Решение по дело №2073/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.70, ал.1, т.1, във вр. с чл.70, ал.2, т.5 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по искане /наименовано предложение/ на С. С. – прокурор при Районна прокуратура – Бургас, наблюдаващ досъдебно производство №434ЗМ-130/2024 г. по описа на Втора РУ на МВР Бургас за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила наказателно постановление (НП) №23-0769-001054/18.07.2023г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на С. Д. М., с [ЕГН], е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. Видно от искането, изготвено от прокурор при РП -Бургас, досъдебното производство №434ЗМ-130/2024 г. по описа на Втора РУ на МВР Бургас, пр.вх.№1839/2024г. по описа на РП –Бургас, е образувано затова, че на 08.03.2023г., в [населено място], на кръстовище на [улица]и [улица], като са нарушени правилата за движение по пътищата при управление на МПС –лек автомобил „Форд Фокус“, с рег.№ [рег. номер], е допуснал ПТП с пресичащ пешеходната пътека пешеходец М. С. С., родена на [дата]., в [населено място], в резултат на което на същата по непредпазливост е причинена средна телесна повреда –престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК. Прокурорът сочи, че за деянието, включено в обвинението по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, е издаден АУАН, както и НП №23-0769-001054/18.07.2023г., влязло в сила на 16.04.2024г.

В предложението се излагат доводи за наличие на основание за възобновяване на администратинонаказателното производство, тъй като деянието, за което е приключило административното производство, съставлява престъпление.

В съдебно заседание за вносителя на предложението представител не се явява.

Ответникът по предложението за възобновяване – Б. Ж. – началник група в ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по предложението за възобновяване –С. Д. М., не се явява и не се представлява.

Участващият в производството представител от Окръжна прокуратура Бургас счита предложението за възобновяване на административнонаказателното производство за основателно и предлага да бъде уважено.

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, съобрази събраните по делото доказателства и закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Съставено е постановление за привличане на М. като обвиняем затова, че на 08.03.2023г., в [населено място], на кръстовище на [улица]и [улица], като са нарушени правилата за движение по пътищата при управление на МПС- лек автомобил „Форд Фокус“, с рег.№[рег. номер], е допуснал ПТП с пресичащ пешеходната пътека пешеходец М. С., родена на [дата]. в [населено място], [жк], [адрес], в резултат от което на същата по непредпазливост е причинена средна телесна повреда.

Съставен е АУАН, след което и НП, като на М. е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.119, ал.4 от ЗДвП.

С искане наблюдаващият прокурор е сезирал Административен съд - Бургас за възобновяване на административнонаказателното производство по НП №23-0769-001054/18.07.2023г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ и отмяна на същото.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Искането за възобновяване на административнонаказателното производство е допустимо.

Разгледано по същество е основателно. Съображенията за това са следните:

В разпоредба на чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН, е въведено едно от основанията за възобновяване на административнонаказателните производства. С посочената норма е предвидено, че административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато деянието, за което е приключило административно- наказателното производство, съставлява престъпление

В случая от доказателствата по делото се установява, че е налице образувано наказателно производство за деяние, за което е било проведено и приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно по смисъла на чл.6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).

С Тълкувателно Решение №3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., е прието, че в случаите, когато след приключване на административнонаказателно производство и санкциониране на извършителя с административно наказание, се стига до преследването му за същото деяние и по реда на НПК, когато административнонаказателното производство и нарушението се определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ, образуването и провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу същия деец нарушава принципа ne bis in idem, защитен в по-широк обем от разпоредбата на чл. 4 от Протокол № 7, отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние.

В конкретния случай е налице приключило първо по ред административнонаказателно производство с влязло в сила наказателно постановление за административно нарушение по ЗДвП и срещу същото лице наказателно производство. Това, с оглед нормата на чл.4 от Протокол №7 от ЕКПЧ и съгласно ТР №3 от 22.12.2015г. на ВКС по ТД № 3/2015 г., ОСНК на ВКС, безспорно съставлява нарушение на принципа, състоящ се в забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. Налице са еднакви фактически обстоятелства, станали основание за ангажиране последователно на административнонаказателната и наказателната отговорност на М.. Фактите, предмет на наказателното дело, и тези, осъществяващи състав на нарушение по ЗДвП, за които е наказана с цитираното по-горе НП, са едни и същи - касаят едно и също време, място, обстановка, поведение, механизъм на извършване. Очевидно е, че резултатът и при двете норми е еднакъв, като при административното нарушение степента на засягане на обществените отношения е по-ниска, но не и по-различна. И с двата вида санкции се защитават обществените отношения, свързани с живота и здравето на гражданите.

Следва да се отбележи, че практиката на ЕСПЧ допуска и различия в правната [жк], като се изхожда от критерия "тъждество на защитения правен интерес", който може и да не е еднакъв. Гореизложеното обуславя извод, че водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Преценката изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушението, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.

Предвид изложеното налице е основание за възобновяване на АНП съгласно чл. 70, ал.2, т.5 от ЗАНН, отмяна на НП и прекратяване на административнонаказателното производство с цел безпрепятствено продължаване на образуваното за същото деяние наказателно производство. По този начин се избягва нарушаване на установената забрана за повторно осъждане за едно и също нещо (non bis in idem), израз на която е нормата на чл.4, § 1 от Протокол №7 към КЗПЧОС.

С оглед изложеното и на основание чл.73, ал.4, т.2 и ал.5 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети състав

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателното производство по влязло в сила наказателно постановление №23-0769-001054/18.07.2023г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0769-001054/18.07.2023г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано с АУАН №[рег. номер]/08.03.2023г. срещу С. Д. М., с [ЕГН].

Решението е окончателно .