№ 6297
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100511228 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11228/23 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Н.**“ ЕООД ЕИК
**** гр.Угърчин срещу решение №7193 от 09.05.2023 г по гр.дело №17910/22 г на СРС , 35
състав ; изменено в частта за разноските с определение №28144 от 11.08.2023 г в частта , с
която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.232 ал.2 пр.1 ЗЗД и чл.92
ЗЗД да се осъди К. К. К. ЕГН **** от гр.София да му заплати разликата над 35 лева до
предявения размер от 1725 лева наемни цени за периода 01.05.2021 г – 04.04.2022 г по
договор за наем на сглобяемо строително скеле от 16.04.2021 г и разликата над 760 лева до
предявения размер от 4260 лева неустойка по чл.6 от посочения договор за наем , ведно със
законната лихва от 04.04.2022 г до окончателното заплащане на сумите . Решението на СРС
се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Договорът за наем се е
продължил за неопределен срок съгласно чл.236 ЗЗД . Стойността на предоставеното скеле
/съобразно предоставените елементи/ е 1420 лева и се дължи неустойка в троен размер
съгласно чл.6 от договора .
Въззиваемата страна не е подал отговор на въззивната жалба и не взема становище в о.с.з .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС връчено на въззивника на 18.05.2023 г и
е обжалвано в срок на 22.05.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
1
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС
; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли частично иска за наемни цени СРС е приел , че скелето е отдадено под
наем за 15 дни . Няма данни ползването на наетата вещ да е продължило съгласно чл.236
ал.1 ЗЗД със знанието и без противопоставянето на наемодателя . С изрична уговорка в чл.8
от наемния договор е уговорено нещо различно от чл.236 ал.1 ЗЗД , поради което договорът
за наем се е прекратил на 30.04.2021 г и наемни цени не се дължат след тази дата . Иск на
основание чл.59 ЗЗД не е предявен .
За да отхвърли частично иска за неустойка СРС е приел , че цената на всеки от
елементите не е посочена в договора . В чл.5 от договора е посочена неустойката за
предоставените елементи в трикратен размер , като същата възлиза на 760 лева .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част.
По отношение на иска за „наемни цени“ твърденията на ищеца са , че ползването на наетите
вещи е продължило въпреки изричната уговорка на чл.8 от договора , че срокът може да
бъде удължен само след изрично съгласие на наемодателя , като такова съгласие липсва .
Приложим е чл.236 ал.2 ЗЗД , според който ако наемателят продължи ползването въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички
задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
Съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация , че претендира „наем“ ,
докато всъщност му се дължи квазинаемно обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД в размер
минимум на наемната цена /както и е поискано/ . В тази част решението на СРС трябва да се
отмени поради неправилна правна квалификация . За периода 01.05.2021 г – 04.04.2022 г се
дължат на основание чл.236 ал.2 ЗЗД - за 339 дена х 5 лева = 1695 лева . За разликата над
1695 лева до 1725 лева искът трябва да се отхвърли , но при посочената различна правна
квалификация .
По отношение на иска за неустойка . Основателни са оплакванията на въззивника , че в чл.4
от договора за наем /независимо от употребения термин „неустойка“/ са посочени цените на
предоставените под наем елементи за скеле . Съобразно посочените в чл.1 количества
уговорената между страните цена на скелето е общо 1420 лева . Индиция в тази насока е
фактът , че част от посочените в чл.4 цени не се делят на три т.е. няма как да представляват
троен размер на елементите от скелето както неправилно е приел СРС . От друга страна
2
уговорката в чл.6 , че невърнатото скеле се заплаща в троен размер трябва да се тълкува , че
заплащането на този троен размер при невърнато скеле погасява не само неустойка в
двоен размер на цената на скелето , но и цената на самото скеле /цената му не може да се
иска отделно извън неустойката, на практика ответникът го „купува“ от ищеца , но в троен
размер / . Искът за разликата над 760 лева до предявения размер от 4260 лева трябва да се
уважи , като се посочи , че същата представлява сбор от равностойност на невърнато скеле
по чл.57 ал.2 ЗЗД във връзка с неизпълненото задължение за връщане на наетата вещ по
чл.233 ал.1 изр.1 ЗЗД ; и на неустойка в двоен размер на неговата цена по чл.6 от договора за
наем .
С оглед изхода на делото въззивникът има право на допълнителни разноски пред СРС и на
разноски пред СГС .
Поради материален интерес под 5000 лева по всеки от обективно съединените искове
/поотделно/ на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК - настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №7193 от 09.05.2023 г по гр.дело №17910/22 г на СРС , 35 състав ;
изменено в частта за разноските с определение №28144 от 11.08.2023 г ; в частта , с която са
отхвърлени исковете на „Н.**“ ЕООД ЕИК **** гр.Угърчин с правно основание чл.232 ал.2
пр.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД да се осъди К. К. К. ЕГН **** от гр.София да му заплати разликата над
35 лева до предявения размер от 1725 лева лева наемни цени за периода 01.05.2021 г –
04.04.2022 г по договор за наем на сглобяемо строително скеле от 16.04.2021 г и разликата
над 760 лева до предявения размер от 4260 лева неустойка по чл.6 от посочения договор за
наем , ведно със законната лихва от 04.04.2022 г до окончателното заплащане на сумите ; и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА К. К. К. ЕГН **** от гр.София да заплати на основание чл.236 ал.2 ЗЗД и чл.92
ЗЗД , чл.233 ал.1 изр.1 ЗЗД и чл.57 ал.2 ЗЗД на „Н.**“ ЕООД ЕИК **** гр.Угърчин
разликата над 35 лева до размера от 1695 лева наемни цени за периода 01.05.2021 г –
04.04.2022 г по договор за наем на сглобяемо строително скеле от 16.04.2021 г и разликата
над 760 лева до предявения размер от 4260 лева сбор от равностойност на невърнатото скеле
и неустойка в двоен размер на цената на скелето съгласно чл.6 от посочения договор за
наем , ведно със законната лихва от 04.04.2022 г до окончателното заплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Н.**“ ЕООД ЕИК **** гр.Угърчин да се осъди К. К. К. ЕГН **** от
гр.София да му заплати на основание чл.236 ал.2 ЗЗД разликата над 1695 лева до предявения
размер от 1725 лева лева наемни цени за периода 01.05.2021 г – 04.04.2022 г по договор за
наем на сглобяемо строително скеле от 16.04.2021 г , ведно със законната лихва от
04.04.2022 г до окончателното заплащане на сумата .
3
ОСЪЖДА К. К. К. ЕГН **** от гр.София да заплати на „Н.**“ ЕООД ЕИК ****
гр.Угърчин допълнително още 222,76 лева лева разноски пред СРС и 103,28 лева разноски
пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4