ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Ловеч, 28.11.2019 година
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМИЛ ДАВИДОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
2.
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
сложи за разглеждане ВЧН
дело № 482 по описа за 2019 година докладвано от съдия АНАСТАСОВ и за да се
произнесе съобрази :
Производство
по реда на чл.345, ал.1, във вр. с чл.249, ал.3 от НПК.
С протоколно определение № 691/16.10.2019 г.,
постановено по НОХД № 806/2019 г., Ловешкият районен съд, трети наказателен състав
в производство по реда на чл.248 от НПК /разпоредително заседание/ е прекратил
съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура – Ловеч за
отстраняване на допуснато процесуално нарушение, посочено в обстоятелствената
част на определението.
Срещу така постановения съдебен акт, в предвидения от
закона срок е постъпил частен протест от Цветомир Папурков
– районен прокурор на РП – Ловеч, който счита, че определението на РС – Ловеч е
неправилно. Твърди, че посоченото от съда нарушение за липса на превод от
немски на български език, противоречи на трайната съдебна практика, обобщена и
в т. 1 на ТР № 2/2002 г. на ВКС по т.д. № 2/ 2002 г. на ОСНК, че процесуалните
нарушения, допуснати при събирането и проверката на доказателствата, не
съставляват основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора, излага аргументи в тази насока.
На следващо място посочва, че в ТР № 2 от 22.12.2016
г. на ВКС по т.д. № 2/2016 г., ОСНК /по трети въпрос/ е отбелязано, че
независимо от поставянето му в контекста на причинени вреди от престъпления по
чл. 343 от НК, въпросът касае всички видове престъпления, за които са приложими
диференцираните процедури по глава 28 и 29 от НПК. В тази връзка излага, че според
обсъжданата редакция на възстановяване подлежат само имуществени вреди с
установен размер, като е необходимо същите да бъдат включени в обвинителния
акт, т.е., точно да бъдат определени от прокурора. Счита, че за валидността на
обвинителния акт от гледна точка на пълнота и прецизност на обвинението и в
контекста на TP № 2/2002 г. на ОСНК, постановено по т.д. № 2 от 2002 г., не е
необходимо в съдържанието му да бъдат включвани несъставомерните
вреди, в това число и когато същите са
пряка и непосредствена последица от
извършеното престъпление. Твърди, че ОСНК на ВКС намира, че е недопустимо
деецът да бъде поставян в по-неблагоприятно положение с оглед освобождаването
му от наказателна отговорност по съображения за неустановен размер на вредите,
които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление, но не са
елемент от фактическия му състав. Счита, че това е така, тъй като
възстановяването само на съставомерните имуществени
вреди не лишава пострадалите от възможността да предявят претенция за всички
претърпени от тях имуществени вреди от престъплението, извън включените в
състава.
Изтъква, че в настоящия случай обвинението е по чл.133,
предл. 2- ро, във вр. с чл.129, ал.2 НК и имуществените вреди не са елемент
от фактическия състав на престъплението, следователно и няма пречка /съгл. т.3
от решението/ да се приложи диференцираните процедури по Глава двадесет и седма
или глава двадесет и осма от НПК.
Предвид изложеното счита, че в досъдебното
производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени и отстраними нарушения на правата на обвиняемия посочени в
чл.249 ал.4, т.1 НПК, които да са ограничили правото му на защита - да разбере
за какво престъпление е обвинен и въз основа на какви доказателства. Намира, че
обвинителният акт е изготвен в съответствие с предписанията на чл. 246 от НПК,
излага ясно формулирано обвинение, което позволява на обвиняемия да узнае в
какво престъпление е обвинен и да се защитава пълноценно в съдебната фаза на
процеса.
В заключение и предвид изложените по-горе мотиви, предлага
на съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на ЛPC за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Срещу частния протест е депозирано възражение от
подсъдимия И.В.С. чрез защитника му адв. В.Е. от САК, в което се релевират съображения, че определението на ЛРС е правилно и
законосъобразно. Предлага на съда да остави протеста на РП – Ловеч без уважение
и да потвърди обжалваното определение.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното в
частния протест, възражението, определението на първоинстанционния
съд и материалите по делото приема за установено следното :
Досъдебно производство № 675/2016 г. по описа на РУ на
МВР –Ловеч е било приключено на 16.08.2019 г. с внасяне на обвинителен акт по
отношение на И.В.С., ЕГН ********** ***, с обвинение за извършено престъпление
по чл.133, предл. 2-ро във вр.
с чл.129, ал.2 от НК.
В Районен съд - Ловеч е било образувано НОХД №
806/2019 г. по описа на съда. В разпоредителното заседание по делото проведено
на 16.10.2019 г. съдът е приел, че към материалите по досъдебното производство са
приложени писмени доказателства на немски език, без да е извършен превод,
въпреки задължението наказателният процес да протича на български език и
приложените доказателства също да се преведени на български език, с оглед на
което е уважил искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото за отстраняване на допуснато отстранимо
съществено процесуално нарушение. Приел е, че по този начин, от една страна е било
ограничено правото на защита на подсъдимия - да разбере за какво престъпление е
обвинен и въз основа на какви доказателства, а от друга, че същият е бил лишен от
възможността да се ползва от някои от предвидените в НПК диференцирани
процедури.
Настоящият състав намира изводите на ЛРС, че в
конкретния случай е било ограничено правото на защита на подсъдимия - да
разбере за какво престъпление е обвинен и въз основа на какви доказателства се явяват необосновани. В
тази връзка за изясняване същността на понятието съществено процесуално
нарушение от решаващо значение е и становището на юриспруденцията застъпено в Тълкувателно
решение №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС. В т.4.2 от цитираното ТР се посочва,
че : „Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна
теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт
е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този
начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на
правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително
трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Непосочването в
обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието, пострадалото
лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в
предходната процесуална фаза, само ако
става въпрос за елементи на престъпния състав.”
В т.1 на горецитираното ТР е застъпено становището, че
процесуалните нарушения, допуснати при събирането и проверката на
доказателствата, не съставляват основания за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора. Това разрешение намира своето
основание в принципа, че съдебното производство е главна /централна/ фаза на
наказателния процес и не съществува никаква пречка необходимите процесуални
действия по събирането и проверката на доказателствените
материали, да бъдат извършени в хода на съдебното дирене, като бъдат събрани
нови доказателства или ако са допуснати нарушения при събирането на някои от
наличните, тези доказателства да бъдат надлежно събрани, както по искане на
страните, така и по почин на съда. Аргумент в тази връзка се съдържа и в
разпоредбата на чл.248, ал.4 от НПК, където лимитивно
са изброени нарушенията на процесуалните правила които законът е квелифицирал като „съществени” и „отстраними”.
На
следващо място, въззивният състав не приема
становището на решаващия съд, че приложените на ДП писмени доказателства на немски език, без да са
преведени, препятстват възможността подсъдимият да се ползва от някои от
предвидените в НПК диференцирани процедури. Процесните
доказателства са били предадени на разследващия полицай с протокол за
доброволно предаване /л.161/ от пострадалия М.Д.М. и са описани като : „Оперативан протокол на немски език от повторена операция в
Германия”, „2 бр. документи за здравна застраховка с лого АОК” и „9 бр.
болнични листи на немски език” /л.164 – 171/. Според поясненията на пострадалия
вписани в протокола тези документи удостоверяват : „проведеното му лечение,
травмите и работоспособността му за срок от шест месеца, както и каква сума е
била изтеглена от банковата му сметка за заплащане на втората операция”.
С TP № 2 от 22.12.2016 г. по т.д.№ 2/16 г. на ВКС е била
внесена повече яснота по тълкуването на разпоредбата на чл.78 а, ал.1, б. „в”
от НК и в значителна степен е била уеднаквена наличната противоречива съдебна
практика по приложението й. В цитираното ТР се сочи, че е налице основание да
се изостави разрешението дадено в т.5 на ППВС № 7/85 г., като се приеме, че за
да се приложат диферинцираните процедури по Глава
двадесет и осма и Глава двадесет и девета от НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерните
имуществени вреди. Действително, тълкуването на разпоредбата на чл.78 а,
ал.1, б.„в” от НК е дадено във връзка с имуществените вреди при престъпления по
транспорта, но изводите и приетите разрешения по въпроса за имуществените
вреди, които не са елемент от състава на престъплението са принципни и важат за
всички престъпления, при които такъв казус би възникнал. В тази връзка в
мотивите на цитираното решение се сочи :
„Следователно, предпоставка за прилагането на диферинцираната
процедура по Глава 28 от НПК, е да бъдат възстановени причинените от престъплението имуществените
вреди, които са елемент от фактическия
състав на престъплението. Така могат да бъдат постигнати едновременно две
цели – от една страна да бъде облекчена процедурата по този вид дела, което
включва и своевременно реализиране целите на наказанието; а от друга – бързо и
ефикасно пострадалите да бъдат компенсирани за претърпените от тях имуществени
фиксирани по размер вреди, елемент от състава на престъплението.”
Съобразявайки обстоятелството, че в конкретния случай
обвинението е по чл.133, предл. 2- ро, във вр. с чл.129, ал.2 НК и
имуществените вреди не са елемент от фактическия състав на престъплението, то
тогава няма пречка да се приложи някоя от диференцираните процедури по глава
двадесет и осма или глава двадесет и девета от НПК.
При горните съображения настоящата инстанция приема,
че частния протест на районния прокурор на РП – Ловеч, срещу определение № 691/
16.10.2019 г., постановено по НОХД № 806/2019 г., от Ловешкия районен съд е основателен и следва да се уважи.
Водим от гореизложеното и на основание чл.249 ал. 3 от НПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
протоколно определение № 691/16.10.2019 г., постановено по НОХД № 806/2019
г., от Ловешкия районен съд, трети наказателен състав.
ВРЪЩА
делото на Ловешкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.