Определение по дело №371/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 януари 2021 г.
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20207240700371
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                               07.01.2021г.                              Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На  седми януари 2021г.

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                   СЪДИЯ: Дарина Драгнева

Като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева административно дело №371 по описа за 2020г, образувано по исковата молба на М.Г.Х. против Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София и на основание чл.140 ал.3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:

         Предявени са в обективно и субективно съединение осъдителни искове с правно основание чл.284 ал.3 от ЗИНЗС от М.Г.Х. против Министерство на правосъдието за сумата от 5 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 13.07.2004г до 01.06.2009г, и против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за сумата от 4 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ да му осигурят храна, съобразена с изповядваната религия ислям в периода от 21.07.2003г до 13.07.2004г и от 01.07.2013г до 01.06.2015г. Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства: Ищецът изповядва религията ислям от 21.07.2003г, за което е уведомил Началника на затвора, но в посочените периоди не му е предоставяна храна, в която да липсват свинско месо и свински продукти, поради което е лишен от правото си по чл.9 от ЕКПЧОС да изповядва религията си. В релевираните искови периоди е изпитвал негативни чувства, емоции и състояния на недохранване и глад, напрегнатост, тревожност, нервност, възмущение, гняв, яд, главоболие, безсъние, депресивни състояния, плач, страх, обида и загуба на вяра във върховенството на закона при неговото прилагане. Иска да бъдат събрани като доказателства конкретно изброени молби до Началника на затвора в град Стара Загора и Началника на затвора в град София, отговорите по тях, както и  справка за седмичните менюта в периода от 21.07.2003г до 01.06.2015г, в който се включват периодите, за които се претендира обезщетение и се твърди да е нарушена забраната на чл.3 от ЗИНЗС.

        В отговора против исковата молба, ответниците оспорват допустимостта на предявените искове с позоваване на чл. 299 ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК поради постановени осъдителни решения въз основа на същите факти, но по предявени искове с правно основание чл.71 от Закона за защита от дискриминация. Възражението за недопустимост е неоснователно и разрешено със задължителни за настоящата съдебна инстанция определения на касационните състави на АС Стара Загора и на ВАС на РБ. Единствено с Решение № 15961/22.12.2017г по становено по адм.д.№5034/2016г по описа на ВАС на РБ са разгледани осъдителни искови претенции против настоящите ответници, основано на същото фактическо обстоятелство – незаконосъобразно бездействие  на органите по изпълнение на наказанието да предоставят храна, съобразена с религията ислям от момента на нейното поискване -16.07.2003г, но което се е осъществило в други периоди. Касае се следователно за отделни във времето бездействия на задължените длъжностни лица, които имат своето начало и край, съобразно посочените от ищеца времеви периоди, които очертават времетраеното и продължителността на вредоносните факти.  Съгласно определение № 290/12.08.2020г постановено по КАД №466/20г по описа на АС Стара Загора, процесуално правно и пасивно легитимиран да отговаря по искове с правно основание чл.284 от ЗИНЗС до 01.06.2009г е Министерство на правосъдието, а съгласно Определение № 12784/15.10.2020г постановено по адм.д.№10804/20г по описа на ВАС на РБ предявените искове са с правна квалификация чл. 284 от ЗИНЗС. С определение №416/01.12.2020гт постановено по КАД №646/20г по описа на АС Стара Загора е разрешен въпроса за нарушаване на забраната за пререшаване на вече разрешени със сила на присъдено нещо искови претенции, имаща значение за допустимостта на предявения иск. Прието е, че идентичност на фактическото основание – бездействие да се предостави храна, съобразена с религията ислям, не се установява, тъй като с посоченото решение на ВАС на РБ е разгледано съществуването на нарушение в други времеви периоди тоест касае се за различни бездействия, независимо от еднаквостта на тяхното съдържание, а не за едно бездействие, непрекъсвано във времето, съобразно твърденията в исковата молба от 02.07.2013г и настоящата. След като ищецът посочва различни времеви периоди на бездействие, то се налага извода, че неправомерното вредоносно поведение е преустановявано и подновявано. С Определение № 416/01.12.2020г по КАД №646/20г по описа на АС Стара Загора е указано на съда отново да предостави възможност на ищеца да посочи дали за времето от 21.07.2003г до 13.07.2004г. претендира обезщетение от ГД „ИН“ която не е юридическо лице към този момент и не може да бъде процесуален субституент на държавата, или включва посочения времеви отрязък в предявения срещу Министерство на правосъдието иск.

         Фактите, които подлежат на доказване като представляващи основание на предявения осъдителен иск по чл.284 от ЗИНЗС са: дата на отправяне на искане за предоставяне на храна, съобразена с изповядвана религия ислям, която следва да бъде посочена изрично от ищеца, а втория съставомерен факт от значение за съществуване на правото на обезщетение е предоставяне на храна, съобразена с изповядването на тази религия в посочените времеви периоди, което е в тежест на ответниците.  Водим от горното, Административен съд Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И

ЗАДЪЛЖАВА ищецът до датата на съдебното заседание с писмена молба да посочи ответник по иска за времето от 21.07.2003г до 13.07.2004г с оглед липсата на правосубектност на ГД „ИН“ за посочения период, както и да уточни датата, на която е заявил, че изповядва ислям и иска да му се предостави храна, лишена от свинско месо и свински продукти, като го предупреждава, че тежестта да установи този факт е негова.

       ЗАДЪЛЖАВА ответниците да представят справка за храната, която е предоставяне на ищеца в исковите периоди, освен ако изрично признаят, че предоставят храна, съобразена с религията ислям в затвора в град Стара Загора след 01.06.2015г.

        СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото.

       НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.02.2021г от 11.00ч, за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

Административен съдия: