№ 251
гр. Перник, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105983 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. И. Г. срещу „Топлофикация-Перник“ АД.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен
лист от 15.03.2010 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за
принудително събиране вземанията по който е образувало изп.д. № 2070/2021 г. по описа на
ЧСИ А. В.. Твърди се, че вземането е било предмет на индивидуално принудително
изпълнение по образуваното изп.д. № 587/2010 г. по ЧСИ Е. Д., в рамките на което
единствено били събрани 100 лева на 10.05.2011 г., като не са били предприемани никакви
действия по изпълнение и делото е било прекратено по силата на закона. Поддържа се, че
новата давност за вземанията – 3-годишна, според ищеца, е изтекла преди образуването на
изп.д. № 2070/2021 г. на ЧСИ В., с което мотивира и правен интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане
спрямо Д. И.. Г. за следните суми: 2576,75 – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.01.2005 г. до 30.04.2009
г., както и законната лихва върху главницата, до окончателното и изплащане, сумата от
790,16 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.03.2005 г. до
23.11.2009 г., както и сумата от 71,01 лева – разноски /остатъка от разноските, след
погасяване на сумата от 100 лв. в хода на изпълнителното производство/, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 15.03.2010 г. въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 6842/2009 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително
дело № 2070/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.. Претендират се разноски.
1
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че в хода на
производството пред ЧСИ са били предприемани своевременно валидни действия, годни да
прекъснат давността за вземането, поради което изпълняемо право в полза на взискателя
съществува. Моли претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 1672/2021
г. по описа на ЧСИ А. В.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника
за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на
изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено
правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи
че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на
такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 1672/2021 г. по
описа на ЧСИ А. В. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-Перник“ АД от 25.08.2021 г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу длъжника Д. И.. Г.. (ищеца в настоящото производство),
съгласно изп.лист от 15.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 6842/2009 г. на РС Перник въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 587/2010 г. по описа на ЧСИ Е. Д. се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване
от 04.08.2010 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи (запор и възбрана), с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на
делото ЧСИ С. Д. е извършвала справки за имущественото състояние на длъжниците до
различни институции и е изпратила ПДИ до длъжника. На 01.12.2010 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, като запорното съобщение е получено от
работодателя на 18.03.2011 г.
На 11.04.2011 г. пред РС Перник е депозирана искова молба от длъжника по реда на
чл. 424 ГПК, като в рамките на производството пред ЧСИ Е. Д. не са представени
доказателства за неговия изход.
Видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист, на 10.05.2012 г., т е било
извършено плащане към взискателя в размер на 100 лв. Чрез тази сума, по арг. чл. 76, ал. 2
ГПК, е била погасена част от вземането за разноски, съгласно изп.лист, като остатъкът
възлиза на 71,01 лв.
Към момента на образуване на ИД № 587/2010 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
2
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 04.08.2010 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 05.08.2012 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от
този момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно разясненията по
приложението на ППВС № 3/1980 г.
С постановление от 14.01.2020 г. ЧСИ е констатирал, че са налице предпоставките по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Отбелязването на ЧСИ върху гърба на изпълнителния титул, че
делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие
на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар.
„перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г.
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен
юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на
две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
3
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай след 05.08.2012 г. не са били предприемани валидни действия по
изпълнение. При така установената фактология съдът намира, че считано от този момент –
05.08.2012 г., петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 06.08.2017 г., а с
това – и преди образуването на второто по ред изпълнително дело № 2070/2021г. по описа
на ЧСИ А. В. по молба на взискателя от 25.08.2021 г.
Следователно доколкото сумите, предмет на изпълнителния лист са били погасени по
давност преди образуване на изпълнителното дело, същото е материално
незаконосъобразно, доколкото липсва изпълняемо право в полза на взискателя.
Съгласно чл. 455, ал. 1, изр.посл. ГПК, изплащането на постъпили суми в
изпълнителното производство става въз основа на платежни нареждания на съдебния
изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.
След изтичане на давността с платежен документ от 08.11.2021 г. на взискателя е
изплатена сумата от 1148,60 лв., което се установява и от платежното нареждане на л. 17 от
изпълнителното дело. При съобразяване разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, съдът намира, че
с плащането са били погасени вземанията за остатъка за разноски и лихва /71,01 лв. и 790,16
4
лв./, както и частично – вземането за законна лихва върху главницата, считано от издаване
на изпълнителния лист до датата на последното плащане 18.11.2021 г. За тези вземания
съдът намира, че отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен
интерес, като съображенията за това са следните.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК, включително на отрицателния такъв, е наличието на правен интерес от
неговото предявяване. Последният е налице, когато субективното право, предмет на иска, е
застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е нарушено, се
поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен иск, или
носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита. В процесния случай част
от отричаните вземания са погасени още преди депозиране на исковата молба.
С иска по чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемото
право, като при уважаването на иска изпълнителният процес следва да бъде прекратен (арг.
чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Именно в прекратяване на принудително изпълнение при липса на
изпълняемо право, се състои и защитата, която се търси с установителния иск за
несъществуване на вземането.Отрицателният установителен иск би бил допустим, когато с
решението ще се постигне целеният резултат, без да се налага предявяването на друг иск за
постигане на търсения резултат. След като принудата обаче вече е била проведена, а
взискателят – удовлетворен, простото отричане на изпълняемото право със сила на
пресъдено нещо не се явява адекватна защита и интересът от самостоятелно предявяване на
установителния иск отпада. Чрез предявяването на установителен иск не може да се
постигне адекватна защита на правата на ищеца. Подобен извод следва от обстоятелството,
че липсва възможност за съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо при
евентуалното уважаване на такъв иск, доколкото към момента на предявяването му
постъпилата по изпълнителното дело сума е вече преведена на взискателя.
В тази хипотеза длъжникът би могъл да се брани с осъдителен иск срещу взискателя
за връщане на платеното в резултат на изпълнителен процес, проведен при липса на
изпълняемо право. За да получи възстановяване на неоснователното разместване на
имуществени блага, породено от материална незаконосъобразност на иначе процесуално
законосъобразно изпълнение след настъпване на новия факт, послужил за основание за
отричане на правото на принудително изпълнение (погасителна давност), длъжникът
разполага с общия исков ред за предявяване на претенция за неоснователно обогатяване,
какъвто обаче в случая не е предявен при условията на обективно кумулативно съединяване
в процеса (в този смисъл Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г.).
Липсата на интерес от воденото на отрицателен установителен иск в настоящия
случай може да се обоснове и с принципа за процесуална икономия, доколкото целеното с
него установително действие може да се постигне с воденето на осъдителния иск за
неоснователно обогатяване, като така на практика би се избегнало създаването на
множество процесуални отношения, при положение, че правният спор може да бъде
разрешен само в един процес.
С оглед нормите на чл. 116 и чл. 118 ЗЗД за длъжника не е без значение дали
вземането, предмет на изпълнителното дело, е погасено лично от него, или е събрано в
резултат на някой от предприетите изпълнителни способи, но този факт обаче е неотносим
конкретно към предмета на настоящото производство, а би имал отношение досежно
основателността на евентуално заявена осъдителна претенция.
Ето защо за част от сумите – погасени след изтичане на давността, отрицателният
установителен иск не би дал пълна защита на накърненото материално право и се явява
недопустим, като в тази част производството следва да бъде прекратено. По отношение на
вземането за главница искът е допустим и основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
5
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски, пропорционално на уважената част от исковете – в размер на 139,05
лв. /от общо доказани разноски 185,52 лв./. В чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА е уредена възможността
адвокатът да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на роднини и близки лица, а
съгласно ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай
размерът на възнаграждението, съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредбата възлиза на 470,65 лв.,
като съобразно изхода на спора и уважената част от исковете ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на процесуалния представител сумата в размер на 352,75 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна следва да бъде заплатено
юрисконсултското възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв., съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП – пропорционално в размер на 25,05 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. И. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. *****, чрез адв. Б.Б., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза
на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) спрямо Д. И. Г. за сумата в размер на 2576,75 лева – главница, представляваща
стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.01.2005 г. до
30.04.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 02.12.2009 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.03.2010 г. въз основа на влязла
в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6842/2009 г. по описа на РС Перник, и е
образувано изпълнително дело № 2070/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., като погасена по
давност..
ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо в частта, с която иска за
признаване за установено, че в отношенията между страните не съществува изискуемо
вземане за сумата от 790,16 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 03.03.2005 г. до 23.11.2009 г., както и сумата от 71,01 лева – остатък от разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.03.2010 г. въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6842/2009 г. по описа на РС Перник, и е образувано
изпълнително дело № 2070/2021 г. по описа на ЧСИ А. В..
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д. И.
Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 139,05 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв.
Б.Б. – САК, личен номер: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3,
пр. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 352,75 лева – възнаграждение за процесуално
представителство на Д. И. Г. пред Районен съд Перник.
6
ОСЪЖДА Д. И. Г., ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“
АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 25,05 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която същото е прекратено
решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7