Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
24.07.2018г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на
двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 282
по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба вх. № 1609/08.03.2018г. на А.П.Р.,
подадена чрез адв. М.П. ***/13.03.2018г. на „ХипоКредит“ АД - гр. София, ЕИК *********, представлявано
от ю. к. Т П., срещу решение № 32/19.02.2018г., постановено по т. д. №
104/2017г. по описа на Добрички окръжен съд.
С жалба вх. № 1609/08.03.2018г. на А.П.Р. се атакува решението в частта, с
която са уважените предявените от „ХипоКредит“ АД специални положителни
установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК, срещу въззивницата и Г.Л.В., за
установяване съществуването на солидарни парични задължения, за които са
издадени заповед за изпълнение № 340/09.12.2016г. и изпълнителен лист от
09.12.2016г. по ч. гр. д. № 658/2016г. по описа на Балчишки районен съд.
Поддържайки доводи за неправилност на решението в установителната част,
въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззивна
жалба вх. № 1709/13.03.2018г. е насочена срещу решението на ОС– гр. Добрич в
частта, с която е отхвърлен искът на „ХипоКредит“ АД - гр. София по отношение на акцесорно
задължение за законна лихва върху главницата от 45 000 евро, считано от
08.12.2016г. /датата на подаване заявлението по чл. 417 ГПК/ до окончателното
изплащане на задължението.
Оплакването е за неправилно приложение на материалния закон.
Процесуалните
представители на страните са депозирали отговори по реда и в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на
насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.
С
постановено по настоящото дело, влязло в сила определение № 345/22.05.2018г. е
прекратено като недопустимо производството по въззивната жалба на А.П.Р. срещу решението на ДОС в частта, с
която са уважените предявените искове от „Хипокредит“ АД срещу Г.Л.В., за
установяване съществуването на парични задължения на ответника. В останалата
част жалбите са приети за разглеждане.
В
насроченото открито съдебно заседание представителят на „ХипоКредит“ АД
поддържа своята жалба и отговора по жалбата на насрещната страна.
Жалбоподателят А.П.Р. не се явява и не се представлява, но е представено
писмено становище по същество.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази
следното:
Добричкият окръжен съд е бил
сезиран с разглеждането на специални положителни установителни искове по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „ХипоКредит“ АД срещу А.П.Р. и Г.Л.В., за установяване
съществуването на солидарни парични задължения /главница, договорни лихви и наказателни лихви / неустойка за забава/
на оспорили вземанията заематели към финансовата институция, по сключен
между страните договор за заем, за които задължения са издадени заповед за
изпълнение № 340/09.12.2016г. и изпълнителен лист от 09.12.2016г. по ч. гр. д.
№ 658/2016г. по описа на Балчишкия районен съд.
Обжалваното решение е валидно като постановени от надлежен съдебен състав,
в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и
съдържащи реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно обстоятелствата, посочени в
исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.
Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения срок, считано от
уведомяването на ищеца за подаденото от длъжника А.П.Р. възражение
по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение.
Следователно налице са особените процесуални предпоставки за
допустимостта на производството по чл. 422 ГПК в частта, предмет на въззивното
производство.
Възприетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие със събраните
в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните
правила на ГПК. Предвид конкретните оплаквания в жалба и становището на
насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция
страните отново не спорят по някой от посочените от ищеца факти и
обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове.
Установено
е, че ищецът „ХипоКредит“ АД е финансова институция, вписана в регистъра по чл.
3, ал. 2 ЗКИ, с основен предмет на дейност: отпускане на заеми със средства,
които не са направи чрез публично привличане на влогове или други възобновими
средства.
Процесните
парични задължения произтичат от договор за заем, сключен между ищеца, в
качеството на заемодател, и ответниците – заематели А.П.Р. и Г.Л.В., последният лично и в
качеството му на ЕТ „ Г.В. ***. По силата на договора финансовата институция е
предоставила в заем на посочените лица сумата 46 000 евро, която заемателите са се задължили солидарно да върнат в срок
до 30.09.2025г., ведно с договорни лихви. Уговорена е и дължима неустойка /
наказателна лихва/ за забавено плащане, по начин, който не противоречи на
повелителни норми. Няма никакви данни по делото, че някое от посочените лица или двамата от тях се явява поръчители за
задължение на други лица - заематели. Заемът е отпуснат целево, така както е
поискан от заемателите: за заплащане на първоначална премия по договора за
гаранция, сключен с „Кредитекс“ ООД в размер на 2 000 лв.; за погасяване
на задължения на заемателите към „ХипоКредит“ АД по предходни два договора за
заем от 2007г. в размер на 34 590 евро; за погасяване на задължения на едноличния
търговец към НАП в размер на 4 700 евро и за кредитен резерв по заема в
размер на 4 710.00 евро. С анекси от 01.06.2011г. и от 30.10.2012 г. са
изменени чл. 2, 3 и 5 от Договора за заем относно предмета, условията за
предоставяне и изплащане на заема. При сключване на втория анекс е съставен и
връчен на заемателите нов погасителен план, в сила от 01.11.2012 г., в който са
описани /по дати и суми/ предадените от кредитора на заемателите траншове по
заема, в общ размер на 46 000 евро.
Изпълнението на договора е обезпечено с ипотека,
обективирана в нотариален акт № NN, том Х, рег. № ХХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг.,
нот. дело № ХХХ/ХХХХ г. по описа на нотариус Обретен Обретенов, рег. № 109 на
НК, с район на действие Районен съд-Балчик, вписан в АВп, СВп - гр. Балчик с
вх. № 2066/30.09.2010г., акт № ХХ том Х, дело № ХХХХ/ХХХХ г. Заповедта за
изпълнение в полза на ищеца срещу ответниците е издадена въз основа на този
нотариален акт, съставляващ документ по чл. 417, т. 3 ГПК, в който са
обективирани задълженията за заплащане на паричните суми по заема.
Възраженията на въззивницата
срещу валидността на обезпечителния договор, са извън предмета на спора, тъй
като основание за процесните вземания е договор за заем, а
основание за издаване на заповедта за изпълнение е документ, валиден от
формална страна. В тази връзка, неоснователно е оплакването за непроизнасяне на
първоинстанционния съд по възражението за нищожност на договора за ипотека.
Отделно от това, истинността на адекватно заявените обстоятелства, на които е
основано възражението, не се потвърждава от съдържанието на ипотечния акт.
От заключението на назначената от първоинстанционния съд
съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от експерт с необходимите
специалност и квалификация, което въззивният съд не намира основание да не
кредитира, се установява, че предоставените в заем парични средства са усвоени
изцяло в съответствие с уговорените цели и начин: за плащане на първоначална
премия, за погасяване на стари задължения на заемателите, и за кредитен резерв.
По заема са извършвали погасявания общо за сумата 14 041.47 евро на
дължимите вноски до 30.10.2012 г., от който момент, плащанията са преустановени
/ от 24-та вноска/.
Финансовата институция е упражнила правото си да обяви заема за
предсрочно изискуем, при наличие на предпоставките на чл. 11 от договора, като
на заемателя – въззивник, и на другия солидарен длъжник - Г.Л.В., последният лично и в
качеството му на ЕТ „ Г.В.–***, са изпратени
нотариални покани, връчени на 23.09.2015 г. при условията на чл. 47 ГПК. Поканата
до въззивницата е връчена на нейния настоящ адрес:***, / съгласно справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. по искане вх. №
465/09.12.2016г./ който адрес не е бил променян от 21.02.2000г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поканата до
другия длъжник е връчена на постоянния адрес на Г.Л.В. /съгласно справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. /, който съвпада с
вписания в Търговския регистър адрес на управление на ЕТ „ Г.В.–***, с
фингирано връчване, чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.
На 08.12.2016г. е инициирано заповедно производство и банката е снабдена
със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417, т. 3 ГПК, за всички падежирали и предсрочно изискуеми вземания по
процесния договор за заем.
Съставът
на ВнАпС намира следното по останалите конкретни оплаквания в жалбата, на които
не е отговорено по -горе в мотивите:
По оплакванията за нарушения във връзка с нотариалното
удостоверяване на връчването на уведомление за предсрочна изискуемост на
въззивницата А.П.Р..
По силата на препращаща процесуална норма с императивен
характер - чл. 50 ЗННД, разпоредбите на чл. 47 ГПК за фингирано връчване на
документи с адресат – физическо лице, е приложима в нотариалното производство.
Доколкото релевантно за изискуемостта на тези от процесните вземания, които не
са били с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл 417 ГПК, е
дали волеизявлението на финансовата институция е достигнало до въззивника - заемател
А.П.Р. преди иницииране на заповедно производство, разрешаването на възникналия
едва във въззивното производство спор между страните относно това дали е
допуснато нарушение при фингирано връчване на нотариалната покана на адрес: ул.
