№ 19272
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20231110145912 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл.
БенчМарк Бизнес Център, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане срещу ответника Е. М. С., ЕГН
**********, с адрес: *****, за сумата 1664,75 лв. дължима главница за доставена
електрическа енергия за недвижим имот, находящ се на адрес: *****, за който е
открита партида с клиентски № ***, за периода от 15.11.2020 г. до 15.02.2021 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение – 17.03.2023 г. до окончателното й погасяване и 345,93 лв.
обезщетение за забава върху дължимата главница за периода от 05.01.2021 г. до
24.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 29.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 13990/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в..
Ищецът „Електрохолд Продажби” ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за снабдяване с
електрическа енергия при общи условия, по силата на който била открита партида с
клиентски № *** за недвижим имот с адрес: *****. Поддържа, че в изпълнение на
договора е доставил електрическа енергия за периода от 15.11.2020 г. до 15.02.2021 г.
до посочения имот на стойност 1664,75 лв., за която е издал фактури №№ **** г., ****
г. и *** г. Твърди, че ответникът не е заплатил посочената сума в срок, поради което я
претендира заедно с обезщетение за забава в размер на 345,93 лв. за периода
05.01.2021 г. – 24.02.2023 г., както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното й плащане. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, чрез назначен от съда особен представител. Оспорва се наличието на
облигационно отношение между страните, както и доставката на електрическа енергия
до процесния имот през процесния период на претендираната стойност. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност. Моли се за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
1
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено извлечение от сметка към за електроснабдения имот,
находящ се на адрес: *****, партньор № *****, в която са отразени задълженията за
доставена електроенергия до имота по фактури, с дата на падеж и данни за плащания
за период 2019 – 2023 г.
Представени са Фактура № 0**** г. за сумата от 1011,96 лв., Фактура № 0**** г.
за сумата от 839,51 лв. и Фактура № 0*** г. за сумата от 525,24 лв.
Със заявление № *** г. ответникът е поискал да му бъде разрешени разсрочено
плащане на дължимите суми за доставена ел.енергия за периода м.11.2020 г. до
м.02.2021 г. за кл. № ***.
Представени са и справка за потребление за процесния имот за периода
14.08.2020 г. – 14.06.2023 г., както и извлечение за същия период с отразени фактури и
плащанията по тях.
По делото са представени и Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Електрохолд Продажби“ АД.
Постъпило е писмо от Столична община – Дирекция „Общински приходи“, в
което е предоставена информация, че по отношение на собственост и/или ползване на
имот, находящ се адрес: гр.София, ул. „Братска дружба“ № 8 е подадена Декларация
по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 02-00-1458/08.07.1999 г. и съответно данъчно задължени лица
са: **. при квота 1/14 ид.ч., МС М.а при квота 1/14 ид.ч., Е.ия СМ с квота 1/14 ид.ч,
ДСС с квота 1/14 ид.ч, ЕСЧ с квота 1/14 ид.ч., ЙС М. с квота 8/14 ид.ч. и СМК с квота
1/14 ид.ч.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което
съдът възприема изцяло като пълно, обективно и професионално изготвено, се
установява, че в имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. Братска дружба“ № 8 е
монтирано средство за търговско измерване с фабричен № ***, което е
еднофазен/монофазен/ електромер, тип NP06TDMME:1F.10/65 (NU-01 TD IMS-U), с
обхват на ток 10/65 А, 230 волта, произведен през 2009 г. Вещото лице е установило,
че преди монтажа в имота, електромерът е преминал последваща периодична проверка
на 19.08.2018 г. в лаборатория „Независим Електромерен Контрол“ гр. Пловдив и през
процесния период е бил в метрологична годност. Вещото лице също така е установило,
че начисленото количество електрическа енергия с приложените фактури съответства с
отчетеното от СТИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
98а ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
електрическа енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, а според ал. 4 публикуваните общи условия влизат
в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане. Съгласно чл.
4, ал.2 от Общите условия на ищеца, потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Следователно облигационната връзка
възниква с лице, което има качеството на собственик или ползвател в имота.
Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД допуска при това правоотношение
клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи,
който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра
на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на
2
електрическа енергия за същия имот (в този смисъл Решение № 205 от 28.02.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., ГК). Тази възможност е предвидена и в
разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Общите условия на ищеца, съгласно която правата и
задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да
упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярят на вещното право
на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача
или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на
електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът или
титулярят на вещното право на ползване е солидарно отговорен за задълженията към
продавача заедно с лицето, за което е дал съгласие да бъде потребител на електрическа
енергия и продавачът има право да иска изпълнение на задълженията на потребител
както от собственика или титуляря на вещното право на ползване на имота, така и от
лицето, за което собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота е
дал съгласие да бъде потребител на електрическата енергия.
В настоящия случай и при изрично възражение от страна на ответника, ищецът
не е доказал съгласно указаната му доказателствена тежест при условията на пълно
доказване, че ответникът е потребител на електрическа енергия, доставяна до
процесния имот, находящ се на адрес: *****. В този смисъл по делото бяха събрани
данни, че декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот са подали трети неучастващи
в делото лица, което е индиция, че този имот е вероятно тяхна собственост.
Същевременно не бяха ангажирани никакви доказателства, от които може да се
направи извод, че ответникът е собственик или вещен ползвател на процесния
електроснабден имот.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че облигационната връзка се доказва с
подаденото от ответника заявление за разсрочване на задължение, тъй като в същото
не се съдържа признание за задължението, което евентуално съдът би приел за
извънсъдебно признание. Същевременно съдът намира, че за да се приеме, че е
възникнало облигационно правоотношение с лице, което не е собственик или
ползвател, то най-малкото следва по делото да са налице данни за подадено от
съответното лице заявление за присъединяване или за откриване на партида, каквото в
случая не е налично. Друг е въпросът, че сам ответникът е въвел изрично условие в
общите си условия, за да бъде открита партида за електроснабдяване на лице, което не
е собственик или ползвател, то следва да е налице изрично съгласие на собственика,
подадено при електоразпределителното дружество.
Ето защо съдът намира, че предявение искове следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ответникът, но същият не е
направил искане за присъждане, а и липсват данни да са сторени такива, поради което
съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе”
№ 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане срещу ответника Е. М. С., ЕГН
**********, с адрес: *****, за сумата 1664,75 лв. дължима главница за доставена
електрическа енергия за недвижим имот, находящ се на адрес: *****, за който е
открита партида с клиентски № ***, за периода от 15.11.2020 г. до 15.02.2021 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение – 17.03.2023 г. до окончателното й погасяване и 345,93 лв.
3
обезщетение за забава върху дължимата главница за периода от 05.01.2021 г. до
24.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 29.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 13990/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4