РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Павликени, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Административно
наказателно дело № 20214140200360 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. М. Р., ЕГН ********** от гр. П., ул. „***”
№ ***, ет. *** срещу наказателно постановление № 2-ЗОБ/2017 г. от
04.04.2017 година на Началник РУ, П., с което на основание чл. 212
ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500 лева (петстотин лева) за нарушение на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ. Навежда
подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. Търси цялостна отмяна и в с.з. поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Не
ангажира становище.
Павликенският районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
1
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в
закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се
явява основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Не се спори, че жалбоподателят притежавал на законно основание
огнестрелно оръжие, сочения в АУАН протокол и имал издадено разрешение
за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси № ВТ ***, обр. 2, валидно до 14.11.2016 година и въз основа на
същото притежавал ловна пушка „***“, калибър 12, № ***. В едномесечен
срок преди изтичането на срока на действие на разрешението не подал
заявление по образец за подновяване на разрешението до началника на РУ П.,
придружено от съответните документи, посочени в чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ
– приложеното ДП.
На 09.01.2017 г. се явил в РУ П., за да предаде ловното си оръжие, като
при извършената проверка, че разрешението на жалбоподателя за носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси е с изтекъл срок на валидност.
За случая били уведомени ръководството на РУ- П. и била заведена
преписка, която впоследствие била прекратена.
С протокол от гореуказаната дата за доброволно предаване Р. предал на
надлежните органи оръжието си.
При тези констатации свидетелят П.А. на 24.03.2017 г. съставил срещу
2
жалбоподателя процесния АУАН в присъствието на свидетеля Е.Б., с който е
констатирано, че към 09.01.2017 година, видно от предавателно-приемен
протокол, per. № 311р-***/09.01.2017 г. по описа на РУ-П. жалбоподателя, не
е направил необходимото за подаване на заявление по образец в едномесечен
срок преди изтичане срока по чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ за подновяване
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси ВТ № ***.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от
ЗОБВВПИ като след съставянето му препис от него е връчен на Р. на същата
дата, който го подписал без възражения.
Въз основа на горепосочения акт, евентуално на 04.04.2017 година е
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.
212 ЗОБВВПИ жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение по
чл. 87, ал.1 ЗОБВВПИ.
Препис от същото е връчен лично на въззивника на 06.12.2021 г., видно
от инкорпорираната в санкционния акт разписка като жалбата, инициирала
производството пред настоящата въззивна съдебна инстанция е депозирана в
ОД на МВР - В. Т., РУ П. на 14.12.2021 г.
Служебно известна на съда е Заповед № 8121з-595/26.05.2015 г. на
министъра на вътрешните работи началниците на районни управления в
ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления по
ЗОБВВПИ.
Понастоящем жалбоподателят отново е правоспособен ловец и
притежава ловно оръжие – неоспорените му твърдения в жалбата и с.з.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите, обясненията на жалбоподателя и приетите по
3
делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат в голяма степен правата и интересите на
физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, но
въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване и
ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника
поради допуснати особено съществени процесуални нарушения от
категорията на абсолютните, довели до ограничаване правото му на защита,
както и поради неправилно приложение на материалния закон.
Процесният АУАН е съставен за това, че жалбоподателят притежавал
разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и не е
направил необходимото за подаване на заявление по образец в едномесечен
срок преди изтичане срока по чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ на издаденото му
разрешително за носене и употреба на ООБ, за подновяване на
4
разрешителното за съхранение и носене и употреба на ООБ. Видно от така
описаните обстоятелства в АУАН не е посочена дата и място на извършване
на претендираното нарушение, като е безспорно, че посочените дата и място
са такива на установяване на нарушението, а именно на тая дата в РУ, гр. П.
се е явил да предаде оръжието си. В последствие наказващият орган също не е
посочил дата, на която според него е осъществено претендираното деяние,
както и не е конкретизирал мястото на извършване на нарушението. По
силата на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение второ и трето от ЗАНН
те са реквизит на АУАН и на самото наказателно постановление. На това
основание атакуваният акт се явява постановен при съществено нарушение на
процедурния закон - цитираните норми на ЗАНН - и подлежи на отмяна по
реда на настоящото производство. Значението на датата и мястото на
извършване на нарушението в посочените документи не е само декларативно.
Чрез нея се индивидуализира самото деяние, сочено и квалифицирано от
наказващия орган като нарушение, а с това се осигурява и правото на защита
на засегнатото от постановлението лице. Последното не би могло да изчерпи
възраженията си против административния акт, след като той не съдържа
означение на тези обстоятелства. Това следва от правилото на чл. 6 от ЗАНН,
прогласяващо, че административнонаказателна отговорност се носи за
конкретно деяние. Без момента на извършването му то не може да бъде
конкретно. Отделно от това датата е меродавна и при изчисляването на
давността, визирана в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, където са предвидени
различни срокове за ангажиране на отговорността на физическите,
юридическите лица и ЕТ по административен ред /в конкретния случай ако не
е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца
от откриване на нарушителя – срок, който е изтекъл в случая или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението/. Времето на извършване
на административното нарушение е определящо и за приложимия материален
и процесуален закон.
Констатираните процесуални пороци са неотстраними в съдебната фаза
на административнонаказателното производство, доколкото въпросните
реквизити не следва да се извличат по тълкувателен път от съда. Следва да се
отбележи, че в ЗАНН не е уреден институт за изменение на обвинението,
поради което административните органи не разполагат с подобни
5
правомощия.
Следва да се съобрази и че сочения като осъществен състав на
административно нарушение по чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ не регламентира
като нарушение „не направил необходимото, за да подаде заявление за
подновяване…”, както впрочем и някоя от нормите в правния мир на
РБългария.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административното нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а това предпоставя цялостната отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление
е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от изложеното, Павликенски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 2-ЗОБ/2017 г. от
04.04.2017 година на Началник РУ, П., като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6