Решение по дело №9/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Р.В.Е. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0275-000388/ 28.12.2023 г., издадена от началник Група към ОДМВР- Разград, РУ Исперих, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата се излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Иска се тя да бъде отменена, ведно с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по делото, не се представлява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по спора.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Събраните по делото доказателства сочат, че на 23.12.2023 г. в гр. Исперих, по ул. „Хан Аспарух“, в близост до ресторант „Трамонто“ полицейски служители спрели за проверка Р.В.Е., който управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ********. Водачът бил тестван с техническо средство Drug Test 5000 с фабричен № ARLK-0016, което показало положителен резултат за бензодиазепини. При тези данни е прието, че с противоправното си поведение жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, тъй като на посочените дата и място управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Констатациите са отразени в надлежно съставени и връчени АУАН серия GA №1142812/23.12.2023 г. Издаден е и талон за лабораторно изследване на биологични проби, по което все още не са постъпили резултати.

Въз основа на така установените факти с оспорената ЗППАМ на основание 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и приложената Заповед №330з- 2955/ 26.10.2023 г. на директора на ОДМВР – Разград.

Тя е издадена в установената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания, обосновали административния орган да приложи конкретната ПАМ.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна.

ЗППАМ е издадена и в съответствие с материалния закон.

Съгласно приложената разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага предвидената там ПАМ- временно отнемане на СУМПС на водача в случаите, когато той управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1), приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В чл. 1, ал. 3 от нея е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 изрично е регламентирано, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тестове, които се определят със заповед на министъра на вътрешните работи (по арг. на чл. 1, ал. 5 от Наредба № 1).

Събраните писмени доказателства установяват, че на посочените дата и място жалбоподателят е управлявал МПС и му е извършен тест с техническо средство Drug Test 5000, което е определено със Заповед № 8121з-329/ 22.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи като уред, с който следва да се извършват проверките за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози от водачите на ППС. При извършения тест е отчетено, че той е употребил бензодиазепини, които са наркотични вещества по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).

На основание чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП е приета Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като в Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ са включени бензодиазепините.

Тези факти са установени от приложения АУАН, който е редовно съставен от компетентни длъжностни лица и при спазване на реда и условията, предвидени в ЗАНН, ЗДвП и Наредба № 1. Посоченото доказателство съставлява официален писмен удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (в този смисъл е и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП). Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергават констатациите, отразени там.

С оглед на това съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган за да постанови своя акт. В този случай той действа в условията на обвързана компетентност, поради което при установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ.

В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че административният орган е следвало да изчака резултатите от медицинското изследване. Законодателят е посочил алтернативно методите, по които се установява употребата на наркотици – чрез тест или с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Той не вменява задължение на административния орган да изчака резултатите от изследванията/експертизите, независимо, че те са определящи по силата на чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. последно от ЗДвП. Напротив, от употребените там изрази, като „временно отнемане“ и „до решаване на въпроса за отговорността му“, както и от целите на закона, регламентирани в чл. 1, ал. 2 и чл. 171 от ЗДвП, които са свързани с осигуряване на безопасността на движението по пътищата, опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението и незабавно преустановяване на нарушенията, следва обратният извод.

С оглед на това съдът приема, че за приложението на ПАМ, предвидена в чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, е достатъчно условие при проверката на водач на МПС да е получен положителен резултат за употреба на наркотични вещества или техни аналози, вследствие на измерването с техническото средство, извършено от органите на МВР в момента на проверката. Изчакването на резултата от биологичните проби (кръв и/или урина) от една страна би обезсмислило налагането на ПАМ, а от друга би създало неоправдан риск за безопасността на движението по пътищата, както за водача на въпросното МПС, така и за другите участници.

Този извод произтича от разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, която изрично предвижда, че в случаите по чл. 171, т. 1, б.“б“ ЗДвП свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. В тази насока е и разпоредбата на чл. 172а, ал. 3 от ЗДвП, според която до заплащането на разходите по извършване на изследванията за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, свидетелството за управление на моторно превозно средство, отнето на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, не се връща на собственика.

Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните последици от това. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес, е наложена и процесната ПАМ, която има ограничено по време действие, само в рамките на нормативно установения срок. В казуса срокът на действие на ПАМ е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на правната норма. В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е посочено, че свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. Тя не дава възможност на административния орган, в условията на оперативна самостоятелност, сам да определи срока на действие на тази ПАМ.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.В.Е. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0275-000388/ 28.12.2023 г. на началник Група към ОДМВР- Разград, РУ Исперих.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия:	/п/