Решение по адм. дело №425/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.29, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/.

Образувано е по жалба на Ч. М. М. от [населено място] ,***, действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Уведомително писмо/УП/ изх. № 02-040-6500/2525 от 16.04.2025г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”/ДФЗ/, за кампания 2018г. УП се оспорва частично, относно отказана оторизация и неизплатено финансово подпомагане в размер на 15 057,50лв. по Схема за обвързано подпомагане за отглеждането на млечни крави/СМлК/ и евентуално относно наложени санкции за бъдещ период, „ако такива действително са наложени“, според жалбоподателя.

Жалбоподателят, чрез упълномощения ПП, оспорва акта със съображения за процесуална и материална незаконосъобразност. Посочва, че в Заявлението за подпомагане от 22.05.2017г. М. е заяви за подпомагане общо 50бр. животни, отглеждани в притежавания от него животновъден обект. При проверката на 24.07.2018г. било посочено, че 12 бр. животни не са идентифицирани, като не е посочено дали са имали една ушна марка или изобщо са нямали. Твърди, че 12 бр. животни са били с по една УМ, за което се позовава на подадената заявка от 23.07.2018г. за изготвяне на такива. Настоява, че проверяващите са заснели с фотоапарат УМ на вс. 50 бр. крави. Счита, че несъотвествието в действителност се равнява на 1,31%, а не посочените от АО 31,58%. Иска от съда да отмени обжалваното УП, в оспорената част и да върне преписката на ДФЗ за произнасяне. Претендира разноски по делото. Представя ПЗ.

Ответникът – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез упълномощения процесуален представител, оспорва жалбата, като я намира за неоснователна и недоказана, по съображения, отразени в представена писмена защита. Същите могат да бъдат сведени до твърдението, че оспореният акт е материално законосъобразен, т.к. е установено, че 12 бр. крави са с по една ушна марка. Поради това нарушение процентът на наддеклариране поради недопустимия брой животни е 31,58% и на основание чл.31 от Делегиран регламент № 640/2014г. на Комисията помощта не е отпусната. ПП на ответника моли съда да отхвърли жалбата и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на АВ.

При дължимата служебна проверка съдът установи, че жалбата е процесуално допустима. Уведомително писмо на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ - РА има качеството на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Оспорването на УП е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация – адресат на акта, чийто интерес е засегнат негативно от същия. Жалбата е депозирана в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Разписка в преписката на л.27 сочи, че УП е връчено на 08.05.2025г., а жалбата е депозирана по пощата на 22.05.2025г. Съгласно чл.133, ал.1 от АПК, АСВТ е родово и местно компетентния съд по конкретния спор, като съд по постоянния адрес на посочения в акта адресат ФЛ.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Доказателствената тежест е разпределена върху ответника. Указано му е, че следва да докаже наличието на предпоставките за изключване на помощта по посочената мярка СМлК на посочените в УП фактически основания.

В тази връзка ответникът представи з.к. от административната преписка, Заповед и Доклад за проверка на място. Допълнително бяха представени снимките на УМ на животните при порверката. Изслушан е един свидетел, служител на ответника, присъствал при проверката на място. Представени са и доказателства за делегиране на компетентност на автора на акта.

След преценката поотделно и в тяхната взаимна връзка на приетите при съдебното следствие доказателства, съдът прие за установени следните факти:

1.Не се оспорва и се подкрепя от доказателствата обстоятелтвото, че жалбоподателят Ч. М. М. има регистрация като земеделски производител, в качеството на ФЛ с УРН 338640.

2. За кампания 2018г. Ч. М. подава Заявление за подпомагане №0423051878899 на 17.05.2018г. Първоначално е издадено УП изх.№02-040-6500/2525 от 28.04.2022г., което е отменено с Решение на АСВТ, постановено по АД № 22/2023г. Настоящото произнасяне на АО е във връзка с това съдебно решение.

2.1. ЗП кандидатства за подпомагане по няколко схеми и мерки за директни плащания. Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави/СМлК/ за кампания 2018г. е тази, за която се води спора в момента.

2.2. Декларираните за отглеждане животни по тази мярка са 50 бр. млечни крави с местодомуване в ЖО 5280-0039, собственост на жалбоподателя.

3. Служители от РТИ-В. Търново са извършили на 24.07.2025г. проверка на място в ЖО, за което са съставили Доклад.

3.1. Констатациите са, че от заявените 50 бр. животни по процесната мярка 12 не са идентифицирани с ушни марки, като е подадена заявка за лазерно надписване на УМ на дата 23.07.2025г.

3.2. Проверката е извършена в присъствието на кандидата, който е запознат с Доклада и възможността да представи възражения, от която не се е възползвал.

4. Въз основа на тези данни ответният АО приел, че тези 12 крави са недопустими за подпомагане, при което процентът на наддеклариране е 31,58%. Поради това не е отпуснал исканата помощ от 15 057,50лв. за 2018г., като се е позовал на разпоредбата на чл.31 от делегиран Регламент 640/2014.

5. Процесното УП се обжалва само в частта относно отказаното субсидиране по СМлК в размер на 15 057,50лв., т.к. от съобразителната и диспозитивната част не се установи да са наложени санкции за бъдещи периоди.

5.1.Според фактическото основание на УП 12 бр. млечни крави, заявени за подпомагане от Ч. М., са приети за недопустими за подпомагане, т.к. са без ушна марка. Това е прието като нарушение на чл.19, ал.2, т.1 от Наредба №3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Посочено е правно основание по чл.31 от Регламент 640/2014.

Като съобрази установените факти и приложимия закон, съдът достигна до следните правни изводи:

АСВТ е сезиран с правен спор от областта на административното право. Същият е възникнал между Разплащателната агенция на България/ДФ”Земеделие”/ и физическо лице, регистрирано като земеделски производител. Поводът е постановен отказ за подпомагане за кампания 2018г. със средства от ЕФГЗ чрез схемите за директни плащания. В частност по заявена схема за подпомагане за млечни крави, обвързана с производството на мляко/СМлК/. Програмният период е по ПРСР 2014-2020г. Тази форма на подпомагане е част от Общата селскостопанска политика на ЕС – вж. чл.1, т.6 от ЗПЗП. Последното обстоятелство е фактическата привръзка, която обуславя приложението на съответните норми на правото на ЕС, относими към процесния програмен период , както предвижда и чл.43, ал.4 от ЗПЗП. В тази връзка приложимо към спора материално право включва както норми на вторичното право на ЕС, така и национално законодателство, а именно:

Регламент (ЕС) № 1306/2013; Регламент (ЕС) № 1307/2013, Делегиран регламент/ЕС/ № 640/2014 на Комисията и Регламент за изпълнение/ЕС/ № 809/2014 на Комисията.

Закона за подпомагане на земеделските производители/обн. ДВ бр.58 от 22.05.1998г., в сила от 26.05.1998г., с посл. изменения/. Наредба № 3 от 17.02.2015 г. на МЗХГ за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания/обн. ДВ бр.16 от 2015г., в сила от 27.02.2015г./.

Приложим процесуален закон, при издаване и обжалване на оспорения ИАА, е Административнопроцесуалния кодекс/обн. ДВ бр.30 от 2006г., в сила от 12.07.2006г., с посл. изм./.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В този ред на мисли съдебната проверка установи следното:

Съгласно чл.11 от ЗПЗП Държавен фонд „Земеделие” изпълнява функциите на Разплащателна агенция по см. на §1, т.13 от ДР на закона. Разпоредбите на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП предвиждат, че изпълнителният директор на ДФ “Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, и я представлява. С нормите на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, е въведена възможност изпълнителният директор да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения на заместник-изпълнителните директори. В случая със Заповед № 03-РД/1969#1 от 10.05.2024г. на ИД на ДФЗ /вж. т. 1 от Заповедта/, на П. Д. С. – заместник изпълнителен директор на Фонда са делегирани правомощия за издаване и подписване на уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Наредба № 5/ 27.02.2009 г. за схеми и мерки за директни плащания на МЗХ.

Съдържанието на акта е отразено в писмен документ, който е подписан със саморъчен подпис от зам.-ИД на ДФЗ П. С., поради което се налага несъмнения извод, че същият е издаден от материално и времево компетентен орган, при упражняване на делегираните му правомощия /чл.20а, ал.4 от ЗПЗП/.

УП е издадено в изискуемата писмена форма, притежава необходимите реквизити и подпис на издателя си. Съдържа изложение на фактическите и правни основания, послужили на АО за издаването му. С това ответникът е изпълнил указанията на съда да мотивира акта си, като е изведена ясно причината, поради която е постановен отказът. Посочени са животните, чрез техните ушни марки, които не са включени в оторизацията като допустими за подпомагане и за тях са приложени намаленията, предвидени в чл.31 на Делегиран Регламент/ЕС/ № 640/2014 на Комисията. Дали това съображение съответства на материалния закон ще разгледаме по-долу в настоящото.

Съдът намери, че ответният АО при издаването на процесния акт не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Кандидатът за подпомагане е бил уведомен за проверката на място. Присъствал е, запознат е с Доклада и възможността да направи възражения, от която не се е възползвал. Противно на позицията на ответника съдът намира, че липсата на възражение няма доказателствена стойност. При проведено пред АО производство са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Дали към същите е прилажен правилно материалния закон е въпрос, който ще се обсъди в следващата част на настоящото изложение.

Условията за възникване на правото за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави са изчерпателно посочени в чл.19 от Наредба № 3 /17.02. 2015г. В ал.2 на с.р. са посочени мерките за идентификация на животните. Заявените за подпомагане животни по СМлК трябва да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, с еднакъв идентификационен номер; да са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ; да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект; да имат индивидуални паспорти. От така посочените мерки АО твърди, че не е спазена само първата, защото при 12бр. крави е установено, че липсват УМ. Съдът намира този факт за установен от представените снимки на 38 бр. крави с установени УМ и свидетелските показания на Б., че кравите с една УМ са отчетени като установени, а тези 12 са били изобщо без УМ. Три от кравите са били с по една УМ и с оглед подадената заявка за изработване на нови УМ са приети за установени. Съдът не споделя тезата на защитата на жалбоподателя, че заявката за изработване на 15бр. УМ сочи на необходимост от по една УМ на животно, т.е., че те са имали вече по една УМ. Това може да звучи логично, но е фактически невярно. Ако животните са имали по една УМ при подадена заявка за изработване на втора, тази УМ е била достатъчна за индентифицирането им, съгласно посоченото в чл.30, §4, б“а“ от делегиран Регламент №640/2014. При това положение съдът приема, че АО правилно е определил, че тези 12 бр. крави без нито една УМ не са идентифицирани. При липсата на УМ не може чрез др. средства за идентификация по чл.19, ал.2 от Наредбата да се постигне индивидуална идентификация на всяко животно, макар кравите да са намерено в ЖО при проверката. Липсата на индивидуална идентификация е равнозначна на невъзможност за проследимост и съответно е предпоставка за злоупотреби.

При така изнесените факти ответния АО правилно е приел, че е налице нарушение на чл.19, ал.2, т.1 от Наредба №3/2015г. и е приложил административна санкция. Същата според приложимото ЕП се изразява в намаляване или отказване на помощта за съответната година. Като приел, че неустановения брой животни е 12 ответникът определил процент на несъответствие от 31,58%. В съответствие с това се позовал на правомощието си да откаже помощта по СМлК, предвидено в чл.31, §2 от Регламент №640/2014. Разпоредбата гласи, че ако процентът, определен съгласно параграф 3, е по-голям от 30 %, помощта или подпомагането, на която или което бенефициерът би имал право съгласно член 30, параграф 3, по схемата за помощ или мярката за подпомагане или вида операция по такава мярка за подпомагане, не се отпуска за съответната референтна година.

Съдът установи, че при вярно установени факти АО неправилно е изчислил процента на несъответствие. По правилото на чл.31, §3 от делегиран Регламент №640/2014 на Комисията 12бр. крави без УМ отнесени към заявените за подпомагане 50бр. крави съставляват 24%, а не 31,58% както сочи ДФЗ. Това несъответствие е под 30% и не е предпоставка за отказ от подпомагане, а за намаляване размера на помощта. Като е отказал изцяло подпомагането на ЗП по заявената схема АО е приложил неправилно материалния закон. Актът му е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Разпоредените правни последици от ответния АО не съответстват на приложимия закон и европейско право. Поради това, че решаването на въпроса по същество не е предоставено в правомощията на съда, то преписката следва да бъде върната на компетентен административен орган, за ново произнасяне, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски съобразно доказателството за действителното им плащане. Съдът намери, че възражението за прекомерност на АВ е неоснователно. Като прецени материалния интерес по делото и неговата правна сложност, поради прякото приложение на правото на ЕС и процесуалната активност на ПП, съдът приема, че размерът на АВ, макар и над минималния по чл.7, ал.2 от Наредбата за адвокатската работа, е обоснован и справедлив съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв.

Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2, предл. 2-ро от АПК, във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/2525/ 16.04.2025г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2018г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която на Ч. М. М. е отказано подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави в размер на 15 057,50лв.

ВРЪЩА преписката на ответния административен орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда, посочени в мотивите на настоящото, в едномесечен срок от получаване на решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на Ч. М. М. от [населено място], [улица] сума в размер на 2 250,00лв. (две хиляди двеста и петдесет лева ).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от съобщаването му.