година. Воденото в продължение на 10 години дело се
отразило зле на ищеца, както и на цялото семейство. Ищецът се затворил в себе
си, станал раздразнителен, постоянно говорел за делото, авторитетът му като
баща се сринал, семейството спряло да излиза. Отразило се и на децата им.
Съседите на пускали децата им да играят с децата на ищеца. Към
Съгласно
показанията на св. Л. Л., ищецът бил задържан на 01.06.2009 г. в дома му,
обърнали къщата и заведението му. По време на делото ищецът много се тормозел,
страдал и се притеснявал. Бил раздразнителен, често не можел да спи,
притеснявал се за децата си. Делото било постоянна тема в дома им. Ищецът не
можел да започне нормална работа. Семейството му било сочено с пръст от хората.
Ищецът бил с един бъбрек и част от далак от преди наказателното производство,
но в резултат на психическото напрежение получил възпаление, като свидетелката два пъти го е водила на лекар.
Ищецът не е търсил специализирана помощ за психическото си състояние по време
на делото.
Според
приетото заключение на съдебно-психологичната експертиза на в.л. Г. Г.,
извършено на база данните по делото и психологическо изследване, вследствие на
воденото наказателно производство ищецът е преживял остри и продължителни до
умерено изразени негативни емоционални състояния /притеснение, унижение,
напрегнатост/ и психосоматичен дискомфорт /смущения на съня и апетита/, както и
ограничения в психосоциалното функциониране. Посочено е в заключението, че към
момента на изследването като остатъчни последици са налице отрицателни
преживявания при мислено връщане към ситуацията; липсва състояние на тревожност
или депресивност, което да нарушава адаптивността. В констативната част на
заключението е посочено, че към момента на изследването не е налице клинично
изразено състояние на тревожност или депресивност, няма данни за нарушение на
психичното функциониране в смисъла на психично разстройство. При ищеца не е
налице висока предразположеност към изпадане в дистрес. При разпита му в
съдебно заседание експертът уточнява, че при ищеца не е налице разстройство,
което да води до тежка дезадаптивност и да налага стационарно или медикаментозно
лечение, а се касае за неблагоприятни преживявания. Експертът разяснява, че в
психологията не може да се говори за „средно страдание” или „обичайно страдание”,
тъй като всеки човек индивидуално преживява стресогенните събития. Ищецът се
характеризира с по-голяма устойчивост на стрес, поради което той е преживял
по-малко интензивно страдание в сравнение с това, което би преживял по-уязвим
човек.
При така установените факти, правните изводи на съда са следните :
Предявен е иск с правно основание
чл. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания –
притеснение, стрес, унижение, вследствие на повдигнато обвинение в извършване
на престъпление по чл. 321,ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и обвинение
в извършване на престъпление по чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК, по които ищецът е
оправдан с окончателен съдебен акт.
Искът е предявен срещу пасивно
легитимирания ответник – П.н.Р.Б. Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите, от разследващите
органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Процесуално легитимирана на представлява
държавата в тези случаи е П.н.Р.Б. защото тя е поддържала неоснователното
обвинение. Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите органи и е
компетентният орган, който повдига и
поддържа обвинение за извършването на престъпление от общ характер.
Отговорността на ответника е
обусловена от безспорно установеното по делото обстоятелство, че ищецът е
оправдан с окончателен съдебен акт по повдигнатите му обвинения.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
неимуществените и имуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение, подлежат на обезщетяване по реда на този
закон и отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за тези вреди е
обективна, тъй като възниква независимо от това дали те са причинени виновно от
конкретното длъжностно лице, извършило вредоносното действие.
В тежест на ищеца по предявения
иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е да докаже причинната връзка между
неоснователно повдигнатите срещу него обвинения за престъпленията, по които е
оправдан, и настъпването на конкретните
твърдени факти, които са му причинили психически страдания, от своя страна
представляващи неимуществени вреди в неговата правна сфера. Размерът на
обезщетението за тези вреди се определя по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, субсидиарно приложим в настоящото производство на основание § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. По смисъла на чл. 52 от ЗЗД справедливостта
не е абстрактно понятие, а е критерий, обусловен от редица конкретно
съществуващи обстоятелства, подлежащи на преценка от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета
и продължителността на увреждането на ищеца. Правнорелевантни обстоятелства за
определяне на размера на обезщетението по чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ са:
тежестта на повдигнатото обвинение; дали то е за едно или повече отделни
престъпления; дали ищецът е оправдан по всички обвинения, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за
неотклонение и другите наложени му ограничения в рамките на наказателното производство;
както и по какъв начин се е отразило всичко това на ищеца, конкретните негови
емоционални преживявания и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му – здравословно състояние, семейни
отношения, приятелски и социални отношения, професионален статус, обществен
отзвук и пр. При преценка на конкретните обстоятелства и тяхното значение за
определяне на справедливия размер на обезщетението, като база за определянето
на паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да се има предвид и
икономическия показател – стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на
увреждането. Обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи.
Образуването на наказателно
производство, респ. привличането на едно лице като обвиняем и предаването му на
съд неминуемо причиняват негативни психически изживявания на лицето, изразяващи
се в притеснение и душевен дискомфорт, обусловени от бъдещото развитие на
производството и признаването на лицето за виновен в извършване на
престъплението с налагане на съответното наказание. Тези вреди се презумират
като обичайни и типични за лице, срещу което е предприето наказателно
преследване, и не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва такива
вреди.
Конкретният размер на дължимото
обезщетение за неимуществените вреди се определя въз основа на посочените
по-горе критерии, определящи интензитета на тези вреди с оглед отражението им в
емоционалното състояние на пострадалия и социалния му статус.
В настоящия случай, за определяне
на справедливия размер на обезщетението следва да се отчетат следните установени
в настоящото производство обстоятелства:
Ищецът е бил обвинен в
извършването на две престъпления – по чл. 321,ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр.
ал. 2 от НК и по чл. 348, б. „а”, пр. 2
от НК, първото от които е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Същият бил
задържан за 24 часа по реда на ЗМВР в семейния им дом и през нощта е извършено
претърсване на жилището в присъствието на семейството му. След привличането му
като обвиняем спрямо ищеца е било постановено задържане за 72 часа за
привеждането му за участие в съдебно заседание по вземане на постоянна мярка за
неотклонение „задържане под стража”. В производството пред съда по чл. 64 от НПК спрямо същия е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на
10 000 лв., която е отменена на 02.08.2012 г. Наложена му е мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България” /действала
от 07.06.2010 г. до 02.08.2012 г./. От началото на наказателното преследване на
01.06.2010 г., когато ищецът е бил задържан, до влизането в сила на присъдата
на АСпНС на 27.03.2019 г., с което е потвърдена оправдателната присъда на СпНС,
са изминали 8 години, 9 месеца и 26 дни. Към момента на привличането му като
обвиняем ищецът е бил на 28 годишна възраст, семеен, с две малки деца. В съдебната
фаза на наказателното производство /продължило около 6 години/ са проведени
общо 56 открити съдебни заседания с участието на ищеца. Няма данни по делото за
отлагане на делата поради процесуалното поведение на същия.
Установява се от събраните гласни
доказателства, че по време на воденото наказателно производство ищецът е
преживял емоционален срив, затворил се е в себе си, станал раздразнителен,
преустановил социалните си контакти, изпитвал срам и притеснение за авторитета
си като баща и отражението на делото върху състоянието на децата, имал проблеми
със съня. Дългогодишното чакане на присъда причинило на ищеца постоянен стрес,
както и на неговата съпруга. Семейството му било подложено на негативно
отношение от страна на съседите. Съдът не намира основания да не кредитира
показанията на разпитаните свидетели относно изложените от тях възприятия за
емоционалното състояние на ищеца в резултат на образуваното срещу него
наказателното производство. Обстоятелството, че показанията са дадени от лица с
близка семейна връзка с ищеца, не може само по себе си да дискредитира същите.
С оглед естеството на фактите, които са предмет на установяване, а именно
субективни психически състояния, логично и нормално е преки впечатления да имат
най-близките хора от тесния семеен кръг на лицето. Показанията на разпитаните
свидетели се потвърждават от заключението на съдебно-психологичната експертиза,
извършено на база специализирано психологично изследване на ищеца, според което
ищецът е преживял негативни емоционални състояния и психосоматичен дискомфорт в
резултат на воденото срещу него наказателно производство. Конкретният
интензитет на преживените от ищеца негативни емоционални състояния, определени
в заключението като „умерени” е обусловен от установената при ищеца невисока
обща предразположеност към изпадане в дистрес, т.е. на индивидуалната му
психическа устойчивост на стрес. Фактът, че в личностен план ищецът се
характеризира с по-голяма психическа стабилност и търпимост на стресогенни
фактори, е от естество да осуети настъпването на по-тежки последици, свързани с
нормалното психично функциониране, но не обуславя извод за липса на негативно
отражение на наказателното преследване върху емоционалното му и психическо
състояние. Както бе посочено, преживяването от ищеца на обичайните негативни
емоции /като притеснение, унижение, отчаяние, напрегнатост, психически
дискомфорт, нежелание за социални контакти/ е установено от гласните
доказателства и от заключението на експертизата.
Следва да се отчете
обстоятелството със съществено значение за интензитета на претърпените вреди, че горепосочените негативни
последици за ищеца са търпяни от него в един значителен период от време, в който е продължило
воденото наказателно производство, а именно близо 9 години. Съдът не намира за необходимо в
рамките на настоящото производство при преценката на обстоятелствата, свързани с
размера на неимуществените вреди, да изследва в детайли причините за
продължителността на наказателното производство и съответно да прави извод дали
същото надхвърля разумния срок. Действително, конкретното наказателно
производство, в рамките на което ищецът е обвинен, се отличава с фактическа
сложност предвид естеството на инкриминираната престъпна деятелност и участието
на множество лица в нея, налагащи необходимост от събиране на значителен по вид
и обем доказателствен материал. Конкретните причини за общата продължителност
на производството не могат да се ценят като обстоятелства със съществено
значение за определяне на размера на търпените от ищеца неимуществени вреди,
доколкото няма никакви данни продължителността на производството да се дължи на
недобросъвестно поведение на ищеца. Както бе посочено, не са налице
доказателства за действия или бездействия на ищеца, които да са осуетили
своевременното извършване на необходими за развитието на производството процесуално-следствени
действия, респективно и движението на делото в съдебната му фаза. От значение е
обективната продължителност на производството, в което ищецът е търпял
неимуществени вреди.
От значение за интензитета на
претърпените неимуществени вреди е и задържането на ищеца за 72 часа за
довеждането му пред съда в производството по налагане на постоянна мярка за
неотклонение „задържане под стража”, както и извършените действия по
претърсване на жилището му, които неизбежно са предизвикали съществено
негативно психическо отражение за ищеца, доколкото пряко засягат в сериозна
степен личната сфера на лицето.
От друга страна, при преценката
на обстоятелствата от значение за размера на обезщетението следва да се вземат
предвид и следните обстоятелства:
Спрямо ищеца не е била взета
мярка за неотклонение, ограничаваща правото му на свободно придвижване. Взетата мярка за неотклонение „парична
гаранция” има имуществен характер и не засяга свободата на личността, поради
което не е от естество да засегне личната сфера на лицето в степен, че да му
причини неимуществени вреди. От друга страна, няма твърдения, нито данни по
делото за имущественото състояние на ищеца към момента на вземане на тази
мярка, при което относим извод за отражението на тази мярка в емоционален план
не може да се направи и от конкретния размер на наложената парична гаранция. Взетата
мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България”
по същество ограничава правото на свободно придвижване, но ищецът не излага
твърдения, а няма и данни по делото налагането на тази мярка да е осуетило
конкретни наложителни за него излизания извън границите на страната в периода
на действието на мярката, при което не може да се приеме, че тази мярка му е
причинила неимуществени вреди. Липсват и данни ищецът да е упражнил процесуалните
възможности, предвидени в чл. 68, ал. 3 и ал. 6 от НПК да иска от компетентните
за това органи разрешение за напускане на пределите на страната или отмяна на
наложената забрана по чл. 68, ал.1 от НПК.
Не се установява от
доказателствата по делото наказателното производство да е довело до трайни и
неотстраними негативни психически и емоционални последици за ищеца, надхвърлящи
над обичайните такива. Както бе посочено, данни за нарушаване на нормалното
психично функциониране на ищеца не са налице по делото. В исковата молба не са
изложени конкретни факти във връзка с общо изложеното твърдение за влошаване на
здравословното състояние на ищеца, а не са налице и доказателства за възникване
на конкретни заболявания или влошаване на здравословното състояние на ищеца
след образуване на наказателното производство срещу него. Показанията на
свидетелката Л. за получено от ищеца възпаление, във връзка с което е ходил на
лекар, не са подкрепени с представени медицински документи и не могат да
обосноват извод за причинна връзка на така изложените факти с воденото
наказателното производство. Не се установява в резултат на воденото наказателно
производство да е настъпила сериозна промяна в живота на ищеца в личен, семеен,
професионален и социален план. В исковата молба не са изложени твърдения за
възпрепятстване на ищеца да започне работа или за осуетяване осъществяването на
конкретни професионални намерения в резултат на воденото срещу него наказателно
производство. След като ищецът не въвежда твърдения за такива неимуществени
вреди, свързани с трудовата му дейност, не следва да се преценяват общите и
неконкретни показания на разпитаните свидетели, че същият не можел да започне
нормална работа заради делото. Следва да се посочи, че по делото няма и данни
за професионалния статус на ищеца преди започване на наказателното
производство, нито са налице доказателства за конкретни негови планове или
предприети действия във връзка с конкретна работа, които да не са били
осъществени именно поради наказателното преследване. Твърдения за осъществяване
на търговска дейност от ищеца, която да е била преустановена в резултат на
наказателното производство, също не са изложени в исковата молба, поради което
показанията на св. Т., че семейният им ресторант бил фалирал в резултат на
делото, не подлежат на обсъждане.
След съвкупна преценка на горните
обстоятелства, формиращи критерия за справедливост на обезщетението за
неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на неоснователно
повдигнатите срещу него обвинения, и при отчитане на икономическите стандарти в
периода на увреждането, съдът намира, че обезщетение в размер 15 000 лв. е от
естество да компенсира справедливо и в пълнота тези вреди, поради което искът е
основателен до този размер. За разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 100 000 лева искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Върху сумата на обезщетението ответникът дължи
законна лихва за забава от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който
ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения /в този смисъл т. 4 от ТР №
3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС/. Оправдателната присъда спрямо ищеца е влязла в
сила на 27.03.2019 г. – датата на постановяване на съдебния акт на АСНС по
в.н.о.х.д. № 490/2018 г., потвърждаващ първоинстанционната присъда, с която
ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения. Законната лихва за забава върху
обезщетението от 15 000 лв. в случая следва да се присъди от поискания с
исковата молба начален момент - 12.04.2019 г., съобразно диспозитивното начало
в процеса.
Предвид изхода на
делото и направеното от пълномощника на ищеца искане за разноски, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна адвокатска помощ на ищеца при условията на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от
ЗА, в размер на 529,50 лв., изчислен съгласно чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски за държавна
такса и депозит за експертиза в общ размер 54 лв., изчислен съобразно уважената
част от иска.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди, П.н.Р.Б. да
заплати на Г.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнати обвинения в извършване
на престъпления по чл. 321,ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл.
348, б. „а”, пр. 2 от НК, по които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по
НОХД № 310/2015 г. на Специализиран наказателен съд, ведно със законната лихва
върху сумата от 12.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над присъдената сума до пълния му предявен размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата,
П.н.Р.Б. да заплати на адвокат К.М.М. от САК сумата 529,50 лв. -
адвокатско възнаграждение за оказана на Г.М.Г. безплатна адвокатска помощ по
делото.
ОСЪЖДА П.н.Р.Б. да заплати на Г.М.Г.
сумата 54 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: