Определение по дело №154/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.25, ал.4 от ЗТР във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

С отказ № г. на Длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията е отказано вписване на освобождаването на Р. М. И. като член на Съвета на директорите на “” – Г..

Против така постановеният отказ е постъпила жалба от Р. М. И. от Г.. В жалбата се сочи, че отказът на длъжностното лице от Агенция по вписванията е незаконосъобразен неправилен и недопустим. Уведомлението да дружеството било доставено по законоустановен способ – с известие за доставяне, от пощенски служител, имало подпис и достоверна дата. Доставката била описана в пощенската станция и потвърдена с подписи и печати на служителя, който я доставил и на началника на пощенската станция. Уведомлението не можело да бъде заведено във входящата книга, защото “М” било регистрирано с цел изкупуване на капиталови акции на бившето държавно предприятие “А” ЕАД. Дружеството не участвало в приватизацията и не привело капитала си съгласно изискванията на чл.161, ал.2 от ТЗ в тримесечен срок и ex lege прекратило дейността си. В мотивите на отказа не било посочено конкретно каква процедура трябва да бъде осъществена, а се цитирало чл.233, ал.5 от ТЗ, където нямало предвидена такава. Длъжностното лице недопустимо направило отказ за вписване на обстоятелства без да са искани като наименование на фирма, седалище и адрес на управление, предмет на дейност, основна дейност, представители СД, срок на дружеството. Моли съда да отмени обжалвания отказ и да задължи Агенция по вписванията да извърши заличаване на името му като член на Съвета на директорите на “М.” . Направено е особено искане съдът да предприеме процедура по сезиране на компетентните органи на основание §8 от ПЗР на ТЗ за прекратяване на дейността на “М.” , неговата ликвидация и заличаването на дружеството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е основателна, а обжалваният отказ е неправилен и като такъв следва да бъде отменен. За да откаже вписването Длъжностното лице по регистрацията е приело, че заявителят е отправил уведомление до дружеството на основание чл.233, ал.5 от ТЗ, но няма доказателства дали уведомлението е получено от дружеството и дали е заведено във входящата кореспонденция. Прието е, също, че в представеното известие за доставка не е посочено кое е лицето, получило доставката и в какво качество.

С разпоредбата на чл.233, ал.5 от ТЗ е предвидена процедура за освобождаване на член на съвета на акционерно дружество при бездействие от страна на дружеството. Посочената хипотеза е изключение от общото правило за освобождаване на член на съвета на акционерно дружество с решение на общото събрание, респ. с решение на надзорния съвет при двустепенна система. Тя е предвидена в полза на съответния член на съвета при бездействие на компетентните органи на дружеството. В случая жалбодателят е отправил уведомление по чл.233, ал.5 от ТЗ, което се установява от приложеното известие за доставяне. Действително в известието за доставяне има подпис и дата на доставяне – 17.08.2006 г., като не е посочено името и длъжността на лицето, получило писмото. Доколкото обаче в Търговския закон не е предвиден ред за удостоверяване на връчването на писменото уведомление, то следва да се приеме, че това може да стане по избран от заявителя начин. Не би могло да бъдат приложени правилата на ГПК относно връчването на съобщения и призовки, най-малкото защото няма такова правно основание, а и разпоредбите на ТЗ са специални по отношение на ГПК. След като в Търговския закон не е предвидено изискване за отразяване на името и длъжността на получателя, то не може да бъде приложено механично, и без наличието на основание за това, изискването, регламентираното в разпоредбата на чл.50, ал.3 от ГПК. Още повече, че цитирания текст от ГПК касае правоотношение между държавен орган и съответния адресат, докато връчването по чл.233, ал.5 от ТЗ не се характеризира с наличието на властническо правоотношение. Ето защо, не може да се вмени на заявителя задължението да доказва връчването на уведомление, прилагайки разпоредбите на чл.50, ал.3 от ГПК, още повече, че такова изискване не е предвидено в специалната разпоредба на чл.233, ал.5 от ТЗ. На същото основание не може да се иска от члена на съвета да доказва дали неговото уведомление е било заведено във входящата кореспонденция на дружеството, каквато може и да не съществува.

В жалбата неправилно е посочено, че Длъжностното лице е постановило отказ на незаявени обстоятелства – наименование на фирма, седалище и адрес на управление, предмет на дейност, основна дейност, представители, СД, срок на дружеството. Видно от мотивите на отказа такова произнасяне няма, а изложените от жалбодателя доводи касаят индивидуализацията на дружеството, което в никакъв случай не означава, че е налице отказ за вписване на изброените обстоятелства.

Що се отнася до особеното искане за сезиране на компетентните органи на основание §8 от ПЗР на ТЗ, то същото е неясно, тъй като жалбодателят не е посочил от кой закон за изменение и допълнение на ТЗ е този текст. Очевидно се касае за § от 8 от ПЗР на ЗИДТЗ обн. в Д.в. бр.100/1997 г., но в този случай съдът няма никаква компетентност да се произнесе, а още по-малко в настоящото производство.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменен отказ № г. на Длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, като се дадат задължителни указания за вписване на освобождаването на жалбодателя като член на съвета на директорите на “М.” – Г..

Ето защо и на основание чл.25, ал.5 от ЗТР, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказ № * г. на Длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, като дава указания Длъжностното лице по регистрация да впише освобождаването на Р. М. И. като член на съвета на директорите на “М.” – Г..

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Председател: