М О Т
И В И
към Н О Х Д N 1134/11
г.
Производството е по реда на чл.370 и
следващите от НПК.
Срещу
подсъдимия А.В.И. е повдигнато обвинение
по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.28 ал.1 от НК затова,че на 18.06.12г. в гр.Казанлък е
отнел чужда движима вещ на обща стойност 50,00лв. от владението на собственика
и С. Иванов М. , без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои,като деянието е извършено повторно в немаловажен случей.
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на
РП-Казанлък поддържа така предявеното обвинение и пледира съдът да признае
подс. за виновен като му определи наказание около минималния размер като бъдат
приложени разпоредбите на чл.58а от НК.
В
съдебното заседание подс. А.В.И. се признава за виновен като признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти- чл.371 т.2 НПК.
Защитника
на подс. след приключване на съдебното следствие пледира съдът да го признае за
виновен като му наложи наказание при условията на чл.58 от НК.
Съдът
като взе предвид изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и направеното
самопризнание на подс., и след преценка поотделно и във тяхната съвкупност
приема за установено следното;
На
18.06.201 2г. около обяд подс. И. минал покрай дома на св.С.М. *** и в двора на
къщата видял велосипед марка ‘Спринт Грас хопър’.
През
незаключената пътна врата подс.И. влязъл в двора и взел велосипеда.
След
това го предлагал за продан в циганската махала в гр.Казанлък за сумата от
10лв..
Св.
П.К. го купила за сумата от 7 лв..Подс. и казал,че велосипеда бил на детето на
сестра му.
След
разкриване на престъплението с протокол за доброволно предаване от 21.06.12 г.
св.К. предала на органите на МВР купения от нея велосипед, които с разписка от
същата дата бил върнат на св.М..
От
експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза се установява, че
стойността на отнетия велосипед е за
сумата от 50,00лв..
Описаната
фактическа обстановка се установява от обстоятелствената част на обвинителния
акт и събраните в хода на досъдебното производство доказателства- показания на
св.С.М., П.К.,К.Х.,писмените доказателства по делото-протокол за
доброволно предаване от 21.06.12г. и разписка за върната вещ от 21.06.12 г. и експертното заключение на съдебно-оценъчната
експертиза които подкрепят изцяло направеното самопризнание от подс. И..
Имайки
предвид установената по-горе фактическа обстановка съдът намира,че подс. А.В.И.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.195 ал.1 т.7 вр.
чл.28 ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От
обективна страна с действията си по отнемане на вещите подс. И. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението кражба-отнемане.
Посредством
него е отнел чужда движима вещ имаща определена стойност.
По
този начин подс. е прекъснал връзката между веща и нейния собственик като е
установил своя трайна фактическа власт като е имал възможност да се разпорежда
със тях както във своя така и във полза на трето лице.
От
приложеното по делото св. за съдимост на подс. И. се установява ,че все като непълнолетен е бил осъждан за същото
такова престъпление със влезли в законна сила присъди по НОХД № 920/09г.,413/09г.,1145/08г.
всичките по описа на РС-Казанлък му, е било определено едно обща наказание от
три месеца лишаване от свобода което е изтърпял на 23.12.09г., бил е осъден с
присъди и по НОХД № 336/10 г., 503/10 г., 485/10 г., 596/10г., 697/10 г., 635/10 г., 528/10 г., 89/11 г., 679/10 г. по описа на Казанлъшкия РС и по НОХД № 739/10 г., 620/10 г., 820/10 г., 683/10 г., 595/10 г. и 261/10 г.- всичките по описа на ОС-Стара Загора му е било определено
едно общо наказание от две години и три месеца лишаване от свобода което
наказание е изтърпял на 13.03.12 г. и тъй като не са изтекли пет години по смисъла
на чл.30 ал.1 от НК сегашната му престъпна
дейност се явява извършена при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1
от НК-специален рецидив,поради което деянието и следва да се квалифицира по
чл.195 ал.1 т. 7 от НК. Към момента на извършване на
деянието минималната работна заплата за страна е била 290 лв., но с оглед
обремененото му съдебно минало и обстоятелството, че този
род престъпления са най-разпространени в нашето обществото правят случая
немаловажен.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия
съдът прави извода,
че към момента на извършване на деянието
е действувал умишлено.
Подс.И.
е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици искал е тяхното настъпване и се е
стремил към тях.
Касае
е се за форма на вината-пряк умисъл.
В
този смисъл е и практиката на ВКС-Постановление 6-71 на Пленума и др..
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе законов текст
съдът намира ,че подс. А.В.И. следва да
бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО ;
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът приема-обремененото му съдебно и лошите
му характеристични данни.
Що
се отнася до смекчаващите вината обстоятелства съдът приема-направените
самопризнания, критичното му отношение към извършеното, ниската стойност на веща,младата му възраст и
възстановените щети.
Следователно
наказанието и следва да се определи при превес на смекчаващите вината но малко
над предвидения в закона минимум с оглед възрастта му и невисоката стойност на отнетата вещ и със
оглед постигане целите на чл.36 от НК- една година и шест месеца лишаване от свобода, което наказание на
основание чл.58а от НК намалява с една трета на една година лишаване от свобода – затворническо общежитие
от закрит тип .
На
основание чл.189 ал.3 от НПК, подс. А.В.И. следва да заплати направените по
делото разноски в раздмер от 33лв.-възнаграждение на експерта.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;