Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 16.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 2478 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „АЕЦ Козлодуй” ЕАД e предявил за разглеждане против „ИВ и СИЕ 2010“
ЕООД пет обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/ чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД за
сумата от 11 877,60 лв. – наемна цена по договор № *********/01.06.2017 г.
и Анекс № 1 към договора от 10.11.2017 г. за периода от м. 01.2018 г. до м.
02.2019 г.; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 5796,00 лв. – наемна цена по договор №
*********/12.07.2017 г. и Анекс № 1 към договора от 10.11.2017 г. за периода от
м. 01.2018 г. до м. 02.2019 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал.
1 ЗЗД за сумата от 1979,60 лв. – неустойка за забавено плащане на наемната
цена за периода от м.01.2018 г. до м.02.2019 г. по договор №
67500006/01.06.2017 г. и Анекс № 1 към него от 10.11.2017 г.; 4/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 966,00 лв. – неустойка
за забавено плащане на наемната цена за периода от м.01.2018 г. до м.02.2019 г.
по Договор № *********/12.07.2017 г. и Анекс № 1 към него от 10.11.2017 г.; 5/ чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 25,20 лв. -
стойността на проведено обучение по курс „Въведение в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на
един човек от персонала на наемателя във връзка с изпълнение на договор №
*********/01.06.2017 г. и договор № *********/12.07.2017 г.
Ищецът „АЕЦ Козлодуй” ЕАД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу „ИВ и СИЕ 2010“ ЕООД за следните
суми: сумата от 11877,60 лв. - дължим
наем по Договор № *********/01.06.2017 г. и Анекс № 1 към договора от
10.11.2017 г. за периода от м. 01.2018 г. до м. 02.2019 г., сумата от 5796,00
лв. - дължим наем по Договор № *********/12.07.2017 г. и Анекс № 1 към договора
от 10.11.2017г. за периода от м. 01.2018 г. до м. 02.2019 г., сумата от 25,20
лв. - стойността на извършено обучение във връзка с изпълнение на Договор №
*********/01.06.2017 г. и Договор № *********/12.07.2017 г., сумата от 1979,60
лв. – неустойка за забавено плащане на наемната цена за периода от м.01.2018 г.
до м.02.2019 г., по Договор № *********/12.07.2017 г. и Анекс № 1 към него от 10.11.2017
г., сумата от 966,00 лв. – неустойка за забавено плащане на наемната цена за
периода от м.01.2018 г. до м.02.2019 г. по Договор № *********/12.07.2017 г. и
Анекс № 1 към него от 10.11.2017 г., законната лихва върху главниците, считано
от 07.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в
размер на 412,89 лв. – държавна такса.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение
от длъжника по чл. 414 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответното дружество „Ив и Сне 2010”
ЕООД е наемател по Договор № *********/01.06.2017 г., сключен с „АЕЦ Козлодуй”
ЕАД в качеството му на наемодател, по силата на който,наемодателят предоставил
на наемателя за временно и възмездно ползване площи от 1 кв. м., намиращи се на
територия, собственост на „АЕЦ Козлодуй' ЕАД, върху които наемателят монтирал и
експлоатирал автомати за кафе и топли напитки за площи, разположени в „ ИЛК
ЕП-2" и „ПиУТЦ". Договорът бил сключен за срок от три години, считано
от датата на двустранното му подписване, като уговорената наемна цена била в
размер на сумата от 879,50 лв. месечно без ДДС, като в цената били включени
разходи за електричество и вода. Наемната цена следвало да бъде заплащана до
10-то число на месеца, за който се отнася наемът. Договорът бил сключен след
проведен търг с явно наддаване за отдаване под наем на площи за монтиране и
експлоатация на автомати за кафе и топли напитки на територията на „АЕЦ
Козлодуй" ЕАД на 25.04.2017 г., като участникът „Ив и Сие 2010“ ЕООД, гр.
Враца бил класиран на първо място за позиция 3 „ИЛК ЕП-2"и за позиция 7
„ПиУТЦ”. Сочи се, че впоследствие договорът е изменен с Анекс № 1/10.11.2017
г., като от предмета на договора било изключено ползването на площите, находящи
се в „ПиУТЦ”, респ. била променена и наемната цена на 707, 00 лв. Наемодателят
издавал ежемесечно фактури за стойността на наемите по двата договора, които са
изпращани своевременно на посочения от наемателя електронен адрес. Сочи се още,
че дължимите суми до 31.12.2017 г. са заплатени от наемателя след срока,
уговорен в т.4 от договора, поради което съшият е заплатил и неустойка по т. 28
от договора. За дължимите суми след 01.01.2018 г. ищецът не получил плащане на
наемната цена. Претендира установяването на сумата от 11 877,60 лв. за периода
от м. 01.2018 г. до м. 02.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 07.03.2019 г. до окончателното погасяване. Твърди, че поради неплащането на
наемната цена в срока по т. 3 от договора наемателят дължи и неустойка по т. 28
от договора в размер на сумата от 1979,60 лв. за периода от м.01.2018 г. до
м.02.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.03.2019 г. до
окончателното погасяване.
Ищецът поддържа освен това, че ответното дружество е
наемател и по договор № *********/12.07.2017 г., по силата на който му е
предоставено за временно и възмездно ползване площи от 1 кв. м., намиращи се на
територия, собственост на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, върху които наемателят
монтирал и експлоатирал автомати за кафе и топли напитки за площи, разположени
в „Административна сграда - управление", „Служба Трудова медицина" и
„Управление Инвестиции". Договорът бил сключен за срок от три години, считано
от датата на двустранното му подписване, като уговорената наемна цена била в
размер на сумата от 517,50 лв. месечно без ДДС, като в цената били включени
разходи за електричество и вода. Наемната цена следвало да бъде заплащана до
10-то число на месеца, за който се отнася наемът. Договорът бил сключен след
проведен търг с явно наддаване за отдаване под наем на площи за монтиране и
експлоатация на автомати за кафе и топли напитки на територията на „АЕЦ
Козлодуй" ЕАД на 25.04.2017 г., като участникът „Ив и Сие 2010“ ЕООД, гр.
Враца бил класиран на второ място за позиция 1
„Административна сграда- управление", позиция 4 „Служба Трудова
медицина" и позиция 5 „Управление Инвестиции", но впоследствие,
поради отказ на фирмата, класирана на първо място да сключи договор, бил сключен
такъв с класирания на второ място участник – ответника по делото. Сочи се,
че договорът бил изменен с Анекс № 1/10.11.2017 г., като от предмета на
договора било изключено ползването на площите, находящи се в „Управление
Инвестиции”, респ. била променена и наемната цена на 345,00 лв. Наемодателят
издавал ежемесечно фактури за стойността на наемите по двата договора, които са
изпращани своевременно на посочения от наемателя електронен адрес. Сочи се още,
че дължимите суми до 31.12.2017 г. са заплатени от наемателя след срока,
уговорен в т.4 от договора, поради което съшият е заплатил и неустойка по т. 28
от договора. За дължимите суми след 01.01.2018 г. ищецът не получил плащане на
наемната цена. Претендира установяването на сумата от 5796,00 лв. за периода от
м. 01.2018 г. до м. 02.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
07.03.2019 г. до окончателното погасяване. Твърди, че поради неплащането на
наемната цена в срока по т. 3 от договора наемателят дължи и неустойка по т. 28
от договора в размер на сумата от 966,00 лв. за периода от м.01.2018 г. до
м.02.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.03.2019 г. до
окончателното погасяване.
Ищцовото дружество твърди, че във връзка с изпълнение
на изискванията за действащата на територията на стратегически обект ’"АЕЦ
Козлодуй“ Инструкция по качеството - “Работа на външни организации при сключен
договор“ и Инструкция по качество - Организиране на обучението на външни
организации, работещи по договор в АЕ „Козлодуй”, по сключените два процесни
договора за наема, по заявка на ответника, на 30.05.2018 г. в “АЕЦ Козлодуй“
ЕАД е проведено обучение по курс “Въведение в “АЕЦ Козлодуй” ЕАД на 1 човек от
персонала на наемателя, за което наемателят не му заплатил дължимата сума в
размер на 25,20 лв., която претендира, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 07.03.2019 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва изцяло
основателността на предявените искове. Не оспорва факта, че ищцовото и
ответното дружество са страни по процесните договори за наем - Договор №
*********/01.06.2017 г., изменен с Анекс № 1 (*********)/10.11.2017 г. и
Договор № *********/12.07.2017 г., изменен с Анекс № 1 (*********)/10.11.2017
г. Признава и факта, че поради забава от негова страна през 2017 г. и по двата
договора за наем повече от два пъти, е изпълнил задължението си за плащане на
наемната цена не в уговорения в договора срок. Поради забавата, която е
продължила повече от 10 календарни дни, на осн. чл. 10.2. от договорите за
наем, със съобщения рег. № 5563/28.12.2017 г. и рег. № 5564/28.12.2017 г.,
получени от ответното дружество, ищцовото дружество развалило Договор №
*********/01.06.2017 г. и Договор № *********/12.07.2017 г., считано от
01.01.2018 г. Сочи, че действително дължимите суми до 31.12.2017 г. по двата
договора за наем за заплатени от ответното дружество след срока, уговорен в чл.
4 от развалените договори, поради което последното е заплатило и неустойката по
чл. 28 от договорите. Счита, че е неоснователна исковата претенция за заплащане
на наемна цена и неустойки за периода след 01.01.2018 г. (от м. 01.2018 г. до
м. 02.2019 г.). Твърди, че през този период ищецът не е предоставял, съответно
ответното дружество не е ползвало която и да било от сочените от ищеца наемни
площи. Оспорва и факта да е получавало представените от ищеца фактури за
претендираните от последния главници. Счита, че в исковия период „ИВ и СИЕ
2010“ ЕООД не е било в наемно правоотношение с ищеца по процесните договори за
наем. Поради тези съображения оспорва и претенцията за заплащане на неустойка
за забава в плащането. Оспорва освен това, както по основание, така и по размер
и претендираната от ищеца сума от 25,20 лв. за проведено обучение. Допълнително
излага, че по време на действието на двата договора за наем, ответникът е
инсталирал 3 бр. автомати за кафе и топли напитки, които движими вещи
последният на свой ред е взел под наем от „БАЛКАМ ГРУП“ ЕООД по силата на
договор от 01.08.2017 г., за да бъдат монтирани и инсталирани именно на площите
по процесиите. След развалянето на договорите обаче, ищецът преустановил
достъпа на ответното дружество до тези 3
бр. машини, като отказва да му ги върне. Ето защо, при условията на
евентуалност, в случай че съдът приеме исковите претенции за основателни, прави
възражение за право на едновременност на изпълнението, като моли съда, в случай
че бъде осъдено ответното дружество, да го осъди да заплати на ищеца съответно
претендираните суми едновременно с предаването на ответника от страна на ищеца
на неоснователно задържаните от ищеца 3 бр. автомати за кафе и топли напитки, а
именно: Вендинг Автомат Некта Астро 1 Мелачка със сериен номер 34401434 и
Монетник Марс 690 към него, Вендинг Автомат Некта Астро 1 Мелачка със сериен
номер 12410199 и Монетник Марс 690 към него, и Вендинг Автомат Некта Астро 2
Мелачка със сериен номер 80200228 и Монетник Марс 690 към него. Поради
изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
С изготвения
проект на доклад по делото, приет за окончателен в проведеното открито съдебно
заседание на 13.11.2019 г., съдът е отделил на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите,
че са страни по процесните договори за наем към момента на сключването им -
Договор № *********/01.06.2017 г., изменен с Анекс № 1 (*********)/10.11.2017
г. и Договор № *********/12.07.2017 г., изменен с Анекс № 1
(*********)/10.11.2017 г. Спорен между страните е въпросът дали са били страни
по договорите по време на процесните периоди.
Отделените
като безспорни обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени
доказателства, а именно: подписани от страните Договор № *********/01.06.2017
г., изменен с Анекс № 1 (*********)/10.11.2017 г. и Договор №
*********/12.07.2017 г., изменен с Анекс № 1 (*********)/10.11.2017 г.
Видно е от
съдържанието на Договор № *********/01.06.2017 г., че ищцовото дружество „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД, в качеството му на наемодател, предоставил на „Ив и Сие 2010”
ЕООД, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване площи от 1
кв. м., намиращи се на територия, собственост на „АЕЦ Козлодуй' ЕАД, върху
които наемателят да монтира и експлоатира автомати за кафе и топли напитки за
площи, разположени в „ ИЛК ЕП-2" и „ПиУТЦ". Съгласно т. 7 от
договора, същият бил сключен за срок от три години, считано от датата на
двустранното му подписване, като уговорената наемна цена била в размер на
сумата от 879,50 лв. месечно без ДДС, като в цената били включени разходи за
електричество и вода. Наемната цена следвало да бъде заплащана до 10-то число
на месеца, за който се отнася наемът /т. 4 от договора/.
С Анекс №
1/10.11.2017 г. договорът за наем бил изменен, като от предмета му било
изключено ползването на площите, находящи се в „ПиУТЦ”, респ. била променена и
наемната цена на 707, 00 лв.
Видно е от
съдържанието на Договор № *********/12.07.2017 г., че ищцовото дружество „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД, в качеството му на наемодател, предоставил на „Ив и Сие 2010”
ЕООД, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване на площи от
1 кв. м., намиращи се на територия, собственост на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД,
върху които наемателят да монтира и експлоатира автомати за кафе и топли
напитки за площи, разположени в „Административна сграда - управление",
„Служба Трудова медицина" и „Управление Инвестиции". Съгласно т. 7 от
договора, същият бил сключен за срок от три години, считано от датата на
двустранното му подписване, като уговорената наемна цена била в размер на
сумата от 517,50 лв. месечно без ДДС, като в цената били включени разходи за
електричество и вода. Наемната цена следвало да бъде заплащана до 10-то число
на месеца, за който се отнася наемът /т. 4 от договора/.
С Анекс №
1/10.11.2017 г. договорът за наем бил изменен, като от предмета на договора
било изключено ползването на площите, находящи се в „Управление Инвестиции”,
респ. била променена и наемната цена на 345,00 лв.
Приети по
делото са и два броя писма с изх. № 5563/28.12.2017 г. и 5564/28.12.2017 г. по
описа на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД /л. 33-34 от делото/, адресирани до ответното
дружество, с което последното се уведомява, че двата процесни договора следва
да се считат за развалени, считано от 01.01.2018 г. поради неизпълнение на
договорни задължения по тях, а именно повече от два пъти забава в плащането на
наемната цена, която забава е продължила повече от 10 календарни дни –
основание за разваляне по чл. 10.2 от двата договора.
С молба с
изх. № 9/17.01.2018 г. от „Ив и Сие 2010“ ЕООД и вх. № 225/18.01.2018 г. по
описа на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, ответното дружество е уведомило ищцовото
дружество, че с платежни нареждания от 15.01.2018 г. и от 17.01.2018 г. е
погасило задълженията си към наемодателя. Отправило е молба към „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД за вземане на решение за спиране развалянето на процесните договори. По
делото не са представени доказателства за взето решение от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД
по депозираната молба за спиране развалянето на договорите. Върху молбата с вх.
№ 225/18.01.2018 г. по описа на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД единствено е поставена
резолюция за становище от у-е „Правно“.
С молба от
„Ив и Сие 2010“ ЕООД с вх. № 33-8569/19.10.2018 г. по описа на „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД, ответното дружество сочи, че поради получените от него писма за разваляне
на процесните договори, поставените автомати за напитки не работили няколко
месеца, като въпреки поетият ангажимент от ищцовото дружество, последното не
изготвило анекси за продължаване на договорите между страните. Върху молбата е
поставена резолюция на 23.10.2018 г. от страна на представител на ищеца Г.
Банинска за изготвяне на писмо до у-е „Правно“ за становище.
С писма с
изх. № 12/03.01.2019 г. и изх. № 825/01.03.2019 г. по описа на „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД, ищцовото дружество посочило, че ответното дружество дължи неустойки за
забавени плащания по процесните договори съгласно приложени справки. По делото
не са налице данни писмата реално да са достигнали до адресата си. От
представената разписка от куриерска фирма, в която е посочено, че съдържанието
на опаковката включва „Документи 12“, се установява, че пратката не е връчена
на „Ив и Сие 2010“ ЕООД, тъй като е непотърсена /л. 43/. С молба с вх. №
22424/13.12.2019 г. по описа на РС Враца /л. 313 - 314/, ответното дружество
изрично е оспорило факта на получаване на тези писма.
Приета по
делото е и заявка, подадена от „Ив и Сие 2010“ ЕООД с вх. № 988/25.05.2018 г.
по описа на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с която е отправено искане за провеждането на
съкратен курс „Въведение в АЕЦ“ за 1 обучаван, като видно от приложения към
заявката протокол това е лицето Данаил Иванов Петков. За проведеното обучение е
издадена фактура № **********/08.06.2018 г. на стойност 25,20 лв. /л. 50/.
Представен от ищеца е и протокол за проведеното обучение от 04.06.2018 г.,
който е подписан от трима представители на ищеца.
По делото е
прието неоспорено от страните заключение по изготвена съдебно-счетоводна
експертиза. От същото се установява, че стойността на дължимия наем от „ИВ
и СИЕ 2010“ ЕООД за временно и възмездно ползване площи в сгради, собственост
на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, находящи се на територията на АЕЦ в сграда ИЛК, ЕП-2,
Административна сграда-управление и сграда Служба „Трудова медицина“ за
монтиране и експлоатация на автомати за кафе и топли напитки е:
- 18 982,62лв. - по Договор № *********/01.06.2017г. и Анекс № 1 от
10.11.2017г. към него за периода от 01.06.2017г. до м. февруари
2019г.включително
- 9 032,10лв. - по Договор № *********/12.07.2017г.и Анекс №1 от 10.11.2017г.
към него за периода от 12.07.2017г. до м. февруари 2019г. включително
Съгласно предоставените на вещото лице банкови извлечения от счетоводството
на „АЕЦ Козлодуй“, същото е установило, че от страна на „ИВ и СИЕ 2010“ ЕООД са
извършени плащания по издадените фактури за предоставените площи под наем,
находящи се на територията на АЕЦ в сграда ИЛК, ЕП-2, Административна
сграда-управление и сграда Служба „Трудова медицина” за монтиране и
експлоатация на автомати за кафе и топли напитки, както следва:
- 7 105,02лв. - по Договор №
*********/01.06.2017г. и Анекс №1 от 10.11.2017г. към него за периода от
01.06.2017г. до м. февруари 2019г.включително;
- 858,14лв. - неустойки по
т.28 от договора;
- 3 236,10лв. - по Договор №
*********/12.07.2017г.и Анекс №1 от 10.11.2017г. към него за периода от
12.07.2017г. до м. февруари 2019г. включително;
- 470,35лв. - неустойки по
т.28 от договора
Вещото лице е посочило, че от страна на „ИВ и СИЕ 2010“ ЕООД няма осчетоводени задължения по фактури
за наем за предоставените площи под наем, находящи се на територията на АЕЦ в
сграда ИЛК, ЕП-2, Административна сграда-управление и сграда Служба „Трудова
медицина“ за монтиране и експлоатация на автомати за кафе и топли напитки за
процесния период от 01.01.2018 г. до 28.02.2019 г.
Наемодателят издавал ежемесечно фактури за стойността на наемите по двата
договора, които са изпращани своевременно на посочения от наемателя електронен
адрес. Сочи се още, че дължимите суми до 31.12.2017 г. са заплатени от
наемателя след срока, уговорен в т.4 от договора, поради което съшият е
заплатил и неустойка по т. 28 от договора.
По делото са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на трима свидетели. От
показанията на В.И.и Г. Ц. – служители при ищцовото дружество, се установява,
че двата процесни автомата за кафе и топли напитки били разположени на
територията на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД сгради „ИЛК ЕП-2" и „ПиУТЦ" за
период от около 2-3 години, като били демонтирани през лятото на 2019 г. и
преместени в складовото стопанство на ищцовото дружество. Свидетелите сочат, че
до момента на демонтирането им автоматите са били обслужвани и функционирали
съгласно предназначението им, като наблюдавали, че винаги има хора, които си
закупуват от тях кафе и топли напитки.
Разпитан
като свидетел е и лицето Д.П.– пълномощник на ответното дружество „Ив и Сие
2010“ ЕООД, който заявява, че автоматите за напитки били поставени на
територията на ищцовото дружество през 2016 г., като до края на 2017 г. същите
фунционирали, като свидетелят ги обслужвал през интервали от една или две
седмици. Сочи, че в края на 2017 г. договорите били прекратени, след което
автоматите за кафе не знае дали са работили, тъй като нямал достъп до тях.
Същевременно сочи, че през 2018 г. е извършвал посещения на територията на „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД, за да констатира дали автоматите са на мястото си, след което си
тръгвал. След края на 2018 г. спрял да посещава ищцовото дружество, тъй като
бил уведомен, че достъпът му е забранен. Сочи, че във връзка с преминаването си
през територията на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е преминал задължително обучение за
безопасност.
При
извършване преценка на свидетелските показания следва да се посочи, че за
всички разпитани по делото свидетели са налице данни за възможна тяхна
заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК – свидетелите В.И.и Г. Ц. са
служители при ищцовото дружество, а свидетелят Д.П.е пълномощник на ответното
дружество „Ив и Сие 2010“ ЕООД и син на едноличния собственик на капитала на
същото. По правило, не могат да се игнорират свидетелски показания, само защото
изхождат от близък роднина, респ. служител, но съдът е свободен при преценката
им и следва да се ръководи от вътрешното си убеждение, преценката на останалите
доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на логиката. С оглед
на събраните по делото други доказателства, съдът дава вяра на показанията на
свидетелите В.И.и Г. Ц. по отношение на факта функционирали ли са в процесния
период двата автомата за напитки съобразно предназначението им, или не. В тази
връзка следва да се посочи, че показанията на свидетеля Петков в тази им част
са нелогични. Свидетелят твърди, че след края на 2017 г. не е обслужвал
машините, като посещенията му на територията на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД са били, за
да ги наглежда, тъй като са имущество на дружеството. Видно от представената
справка за преминаване на лицето Д.П.през територията на ищцовото дружество в
периода от 01.01.2016 г. до 11.11.2019 г. /л. 266 – л. 282/, свидетелят е
извършвал посещения с една и съща честота, считано от 25.07.2017 г. до
04.01.2019 г., а именно – по 5-6 пъти месечно, в това число и през цялата
календарна 2018 г. Противоречи на правилата на логиката възприемането на
тезата, че свидетелят е пътувал ежеседмично, а в някои седмици дори по 3-4
пъти, до територията на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, преминавал е през пропускателен
режим, само за да нагледа двата
автомата за кафе и напитки, намиращи се на силно охранявана територия. Поради
тази причина съдът приема за достоверни показанията на свидетелите В.И.и Г. Ц.,
според които автоматите за напитки са функционирали в процесния период, от
което може да се направи извод, че посещенията на свидетеля Д. Петков са били
свързани с тяхното обслужване и поддръжка за използването им по предназначение.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
За
основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че през процесните периоди между
страните са съществували валидни облигационни отношения по двата процесни
договора за наем, по силата на които за ответника е възникнало задължението за
заплащането на наемна цена в претендираните размери, както и момента, в който
дългът е станал изискуем. При доказване на горното, в тежест на ответника е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
С приетия
окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание на
13.11.2019 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
са отделени фактите, че са страни по процесните договори за наем - Договор №
*********/01.06.2017 г., изменен с Анекс № 1 (*********)/10.11.2017 г. и
Договор № *********/12.07.2017 г., изменен с Анекс № 1 (*********)/10.11.2017
г. към момента на тяхното сключване. Спорен между страните е въпросът дали
между тях е съществувало облигационно отношение през процесния период.
Както се
посочи по-горе, двата процесни договора за наем са били сключени за срок от по
три години, считано от датата на двустранното му подписване /чл. 7 от
договорите. Така договор № *********/01.06.2017 г., изменен с Анекс № 1
(*********)/10.11.2017 г. бил сключен за срок до 01.06.2020 г., а договор №
*********/12.07.2017 г., изменен с Анекс № 1 (*********)/10.11.2017 г. – за
срок до 12.07.2020 г.
Освен с
изтичането на срока на договорите, страните уговорили и допълнителни основания
за прекратяване на облигационните връзки между тях в чл. 10 от договорите.
Съгласно чл. 10.3, наемодателят може да развали договора преди изтичане на
срока му, ако наемателят не е платил наемната цена за два и повече
последователни месеца. Установи се по делото, че наемодателят „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД е упражнил потестативното си право да развали двата процесни договора, като
с писма с изх. № 5563/28.12.2017 г. и 5564/28.12.2017 г. ответното дружество е
уведомено, че двата процесни договора следва да се считат за развалени, считано
от 01.01.2018 г. поради неизпълнение на договорни задължения по тях, а именно
повече от два пъти забава в плащането на наемната цена, която забава е
продължила повече от 10 календарни дни – основание за разваляне по чл. 10.3 от
двата договора. Двете уведомления са достигнали до ответното дружество, което
се установява и от съдържанието на молба с изх. № 9/17.01.2018 г. от „Ив и Сие
2010“ ЕООД и вх. № 225/18.01.2018 г. по описа на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, в което се
сочи, че са получили изпратените до тях писма за разваляне на договорите.
Самото
едностранно изявление от гледна точка на неговото съдържание е обикновено
изявление, в което се посочва, че страната смята или ще смята след изтичането
на определен период от време договора за развален. Тъй като по правило
развалянето на двустранен договор има като последица връщане в патримониума на
страните на извършените по договора престации, то по отношение на договорите с
периодично изпълнение, какъвто характер имат процесните договори за наем,
развалянето има действие занапред. Ето защо, изпратените от ищеца до ответника
уведомления за разваляне на договорите имат характера на "предизвестие",
доколкото последицата му е прекратяване на договорната връзка за в бъдеще и
няма обратно действие.
Развалянето
на двустранните договори е уредено в разпоредбите на чл. 87 – 89 ЗЗД, като те
предвиждат определени предпоставки за упражняване правото на разваляне на
договора. Тези предпоставки обаче следва да са налице в случаите, в които между
страните не е налице изрично съглашение, което да урежда правото на изправната
страна да развали договорите. Чл. 10.3 от договорите урежда именно такова
изрично съглашение между страните, според което наемодателят може да развали
договора преди изтичане на срока му, ако наемателят не е платил наемната цена
за два и повече последователни месеца. Така уговореното правило предполага
възможност на изправната страна /наемодател/ едностранно да развали договорната
връзка, без да е необходимо да дава срокове за изпълнение на неизправната
страна, както предвижда чл. 87, ал. 1 ЗЗД, и без да е необходимо да доказва
липсата на интерес от забавеното изпълнение, ако то й се предлага от длъжника
заедно с обезщетение за забавата /чл. 79, ал. 1 ЗЗД/. Уговорената в договорите
възможност за развалянето им чрез едностранно волеизявление представлява едно
субективно потестативно право на наемодателя, който единствен може да реши дали
да го упражни, или не, ако наемателят не е платил наемната цена за два и повече
последователни месеца. В случая „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е упражнило потестативното
си право за преустановяване на облигационната връзка между страните, като това
е направено в изискуемата от закона писмена форма, доколкото и договорите за
наем са сключени в такава.
Следва да се
посочи освен това, че упражненото право да се развали договорът, за да породи
действие, следва да е достигнало до насрещната страна. Освен това същото е
неоттеглимо от момента, в който бъде получено от адресата си. Видно от данните
по делото „Ив и Сие 2010“ ЕООД е получило изпратените до него уведомления за
разваляне на договорите, като по делото не са налице данни преди получаването
им от адресата, ищецът да е оттеглил същите. Ето защо, действието на двата
процесни договора е преустановено, считано от 01.01.2018 г., както безусловно е посочено в писма с изх. №
5563/28.12.2017 г. и 5564/28.12.2017 г. След този момент между страните не са
били налице облигационни отношения във връзка с двата процесни договора за наем
№ *********/01.06.2017 г., изменен с Анекс № 1 (*********)/10.11.2017 г. и
договор № *********/12.07.2017 г., изменен с Анекс № 1 (*********)/10.11.2017
г. Прекратените облигационни връзки не могат да бъдат възобновени по някакъв
начин, като на разположение на страните е единствено възможността да сключат
нови договори. По делото не са налице данни за сключен друг договор за наем,
който да обвързва страните в процесния период от м. 01.2018 г. до м. 02.2019 г.
Нещо повече, установи се от приетото по делото заключение по ССчЕ, че за
процесния период ответникът не е осчетоводявал издаваните от ищеца фактури,
които са включвали разходи за наем, поради което не може да се предполага, че
ответникът конклудентно е приел такава нова облигационна връзка.
Дори
ответникът да е използвал площи от територията на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, на които
е поставил свои автомати за кафе и топли напитки в процесния период, което
съдът прие за установено от събраните по делото доказателства, то не е било въз
основа на сключените процесни договори за наем, каквото е претендираното от
ищеца основание. Предявените искове за главници следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между през
процесните периоди между страните е съществувало облигационно отношение, по
силата на което за ответника е възникнало задължение за заплащане на неустойка
в претендираните размери поради неизпълнение на поети от последния задължения
за заплащане на наемната цена в срок. В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга на падежа.
Установи се
по делото, че между страните в процесния период не е съществувало облигационно
отношение, по силата на което за ответника да е възникнало задължение за
заплащане на неустойка в претендираните размери поради неизпълнение на поети от
последния задължения за заплащане на наемната цена в срок. Исковете са
обусловени от изхода по предявените главни искове за главница, поради което
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По направеното в условията на
евентуалност искане от ответника:
При
условията на евентуалност, в случай че съдът приеме исковите претенции за
основателни, ответникът е направил възражение за право на едновременност на
изпълнението, като моли съда, в случай че бъде осъдено ответното дружество да
заплати на ищеца претендираните суми, едновременно с това да бъде задължен
ищецът да предаде на ответника неоснователно задържаните от ищеца 3 бр. автомати
за кафе и топли напитки.
Тъй като
съдът стигна до извод за неоснователност на предявените искове, не се сбъдна
вътрешно процесуалното условие за разглеждане на направеното от ответника
възражение за едновременност на изпълнението.
По иска чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Ищецът
претендира установяването на сумата от 25,20 лв. - стойността на проведено
обучение по курс „Въведение в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на един човек от персонала на
наемателя във връзка с изпълнение на договор № *********/01.06.2017 г. и
договор № *********/12.07.2017 г.
В тежест на
ищеца по предявения иск е да докаже правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че между страните е възникнало валидно
облигационно отношение по процесния договор за обучение, по силата на което за
ответника е възникнало задължението за заплащането на претендираната сума,
както и момента, в който дългът е станал изискуем. В тежест на ответника е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
От събраните
по делото доказателства се установи, че е налице проведено обучение на един
представител на ответното дружество – в тази връзка съдът взе предвид подадената
от „Ив и Сие 2010“ ЕООД заявка с вх. № 988/25.05.2018 г. по описа на „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД, с която е отправено искане за провеждането на съкратен курс „Въведение
в АЕЦ“ за 1 обучаван; изготвен протокол за преминато обучение на лицето Данаил
Иванов Петков от 04.06.2018 г., както и събрани гласни доказателствени средства
чрез разпита на свид. Петков, който заявява, че е преминал задължителното
обучение за безопасност на територията на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Приета по делото
е и издадена от ищцовото дружество фактура № **********/08.06.2018 г. на
стойност 25,20 лв. /л. 50/. Ответникът на свой ред не представи доказателства
за погасяване на дълга, поради което искът следва да бъде уважен изцяло, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2019 г. до окончателното
погасяване на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от страните, на последните следва да се
присъдят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковете и представените
списъци за разноски по чл. 80 ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД следва да се присъди сумата от 50,24 лв. /49,50
лв. държавна такса, 0,37 лв. юрисконсултско възнаграждение и 0,37 лв.
възнаграждение за вещо лице/ съобразно уважената част от исковете.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника „Ив и Сие 2010“ ЕООД следва да се присъди сумата от 1558,09
лв.
С оглед задължителните
указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер
на 412,89 лв. държавна такса, като съдът е пропуснал да присъди и заявената
сума от 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде
сторено в настоящото производство. Съобразно уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 0,68 лв., от
които 0,50 лв. държавна такса и 0,18 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД, ЕИК ********* против „ИВ и СИЕ 2010“ ЕООД, ЕИК ********* искове, както следва:
1/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал.
2 ЗЗД за сумата от 11 877,60 лв. - наемна цена по договор №
*********/01.06.2017 г. и Анекс № 1 към договора от 10.11.2017 г. за периода от
м. 01.2018 г. до м. 02.2019 г.;
2/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал.
2 ЗЗД за сумата от 5796,00 лв. – наемна цена по договор № *********/12.07.2017
г. и Анекс № 1 към договора от 10.11.2017 г. за периода от м. 01.2018 г. до м.
02.2019 г.;
3/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1979,60 лв. –
неустойка за забавено плащане на наемната цена за периода от м.01.2018 г. до
м.02.2019 г. по договор № 67500006/01.06.2017 г. и Анекс № 1 към него от
10.11.2017 г. и
4/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 966,00 лв. –
неустойка за забавено плащане на наемната цена за периода от м.01.2018 г. до
м.02.2019 г. по Договор № *********/12.07.2017 г. и Анекс № 1 към него от
10.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №
550/11.03.2019 г. по ч. гр. дело № 814/2019 г. по описа на РС Враца.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, че
„ИВ и СИЕ 2010“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 25,20 лв. по фактура № **********/08.06.2018 г., представляваща стойността на проведено обучение по курс
„Въведение в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на един човек от персонала на „ИВ и СИЕ 2010“
ЕООД във връзка с изпълнение на договор № *********/01.06.2017 г. и договор №
*********/12.07.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №
550/11.03.2019 г. по ч. гр. дело № 814/2019 г. по описа на РС Враца.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК „ИВ и СИЕ 2010“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 50,24 лв., представляваща направени
разноски в
производството по гр. дело № 2478/2019 г. по
описа на РС Враца и сумата от 0,68 лв.,
представляваща
направени разноски в
производството по ч. гр. дело № 814/2019 г. по
описа на РС Враца съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК
„АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „ИВ и СИЕ 2010“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 1558,09 лв., представляваща направени
разноски в
производството по гр. дело № 2478/2019 г. по
описа на РС Враца съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: