Решение по дело №103/2022 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 95
Дата: 3 юни 2022 г.
Съдия: Росица Илиева Василева
Дело: 20225210200103
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. гр.Велинград, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200103 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. В. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. Велинград, ул. „Иван Ушев“ 7, чрез адв. Р.П. – АК - Пазарджик, против
Наказателно постановление № 21-0367-001553/18.01.2022 г., издадено от
ВПД Началник на РУ - Велинград при ОДМВР – Пазарджик, с което на
жалбоподателя В. В. П. са наложени административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. (двеста лева), на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т.
5, предл. 1 и 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева), на
основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП .
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП).
Формулирано е искане за отмяна на НП. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – административнонаказващият орган – ВПД
Началник на РУ - Велинград при ОДМВР – Пазарджик, редовно призован, не
се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
1
Депозира писмено становище по жалбата, в което излага съображения за
нейната неоснователност и моли за потвърждаване на НП. Прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като провери законността на наказателното
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, намира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за
това са следните:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 22.10.2021 г., в 16:40 часа, в Община Велинград, на път Втори клас
№ 84, жалбоподателят В. В. П. управлявал товарен автомобил, с рег. № РА
5876 ВР, негова лична собственост, като не съобразил движението си с
пътната маркировка и предприел маневра обратен завой при наличието на
непрекъсната линия „М 1“, без да се е убедил, че няма да застраши
движещият се зад него автомобил. В резултат на това двата автомобила се
сбъскали под ъгъл и настъпило пътно-транспортно произшествие с
материални щети.
Контролният орган квалифицирал извършеното от жалбоподателя като
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, за
което съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 463691/22.10.2021 г. Жалбоподателят подписал АУАН без възражения.
Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя на същата дата – 22.10.2021 г.
В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят депозирал писмени възражения, в
които изложил своята позиция по случая.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя В. В. П. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 от ЗДвП и
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за извършено
нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на
2
жалбоподателя на 09.02.2022 г.
В съдебно заседание актосъставителят Т. ИЛ. Г. потвърждава
авторството на АУАН и дава подробни сведения относно установеното при
проверката на място. Изложеното от актосъставителя кореспондира с
показанията на свид. Г. АТ. Б. – присъствал при установяване на
нарушенията.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени от компетентни органи, съгласно чл.
189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, в законоустановената форма и в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП обаче са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи
законосъобразността на административнонаказателната процедура, поради
което и възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП се
явяват основателни.
Според настоящия съдебен състав начинът, по който са описани
нарушенията по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП се намира в
съществено противоречие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от
ЗАНН. Съгласно визираните правни норми задължителен реквизит, както на
АУАН, така и на НП, е посочване на точното време, място и обстоятелства,
при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика в
разбирането си, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у
нарушителя да не възниква никакво съмнение какви са фактическите
параметри на вмененото му нарушение и каква е правната квалификация на
същото. В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат. В
нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН в обстоятелствената част на АУАН и НП не е конкретизирано в
необходимата и достатъчна степен мястото на извършване на нарушенията и
липсва пълно и ясно изложение на фактическите обстоятелства, при които те
са реализирани. Това е така, тъй като в АУАН и НП не е отразено къде точно
на път Втори клас № 84 в Община Велинград се е движил управлявания от
жалбоподателя автомобил с рег. № РА 5876 ВР, респ. на кой километър от
пътното платно е настъпило произшествието, както и каква е била посоката на
3
движение на управлявания от жалбоподателя автомобил. Това не позволява
на съда да направи категорично заключение за това, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, тъй като
непосочването на точното място на извършване на нарушението
възпрепятства възможността да се прецени каква е пътната маркировка на
процесния пътен участък, с която не се е съобразил жалбоподателя, респ.
имало ли е там непрекъсната линия „М1“ и дали твърдяната за предприета
маневра обратен завой не е съобразена с нея. Непосочването на точното място
на извършване на нарушенията създава неяснота относно повдигнатите
обвинения. По този начин съдът е лишен от възможност да провери дали
поведението на жалбоподателя е било неправомерно, както е прието в НП, а
жалбоподателят е поставен в положение да се защитава директно срещу
правен извод на административнонаказващия орган, който е направен въз
основа на непосочени и неизяснени факти.
На следващо място в АУАН и НП липсват данни и кое е движещото се
зад жалбоподателя моторно превозно средство, участвало в ПТП-то – същото
не е индивидуализирано по никакъв начин, което несъмнено ограничава
правото на защита на жалбоподателя и затруднява същия да обори
констатациите на контролните органи.
Констатираните пороци при описание на нарушенията в АУАН и НП не
могат да бъдат санирани на етап съдебно следствие пред въззивната
инстанция. Правнорелевантните за наказания субект факти следва да се
съдържат в НП, а не да се извличат от доказателствата по делото.
Недопустимо е съдът да установява за първи път в хода на съдебното
производство по обжалване на НП конкретни факти и обстоятелства,
относими към съставомерните признаци на описаните в НП нарушения, които
не са били отразени в него.
В случая се касае за ненадлежно предявени обвинения, което несъмнено
накърнява правото на защита на наказания субект. Не са спазени
императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, доколкото в АУАН и НП не са описани в пълнота
всички релеванти факти от състава на вменените на въззивника нарушения.
Неяснотата относно фактическите рамки на обвинението винаги представлява
съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на НП, тъй като
4
възпрепятства жалбоподателя да разбере въз основа на кои приети за
установени факти е ангажирана административнонаказателната му
отговорност и затруднява същия да организира адекватно и в пълен обем
защитата си срещу фактическите и правни изводи на
административнонаказващия орган.
По гореизложените съображения съдът намира, че издаденото НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. Въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати разноски в размер на 300,00 лв.,
съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, които да се присъдят в полза на адв. Р.П. -
АК - Пазарджик, за осъществено процесуално представителство на
жалбоподателя, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0367-001553/18.01.2022 г.,
издадено от ВПД Началник на РУ - Велинград при ОДМВР – Пазарджик, с
което на жалбоподателя В. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Иван Ушев“ 7, са наложени административно наказание „глоба“ в размер на
200 лв. (двеста лева), на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл.
1 и 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева), на
основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик да заплати на адвокат Р.Ц. П. – АК -
Пазарджик, с личен № **********, със служебен адрес: гр. Пазарджик, ул.
„Петко Машев“ № 9, ет. 2, офис 11, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл.
5
38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА, сумата в размер на 300 лв. (триста
лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6