№ 2667
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511908 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20002703 от 11.01.2022 г. по гр.д. № 49049/2017 г. по описа на
СРС, 49 с-в, е признато за установено по предявения от Г. Т. Б., ЕГН **********, с
адрес:гр.София, ул. „****, със съдебен адрес:гр.София, ул. ****, офис 501, чрез адв. К.,
срещу „С.” ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление:гр.София, кв. Левски
№****”, със съдебен адрес:гр.София, ул. ****, чрез адв. А., иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, че „С.”ЕООД дължи на Г. Т. Б. сумата
от 4782.95 лева /левовата равностойност на 2445.48 евро/, представляваща лихва за
забава за периода от 03.02.2014 до 07.06.2015г. върху сумата от 17 930 евро, с левова
равностойност 35068.03 лева, дължима на отпаднало основание по прекратен договор
за продажба на недвижими имоти и възлагане на строителство от 01.03.2009 г.;
отхвърлен е предявения от Г. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. „****, със
съдебен адрес: гр.София, ул. ****, офис 501, чрез адв. К., срещу „С.” ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:гр.София, кв. Левски №****”, със съдебен адрес:
гр.София, ул. ****, чрез адв. А. , иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД за горницата над сумата 4782.95 лева /представляваща левовата
равностойност на 2445.48 евро/ до пълния предявен размер от 8386 лева, / левовата
равностойност на 4287.69 евро/, представляваща лихва за забава за периода от
30.01.2013 до 02.02.2014 г.
1
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ответникът „С.” ЕООД обжалва постановеното
решение в частта на уважаване на исковете с доводи, за това че е неправилно поради
необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила.
Поддържа, че при постановяване на решението СРС е допуснал нарушение на
материалния закон като неправилно е присъдил сумата в лева /левова равностойност/, а
не в договорената чуждестранна валута- евро. Така, съдът се е произнесъл в
отклонение и на разясненията дадени с ТР № 4/2015 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК.
Освен това при определяне на дължимата лихва за забава съдът не е обосновал
постановеното решение и съответно така посочения размер при формиране на изводи,
че част от претенцията е погасена по давност.
Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
исковете в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Г. Т. Б. е подала в срок отговор на въззивната жалба, в
който изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че основанието, на
което е присъдена сумата с постановеното влязло в законна сила решение е
извъндоговорно, т.е. не са приложими дадените разяснения на ТР № 4/2015 г. по т.д. №
4/2014 г. на ОСГТК. Освен това претенцията по настоящето производство се отнася за
присъждане на законна лихва дължима по силата на закона, а не по силата на договора,
който е развален. По отношение на определения от съда размер за посочения период
поддържа, че постановеното решение е обосновано и съобразено с материалния и
процесуалния закон. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната
част. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
2
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно. Във
връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:
Производството е образувано по предявен от Г. Т. Б. срещу „С.”ЕООД иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
8386 лева, /левовата равностойност на 4287.69 евро/ представляваща законна лихва за
забава за периода от 30.01.2013 до 07.06.2015 г., начислена върху сумата от 17 930
евро, с левова равностойност 35068.03 лева, дължима на отпаднало основание във
връзка с прекратяване на предварителен договор за продажба на недвижими имоти и
възлагане на строителство от 01.03.2009, прекратен със споразумение от 16.11.2010 г.
Ищецът поддържа, че с предварителен договор от 01.03.2009 г. ответникът
„С.”ЕАД се е задължил да му прехвърли правото на собственост върху недвижими
имоти, находящи се в средноетажна жилищна сграда, в УПИ ХХ-462, от кв.280Б, по
регулационния план на гр.София, м. „Левски”, комплекс „Ботевградско шосе-Рилска
обител-юг”, а именно: апартамент №10 и гараж №2.Твърди, че на основание чл.2 от
Договора му заплатил сумата от 17 930 евро, представляваща част от цената по
договора в общ размер от 77 000 евро. Твърди, че със споразумение от 16.11.2010
страните са прекратили предварителния договор.Твърди, че с решение
№6008/15.07.2016г. ответникът е осъден да му заплати сумата от 17 930 евро, с левова
равностойност 35068.03 лева, дължима на отпаднало основание във връзка с
прекратяване на предварителен договор за продажба на недвижими имоти, прекратен
със Споразумение от 16.11.2010 г. Претендира лихва за забава върху сумата от 17 930
евро, възлизаща в размер на 8386 лева за периода от 30.01.2013 до 07.06.2015г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „С.”ЕООД оспорва предявения иск. Прави
възражение за давност.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено и
страните не спорят, че с предварителен договор от 01.03.2009 „С.”ЕООД в качеството
на продавач се е задължил да продаде, а Г. Т. Б. в качеството на купувач се е задължил
да купи правото на собственост върху следните недвижим имоти от жилищна сграда,
построена в гр. София, кв. „Левски”, ул. „****, а именно: апартамент №10 и гараж №2.
Установено е от представената пред СРС разписка от 13.01.2010 г., че П.П. в
качеството на управител на „С.”ЕООД е получил от Г. Б. сумата от 1600 евро в брой
като II вноска по предварителен договор за продажба на вещно право и възлагане на
строителство от 01.03.2009 относно апартамент №10 и гараж №2.
Съответно, чрез представената разписка от 03.10.2010 г. е установено, че П.П. в
качеството на управител на „С.”ЕООД е получил от Г. Б. сумата от 1600 евро в брой
като III вноска по предварителен договор за продажба на вещно право и възлагане на
строителство от 01.03.2009 относно апартамент №10 и гараж №2.
3
Чрез разписка от 04.11.2010 г. се установява, че П.П. в качеството на управител
на „С.”ЕООД е получил от Г. Б. сумата от 1600 евро в брой като IV вноска по
предварителен договор за продажба на вещно право и възлагане на строителство от
01.03.2009 относно апартамент №10 и гараж №2.
От разписка от 04.11.2010 г. се установява, че П.П. в качеството на управител на
„С.”ЕООД е получил от Г. Б. сумата от 445 евро в брой като част от V вноска по
предварителен договор за продажба на вещно право и възлагане на строителство от
01.03.2009 относно апартамент №10 и гараж №2.
Установява се, че на 16.11.2010 г. страните са постигнали споразумение за
разваляне на предварителния договор за продажба на недвижими имоти и строителство
от 01.03.2009 г.
С нотариална покана от 27.04.2015 г. Г. Т. Б. е поканил „С.”ЕООД да заплатят
сума в размер на 17930 евро, дължима на отпаднало основание във връзка с
прекратяване на предварителен договор за продажба и строителство от 01.03.2009 г.
С Решение №6008 от 15.07.2016 г. по гр.дело №9522/2010 г., СГС, ГО, 9 състав е
осъден „С.”ЕООД да заплати на Г. Т. Б. сумата от 17 930 евро, заедно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба -08.06.2015г до окончателното
изплащане.
С изпълнителен лист от 19.08.2016 по гр.дело №7391/2015, СГС, 1 ГО, 9 състав е
осъден „С.”ЕООД да заплати на Г. Тодоров Б. сумата в размер на 17 930 евро, заедно
със законната лихва от деня на подаване на исковата молба -08.06.2015г. до
окончателното изплащане.
С решение №1336 от 28.05.2018 по гр.дело №1970/2017, CAC, X състав е
отменено на основание чл.240, ал.1, т.1 от ГПК неприсъствено решение №6008 от
15.07.2016 г. по гр.дело №7391/2015, СГС, ГО, 9 състав и е върнато делото на СГС за
ново разглеждане.
С Решение №5085 от 08.07.2019 по гр.дело №7819/2018, СГС, I ГО са
отхвърлени предявените от Г. Т. Б. срещу „С.” ЕООД искове с правно основание чл.55,
ал., пр.3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за връщане на сума в размер на 17930 евро,
представляваща дадено на отпаднало основание-прекратен Предварителен договор за
продажба на недвижими имоти и възлагане на строителство от 01.03.2009, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба -08.06.2015 до окончателното
изплащане.
С Решение № 12077 от 12.10.2020 по гр.дело №4497/2019, САС, ГО, 8 състав е
отменено изцяло Решение №5085 от 08.07.2019 по гр.дело №7819/2018, СГС, I ГО и е
осъден „С.”ЕООД да заплати на Г. Т. Б. сумата от 17930 евро, подлежаща на връщане
по развален / прекратен/ Предварителен договор за продажба на недвижим имот и
4
възлагане на строителство от 01.03.2009, ведно със законната мораторна лихва от
подаване на исковата молба-08.06.2015 до окончателното й изплащане.
С определение №60602/27.07.2021 по гр.дело №510/2021, ВКС, ГК, IV ГО не е
допуснато до касационно обжалване решение №12077/12.10.2020 по гр.дело
№4497/2019, САС.
С постановеното решение СРС е приел, че ответникът „С.” ЕООД дължи на
ищеца Г. Т. Б. сумата 4782.95 лева, която представлява левова равностойност на сумата
2445.48 евро, която сума представлява лихва за забава за периода от 03.02.2014 г. до
07.06.2015г. върху присъдената с влязло в законна сила решение главница 17930 евро,
подлежаща на връщане по развален /прекратен/ Предварителен договор за продажба на
недвижим имот и възлагане на строителство от 01.03.2009 г.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл.3 ЗЗД всеки, който е получил нещо
на отпаднало основание е длъжен да го върне. Безспорно е в теорията и в константната
съдебна практика, че един от съществените случаи, при които е налице отпадане на
основанието - като предпоставка за възникване на разглежданата отговорност по чл.
55, ал.1, пр.3 ЗЗД е: развалянето на двустранните договори, поради тяхното виновно
неизпълнение, което се осъществява чрез надлежното упражняване на това
потестативно право от неговия носител и се обуславя от наличието на виновно
неизпълнение на задължението по нея от страна на длъжника, каквото в случая е
налице. Носител на това потестативно право е изправната страна по дадена сделка, а в
случаите, при които е налице неизпълнение и на двамата съконтрагенти - всеки един от
тях.
В случая е установено, че със споразумение от 16.11.2010 г. страните са
развалили предварителен договор за продажба на недвижими имоти и строителство от
01.03.2009 г. Съгласно чл. 114, ал. 1 и 2 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо, а когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана -
давността тече от възникването му. Съответно по отношение вземанията за връщане на
престация, дадена на отпаднало основание, за разлика от случаите на дадено при
начална липса на основание, давността тече от момента, в който настъпят фактите,
обуславящи отпадането на основанието, от който момент именно възниква и става
изискуемо вземането, тъй като за предхождащия период е съществувало основание за
получаването и задържането й. Съответно основанието за получаване на сумата по
предварителния договор е отпаднало на 16.11.2010 г. Правилни и съобразени със
закона са формираните от първата инстанция изводи, че вземанията за лихви за забава
се погасяват с 3-годишна давност в съответствие с чл.111, б.”в” от ЗЗД. При отчитане,
че заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 03.02.2017 г., правилни и са изводите
на първата инстанция, които и настоящия съд формира, че дължими остават лихвите за
5
забава върху претенцията за главното парично вземане за периода от 03.02.2014 до
07.06.2015г., които възлизат на сумата от 4782.95 лева, представляваща левова
равностойност на сумата 2445.48 евро, до който размер искът следва да бъде уважен.
Неоснователни са доводите на въззивника, че сумата за мораторна лихва се
дължи в друга валута- в евро, а не в български лева. Съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД
размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет - с ПМС № 426 от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения. След отмяната на предходно действащото ПМС № 100 от 29.05.2012 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, няма отделен ред за изчисляване на законната лихва върху задължения в евро
(както предвиждаше чл. 1, ал. 1, т. 2 от отмененото ПМС № 100). Поради това дългът
следва да се превалутира в български лева (17930 EUR = 35068.03 BGN) и по този
начин да се изчисли размерът на дължимата законна лихва към момента на
изпълнението.
Съгласно портала за електронни услуги на НАП и публикувания на него
електронен калкулатор, законната лихва е в размер на 4782.95 лева за периода
03.02.2014 до 07.06.2015г.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното от СРС решение
следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. На
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят 800.00 лв. -
възнаграждение за адвокат за въззивното производство по представения списък.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20002703 от 11.01.2022 г. по гр.д. № 49049/2017 г.
по описа на СРС, 49 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявения
от Г. Т. Б., ЕГН **********, с адрес:гр.София, ул. „****, със съдебен адрес:гр.София,
ул. ****, офис 501, чрез адв. К., срещу „С.” ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление:гр.София, кв. Левски №****”, със съдебен адрес:гр.София, ул. ****, чрез
адв. А., иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, че
„С.”ЕООД дължи на Г. Т. Б. сумата от 4782.95 лева /левовата равностойност на 2445.48
евро/, представляваща лихва за забава за периода от 03.02.2014 до 07.06.2015г. върху
сумата от 17 930 евро, с левова равностойност 35068.03 лева, дължима на отпаднало
основание по прекратен договор за продажба на недвижими имоти и възлагане на
строителство от 01.03.2009 г.
6
ОСЪЖДА „С.”ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление:гр.София,
кв. Левски №****”, със съдебен адрес:гр.София, ул. ****, да заплати на Г. Т. Б.,
ЕГН**********, с адрес:гр.София, ул. „****, със съдебен адрес:гр.София, ул. ****,
офис 501, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 800.00 лева- разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7