„ Г. С. Раковски“ № 59, в случая не е от значение при преценка за настъпила изискуемост
на процесните вземания към датата на заявлението по чл. 417 ГПК. Това е така,
тъй като длъжниците са уведомени лично за предсрочно изискуемите задължения
/главница, лихва, наказателни лихви/ още на 24.01.2013г. / съгласно
удостоверителни изявления, с положени подписи върху връчената им от финансовата
институция справка – извлечение по
заем/. Към тази дата вече са били налице уговорените в договора предпоставки за
обявяване на предсрочна изискуемоста, при преустановяване на плащанията от 30.10.2012 г.
Въпреки че настоящият състав на въззивния съд обсъжда в
решението обстоятелства, свързани с двамата заематели, солидарни длъжници, при
условие, че решението в установителната част е влязло в сила по отношение на
длъжника Г.В., следва да се посочи изрично, че личните възражения на солидарния
длъжник могат да се правят само от него, но не и от останалите съдлъжници,
респ. длъжникът А.П.Р. не може да противопоставя на кредитора личните
възражения на другия заемател. В тази връзка, постановеното съдебно решение
срещу един солидарен длъжник има действие само спрямо него, но не и спрямо
другия съдлъжник.
По оплакванията, свързани с възражение за непредставянето
на погасителни планове и неподписването на анекс № 1 от заемателите.
При сключването на договора страните са уговорили
изготвянето на окончателен погасителен план след окончателно и пълно усвояване
/„отпускане“/ на всички уговорени парични средства / „траншове“/ от кредитора.
При сключване на втория анекс е съставен и връчен на заемателите погасителен
план, в сила от 01.11.2012г., в който са описани / по дати и суми/ предадените
от кредитора на заемателите траншове по заема, в общ размер на 46 000
евро, в съответствие както с договора, така и с двата анекса. Преустановяването
на плащанията от страна на длъжниците, което е принудило кредитора да се
възползва от правото си да обяви предсрочна изискуемост, е настъпило няколко
месеца след съставянето и връчването на окончателния погасителен план на
заемателите. Следователно обстоятелствата във връзка със съставянето и
подписването на предходни погасителни планове по договора и предходния анекс
нямат отношение към възникването и съществуването на процесните парични задължения.
По жалбата на „ХипоКредит“
АД - гр. София срещу решението на ДОС в отхвърлителната му част.
За да отхвърли акцесорния иск за присъждане на законна
лихва върху главницата от 45 000 евро, считано от 08.12.2016г. /датата на
подаване заявлението по чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане на
задължението, първоинстанционният съд е
приел, че позитивното българско право не позволява да се определя законна лихва
за забава за просрочени парични задължения във валута, различна от български
лева. Изводът е неправилен и е в противоречие със закона. Законна лихва върху
просрочени парични задължения, която се прилага в Република България като
държава – членка на Европейския съюз, чиято национална валута не е евро, е в
размер на /равностоен/ лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1
юли на текущата година, плюс 10 процентни пункта, без значение дали
задължението е в евро или в лева.
Поради
противоречивите правни изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
бъде отменено само в отхвърлителната част, като се постанови друго, съобразно
изводите на въззивната инстанция, за установяване на акцесорно задължение на
законна лихва върху парично вземане в евро. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Предвид резултата от въззивното
обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответницата дължи на ищеца разноски
за въззивно производство в размер на 225.86 лв. – заплатена държавна такса, и
300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, които суми следва да бъде осъдена да
заплати.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 32/19.02.2018г.,
постановено по т. д. № 104/2017г. по описа на Добрички окръжен съд, в
отхвърлителната му част, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422 ГПК, съществуването на акцесорно парично задължение на А.П.Р., ЕГН **********, към „ХепоКредит“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ бл. 14, партер, ЕИК ********* при условията на
солидарност, за заплащане на законна лихва върху главницата 45 000.00
евро, считано от 08.12.2016г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/ до окончателното й изплащане, което вземане е част от паричните
задължения, за които са издадена заповед за изпълнение № 340/09.12.2016 г. и
изпълнителен лист от 09.12.2016г. по ч. гр. д. № 658/2016 г. по описа на Балчишкия районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/19.02.2018г.,
постановено по т. д. № 104/2017г. по описа на Добрички окръжен съд, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А.П.Р., ЕГН **********, да заплати на „ХИПОКРЕДИТ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ бл. 14, партер, сумата 525.86лв., представляваща направени съдебно –
деловодни разноски за въззивно производство и юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.