Р Е Ш Е Н И Е
№ 1201 25.09.2020 година, град
Бургас,
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет
и шести август, две хиляди и двадесета година,
в състав:
Съдия: Чавдар Димитров
при секретар Ирина Ламбова, разгледа адм.дело № 1311/2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е
по жалба на К.М.В., с ЕГН ********** , с
адрес: ***, електронен адрес за кореспонденция: adv.cholakova@gmail.com, и съдебен
адрес ***, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-02000219005624-091-001/26.03.2020
г., издаден от Д.И.В.на длъжност началник-сектор, възложил ревизията и Д.Ж.Й.
на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден
с решение № 111/11.06.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, с който на основание чл.48
от Закона за данъка върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/, във вр. с чл.35,
т.6 от ЗДДФЛ са определени задължения за данък върху доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г., в общ размер на 2000 лв. и лихви за просрочие на
същите, общо 285,30 лв., произтичащи от недекларирани доходи от други източници.
В сезиращата
съда жалба се излага възражение, че РА № Р-02000219005624-091-001/26.03.2020 г.
е неправилен и незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на
материалния и процесуалния закон, в нарушение на разпоредбите на ДОПК и ЗДДФЛ.
Посочва се, че основната причина поради която се счита, че оспорения РА следва
да бъде отменен е това, че необосновани и неподкрепени с доказателства са
констатациите във връзка с дължими данъци съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Навеждат
се твърдения, че получените бакшиши са подарък, т. е дарение. По своята същност
бакшишът бил обичаен подарък, типичен за ресторантьорската дейност, и като
такива са освободени от данък съгласно чл. 48, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ.
В съдебно
заседание, жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител адв. А.Ч.
– надлежно упълномощена, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи и
съображения. Прави уточнение по жалбата, с което оспорва размера на данъчната
основа, оспорва Ревизионният акт и иска отмяната му. Иска присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната
страна – Директор на дирекция „ОДОП” – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез
процесуалния си представител юрисконсулт
М. – надлежно упълномощен, оспорва жалбата като недопустима, неоснователна и
настоява за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 391 лв.
Административен
съд – Бургас, трети състав след преценка на становищата на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Производството по оспорвания
ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)
№ P-0200G219005624-020-001/28.08.2019 г. и изменена с издаването на Заповеди №
Р-02000219005624-020-002/12.09.2019 г., № Р- 02000219005624-020-003/20.12.2019
г. и № P-02000219005624-020-004/30.01.2020 г, с която е възложено извършване на ревизия на К.М.В.,
с ЕГН ********** , с адрес: ***, с обхват на ревизията - данък върху годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. и
Годишен и авансов данък по ЗДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2017г. до
31.12.2018г.
В хода на
ревизионното производство е установено, че физическото лице К.М.В., с ЕГН ********** е местно физическо
лице с постоянен адрес ***.
К.М.В. няма регистрация като едноличен търговец. Ревизираното лице е местно лице по смисъла
на чл.4 от ЗДДФЛ и като такова следва да се облага, както за доходите си,
получени от източници в страната, така и за доходите получени от чужбина по
смисъла на чл.6 от ЗДДФЛ.
Органът по приходите е
установил, че за ревизирания период лицето е получавало доходи от трудови
правоотношения с „Тетрис адвъртайзииг" ООД за периода от м. юни 2017 г. до
м. септември 2017 г. и с „Бъчвата“ ООД за периода от м. май 2018 г. до м.
септември 2018 г. Установено е. че за периода от м. февруари 2016 г, до м. юни
2017 г. К.М.В. е бил самоосигуряващо се лице в качеството му на съдружник в
„ТБМ Комерс" ЕООД ./„ЕЙ Кей комерс” ООД/.
В хода на ревизионното
производство, органът по приходите е извършил анализ на имущественото и
финансово състояние на К.М.В. за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. За
установяване размера на получените през този период от лицето доходи и
направените от него разходи, ревизията е връчила три броя искания за
представяне на документи, и писмени обяснения от задълженото лице. № Р-02000219005624-040-001/04.10.2019 г. На основание чл.
37, ал.2 и ал. 3 от ДОПК са изискани заверени копия на документи: документи за
придобити движими и недвижими имоти, извлечения за движението и наличностите по
банковите сметки, документи за получени доходи, документи за направени разходи,
договори за получени и предоставени заеми, документи за получени доходи от
продажби, чрез „Еконт експрес". На основание чл. 53 от ДОПК са изискани
справки, подробно описани в искането. От ревизираното лице са изискани писмени
обяснения на основание чл. 56, ал. 1 от ДОПК относно наличните парични
средства, източниците на доходи, направени разходи. С искане №
Р-02000219005624-040-001/05.11.2019 г. са изискани служебни бележки за
изплатени доходи от работодател, документи за придобито МПС с per. номер А6050НК, документи за
платени застраховки, данъци, документи за платени погасителни вноски по
ипотечен кредит № 201/147/82088938. С искане № Р-02000219005624-040-003/31.01.2020
г. е изискан документ за получена еднократна финансова помощ за раждане на
първо дете и първичните документи за получените пратки и изпратени парични
преводи съгласно прикачени към искането файлове. Изискани са писмени обяснения относно
получени пратки и изпратени парични преводи по данни от „Еконт експрес"
ООД.
Във връзка с ИПДПОЗЛ, изх, №
Р-02000219005624-040-001/04.10.2019 г. с вх.№ К-9747/2.1.10.2019 г. К.В. е
представил справка за получените през 2017 г. и 2018 г. доходи и писмено
обяснение, с което твърди, че през летните сезони е работил по трудов договор на
минимална работна заплата като барман в клуб „ Какао бийч" /през 2017 г./
и „Бъчвата" /през 2018 г./. Получавал е бакшиши в размер около 10 000,00
лв. на сезон, за които не са му издавани документи и не ги е декларирал, но са
били източник на доход.
Ревизията е приела декларираните от
задълженото лице обстоятелства, че е получило доходи от бакшиши за 2017 г. и
2018 г. по 10 000,00 лв. и ги е посочила като източник на средства при
изследване на имущественото и финансово състояние на лицето за всяка от
посочените години, но е направила извода, че това са доходи от други източници,
по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, за които се следва данък по чл. 48, ал. 1
от ЗДДФЛ върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 от същия закон.
В процеса на извършване на ревизията органа по
приходите е извършил множество процесуални действия. На основание чл.37, ал.5 от ДОПК са изпратени искания за
представяне на документи, данни, сведения, книжа и т.н. до трети лица – до „Ей
кей фешън стор“ ЕООД, „ТБМ комерс“ ООД и „Еконт Експрес“ ООД. Получен е отговор
от „Еконт Експрес“ ООД, а искането до „ТБМ комерс“ ООД е върнато с отметка
„непознат на адреса“. От „Ей кей фешън стор“ ЕООД са получени декларация,
оборотна ведомост и главна книга. Изпратено е искане и до „Бъчвата“ ООД.
На основание чл. 45 от ДОПК са
извършени насрещни проверки на други задължени лица: Н. Д. Вълчанова, ЕГН **********, майка на К.В. и на А.Й.Ч.,
ЕГН ********** – живееща на семейни начала с К.В.. За проверките са съставени
протоколи.
Ревизиращият орган
е направил справка в програмен продукт
„Справки за декларирани имоти и превозни
средства“, като установил, че В. е декларирал автомобил марка „Фолксваген
голф“, регистриран 02.03.2017 г.
При направена
проверка в Търговския регистър за ревизирания период е установено, че лицето е продало дружествени
дялове през м. 09/2017 г. от „ТБМ комерс" ЕООД (старо наименование „Ей кей
комерс" ООД), с ЕИК *******- за 20 лв.; учредило дружество м. 06/2018 г.
„Ей кей фешън стор" ЕООД (старо наименование „Ей кей фешън 4"), с ЕИК
******* с капитал 2 лв.; и е съдружник в ООД „Бъчвата", с ЕИК *******.
Според приходния орган, извършената ревизия на К.М.В.
цели да установи размера на облагаемите доходи, годишните данъчни основи
и размера на дължимите данъци за доходи от стопанска дейност като едноличен
търговец, за доходи от трудови правоотношения, за доходи от друга стопанска
дейност, за доходи от наем или друго възмездно представяне за ползване на права
и имущество, доходи от прехвърляне на права или имущество и доходи от други
източници посочени в чл. 35 от ЗДДФЛ както и извършване на съпоставка на
получените парични средства с направените парични разходи, движението на
паричните средства в брой и по банкови сметки с оглед установяване на
достатъчност/недостиг на парични средства на ревизираното лице. След анализ на получените доходи и източници
на финансиране е направена съпоставка на притежаваните имущества и направените
разходи с получените доходи, на база на събраните доказателства.
В хода на ревизията, органът е изследвал източниците на
доходи и разходите на ревизираното лице за 2017г. и за 2018г., като по този
начин е възприел нулево началното салдо /наличните паричните средства/ към първия
данъчен период от ревизията - 01.01.2017г. Причината, поради която е определено
нулево начално салдо е подробно описано в РД, неразделна част от оспорения РА.
Там в табличен вид ревизиращият орган е посочил по години справка на приходите
и разходите на лицето.
За
данъчен период 2017 г.:
За проверявания
период 01.01- 31.12.2017 г. според констатациите на органа по приходите, ревизираното
лице не е разполагало и не е представил
документи, доказващи наличността на посочените средства 7000 лв., не са
установени получени доходи /облагаеми, необлагаеми/, които да обезпечат
наличната сума. През 2015 и 2016 г. от програмни продукти на НАП има данни за
сключени трудови договори с К.В. за сезонна работа от м. май до м. септември,
получавал е чисто месечно възнаграждение от 350 до 360 лв. - факти, които не
доказвали, твърдението на В., че разполага с 7000 лв. на 01.01.2017 г. За 2017
г. има издадена служебна бележка от „Тетрис адвъртайзинг" ООД, ЕИК
*********, посочен облагаем доход по чл. 24 от ЗДДФЛ 1423,30 лв., удържани ЗОВ
189,86 лв., годишна данъчна основа по чл. 25 от ЗДДФЛ 1233,44 лв., дължим
годишен данък 123,34 лв. Нетен доход - 1 110 лв. К.М. декларирал получен доход „бакшиш“,
като за летен сезон 2017 г. - 10 000 лв. С договор за покупко-продажба на
дружествени дялова от 08.09.2017 г. В. продал дружествените си дялове в „Ей кей
комерс" ООД, с ЕИК ******* за 20 лв. Няма подадена
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Установено е, че не се формира облагаем доход по чл. 33 от ЗДДФЛ от
продажбата на дялове в „Ей кей комерс" ООД .
За определяне на данъчната основа на облагаемите
доходи за процесния период ревизиращият екип е взел предвид разходите за
издръжка и живот в размер на 3 600 лв., предоставени парични заеми на
трети лица в размер на 4000 лв., разходи за заплатени данъци, осигурителни
вноски, такси и др. публични задължения – 600 лв. Според установеното в хода на
ревизията паричните средства лицето няма недостиг на парични средства, както
няма и разходи с парични средства с недоказан произход.
При ревизията, в резултат на извършените процесуални
действия, събраните доказателства и предоставените от лицето документи и
писмени обяснения, според органа по приходите лицето е получило доход облагаем
– бакшиш, попадащ в обхвата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, доход от всички други
източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с
окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или ЗКПО в размер на 10 000 лв. Според органа по
приходите К.В. дължи данък по ЗДДФЛ за реализирани доходи от други източници,
облагаеми съгласно чл.35, т.6 от ЗДДФЛ в размер на 10 000 лв. – 10% върху
данъчната основа – 1000,00 лв. За невнесения в законния срок данък върху общия
доход за 2017 г. на основание чл. 175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, органа е
начислил лихва в размер на 188,90 лв. изчислена към 10.03.2020г.
За
данъчен период 2018 г.:
За проверявания
период 01.01- 31.12.2018 г. според констатациите на органа по приходите,
ревизираното лице не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. За 2018 г. е представено
удостоверение издадено от „Бъчвата" ООД, ЕИК *******, съгласно същото за
периода м.05/2018-м.09/2018 г. брутното трудово възнаграждение е било 2 706,95
лв., ЗОВ - 341,80 лв., удържан авансов данък-236,51 лв., нетното възнаграждение
- 2 128,64 лв.
К.М. декларирал
получен доход бакшиш като за летен сезон 2018 г. - 10 000 лв. от работата си
като барман в „Бъчвата" ООД.
Ревизиращият
орган установил, че по сметка BG13CECB979010A1015100
с
титуляр К.М.В. през 2018 г. е получен само един превод на 20.07.2018 г. -
504,60 лв. с наредител „ЗД Евроинс" АД. От сметката са удържани такси
12,74 лв. и е покрито червено салдо от 2017 г. Крайно салдо към 31.12.2018 г. -
480,26 лв. Не са правени разходи за придобиване имущество - през 2018 г.
Придобит е недвижим имот в съсобственост с А.Ч.. Същият бил платен на продавача
със средства от отпуснат ипотечен кредит от „Уникредит булбанк" АД и лични
средства. Плащанията са от банковата сметка на А.Ч., в т. ч. усвояване на
ипотечния кредит и превода на сумите от личните средства, за които са
представени документи за произход. Проверяващите за целите на паричния поток не
са включили разходите за покупката на имота, нито усвояването на кредита и
погасителните вноски, т. к. видно от представените документи и писмени
обяснения същите били извършени от сметка с титуляр А.Ч., с която К.В. е в едно
домакинство и всички разходи на домакинството се разпределят като няма
разделение на средствата по лица и разделение по дялове в издръжката. Разходи
за издръжка - за 2018 г. за едно лице - 6 мес. по 300 лв./месечно и 6 мес. по
500 лв. - 4 800 лв./годишно. Приели са разходи за платени данъци и вноски за
ЗОВ в размер на 1234,44 лв.
За определяне на данъчната основа на облагаемите
доходи за процесния период ревизиращият екип е взел предвид разходите за
издръжка и живот в размер на 4 800 лв., разходи за заплатени данъци,
осигурителни вноски, такси и др. публични задължения – 1234,44 лв. Според
установеното в хода на ревизията паричните средства лицето няма недостиг на
парични средства, както няма и разходи с парични средства с недоказан произход.
При ревизията, в резултат на извършените процесуални
действия, събраните доказателства и предоставените от лицето документи и
писмени обяснения, според органа по приходите лицето е получило доход облагаем
– бакшиш, попадащ в обхвата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, доход от всички други
източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с
окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или ЗКПО в размер на 10 000 лв. Според органа по
приходите К.В. дължи данък по ЗДДФЛ за реализирани доходи от други източници,
облагаеми съгласно чл.35, т.6 от ЗДДФЛ в размер на 10 000 лв. – 10% върху
данъчната основа – 1000,00 лв. За невнесения в законния срок данък върху общия
доход за 2018 г. на основание чл. 175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, органа е
начислил лихва в размер на 87,51 лв. изчислена към 10.03.2020г.
След завършване на ревизията и
в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са
обективирани в ревизионен доклад № Р-02000219005624-092-001/09.03.2020г. (л.40-51).
Срещу издадения ревизионен доклад, на основание чл.117, ал.5 от ДОПК са постъпили
в ТД на НАП - Бургас писмени възражения. След преценка на извършените при
ревизията действия, на установените факти и обстоятелства органа възложил
ревизията и ръководителя на ревизията са постановили процесния РА № 02000219005624-091-001/26.03.2020
г. (л.29-33).
С цитирания акт е установен размера на задълженията по видове, периоди и
лихвите за просрочие към тях, както следва: данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 1000 лв. главница и 193,35 лв. лихва за
просрочие, изчислена към 26.03.2020г., както и за период 01.01.2018г. –
31.12.2018г. в размер на 1000,00 лв. главница и лихва – 91,95 лв., изчислена
към 26.03.2020г.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, с жалба с вх.№ 94-К-110/08.04.2020г. по описа на ТД на НАП гр. Бургас,
ревизираното лице – К.М.В. е оспорил констатациите, обективирани в РА № Р-02000219005624-091-001/26.03.2020
г. пред
директора на дирекция „ОДОП” - гр.Бургас. По повод така подадената жалба, с
решение № 111 от 11.06.2020г., решаващият орган е потвърдил изцяло ревизионния
акт. Решението на директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас е изпратено на
ревизираното лице на 13.06.2020г. по електронен път, видно от приложеното по
делото удостоверение за извършено плащане по електронен път /л.24/.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с
изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен
ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство.
Поради това, жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следното:
При извършената проверка
за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, настоящият съдебен
състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната
форма, като при издаването му са спазени процесуалните разпоредби на закона и
правните норми на приложимия материален закон. Този извод се налага по следните
съображения:
В настоящият случай, от приложените по делото заповед
№ РД-3/02.01.2019г. (л.17-18) и заповед №РД-3/02.01.2020г. (л.19-20) на директора
на ТД на НАП-Бургас се установява, че ревизията е възложена от изрично
определен за това орган по приходите. Оспореният ревизионен акт № Р
02000219005624-091-001/26.03.2020 г. е
издаден, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, от компетентните за това органи –
началник сектор „Ревизии“, като орган възложил ревизията и главен инспектор по
приходите, като ръководител на ревизията. Ревизионният акт е издаден в писмена
форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити –
имената и длъжностите на органите, които го издават, номер и дата, данни за
ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното
производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени
задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва, подписи на органите по приходите, които го издават. Към ревизионният
акт е приложен и ревизионен доклад № Р-02000219005624-092-001/09.03.2020 г. като неразделна негова част. При издаване на
ревизионния акт, органа по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на
ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове.
В настоящия казус няма спор по фактите. По същество
спорът се свежда до това дали декларираните в хода на ревизионното производство
от К.В. доходи от бакшиши следва да се декларират и да се облагат по ЗДДФЛ.
Нормата на чл.
35, т. 6 от ЗДДФЛ предвижда, че облагаемият доход е брутната сума на
облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници,
които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци
по реда на този закон или с окончателни- данъци по реда на ЗКПО.
По смисъла на
чл. 12, ал. 1 облагаеми по ЗДДФЛ са доходите от всички източници, придобити от
данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които
са необлагаеми по силата на закон.
С чл. 13 от ЗДДФЛ са изрично регламентирани доходите, които са необлагаеми, като в ал. 2 е посочено, че не се смята за доход
полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото
имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
Безспорно е
установено в хода на ревизията, че през 2017 г. и 2018 г. К.В. е получил доходи
от извършена трудова дейност като барман на територията на България по силата
на сключени трудови договори с „Тетрис адвъртайшнг“ ООД и „Бъчвата"' ООД и
е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ. Безспорен е и фактът, че в
резултат на тази си трудова дейност /като барман/ задълженото лице е получавало
бакшиши в декларирания от него размер по 10 000,00 лв. на сезон. В случая,
полученият от К.В. „бакшиш" не може да се приеме като дарение, каквито
доводи изтъква лицето в жалбата си, тъй като същият няма характер на „дарение“.
Съгласно чл.
225 от ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го
приема. Дарението е едностранен безвъзмезден договор, по силата на който
дарителят отстъпва на дарено лице движима и недвижима вещ, парични средства и
др. Получените средства от бакшиши не могат да се считат като дарение. Тези
средства са дадени във връзка с извършваната от жалбоподателя услуга.
Едностранно и доброволно платеният бакшиш в ресторанта, след извършено обслужване
на клиента, представлява заплащане за положеното усърдие и предоставеното добро
качество на услугата, т.е. получава се възмезно за задоволителна, добра или
отлична престация на услугата по обслужване, преценена субективно от страна на
клиента. Налице са две насрещни, последователни престации, съгласието по които
бива постигнато конклудентно между клиент и служител, като престацията на
служителя фактически е от вид и с характер, стоящи извън вменениете му
задължения по трудовия договор. Изпълнението на последните са насочени към
работодателя, за разлика от специфичния начин на обслужване и вложено
отношение, насочени към клиента, за което обслужващия при съвпадение с
очакванията на клиента получава възнаграждение от него, именовано бакшиш. Както сочи това в заключението си по дело
С-36/16 на СЕС генералният адвокат Kokott, „От
решаващо значение е единствено дали получателят изразходва активи за
потребителско благо (доставка или услуга), което му предоставя данъчнозадължено
лице (5)“ и заключава, че „(5) едностранно и доброволно платеният бакшиш в
ресторанта, след изпълнение на договор за обслужване, представлява заплащане за
услуга.“
Т.е. ясно е, че
съществува значителна разлика между бакшиша и дарението, като плащания.
Дарението цели да се извърши благотворителност чрез имуществена облага, докато
бакшишът е заплащане на определена услуга, извършвана паралелно с изпълнението
на функциите по трудовото възнаграждение. В този смисъл бакшишът не се заплаща
на заведението за самата услуга по „обществено хранене“, предоставяна от
търговеца, а затова, че тя е реализирана качествено от конкретния служител по
отношение на конкретния клиент, т.е това е допълнително възнаграждение в полза
на съответния служител за полученото от него персонално отношение.
Като се
съобразят и редица разпоредби от регламенти на Европейския съюз в сферата на
трудовото законодателство, касаещи формирането на работната заплата и
качеството „заето лице“, напълно се споделя извода на ревизиращия орган, че
полученият бакшиш представлява допълнително възнаграждение за извършвана от
него дейност, надграждаща трудовите му задължения.
Дори теоретичното
допускане на обратната теза, че бакшишът е вид паричен подарък, не го изключва
автоматично от разпоредбата на чл.35, т.6 ЗДДФЛ. В подкрепа на това, следва да
бъде коментирано, че в регламент ЕО № 1737/2005 г. на Комисията от 21.10.2005
г. за изменение на Регламент ЕО № 1726/1999 г. по отношение на определянето и
предаването на информация за разходите за труд, Приложение ІІ, (Г.11) е
посочено, че надниците и заплатите включват и всички премии, заплащане на парче
и за работа на смени, надбавки, хонорари, бакшиши
и парични подаръци, комисиони и възнаграждение в натура. В регламент ЕО № 1738/2005 г. на Комисията от
21.10.2005 г. за изменение на Регламент ЕО № 11916/2000 г. по отношение на
определянето и предаването на информация за структурата на заплатите,
Приложение ІІ,т. 2, е посочено, че „Заети лица“ са всички лица, независимо от
тяхната националност или продължителността на работното им време в страната,
които имат пряк трудов договор с предприятието или местната единица (..) или
получават възнаграждение, независимо от вида на извършваната работа, броя на
отработените часове (…) и продължителността на договора (…). Възнаграждението
на заетите лица може да приема формата на надници и заплати, включително
премии, заплащане на парче и работа на смени, надбавки, хонорари, бакшиши и парични подаръци, комисионна
и възнаграждение в натура.
В регламент ЕС №
549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно
Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз, в
раздел Работна заплата (Д.11) Работна заплата в брой, е определено че Работната
заплата в брой включва определени видове възнаграждения, измежду които е
посочено в буква „ж“ – комисиони, бакшиши,
хонорари за участие …
С оглед посочените
норми от вторичното право на Европейския съюз и съобразявайки правната същност
на „бакшиша“ настоящата инстанция намира, че получените доходи от бакшиши от К.
Величков са допълнително възнаграждение за лицето, получено в резултат на
възмездна дейност, поради което следва да бъде приет за доход. Правилно
ревизиращия орган е приел, че не е платен дължимия данък за доход от други
източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и на основание чл. 17 от ЗДДФЛ го
е включил в общата годишна данъчна основа.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
обжалваният РА е правилен и законосъобразен, като правилно и точно е изчислен
дължимия данък, на база нормативноустановения размер на данъчната ставка.
Правилно и точно са изчислени и законните лихви върху главниците. В този
смисъл, жалбата е неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид направеното искане,
съдът намира, че на основание чл.
161 ДОПК на ответната
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 391 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.В., с
ЕГН ********** , с адрес: ***,
електронен адрес за кореспонденция: adv.cholakova@gmail.com, чрез адв.
Виктор Паскалев, , с адрес: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 23а, ет. 1 –
пълномощник, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-02000219005624-091-001/26.03.2020
г., издаден от Д.И.В.на длъжност началник-сектор, възложил ревизията и Д.Ж.Й.
на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден
с решение № 111/11.06.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 48
от Закона за данъка върху доходите на физически лица , във вр. с чл.35, т.6 от ЗДДФЛ са определени задължения за данък върху доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ за
2017 г. и 2018 г., в общ размер на 2000 лв. и лихви за просрочие на същите,
общо 285,30 лв. към 11.06.2020г., произтичащи от недекларирани доходи от други
източници.
ОСЪЖДА К.М.В., с ЕГН ********** ,
с адрес: ***, да заплати
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Бургас при ЦУ на
НАП разноски за настоящата инстанция в размер на 391 /триста деветдесет и един/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: