Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 248 12.08.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На четвърти
август две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
Секретар Снежина Радева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №261 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Теленор България” ЕАД
против М.И.К., с която е предявен иск за установяване, че ответникът дължи
сумата 458,95лв., представляваща сбор на дължими суми съгласно фактура
№**********/15.03.2018г. Сочи, че между М.И.К. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) е сключен Договор за мобилни услуги № ********* от 03.04.2017 г., ведно с Приложение към Договор за мобилни
услуги № ********* от 03.04.2017
г., ведно с Приложение към Договор за
мобилни услуги № ********* от 03.04.2017 г., ведно
с Приложение към Договор за мобилни услуги № ********* от 03.04.2017 г. и ведно със Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Telenor. Съгласно договора за мобилни услуги на е
предоставен мобилен телефонен номер **********, ползван до този момент в
мрежата на друг мобилен оператор, със
стандартна месечна абонаментна такса в размер на 20,99лв. с вкл. ДДС и 17,49
лв. без вкл. ДДС и промоционална месечна абонаментна такса, приложима за
срока на договора в размер на 15,99 лв. с вкл. ДДС. Съгласно първото приложение на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер **********,
ползван до този момент в мрежата на друг мобилен оператор, със стандартна месечна абонаментна такса в
размер на 20,99 лв. с вкл. ДДС ши 17,49 лв. без вкл. ДДС и промоционална
месечна абонаментна такса, приложима за срока на договора в размер на 15,99 лв.
с вкл. ДДС. Съгласно второто приложение на клиента е предоставен мобилен
телефонен номер **********, ползван
до този момент в мрежата на друг мобилен оператор, със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 20,99 лв. с вкл.
ДДС ши 17,49 лв. без вкл. ДДС и промоционална месечна абонаментна такса, приложима
за срока на договора в размер на 15,99лв. с вкл. ДДС. Съгласно третото приложение на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер **********, ползван до този момент в
мрежата на друг мобилен оператор, със
стандартна месечна абонаментна такса в размер на 20,99 лв. с вкл. ДДС ши 17,49
лв. без вкл. ДДС и промоционална месечна абонаментна такса, приложима за срока
на договора в размер на 15,99 лв. с вкл. ДДС ши 13,32 лв. без вкл. ДДС. Ответникът
не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 2 бр. фактури, издадени в
периода м. март 2018 г. - м. април 2018 г. Във всяка от фактурите са начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочения договор, ведно с
приложения, сключен между него и клиента. Фактура № **********/15.03.2018 г., с падеж 30.03.2018 г., е
издадена за отчетния период 15/02/2018 - 14/03/2018 г. и включва следните задължения
на клиента за посочения период: за мобилен номер **********; за мобилен номер **********; за мобилен номер ********** - Общата
сума, начислена във фактурата, е 64,94 лв. Ответницата предприела
действия, насочени към деактивация на ползваните от нея номера и преноса им в
далекосъобщителната мрежа на друг оператор. В резултат на това процесният
договор за мобилни услуги, е едностранно предсрочно прекратен. След
предсрочното му прекратяване е издадена фактура
№**********/15.04.2018 г., с
падеж 30.04.2018 г. в размер на
84,29 лв. Във фактурата са начислени и неустойки за предсрочното прекратяване
на ползването на всеки един от номерата в мрежата на оператора, възлизащи в общ
размер на 309,72 лв. Основанието за възникване на задълженията за
неустойки е уредено в т. 11 от
процесния договор за мобилни услуги. Съгласно посочената клауза,
в случай на предсрочно прекратяване на правоотношението по вина или по
инициатива на абоната, последният дължи неустойка за всяка СИМ карта/номер в
размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му – 3.04.17г. Размерът на
дължимите неустойки определен в съответствие с условията на чл. 1.2, във вр.
чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и
„Теленор България“ ЕАД по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д. 16476/2014 г. на Софийски
градски съд, вземанията за неустойки следва да се формират като
сбор от не повече от 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с
добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни
планове, съответстваща на оставащия срок от прекратяването до края на договора
(в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок от прекратяването до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане
в брой). Размерът на неустойката за
номер ********** възлиза на 77,43 лв. Сумата представлява сбор
от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 17,49
лв. без вкл. ДДС всяка) или 52,47 лв. без вкл. ДДС, ведно с добавена част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща
на оставащия срок от прекратяването до изтичането на договора за мобилни
услуги, или 24,96 лв. без вкл. ДДС. Общата
сума, начислена и претендирана във фактурата, е 394,01 лв. Изискуемостта
на вземанията по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването
й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури ответникът не е
извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени. Депозирано
заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Разград, по ч.гр. дело №
2296/2019 г., като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК.
Ответникът чрез
особен представител депозира отговор. Счита иска за допустим, частично
неоснователен. Сочи, че адвокатското възнаграждение е неоснователно високо, предвид измененията
на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в сила от
15.05.2020г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: Между страните са сключени договори за мобилни
услуги №********* от 03.04.2017г. и Приложения към него за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, при съответни месечни такси и срок на действие, цена на
услугите-стандаратен месечен абонамент, като в декларация-съгласие към договора
е изразил такова по отношение на Общите условия на доставчика. Предоставени са
четири мобилни телефонни номера. Ответникът се задължил да заплаща стойността
на месечния абонамент, а ищецът съответно да осигурява достъп до услугите, за
които е сключен договора. Ищецът издал
фактури №**********/15.03.2018г. на стойност 64,94лв. за задължения за периода 15.02.18г.-14.03.18г.
Ответницата предприела действия за деактивация на ползваните номера и преноса
им в далекосъобщителна мрежа на друг оператор. Поради което договорът е
прекратен от страна на доставчика. Издал фактура №**********/15.04.2018г. на
стойност 458,95лв., включваща първата сума, сумата 84,29лв. за месечни такси
като задължение за предходен период, неустойка
за предсрочно прекратяване на договора формирана за всеки от четирите
номера в размер на по 77,43лв. в общо размер на 309,72лв. Периодът за плащане
на фактурата, посочен като срок за заплащане на задължението 30.04.2018г. До
ответницата е било изпратено и уведомително писмо от 24.04.2018г. за това, че
има задължения в претендирания размер, което е доставено на адреса на
02.05.2018г., видно от удостоверение от куриерска фирма.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2296/2019 г. на РРС е издадена
заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 458,95лв. За задължения по Договор за мобилни услуги №********* и Приложение към
него от 03.04.2017г. индивидуализирани във фактури с №**********/15.03.2018г.,
№**********/15.04.2018г.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявен установителен иск е допустим, тъй като чл.415
от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за
сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по
делото на
03.04.2017г. е сключен процесния договор за предоставяне на мобилни услуги, който не е оспорен,
поради което е налице валидно облигационно отношение. В договора е посочена цената, която се дължи месечно за ползване на
услугата, за какъв срок ще бъде предоставяна, предпочетен мобилен номер,
абонаментна програма и цена. Потребителят се задължава да заплаща стойността на
услугите, не по-късно от 18 дневен срок от датата на издаване на фактурата,
заплащането се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като
неполучаването и, не освобождава от задължението за плащане съгласно чл.26 от ОУ. Претендираната от ищеца сума в размер на 458,95лв., за
което е издадена заповедта за изпълнение е отразена като задължение във фактура
№**********/15.04.2018г. представляваща ползвани далекосъобщителни услуги в размер на 64,94лв. за предходен период и
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 309,72лв. Последната
е изчислена съгласно условията на Спогодба от 11.01.2018г. с КЗП като сбор от
три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС. Дължима поради това, че
ответникът е станал причина за прекратяване на договора, тъй като е подал
заявление за пренос на номера, по време
на срока на договора. За което е уговорена неустойка в чл.11 договора от
03.04.2017г. С изтичането на петнадесет дневен срок от издаването ответникът
изпаднал в забава, като е бил уведомен, за това и с покана за доброволно изпълнение, а именно за задължението от 458,95лв. Като
размер и изчисление, същата не се оспорва от ответната страна. Няма доказателства
да е заплатена, поради което претенцията е основателна и следва да се уважи.
Предвид изхода на
спора на ищеца следва да бъдат присъдени съразмерно уважената част от иска
направените по настоящото производство разноски. Възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като е заплатено в
минималния предвиден размер съгласно чл.7 ал.2 Наредба №1/2004г. Направени са разноски
- заплатена държавна такса от 25лв., адвокатско възнаграждение в размер на 360лв.,
150лв. за особен представител, поради което ответникът следва да заплати сумата
535лв.
Съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на
разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената
и уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца от
направените разноски по ч.гр.д. №2296/2019г. на РРС сума в размер 385лв.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.К., ЕГН**********,
адрес ***, че дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК***, седалище гр.София,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6, сумата 458,95лв. /четиристотин
петдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ представляваща общ сбор от
дължими суми съгласно фактура №**********/15.04.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 13.11.2019г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.И.К., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
“Теленор България” ЕАД, ЕИК***, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк
София сграда 6, сумата 535лв./петстотин тридесет и пет лева/ за направените по
делото разноски, както сумата 385лв./триста осемдесет и пет лева/ за разноски
по ч.гр.д. №2296/2019г. на РРС.
След влизане в сила, настоящото да се
докладва по ч.гр.д. №.2296/2019г. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: