Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.К., ……….2020 год.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданска колегия в публично заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря.......................Х. К.…………….........................................като
разгледа докладваното…………………………....гр.дело №3262 по описа за 2018
год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за делба с правно
основание чл.69, ал.1 от ЗН във вр. с
чл.341 и сл. от ГПК като производството е в първа фаза по
допускане на делбата.
Ищецът твърди, че с
ответника са наследници на родителите си И.Д.В., с ЕГН-**********
починал на 01.03.1994г. и на Б.Ж.В., с ЕГН-**********, починала на
11.10.1997г., както и на брат си Д. И.В., с ЕГН-**********, б.ж. на с.О.,
починал на 17.03.2013г. През 60-те години баща им И.Д.В., придобил недвижим
имот, находящ се в с.О., ул.***, в който построил двуетажна къща, а в
последствие и селскостопанска постройка и навес. След построяване на къщата,
семейството им се преместило да живее в нея. По настоящем имотът представлявал
УПИ ***, в квартал*** по действащия ПУП и по кадастралния план на с.О.,
одобрени със заповед №366/1990г., с площ на имота по действащия ПУП от 1020
кв.м., ведно с построените в УПИ двуетажна жилищна сграда, второстепенна
постройка и навес, при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УХИ ***, УПИ ***, УПИ ***и
УПИ ***и в разписния лист към плана на с.О. от 1990г. бил записан техния баща И.Д.В.. Така описания УПИ по плана на с.О. от 1990г.
бил идентичен с парцел ***, в квартал*** по предходния план на с.О. от 1939г. В
този имот родителите им живели като го владяли в границите му непрекъснато,
трайно и необезпокоявано и до смъртта си. С ответника също живели в този имот,
но когато създали семейства се преместили да живеят в други населени места.
Заедно с родителите им, в имота останал да живее брат им Д., който след смъртта
им продължил да живее в имота и да го владее. През 2013г. брат им Д. неочаквано
починал и понеже нямал семейство и деца, имотът останал необитаем. След смъртта
на брат им Д., с ответника владеели имота като го посещавали и наглеждали за
евентуални посегателства. Счита, че с ответника се явяват собственици на
гореописания недвижим имот на основание наследство и давностно владение, при
дялове по 1/2 идеална част за всеки от тях. С ответника не се разбирали относно
ползването на този имот и относно предприемането на действия за разпореждане с
него. Ответникът му пречел да ползва имота пълноценно, тъй като заключил втория
етаж на наследствената им къща, който етаж бил само годен за живеене, не бил
съгласен да предприемат действия за евентуална продажба на имота, като
заявявал, че иска да запази имота за себе си, но не бил съгласен да му заплати
справедлива цена за дела му. С настоящата искова молба отправя покана до
ответника да му заплаща обезщетение в размер на *** лв. всеки месец, с оглед
невъзможността да ползва процесния имот пълноценно. Моли съда да постанови
решение, с което да допусне до съдебна делба недвижимия имот, находящ се в с.О.,
ул.***, общ.К., представляващ УПИ ***, в квартал*** по действащия ПУП и по
кадастралния план на с.О., одобрен със Заповед №366/1990г., с площ 1020 кв.м.,
ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда, второстепенна постройка и
навес, при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***, при
дялове по 1/2 идеална част за всеки от тях. Претендира съдебни разноски.
След
образуване на исковото производство по делото, поради смъртта на ищеца Д.И.В. на 03.10.2019 г. на основание чл.227 от ГПК са конституирани
негови наследници
Б.Г.В., И.Д.В. и С.Д. Дамбулиева, които поддържат исковата молба и изложените в нея обстоятелства.
В
отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Твърди, че той е
участвал в доизграждането на имота заедно с покойния си брат Д., че Д.И.В., не
е участвал нито финансово, нито с труд. Брат му Д. от дете създавал проблеми на родителите им, никога не
бил техен достоен син и те се срамували от него. Непрекъснато ги обиждал,
псувал, наричал ги с непристойни думи, тормозел ги, че не е живял в имота
повече от 50 години. В къщата живеел той и покойния му брат Д., заедно с
родителите им, като основно те участвали в доизграждането на имота. След
смъртта на брат им Д. му предложил да се премести с жена си в къщата им в с.О.,
имайки предвид лошите и мизерни условия, в които живеел в с.Д. м., но той
категорично отказал. В къщата останала да живее З. И.Д., с която брат им Д.
живеел на семейни начела. Една година след смъртта на брат им твърди, че тя се
изнесла голяма част от покъщнината им. Заедно с кмета отишли в къщата, за да
видят в какво състояние я оставила въпросната жена и били потресени от
видяното. Цялата бяла техника - пералня, фризер, хладилник, печка, телевизор
липсвали. Всички гардероби били отворени и празни. На земята нямало килими, а
на прозорците пердетата били свалени. Боядисал и почистил горния етаж със свои
средства да стане в приличен за обитаване вид.
В с.з.
ответникът заявява, че процесният имот е бил на родителите му и по закон с брат си са
наследници. Не живеел в имота от 40 години, но имал сантиментални чувства към
него и не желае да се продава. Последно в имота живял малкият им брат, който
починал преди 6-7 години. Преди това родителите му живеели в имота, а той ги посещавал два пъти в месеца, докато били
живи. С брат си Д., никога не били в добри отношения. Нямал документи за
собственост на имота. Твърди, че къщата е строена 1960г. или 1961г.. Там се
преместило да живее цялото им семейство - родителите му, баба му и дядо му, и
братята му. В имота къщата съществувала
и той я поддържал последните няколко години. Имало второстепенна постройка,
която съществувала също.
От събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установено
следното:
Съгласно удостоверение за наследници №84/10.10.2018 г., издадено от
Кметство с.О., общ.К., И.Д.В., ЕГН-********** е починал на 01.03.1994 г. като
след смъртта си е оставил следните наследници по закон: Б.Ж.В.-съпруга, починала на 11.10.1997 г., Д.И.В.-
син, П.И.В.-син и Д. И.В.-син, починал на 17.03.2013 г.
От
удостоверение за наследници №786/16.10.2019 г. на О.С. се установява, че
Д.И.В., с ЕГН-********** е починал на 03.10.2019 г. и оставил следните законни
наследници: Б.Г.В.-съпруга, И.Д.В.-дъщеря и С.Д. Д.-дъщеря.
Съгласно скица №1176/17.10.2018 г.
на Община К., заверено копие на удостоверение за търпимост на строеж
№471/04.10.2019 г. на Община К., УПИ ***, в кв.46 по действащия план на с.О., с
площ по действащия ПУП 1020 кв.м., одобрен със заповед №366/1990 г., идентичен
с парцел ***, в кв.33 по предходен план, одобрен п/з 1939 г., по разписна
книга е собственост на И.Д.В., а за сградите- двуетажна масивна жилищна
сграда, стопанска постройка и навес, които се намират в УПИ ***, в кв. *** по
плана на с.О., с адрес ул.***, общ.К., обл.С. са налице условията на §16, ал.1
от ПР на ЗУТ.
От показанията на св.П. Д. А. и св.З. И.Д. се установява, че в периода
1961г.-1964 г. И.Д.В. построил в придобито в с.О., общ.К., един декар празно
дворно място, къща и семейството му се установило да живее в нея. В последствие
той построил в имота навес и стопанска постройка. И. В. и съпругата му Б. В.
поддържали и обработвали имота. След смъртта на Д.И.В. в имота останали да
живеят Б. В. и един от синовете му –Д. И.В., който се грижел за имота до
смъртта си. През годините Д.В. и П.В. посещавали родителите си, а след тяхната
смърт и брат си Д., с когото поддържали добри отношения. През годините никой не
е оспорвал собствеността им върху имота. /„…Преди да дойдат да живеят в с.О., свако ми И. и
леля ми Б., живееха в с.Д. м.…. Те дойдоха 1961 г.. Ние дойдохме 1960г., а те
дойдоха една година след нас в с.О.. Дворът беше чист. Свако ми и леля ми
почнаха да строят. Къщата е построена 1962г.-1963г. и завършена 1964г., по
памет…Всички дойдоха заедно..Заедно с децата и майка му, и баща му на свако ми
И.. Навеса и стопанската постройка се построиха две-три години след това с кирпич....Допълнителните постройки ги построи
свако ми И. и леля ми…Всички участваха в строежа…Тримата братя живяха заедно… М.,
рано излезе от къщи. Учеше в текстилен техникум в гр.С., работи в гр.Г., в гр.К.
и след това стана миньор. .. П. живя може би 80-те години, ожени се, живя в
гр.Б., а Д. си остана в къщи. Свако ми почина 1994г., а леля ми почина 1997г..
След смъртта им, в имота остана да живее Д.. Той не беше семеен…Когато беше Д.
жив, той се грижеше за имота, пълна поддръжка. Гледаше двора, поддържаше къщата
и земеделие, и покриви, и улуци да се поставят. Прави ремонти, защото къщата е
построена от майка му и баща му…Братята му идваха на гости. Посрещаше братята
си радушно, с внимание. Пред мен не е ставало дума, не съм свидетел на спорове
между тях. Не ми е известно да е имало спорове от някой, че имотът е на някой
друг. Не съм чувал, някой да е заявявал претенции за имота към свако ми и леля
ми… На 40-то на Д., М. ме извика, П. му предлагаше да остане да живее в имота,
той категорично отказа... След смъртта на брат му, Д. идваше у нас. Казвал е,
че имотът е заключен и спа у нас…Когато си дойдеше П., горе къщата беше
отворена и аз съм присъствал. М., мисля, че имаше ключ само за долу и от тогава
не е идвал….“св. П. А. ; „…Д. ми е разказвал, че имотът е на неговите
родители – И. и Б.. Никога Д. не е споменавал, да е имал спор за имота. Къщата
е с приземен етаж, с две стаи, коридор и баня. На втория етаж има голям коридор
с три стаи. За етажа се стига, чрез външно стълбище. Приземният етаж е с 5-6
стъпала надолу, изкопано като изба. Има постройка за животни, сайвант, има
навес където е пристройката… Д. е
казвал, че родителите му са ги направили всичките постройки, къщата, асми големи..С
Д. живяхме от 1999г., докато почине и една година след като почина бях в имота.
Докато живяхме с Д. в имота, братята му идваха на гости.. Относно имота, не са
имали спорове… След като почина Д. започнаха неприятностите. Докато живяхме заедно,
Д. всичко поддържаше в имота.. П. ме остави една година и след това ми каза,
ако му плащам наем.. Д. се оплакваше, че като дойде няма къде да спи. След
смъртта на Д., ходеше при братовчедите си. Д. е идвал и у нас и ми е казвал, че
брат му П. е заключил къщата и нямал ключ..“св.З. Д./.
В представеното удостоверение за данъчна оценка
№**********/03.12.2018 г. на Община К. е видно, че за имот с партиден №***,
находящ се в с.О., ул.***, планоснимачен №***
от 1990 г., квартал***, УПИ ***, одобрен през 1990 г. с жилищна
сграда-къща, навес с оградни стени и второстепенна постройка, собственици са П.И.В. и Д.И.В..
От събраните по делото доказателства съдът
прави следните правни изводи:
За да се допусне
делба на недвижим имот следва да се установи по безспорен начин, че той е бил
собствен на наследодателя, който го е придобил по силата на оригинерен или
деривативен способ. При иск основан на чл.69 от ЗН съделителят - наследник
следва да установи по безспорен начин, че имотът предмет на делбата е бил
собственост на общите наследодатели. От разпоредбата на чл.341 и сл. от ГПК
следва, че за да се допусне делбата е необходимо
да се представят достатъчни и убедителни доказателства за принадлежността на
процесния имот към наследството. В съдебната практика няма спор, че
съсобствеността върху недвижим имот, предмет на делбата, може да е придобита и
по давност, което се доказва в същия процес за делба със свидетелски показания.
Има съдебна практика и за това, че удостоверяването върху скицата на имота и в
данъчното удостоверение на имената на собствениците има характер на писмено
доказателство по смисъла на чл.341, ал.1, т.2 от ГПК за наследствения имот /в
т.см.решение №856/15.12.2009
г. по гр.д.№3285/2008 г. на ВКС, IV г.о., решение
№210/03.10.2014 г. по гр.д.№1900/2014 г. на ВКС,
I г.о. /.
Съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.1 от ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. От събраните по делото
доказателства се установи, че страните са наследници на общия наследодател И.Д.В.,
който през 1960-1961 г. придобил процесния недвижим имот, построил със
съпругата си Божина В. къща и второстепенни постройки, и заедно с нея са
владели и ползвали трайно, постоянно и явно фактическа власт върху имота
необезпокоявани повече от 30 години, с което са го придобили по давност.
Независимо, че след смъртта на общите наследодатели в имота е живял наследникът
Д. И.В., а другите двама наследници Д.В. и П.В. са живели на други места, то
последните не са изгубили качеството си на съсобственици на имота по
наследство, тъй като по делото няма
наведени доводи, а и доказателства, от които да бъде направен категоричен
извод, че ответникът и/или Д. И.В. като наследници са своили процесния имот
изцяло и единствено за себе си, довеждайки до
знанието на Д.В. явно, изрично и недвусмислено намерението си да своят неговите
части от имота като свои, отблъсквайки
правата му на наследник в срока по чл.79, ал.1 от ЗС. Придобивната давност е
оригинерен способ за придобиване право на собственост, който по действие и
последици е равнозначен на останалите придобивни способи. В настоящия случай
съдът приема за осъществени условията, предвидени в чл.79, ал.1 от ЗС, от което
следва, че наследодателят на ищците Д.В. и ответникът П.И.В. са придобили в
наследство и в съсобственост процесния недвижим имот при равни дялове или по
1/2 ид.част. Предвид това и съобразявайки се с нормата на чл.227 от ГПК съдът
установява по несъмнен начин, че призованите към наследяване ищци като
правоприемници на починалия в хода на производството Д.И.В. са придобили на
основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 вр. ал.1 от ЗН общо 1/2 ид.част от процесния имот, а
останалите 1/2 ид.част от имота са притежание на ответника П.В.. С оглед изложеното съдът приема, че към датата на
устните състезания процесният недвижим имот е съсобствен между съделителите Б.Г.В.,
И.Д.В. и С.Д. Д. като правоприемници на починалия в хода на производството Д.И.В.
и П.И.В. като делбата следва да бъде допусната при
квоти: 1/6 ид.част за Б.Г.В., 1/6
ид.част за И.Д.В., 1/6 ид.част за С.Д. Д. и 3/6 ид.част за П.И.В..
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА съдебна делба между Б.Г.В., с
ЕГН-********** ***, И.Д.В., с ЕГН-********** *** и С.Д.Д., с ЕГН-********** *** като
наследници на Д.И.В., с ЕГН-**********, починал на 03.10.2019 г. в хода на
производството и П.И.В., с ЕГН-********** *** по отношение на следния недвижим имот: дворно място с площ 1020 кв.м., представляващ УПИ ***, в квартал*** по плана на
с.О., общ.К., одобрен със Заповед №366/1990г., с построените в
него жилищна сграда, навес и второстепенна постройка, при граници:
улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***, при дялове: 1/6 ид.част за Б.Г.В., 1/6 ид.част за И.Д.В., 1/6
ид.част за С.Д. Д. и 3/6 ид.част за П.И.В..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: