РЕШЕНИЕ №
1437
28.10.2019 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Иванка Панчева
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 4905 по описа на съда за 2018 година.
Производството е образувано по иск с правно основание чл.
405, ал. 1 от Кодекса на застраховането, предявен от Б.Ц.Д. *** срещу
ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД – гр. София, за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата 15 320 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Каско“. Искът е бил предявен първоначално за сумата
17 451,60 лв., но в хода на производството е намален до посочения по-горе
размер и производството е прекратено за разликата.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал сключен с
ответника договор за застраховка "каско" на
автомобила си марка "****" с клауза "пълно каско".
На 18.09.2018 г. той претърпял ПТП с автомобила си - блъснал се в ****"****".
Тъй като при ПТП нямало пострадали лица и спор за вината, ищецът и водачът на
трактора съставили двустранен протокол, в който отразили видимите щети по
автомобила, и още на същия ден ищецът уведомил застрахователя. Междувременно
той установил, че по автомобила има и друга повреда - пукнат картер и изтекло масло от двигателя.Били извършени общо три
огледа на автомобила от експерт на ответника. Тъй като доверените на ответника
сервизи отказали ремонт, автомобилът бил ремонтиран в друг сервиз - стойността
на ремонта била 17 451,60 лв. и на застрахователя по негово искане били
представени проформа-фактури. С писмо от 02.11.2018
г. застрахователят отказал заплащане на обезщетение с мотив, че
обстоятелствата, декларирани при завеждането на щетата, не съответстват на
събраните данни за събитието. Ищецът не е съгласен с този извод и твърди, че
щетите са възникнали именно при
това ПТП.
С отговора ответникът оспорва иска, като твърди, че
експертите на застрахователя са открили несъответствия между механизма на
събитието, заявен от водача, и увредените детайли, които водят до извод, че е
възможно претендираните за обезщетяване вреди да са
настъпили по друг начин, съответно при друго събитие. По тази причина счита, че
застрахованият е заявил неверни обстоятелства за събитието и е направил опит да
въведе застрахователя в заблуда, попречил е да се установи истината за
събитието и това според общите условия на застраховката е основание да се
откаже обезщетение. Ако пък съдът приеме, че ПТП се е осъществило по описания
начин, ответникът прави възражение за съпричиняване -
ищецът е проявил груба небрежност, като е предприел маневра, без да се убеди,
че няма преминаващи превозни средства и няма опасност от сблъсък, още повече,
че преминалото МПС е било с особено големи размери и не е било възможно ищецът
да не го забележи, ако беше положил минималната дължима грижа; ответникът
заявява, че при причиняване на вредите в
резултат от груба небрежност на увредения застрахователят според общите условия
има право да откаже обезщетение. Сочи и че ставадума
за тотална щета, тъй като претендираните щети
надвишават 70% от стойността на целия автомобил, затова застрахователят дължи
обезщетение до действителната стойност, намалена със стойността на запазените
части.
В открито заседание пълномощникът на ищеца изразява
становище, че ако се приеме за доказано, че произшествието е настъпило, както
твърди ищецът, следва да се изплати обезщетение в размер 70 на сто от
стойността на вещта и намалена с процента на запазените части.
В писмена защита излага доводи за доказаност
на ПТП и нанесените щети и сочи, че няма доказателства кои точно части са
запазени, а при наличие на такива обезщетението може да се намали, но с не
повече от 25% според чл. 22, ал. 2 от методиката към Наредба
№ 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане; стойността 70% се
отнася единствено към дефиницията за тотална щета в общите условия на
застраховката.
По делото от фактическа страна се установява следното:
На 18.09.2018 г. около 10 ч. преди обяд ищецът управлявал
автомобила си по неасфалтиран път през ниви в посока към шосето между селата
Огняново и Мирянци, общ. Пазарджик. Когато ищецът навлизал в шосето, за да
поеме по него, в лявата странична част на неговия автомобил се блъснал трактор,
движещ се по асфалтирания път. Никой от водачите до сблъсъка не бил забелязал
другото превозно средство, като според тях част от причината за това са храсти
край пътя, които ограничават видимостта. Двамата нямат спор за това, че виновен
за произшествието е водачът на автомобила (ищецът), който не се е съобразил с
предимството на движещите се по асфалтовия път. Поради липсата на спор и на
пострадали лица за произшествието е бил съставен само двустранен протокол.
Заключението на вещото лице и показанията на свидетелите
водят до извод, че няма причина за съмнение в твърдения от ищеца механизъм на
настъпване на щетите – при описаното ПТП. Вещото лице в т. 10 от заключението
сочи най-вероятния механизъм да настъпването им, който съвпада с описания в исковата
молба. От показанията на свидетеля **** става ясно, че съмненията у експертите
на застрахователя са свързани с оглед на място по пътя с. ****, където е
станало произшествието – на трите места, където са забелязали черни (неасфалтирани)
пътища да се пресичат с главния път, няма камъни, канавки, струпани скални
отломъци и пр., а повредата на картера, каквато се
твърди, че е настъпила, може да се получи само от подобен удар (такъв начин на
получаване на повредата приема и изслушаното по делото вещо лице); не са
открили освен това и видими следи от изтичане на маслото от картера
на някое от тези места, а според тях подобна повреда, която е свързана с
продължителен теч на масло, е щяла да бъде забелязана още при ПТП или при
качването на автомобила на платформата, която го е превозила от мястото на
произшествието.
От показанията на свидетеля А. – водач на трактора, обаче
се установява, че ищецът е чакал помощ на мястото на произшествието повече от
час. Според вещото лице това време е напълно достатъчно, за да изтече цялото
масло на терена под автомобила още преди натоварването му на платформата. Пак
от показанията на свидетеля А. край пътя на мястото на ПТП има камъни и парчета
бетон, а самият път представлява само „коловози“ през нивите, „отъпкан земен
път“. По тази причина съдът счита, че е напълно възможно експертите на
застрахователя да не са разпознали тези коловози като път и да са оглеждали три
други места, различни от мястото на ПТП, на които наистина няма камъни, за
разлика от действителното място на ПТП. Този извод отчасти се потвърждава от
изявлението на свидетеля Николай Д., който твърди, че на снимките, приложени
към преписката на застрахователя по щетата, не е изобразено мястото на ПТП,
което му е показал неговият брат – ищецът, а друго място, и от изявлението на
вещото лице, което заявява, че трактористът А. му е показал мястото, и то не е
точно онова на снимките – на действителното място е имало едно „храстовидно
дърво“, каквото на снимките не се вижда, докато на снимките има пукнатини в асфалта,
каквито не е имало на мястото, на което го е завел А..
Установява се от заключението на вещото лице, че автомобилът
е бил с пазарна стойност 15 320 лв., стойността на частите и труда,
необходими за възстановяването му, според вещото лице е 23 872,56 лв., а
ако се вземе предвид оценката на застрахователя, вещото лице дава стойност на
щетите 13 759,79 лв. Според него стойността на запазените части от автомобила
е около 46% от цената му.
Не е спорно, че ищецът е имал валидна застраховка „каско“ на автомобила при ответника. В общите условия към
нея е предвидено, че ако стойността на обезщетението, определено с експертна
оценка по методика на застрахователя или по разходни документи от доверен
сервиз, надхвърля 70% от стойността на автомобила, е налице пълна загуба. При
нея се изплаща стойността на щетите, но не повече от действителната стойност на
автомобила, намалена със стойността на годните агрегати, възли и детайли.
При така установените факти съдът направи следните правни
изводи:
Настъпилите при произшествието щети се покриват от
условията на застраховката. Не се доказаха възраженията за обявяване на невярна
информация от страна на ищеца и невъзможност да се установят щетите и начинът
на настъпването им.
Няма съмнение, че стойността на вредите и
възстановяването им, оценени включително по оценките на застрахователя,
надхвърлят 70% от сумата 15 320 лв. – стойността на автомобила към момента
на ПТП. Налице е пълна загуба („тотална щета“).
Стойността на обезщетението, която следва да се заплати
при това положение на ищеца, се определя от уговорките и общите условия на
застраховката, без ограничение. Цитираната от ищеца в писмената защита методика
по наредбата от 2006 г. е все още приложима (тъй като липсва нова, изработена
на осн. чл. 504 от КЗ), но тя се отнася само за
застраховките „гражданска отговорност на автомобилистите“. За тях наистина важи
ограничението независимо от стойността на запазените части обезщетението да не
се намалява с повече от 25%. Целта очевидно е защита на третото пострадало
лице, което няма влияние върху избора на застраховател и условията на
застраховката, която е сключил увредилият го – преценено e, че не следва то да е принудено само да
търси пазар и да уговаря цени за запазените части от автомобила си. В този
случай защитата на претърпелия вреди е предпочетена пред общия принцип за
приспадане на ползите от вредите при изчисляването на обезщетенията. Методиката
обаче не се отнася за другите видове застраховки, в това число за имуществената
застраховка „каско“. Макар че става дума за едни и
същи като вид вреди, не е възможно методиката да се приложи разширително
и към застраховките „каско“, още повече, че тя урежда
изключение от общото правило. Следва да
се приложат общите условия на застраховката, които предвиждат приспадане на
стойността на запазените части („агрегати, възли и детайли“) от стойността на
автомобила. Според заключението на вещото лице стойността на запазените части е
около 46% от стойността на автомобила, или обезщетението следва да се изчисли
на 54% от 15 320 лв., което е 8 272,80 лв., или приблизително 8 273
лв. Съразмерно на тази стойност следва да се изчислят и разноските на страните,
като се вземе предвид и частта от първоначално предявения иск, за която делото
е прекратено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда ответника „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, да заплати на ищеца Б.Ц.Д., ЕГН **********,***, сумата 8 273
лв., представляваща обезщетение по застраховка „Каско“
на автомобил „****“ с рег. № ****** по застрахователна полица
440118121004172, за застр. събитие, настъпило на
18.09.2018 г., заедно със законната лихва, считано от деня на предявяването на
иска – 29.11.2018 г., до пълното изплащане на сумата, като отхвърля иска за
разликата над 8 273 лв. до 15 320 лв..
Осъжда „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД да заплати на Б.Ц.Д.
сумата 1058,56 лв., представляваща разноски по делото.
Осъжда Б.Ц.Д. да заплати на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД
сумата 796,07 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: