Р Е Ш Е Н И Е
гр.Добрич 05.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ ,
четиринадесети състав , в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА
При участието на секретаря Калинка
Михайлова , разгледа докладваното от районния съдия
гр.д. № 4634/2019 год. по описа на Добрички районен съд и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по гр.д. № 4634 /
2019 г. по описа на Добрички районен съд е образувано по искова молба от „АСВ „
ЕАД град София с ЕИК ********* , с която срещу А.Н.Ш. с ЕГН ********** са
предявени искове по реда на чл. 422 , ал. 1 от ГПК,вр.с чл. 415, ал.1 от ГПК за
установяване на вземания по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1288/05.07.2019 г. ,
издадена по ч.гр.д. № 2399/2019 г. по описа на Добрички районен съд за следните суми :
-1396.00 лева –неизплатена
главница по договор за заем ***
№ ***/04.12.2017 г.,
сключен с „М.К.“ АД ,ведно със законната лихва от подаване на заявлението
02.07.2019 г. до окончателното изплащане ;
-198.02 лева –договорна лихва за
периода 06.08.2018 г. -06.06.2019 г. ;
-1210.00 лева – застрахователна
препия по договор за допълнителни услуги за периода 06.08.2018 г. – 06.06.2019 г. ;
-88.38 лева –лихва за забава по
договора за заем за периода 06.08.2018г. – 02.07.2019 г.
Претендират се разноските в заповедното и в
исковото производство .
Предявените искове черпят правното си основание от
разпоредбите на чл. 79 , ал. 1 , предл.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД , чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД.Предявени са като установителни срока по чл. 422 от ГПК .
Излагат се следните обстоятелства :
На 04.12.2017 А. Н. Ш. е сключил с „М.К.“ АД договор кредит *** № ***/04.12.2017 г., по силата на
който дружеството му е предоставило
кредит в размер на 2200.00 лева .
Кредиторът е прехвърлил земането си по договора на „АСВ „ ЕАД .
Срокът на договора е
изтекъл на 06.06.2019 г. Заемополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен
заем. Налице са неплатени задължения в претендираните размери.
Наведени са твърдения за инициирано заповедно производство
по ч. гр.д. №2399/2019 г. на Добрички районен съд, приключило с издаване в полза на заявителя –ищец на заповед за изпълнение на паричино
задължение
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника по реда на чл. 47 , ал. 6 от ГПК , който
изразява становище за липсата на
надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99 , ал. 3 , т. 1 от ЗЗД , при
което ищецът не се явява активно легитимиран да търси вземанията по договора за
кредит .
На следващо място
оспорва действителността на сключения договор за кредит поради неспазване на императивните
изисквания , залегнали в чл. 11 , ал. 1 , т. 10 от ЗПК .Твърди се ,че
кредиторът е посочил единствено като абсолютни стойности лихвения процент по
заема , ГПР на заема и годишното му оскъпяване .Липсвала ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита , кои компоненти
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР .
Твърди се нействителност
на съглашението и поради това,че
уговореният размер на възнаградителната
лихва надвишава многократно основния лихвен процент
,което се явява нарушение на добрите
нрави .
Добричкият районен съд , като прецени събраните по делото доказателства
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
По подадено заявление от „АСВ „ ЕАД град София за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу А.Н.Ш. с ЕГН ********** е образувано
ч. гр.д. № 2399/2019 г. на Добрички районен съд .
Заявлението е уважено изцяло и на основание чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение с № 1288/05.07.2019 г. за следните
суми :
-1396.00 лева –неизплатена главница по договор за заем *** № ***/04.12.2017
г., сключен с „М.К.“ АД ,ведно със законната лихва от подаване на заявлението
02.07.2019 г. до окончателното изплащане ;
-198.02 лева –договорна лихва за периода 06.08.2018 г. -06.06.2019 г. ;
-1210.00 лева – застрахователна препия по договор за допълнителни услуги за
периода 06.08.2018 г. – 06.06.2019 г. ;
-88.38 лева –лихва за забава по договора за заем за периода 06.08.2018г. –
02.07.2019 г.
Длъжникът не е намерен на установен постоянен и настоящ адрес.От справка на
НАП е установено ,че няма регистриран трудов договор .
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу
заповедта за изпълнение. С разпореждане от 11.11.2019г. съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. В дадения едномесечен срок е депозирана исковата
молба по настоящото дело .
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. ,
сключен между кредитора „М.К. „ АД в качеството му на цедент и „АСВ „ ЕООД в
качеството му на цесионер , цедентът се задължава да прехвърля възмездно срещу
покупна цена на цесионера вземания,
индивидуализирани съгласно Приложение №
1 .
На 10.12.2018 г. е подписано приложение № 1 , с което е прехвърлено
вземането от длъжника Ш. , произтичащо
от сключения договор за паричен заем № ***.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99 , ал.
3 и 4 от ЗЗД цедентът трябва да съобщи
на длъжника за прехвърляне на вземането .Допустимо е цедентът да упълномощи
цесионера да извърши съобщение до длъжника като негов пълномощник и в случая е налице такова упълномощаване.
В качеството си на пълномощник на стария кредитор цесионерът е отправил до
длъжника увдомително писмо за извършената цесия .Длъжникът не е намерен на
посочения адрес .
Акт на надлежно съобщаване на цесията е връчването на уведомителното писмо
като приложение към исковата молба чрез назначения от съда особен представител .В този смисъл ищецът е доказал
материалноправната си легитимация като кредитор по договора за заем по силата
на договора за цесия , за който длъжникът е редовно уведомен.
Източник на вземането е договор за потребителски кредит , сключен при общи
условия , неразделна част от който е погасителен план , в който подробно са
описани падежите на дължимите вноски , сумите по вноските .
Съдът приема,че договорът за кредит не страда от пороци , покриващи
хипотезите по чл. 10 и чл. 11 , ал. 1 , т. 7-т.12 от ЗПК , визирани в чл. 22 от ЗПК , респективно е действителен такъв.Сключен е в писмен вид , по ясен и разбираем начин, всички елементи на
договора ,включително Общите условия са
представени с еднакъв по вид и формат шрифт.
В договора ясно е посочен общият размер на кредита , начина на усвояване ,
начин на погасяване , посочен е фиксиран лихвен процент 30.94 %, което изключва
задължението на кредитодателя да в
съглашението да инкорпорира и методика
за изчисляване на референтен лихвен процент, годишен процент на разходите по
кредита 49.50 % и общата дължима сума за погасяване 2 777.58 лева ;
съдържа информция за условията за издължаване п погасителния план –размера
,броя и датите на плащане на погасителните
вноски .
Съобразно разпоредбите на ЗПК Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по
кредита на потребителя , настоящи или
бъдещи / лихви ,други преки или косвени
разходи , в т. ч и тези,дължими на
посредниците при сключване на договори / ,представлявайки общ израз на всички
дължимо по кредита .В процесния случа е налице яснота относно посочените
обстоятелства .
В договора за кредит , включително в Общите условия към него са посочени впоразбираем
за кредитополучателя начин дължимите
разходи- уговорените лихви , такси съобразно тарифа, размер на
месечни вноски по договора за кредит и по договора за допълнителни
услуги ,посочени в раздел 3 от договора
за заем с посочване на месечна вноска
/110.00 лева , брой вноски / 18 / и ден на плащане 18-то число / .
С оглед изложеното съдът приема ,че не е налице твърдяната от процесуалния
представител на ответника неяснота
относно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита , кои компоненти са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР .
Годишният процент на разходите не е извън границите , посочени в чл. 19 ,
ал. 4 от ЗПК , при съобразяване Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. ,в
сила от 01.01.2015 г. , за определяне размера на законната лихва по просрочени прични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на
сключване на договора .
Съгласно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. размерът на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута е равен на основния лихвен процент на БНБ в
сила от 1 януари , съответо от 1 юли на текущата година плюс 10 процентри
пункта .Считано от 01.12.2017 г. обявеният от БНБ основен лихвен процент е бил
0.00 %.Към момента на сключване на договора за потребителски кредит законната лихва е била 10.00 % .При
възнаградителна лихва съгласно договора 30.94 %
е видно ,че същата не е значително по-голяма от трикратния размер на
законната лихва .Съдебната практика приема , че максималиния размер , до който
клаузата за заплащане на възнаградителна лихва
действителна не трябва да
надвишава с повече от три пъти размера
на законната лихва .В този смисъл е Решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315
на ВКС , второ г.о.
Определената в процесния договор за кредит лихва не надхвърля значително размера на законната
лихва , не е налице противоречие на
добрите нрави и нищожност на договора .
Вещото лице Е.Й. установява в
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза ,че по сключения договор за заем с № ***/04.12.2017
г. след приспадане на платени суми в
размер на 1953. 00 лева са налице неплатени задължения , както следва : 1396.56
лева –главница,198.02 лева договорна лихва за периода 06.08.2018 г. -06.06.2019 г.
Съгласно заключението обезщетението
за забава за периода 06.08.2018г. – 02.07.2019 г. възлиза на сумата 88.68 лева , която не е платена от длъжника .
Съдът кредитира заключението , неоспорено от страните и изготвено от лице ,
притежаващо необходимата квалификация и знания .
В исковата молба се претендира и вземане в размер на 1210.00 лева
,неплатена застрахователна премия по договор за допълнителни услуги .
Видно от представен договор за застраховка „Защита „ №***** същия е сключен между застрахователя “ …. „
АД и Н.Ш. .В случая „М.К. „ АД не договаря
за себе си , а от името и за
сметка на застрахователя .По договора за застраховка правата и задълженията на
застрахователя , включително да получи застрахователната премия , възникват
направо в патримониума на ЗК „…. „ .Правата на „М.К. „ АД като трето правоимащо лице по договора за застраховка
включват възможност да получи застрахователно обезщетение при настъпил риск,но не и да търси реално
изпълнение от ответника на вноски по премията .По делото се установява плащане
на премията в пълен размер от „М.К. АД
.Така съгласно постъпило писмо от
застрахователя от 16.10.2020 г. / лист
117 / на 07.02.2018 г. по полица за застраховка „Защита „ №***** от 06.01.2018 г. от „М.К. „ АД
е заплатена е заплатена
еднократно премия в размер на 1980.00 лева
в качеството му на застрахователен агент на „ЗК „….. „ АД , при което претенцията по делото е за
платена премия по сключен мегду страните договор за допълнителни услуги .
Вещото лице Е.Й. установява в
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза ,че по процесния договор за кредит е налице
неплатен остатък от застрахователна премия по договор за допълнителни услуги в
размер на 1210.00 лева .
От изложеното следва , че ответникът има задължения към ищеца , за които по
ч.гр.д. №2399/2019 г. на ДРС е издадена заповед с № 1288/05.07.2019 г. за
следните суми :
-1396.00 лева –неизплатена
главница по договор за заем *** № ***/04.12.2017 г., сключен с „М.К.“ АД ,ведно
със законната лихва от подаване на заявлението 02.07.2019 г. до окончателното
изплащане ;
-198.02 лева –договорна лихва за
периода 06.08.2018 г. -06.06.2019 г. ;
-1210.00 лева – застрахователна
препия по договор за допълнителни услуги за периода 06.08.2018 г. – 06.06.2019 г. ;
-88.38 лева –лихва за забава по
договора за заем за периода 06.08.2018г. – 02.07.2019 г.
Ответникът дължи на ищеца и
обезщетение за забава на главното парично задължение в размер на законната
лихва върху него , считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното му погасяване .
С оглед изхода на спора на ищеца
се следват сторените по делото разноски в производството по настоящото
гражданско дело и в поизводството по ч. гр.д. № 2399/2019 г. на Добрички
районен съд .
В полза на „АСВ „ ЕАД следва да
се присъдят разноски по гр.д. № 4634 / 2019 г. на ДРС в размер на 55.92 лева
държавна такса , 200.00 лева хонорар вещо лице , 432.51 лева възнаграждение за
особен представител и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение .
Направените в заповедното
производство разноски от „АСВ „ ЕАД са 57.86 лева държавна такса и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното , Добричкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „АСВ „ ЕАД град София с
ЕИК ********* и А.Н.Ш. с ЕГН ********** , че А.Н.Ш. с ЕГН ********** дължи
на „АСВ „ ЕАД град София с ЕИК *********
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
1288/05.07.2019 г. , издадена по ч.гр.д. № 2399/2019 г. по описа на Добрички
районен съд следните суми :
-1396.00 лева –неизплатена
главница по договор за заем *** № ***/04.12.2017 г., сключен с „М.К.“ АД ,ведно
със законната лихва от подаване на заявлението 02.07.2019 г. до окончателното
изплащане ;
-198.02 лева –договорна лихва за
периода 06.08.2018 г. -06.06.2019 г. ;
-1210.00 лева – застрахователна
препия по договор за допълнителни услуги за периода 06.08.2018 г. – 06.06.2019 г. ;
-88.38 лева –лихва за забава по
договора за заем за периода 06.08.2018г. – 02.07.2019 г.
ОСЪЖДА А.Н.Ш. с ЕГН ********** да
заплати на „АСВ „ ЕАД град София с ЕИК ********* разноски в производството по гр.д. № 4634 /
2019 г. по описа на Добрички районен съд в размер на 55.92 лева държавна такса
, 200.00 лева хонорар вещо лице , 432.51 лева възнаграждение за особен
представител и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА А.Н.Ш.
с ЕГН ********** да заплати на „АСВ „
ЕАД град София с ЕИК ********* разноски в заповедното производство по ч. гр.д.
№ 2399/2019 г. на Добрички районен съд в размер на 57.86 лева държавна такса и
50.00 лева юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :