РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Пловдив, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
С.а Б. Бозева
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
в присъствието на прокурора Марин. Н. Пелтеков.
като разгледа докладваното от С.а Б. Бозева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215300601651 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 260038/16.02.2021г. по НОХД № 7401/2019 година по
описа на Районен съд Пловдив, съдът е признал подсъдимия С. Н. К. за
виновен, в това, че на * г. в гр. П., на кръстовището на ул. „С.“ и ул. „О.“, при
управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „АУДИ“,
модел „А 4“ с рег. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно - Чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на П. В.в Т., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на
лакътната кост и втората дланна кост на дясна ръка, довело до трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник, като деянието е
извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3
предл. последно, б. „а“, пр. ІІ-ро, вр.чл.343 ал. 1, б. „б“, пр.ІІ-ро, вр.чл.342 ал.1
от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание
чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимия
наказание с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в
1
законна сила на присъдата. На основание чл. 343г вр. чл.343 ал.3 предложение
последно, б. „а“, пр. ІІ-ро, вр.чл.343 ал. 1 б. „б“, пр.ІІ-ро, вр.чл.342 ал.1 от НК
съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една
година. Със същата присъда подсъдимият е признат за невинен в това на
същото място и време да е нарушил и чл.116 от ЗДвП; чл.119 ал.4 от ЗДвП и
чл.120 ал.1,т.2 от ЗДвП и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение в тази част.
С присъдата съдът е осъдил на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия да
заплати на П. В.в Т., действащ лично и със съгласието на своите родители,
сума в размер на 4000 лева /четири хиляди лева/, представляваща претърпени
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано
от датата на деянието до окончателното изплащане на главницата, като
предявеният иск за разликата от 4000 лева до пълния претендиран размер от 6
500 лева е отхвърлен, а на основание чл. 189, ал.3 от НПК и сума в размер от
800 лева /осемстотин лева/ лв., представляваща разноски от ЧО и ГИ за
процесуално представителство.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от 160 лева /сто и шестдесет лева/, представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 805,95 лева
/осемстотин и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща
разноски в рамките на производството и по НОХД № 3298/2018г. по описа на
РС - Пловдив ХХ-ти н.с. и по сметка на ОД на МВР - Пловдив сума в размер
на 483,17 лева /четиристотин осемдесет и три лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща разноски в рамките на досъдебната фаза от наказателния
процес.
Присъдата се обжалва от подсъдимия чрез защитника му адв. Н. С., като
се сочи, че събраните доказателства не установяват подсъдимият да е автор на
престъплението. Отправя се искане за отмяна на присъдата и постановяване
на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан или да
„бъде заменена с по-лека такава“ /цитат от въззивната жалба/.
В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив излага становище
за неоснователност на въззивната жалба, като предлага първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
2
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител – адв. Й. Д.
поддържа становището на прокурора, като сочи, че доказателствата, събрани
при проведеното съдебно следствие, включително пред въззивната инстанция,
не са довели до съществено изменение на фактическата обстановка, както
настоява защитата на подсъдимия. Счита, че присъдата следва да бъде
потвърдена. Намира за неоснователни и доводите за липса на доказателства,
които да сочат на виновно поведение на подсъдимия.
Гражданският ищец и частен обвинител поддържа становището на
повереника си.
Адв. Г. К. – упълномощен защитник на подсъдимия пред въззивната
инстанция, поддържа подадената въззивна жалба, като счита, че събраните
доказателства по делото разкриват различна фактическа обстановка от
очертаната в обвинителния акт и възприета в мотивите към присъдата на
районния съд, която води до съществено изменение на обстоятелствената част
на обвинението. И доколкото пред първата инстанция прокуратурата не се е
възползвала от разпоредбата на чл. 287, ал.1 от НПК, то и въззивният съд е
изправен според защитата пред необходимостта да оправдае подсъдимия по
възведеното му обвинение. Наред с това счита, че по делото не са приобщени
по надлежния процесуален ред доказателства, които да установяват
изнесената в обвинителния акт фактология, а и същите не водят до несъмнен
и категоричен извод за виновно противоправно поведение на подсъдимия,
доколкото и в заключенията по назначените от въззивния съд експертизи
вещите лица боравят с хипотези.
Подсъдимият поддържа становището на защитника си и желае да бъде
оправдан.
Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото
доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, както и
съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери
правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:
Делото се разглежда за втори път, след като с Решение №
199/20.09.2019г. по ВНОХД № 1371/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив
е била отменена присъда № 100/28.03.2019г. на Районен съд Пловдив,
постановена по НОХД № 3298/2018г. по описа на същия съд и делото е било
върнато за ново разглеждане от друг състав на ПРС.
3
Въззивната жалба e процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, при
наличие на правен интерес от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК
лице.
За да постанови присъдата си по настоящото дело, районният съд е
приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. Н. К. бил правоспособен водач на моторно превозно
средство с придобити категории „В“ и „АМ“, и притежавал СУМПС №
********, издадено от ОД на МВР – гр. Я. на ****г., валидно до 09.12.2021г.
и контролен талон № *****.
На дата 05.07.2016г. около **ч., подс. К. управлявал лек автомобил
марка и модел „Ауди А4“, рег. № ****, като се движил по ул. „С.“ в гр. П. и
достигнал кръстовището, образувано от пресичането на ул. „С.“ и ул. „О.“. С
цел осигуряване пресичането на пешеходци на ул. „С.“ била обособена със
съответна маркировка пешеходна пътека. По същото време пострадалият П.
В.в Т., който към този момент бил на девет години, бил пред своя дом на ул.
„В. И.“ в гр. П. Детето решило да си купи сладолед, за което трябвало да
пресече ул. „С.“ и да отиде до близкия магазин. Пострадалият бил облечен с
къси панталони, тениска и джапанки.
Подс. К. управлявал лекия си автомобил по северната част на платното
за движение на ул. „С.“, в посока от изток на запад. По това време,
пострадалия Т. решил да пресече ул. „С.“ по обособената пешеходната пътека
и се насочил към нея. Преди да стъпи на пешеходната пътека, пострадалият
се огледал, преценил, че няма преминаващи в близост автомобили и навлязъл
на пешеходната пътека. Стигайки до средата на пешеходната пътека,
пострадалият бил ударен от управлявания от подсъдимия лек автомобил. За
пострадалия ударът настъпил в дясната част от тялото, а за лекия автомобил
ударът бил от лявата му страна. Към момента на инициалния сблъсък,
автомобилът се движел със скорост между 20- 24 км/ч. Спирачен път
липсвал. Първата контактна точка между автомобила и пострадалия била в
преден ляв фар, като от кинетичната енергия на двете срещащи се тела,
детето последователно било ударено с левия преден калник и странично ляво
огледало на автомобила, преди да падне на земята. Инцидентът частично бил
възприет от свид. В. С. С., която по това време управлявала лек автомобил
марка „БМВ“ и с него приближавала пешеходната пътека на ул. „С.“, но в
4
посока на движение, противоположна на тази на автомобила, управляван от
подсъдимия.
Непосредствено след удара, подсъдимият привел в покой управлявания
от него автомобил и излязъл, за да провери съС.ието на детето. Последното
имало охлузвания и от носа му течала кръв. Присъствалите наоколо лица се
притекли на помощ. За инцидента била уведомена лелята на пострадалия-
свид. Т. К. Т., която незабавно отишла на мястото. Малко след това били
уведомени за инцидента и пристигнали майката и бащата на пострадалия.
Местопроизшествието било посетено и от полицейски служител – свид. А. И.
В. Бил подаден сигнал на спешен телефон „112“, като пристигнал и екип на
„Бърза помощ“. Пострадалият бил откаран в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД- гр.
Пловдив за осъществяване на преглед и оказване на необходимата
медицинска помощ. Детето било придружено в линейката от своята майка.
При извършените първоначални прегледи на детето не било установено да са
му нанесени сериозни травматични увреди, поради което свид В. съставил
единствено констативен протокол за настъпилото произшествие.
Впоследствие обаче, след извършването на допълнителни изследвания, било
констатирано, че пострадалият е със счупване на лакътната кост и на втора
дланна кост на дясната ръка / фрактура на улната и на 2- ра метакарпална кост
на дясна ръка/, контузия на главата, разкъсно- контузна рана и охлузвания по
лицето, счупване на дясна носна костица, кефалхематом в челната област,
контузия на гръдния кош и корема, охлузвания по левия долен крайник. От
така изброените травматични увреди най – тежки били счупването на
лакътната кост и на втора дланна кост на дясната ръка, които наложили
извършване на гипсова имобилизация и довели до трайно затрудняване
движенията на десния горен крайник.
За да приеме изложената фактическа обстановка, районният съд е
посочил кои гласни и писмени доказателства и доказателствени средства е
ползвал, като е анализирал по-обстойно показанията на свидетелите,
посочвайки в кои части кредитира същите и поради какви причини. Наред с
това съдът е изложил подробен анализ и на изготвените в хода на
досъдебното производство автотехническа и съдебно-медицинска експертизи,
които са били прочетени на основание чл. 282, ал.1 от НПК от този съдебен
състав и приобщени сред материалите по делото. От мотивите на съда е
видно, че е ползвал и заключението на назначената от районния съд при
5
предходното разглеждане на делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза по въпросите за удара между тялото на
пострадалия и автомобила на подсъдимия /инициалното съприкосновение/,
относно възможността на водача да възприеме пресичащия пешеходец и
възможността за своевременна реакция.
Настоящата въззивна инстанция споделя като цяло изложената
фактическа обстановка в мотивите на първата инстанция с изключение на две
обстоятелства – улицата, по която се е движил автомобилът, управляван от
подсъдимия, преди да достигне до пешеходната пътека на ул. „С.“ и скоростта
на движение на автомобила към момента на удара. Настоящата въззивна
инстанция проведе съдебно следствие с разпит на свид. С., като назначи и
изготвянето на комплексна медицинска и автотехническа експертиза и
допълнителна такава. В следствие на събраните и пред настоящата инстанция
доказателства се установи по-различна фактология по посочените две
обстоятелства, без това да води до промяна относно крайния извод за виновно
поведение на водача К.. Районният съд е приел от фактическа стана, че
автомобилът на подсъдимия е бил част от движението по ул. „С.“ до
достигането му до процесното кръстовище. Пред настоящия съдебен състав
свид. С. посочи, че автомобилът на подсъдимия се е включил в движението
по ул. „С.“, след като е завил от ул. „О.“. Същото обстоятелство свидетелката
е заявила и пред Районния съд /виж протокол от с.з. от 29.09.2020г. по НОХД
№ 7401/2019г. на РС Пловдив, л. 105/, което обаче е убягнало от вниманието
на районния съд, като съдът не е предприел действия по приобщаване на
показанията на свидетелката в тази част от протокола й за разпит от
досъдебното производство, където е заявила различно обстоятелство. Това бе
поправено от настоящия въззивен състав, като след частично прочитане на
показанията й на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК, свидетелката
отрече верността на отразеното в протокола от досъдебното производство.
Съдът приема за верни показанията на свидетелката, заявени пред
съдилищата в тази част, тъй като свидетелката е пределно категорична по
това обстоятелство, а основание да се постави под съмнение това й
възприятие, настоящият състав не намери. Наред с това показанията й в тази
част не остават изолирани, като намират потвърждение в обясненията на
подсъдимия пред първата инстанция /виж л.108-гръб-109 от НОХД №
7401/2019г. на РС/. Соченото от свид. С. не противоречи и на показанията на
6
пострадалия Т., който сочи, че преди да предприеме пресичане на
пешеходната пътека не е възприел наличието на автомобил вдясно по улицата
„С.“, в което има резон предвид включване на К. в движението по ул. „С.“ от
ул. “О.“. Впрочем точно на база на тази доказателствена съвкупност,
кредитирана от настоящия състав, въззивният съд счита, че се налага една
корекция по фактологията, приета от първата инстанция, която касае
единствено детайли от събитията, свързани посочените две обстоятелства. В
тази част обясненията на подсъдимия и показанията на свид. С. бяха обект на
проверка, като назначената от настоящата съдебна инстанция комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /и допълнителна такава/
проследиха възможностите за настъпване на пътно-транспортното
произшествие по всички наведени по делото данни – както относно посока на
движение на автомобила, така и неговата скорост, скоростта на движение на
пешеходеца, точно място на настъпване на произшествието и инициалния
сблъсък между двете тела, както и обследване на възможността за получаване
на уврежданията по пострадалия.
Тук съдът намира за необходимо да отвори една скоба – относно
допуснато от долната инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в
това, че районният съд е приобщил по делото експертиза, която не е била
назначена от него и по-същественото е, че е ползвал заключението на вещите
лица по основните въпроси, подлежащи на изясняване по делото. Става
въпрос за назначената при предходното разглеждане на делото допълнителна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, която е имала за предмет
да изследва по-задълбочено и комплексно от експерт-инженер и съдебен
медик деформациите по автомобила и травмите при детето, скорости и
изготвяне на 2D и 3D модел на настъпване на ПТП с посочване на причините
за същото. Съдебният състав, разглеждащ НОХД № 7401/2019г., обаче не е
излагал съображения относно необходимостта от изготвянето на такава
експертиза, не е поставял задачи, нито е определял състава и персонално
вещите лица, които да работят по същата. В този случай експертизата е била
назначена по друго дело. Експертните изследвания е необходимо да бъдат
назначени с нарочен акт по чл. 145 от НПК от състава, разглеждащ делото
/освен ако не са изготвени в хода на конкретното ДП/ - виж Решение №
26/13.05.2019г. на ВКС по н.д.№ 1239/2018г., 3 н.о. Това нарушение обаче бе
изправено от настоящия съдебен състав с назначаване на комплексната
7
СМАТЕ, а в последствие – и на допълнителна такава, изготвени от вещите
лица М., Г. и Ш.. Съдът кредитира изцяло така представените заключения на
назначените от настоящия съдебен състав съдебно-медицинска и
автотехнически експертизи, доколкото вещите лица на база обективните
данни по делото са отговорили в пълнота на поставените въпроси,
притежават съответните познания в посочените области, няма основание да
се постави под съмнение обективността на изследванията им.
Експертизата не е доказателство или доказателствено средство, не е
факт от обективната действителност, свързан с обстоятелствата по делото, а
дейност, която е насочена към изясняване на тези обстоятелства. Назначената
от настоящия съдебен състав допълнителна СМАТЕ е разгледала
възможността произшествието да настъпил както при хипотеза движение на
автомобила на подсъдимия само по ул. „С.“, /както е приела първата
инстанция/, така и при извършване на завой надясно от същия от ул. „О. “
посока ул. „С.“ – както сочи свид. С. и становището на вещите лица е
положително и в двете разглеждани хипотези. Съдът не ще се спира на
заключението на вещите лица от допълнителната СМАТЕ в разгледаната
хипотеза движение на автомобила на подсъдимия само по ул. „С.“ до
достигане кръстовището с ул. „О.“, тъй като вече посочи по-горе, че
събраните в хода на съдебното дирене доказателства не подкрепят тази теза.
Внимание обаче заслужават изследванията на вещите лица при първата
разгледана от тях хипотеза, съответстваща на твърденията на свид. С.
касателно посоката на движение на автомобила на подсъдимия до настъпване
на ПТП.
Експертите въз основа на събрания доказателствен материал са
заключили, че при хипотеза на движение на автомобила по ул. „С.“ след
десен завой от ул. „О.“, максималната скорост, с която е възможно да бъде
преодолян завоя при запазване на траекторията на масовия център, без
опасност от странично занасяне на автомобила е 21,54км.ч. С оглед
обясненията на подсъдимия пред районния съд относно скоростта, с която е
управлявал, вещите лица са извършили изчисленията при т.нар. „комфортна
скорост“ на движение на л.а. „Ауди“ непосредствено преди произшествието
от 17,28 км.ч., т.е. без максимално странично ускорение. Дори и при тази
скорост обаче същите са категорични, че ударът е настъпил върху
8
пешеходната пътека в обхвата на северната пътна лента за движение на ул.
„С.“ в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се
намира на около 2,85-2,9 метра по дължина западно от ориентира, приет от
експертите, и по ширина – на около 5,20-5,25 м. северно от ориентира, приет
в експертизата, т.е. малко след средата по дължина на пешеходната пътека,
което не се опровергава от гласните доказателства. При така посочената
скорост на движение на автомобила, вещите лица са категорични, че при
стъпването на пешеходеца върху пешеходната пътека, водачът на автомобила
е имал техническа възможност да спре на безопасно разС.ие от точката на
първоначален контакт, като пешеходецът не е попадал в опасната зона за
спиране на автомобила. Изследване с възможно по-ниски скорости за
движение на лекия автомобил преди удара, при стъпването на пешеходеца
върху пешеходната пътека също са установили, че водачът е имал обективна
възможност да спре на безопасно разС.ие от точката на първоначален контакт
във всеки един от случаите, като пешеходецът не е попадал в опасната зона за
спиране на автомобила. Изчисленията на вещите лица са правени на база
скорост на пешеходеца 11,1 км.ч., която е съобразена с възрастова група, пол,
свидетелски показания и релеф на пътната настилка и съответства на
максималната скорост за тази възрастова граница деца от мъжки пол за
спокойно бягане. Правилно първата инстанция не е кредитирала в тази насока
показанията на свид. С., която сочи, че детето „бягало бързо“ по пешеходната
пътека. Всъщност при данни, че същият е бил обут с джапанки и вида на
пътната настилка – паваж, напълно резонни и съответни на събраните
доказателства са съображенията на първата инстанция да приеме за
достоверни показанията на пешеходеца Т. касателно скоростта му на
движение като „забързан ход“ /съответстващ на даденото от вещите лица в
СМАТЕ уточнение за „максимална скорост за спокойно бягане“/, но без да е
бягал „много бързо“ /цитат от показанията му пред РС/. Още повече, че
научните изследвания с възможни скорости на пешеходеца, са правени с
обувка, която обхваща петата, а детето според данните е било с джапанки и то
върху паваж, при което скоростта му при всички случаи ще бъде по-ниска,
както вещите лица обясниха в съдебно заседание /л. 121-гръб, ВНОХД/.
Следва да се посочи, че независимо от възрастта на свид. Т. към момента на
деянието и на провеждане на разпита му пред съдия и на ДП, евентуално
възражение за неправилно разбиране и възприемане на релевантните
9
обстоятелства е крайно неприемливо. Показанията му не остават изолирани,
както е посочил и РС, а и твърденията на детето остават непроменени като
цяло във времето. От друга страна, ниската възраст на лицата не означава, че
депозираните от тях показания не почиват на реално случили се и възприети
от тях събития, нито на неправилно възпроизвеждане на същите. Детето е
равностоен участник в процеса и неговите показания в никакъв случай не
биха могли да бъдат подценявани или пренебрегвани, още повече, когато
същите не остават изолирани, а се подкрепят и от други доказателства.
Принципа на недискриминиране на детето като участник в процеса е и
възприетото становище в Конвенцията на правата на детето на ООН и в
Насоките относно правораздаването по въпроси, свързани с деца, които са
жертви или свидетели на престъпление /приети с Резолюция 2005/20 на ИСС
на ООН на 22.07.2005г./. А и становището на вещите лица Г., М. и Ш. са в
унисон с показанията на свид. Т. относно скоростта, с която е пресичал
пешеходната пътека. Също така изчисляват, че и при по-висока скорост на
детето при пресичане на пешеходната пътека, в случаите, когато водачът е
управлявал със сочената от него комфортна скорост и при по-ниска, не само
от момента на стъпване на пешеходеца върху пешеходната пътека, но и от
момента на стъпването му върху южната част от тротоара преди пешеходната
пътека, той е бил видим за водача и се е намирал извън опасната зона за
спиране на автомобила. Също така според вещите лица и при по-ниска
скорост за пешеходеца, времето за изминаване на определен път се увеличава,
което пък води до повече време за реакция на водача на автомобила. Изводът
им е, че от момента, в който пешеходецът е навлязъл на платното за
движение, водачът на лекия автомобил при своевременна реакция и
задействане на спирачната система е имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара.
Правилни са поради това в крайна сметка и съображенията на долната
инстанция, че мястото на удара между тялото на пешеходеца и автомобила е
било именно на пешеходната пътека /разгледана в комплексната СМАТЕ и
допълнителната такава като хипотеза 1/, в каквато насока са и показанията на
свид. Т., както правилно са кредитирани от РС, като ударът е настъпил между
предната част на предния ляв калник на автомобила и пешеходеца. Вещото
лице Ш. мотивирано е защитил пред районния съд съдебно-медицинската
експертиза от досъдебното производство и правилно заключението му е било
10
кредитирано като обективно и компетентно изготвено. Всъщност
становището на вещото лице Ш., дадено по посочените въпроси в тази
експертиза, не противоречи на изложеното от него в назначената пред
настоящия съдебен състав СМАТЕ и допълнителна такава. Същите
установяват с яснота вида и характера на травматичните увреждания,
съпоставимо и с приложената на дознанието съдебно-медицинска
документация и показанията на свидетелите Т., Т. и К.. Становището на
експертите, че в следствие на удара пешеходецът е загубил равновесие и
падайки се е ударил в лявото странично огледало за обратно виждане при все
още движещ се автомобил, след което е паднал на паважа от ляво на
автомобила. Съдът кредитира заключението и в частта, в която вещото лице
Ш. сочи, че счупването на лакетната кост и на втора дланна кост са от
директен удар с автомобила, а не са при подпиране на ръка при падане.
Същото мотивирано е обосновало, че става въпрос за рефлексна реакция за
самосъхранение при възприемане на опасността при удара, като по посока на
движение при ротацията на тялото след удара дясната ръка е била изнесена
напред. Възможен контакт на дясната страна на пешеходеца /около масовия
му център/ по височина в преден ляв калник на автомобила. Последвала е
загуба на равновесие на пешеходеца-ударната сила е придвижила тялото
напред спрямо посоката на движение на автомобила и е последвала ротация
около тялото на пешеходеца. При загуба на равновесие, в процеса на падане
на тялото към пътната настилка, е напълно възможно да е последвал нов
контакт - в ляво странично огледало за обратно виждане на автомобила, при
което да са настъпили контузия на главата, разкъсно-контузната рана и
охлузвания по лицето, счупването на дясната носна костица и кефалхематом в
челната област с последвало падане на пешеходеца на паважа, при което най-
вероятно според вещото лице са получени контузията на гръдния кош и
корема.
Правилно е приела долната инстанция, че към момента на удара
автомобилът е бил все още в движение, както твърди свид. Т., като и
експертите от комплексната СМАТЕ посочват това, като доказателство е
фактът, че деформациите по автомобила не са в една точка-първият контакт
според тях е в преден ляв калник, а след това и в огледалото за обратно
виждане. Предвид траекториите на движение на пешеходеца и автомобила,
вещите лица обосновано посочват, че ако автомобилът е спрял преди удара,
11
детето щеше да се удари и няма да стигне до огледалото. В тази връзка
правилно районният съд не е кредитирал показанията на свид. С. в частта, че
детето „само“ се ударило във вече спрелия автомобил, като и настоящата
инстанция намира същите за проява на субективизъм и неточно възприемане
на ситуацията, още повече, че същата се е развила за секунди, а и посоката, от
която е наблюдавала свидетелката е фронтално срещу автомобила на
подсъдимия, поради което има резон да не е възприела много екзактно
момента на спиране на превозното средство. Обективно вида и мястото на
уврежданията по автомобила напълно опровергават казаното от свидетелката,
а и подсъдимият не излага подобна теза, като сочи, че е спрял, но след като е
усетил удар.
Правилно районният съд е кредитирал обясненията на подсъдимия в
частта, че непосредствено след удара същият е спрял, а след известно време и
преместил автомобила. Районният съд не е допуснал нарушение на
процесуалните разпоредби при анализа на обясненията на подс. К., като е
приел да ги кредитира само частично. Действително по обстоятелствата
относно мястото на настъпване на ПТП , преместването на автомобила след
удара и получените деформации по същия и настоящият съдебен състав
намира обясненията му за достоверни, като се подкрепят и от други
доказателствени източници /показанията на Т., частично на С. и В.,
снимковия материал/. Относно механизма на настъпване на произшествието
обаче – тезата за внезапна поява на детето в момента на самия удар,
обясненията на подсъдимия не намират опора в останалите събрани и
проверени по реда на НПК доказателства – соченото в показанията на свид.
Т., обективните находки по автомобила, травматичните увреждания по
пострадалия и становището на вещите лица като способ за проверка на
доказателствата, за което самостоятелни съображения изложи и настоящата
инстанция. Настоящият съдебен състав кредитира обясненията на подсъдимия
и досежно скоростта, с която се е движил, като няма доказателства, които
обективно да ги опровергават. Самите вещи лица от комплексната СМАТЕ
посочват скорост от около 17 км.ч., като не изключват настъпването на ПТП с
подобна скорост.
Коректно долната инстанция е подходила и при анализа на показанията
на свид. О. Т. /* на пострадалия/, като и настоящата инстанция намира
показанията й за относими основно по обстоятелствата, свързани с
12
изпитваните от сина й болки и страдания след удара, така и за
възстановителния процес и претърпените медицински процедури, които
обективно съответстват на представената медицинска документация на
досъдебното производство и изложеното от вещото лице Ш. становище в с.з.
пред първата инстанция. Правилно първата инстанция е намерила за
достоверни и показанията на свид. Таня К. Т. за съС.ието на детето
непосредствено след ПТП и възстановителния процес, доколкото показанията
на същата по тези обстоятелства са източник на първична информация и се
подкрепят от тези на свид .Т. и Т.. Показанията им по кредитираните от
районния съд обстоятелства са непротиворечиви, не остават изолирани и
правилно са били поставени в основата на присъдата.
Както правилно е отчел районният съд, свид. В. не е присъствал на
пътно-транспортното произшествие, неговата поява там е часове след
настъпване на удара, събраните сведения – от други лица, поради което
правилно показанията му са били ценени единствено в частта по
непосредствено възприетото от него – относно мястото на настъпване на
ПТП.
В заключение - Районният съд не може да бъде упрекнат във формален
подход при анализа на доказателствата, като изложените мотиви дават
възможност да бъде проследена аналитичната дейност на съда и как е стигнал
до извода за обективна и субективна съставомерност на деянието в лицето на
подс. К.. Съдът е изложил съображения и касателно всеки един от елементите
от обективна и субективна страна на престъпния състав, според приетата от
него правна квалификация. Изложил е ясни съображения и от светлината на
кои обстоятелства е приел да определи наказанието на подсъдимия по реда на
чл. 54 от НК. Въз основа на посочените по-горе доказателства, включително
събрани и проверени при проведеното от настоящия състав съдебно
следствие, съдът намери за правилно установената от долната инстанция
фактология, изключая посочените по-горе уточнения. Всъщност, макар за
разисквания по-горе фактологичен елемент районният съд да е приел
обстоятелствата, които не се подкрепят от събраните доказателства/движение
на автомобила до достигане до кръстовището/, това съвсем не означава, че
цялата фактическа обстановка в мотивите на съда и на обвинителния акт е
презумирана, както и че това налага признаване на подсъдимия за невиновен,
13
вкл. поради неизменение на обвинението пред районния съд, както превратно
се поддържа от защитата. Подобно искане не държи сметка за това, че
промяна по обстоятелствата от значение за елементите от обективна и
субективна страна на разследваното престъпление, няма. Чл. 287, ал.1 от НПК
сочи, че прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие
установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
Защитата визира първата хипотеза на нормата. Т.е., че са били установени
основания за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението. Фактическите обстоятелства, обуславящи обвинението, се
съдържат в обвинителния акт. Съобразно ТР №57 от 4.XII.1984 г. по н. д. №
13/84 г., ОСНК, когато на съдебното следствие се установят обстоятелства,
които имат значение за определяне фактическия състав на престъплението, но
не са посочени в обвинителния акт и по тях подсъдимият не се е защищавал,
защото не са му били предявени по надлежния процесуален ред, налице е
изменение на обвинението.
Обстоятелството относно това по какъв начин подсъдимият се е озовал
с автомобила си на кръстовището до навлизането му на пешеходната пътека,
не е съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, по
смисъла на чл. 287, ал. 1 НПК. Както и друг път ВКС е посочвал в свои
решения, вкл. и в ТР-ОСНК № 2 от 2002 г., съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението ще бъде налице винаги, когато за
първи път с присъдата се приемат за установени обстоятелства, които са
относими и предопределят наличието на признаци от обективната или
субективната страна на престъплението, както и хипотезите на въвеждане на
допълнителни признаци по квалифицирания състав, макар обвинението да е
внесено по основния състав на престъплението. В настоящият случай
възприетата от въззивния състав промяна на обстоятелството относно
предшестващо достигането до кръстовището движение на автомобила, по
никакъв начин не съдържа признак от необходимите за съставомерността на
престъплението по чл. 343 от НК или участието на жалбоподателя като негов
извършител. В случая не установява съществено отклонение от фактическата
обстановка, доколкото няма промяна касателно извършителя на деянието,
причинените увреждания, причинно-следствената връзка, времето и мястото
14
на настъпване на пътно-транспортното произшествие - на ул. „С.“ на
процесната пешеходна пътека и механизма на настъпването му. Нещо повече,
в цитираното вече тълкувателно решение изрично е прието, че промяната в
обстоятелствата, от значение за начина на извършване на престъплението,
налагат извод за съществено изменение, респ. ограничаване правото на
защита, защото не е изпълнена и процедурата по чл. 287, ал. 1 и сл. НПК, само
в случаите, когато начинът е признак от състава на престъплението,
каквато хипотеза по настоящото дело не е налице.
Въз основа на анализираните доказателства, Районният съд е достигнал
до законосъобразния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.3, предл.
последно, б.“а“предл.2 вр. с чл. 343, ал.1, б.“б“, предл.2 вр. с чл. 342, ал.1 от
НК. От обективна страна същият на 05.07.2016г. в гр. Пловдив, на
кръстовището на ул. „С.“ и ул. „О.“, при управление на МПС-л.а. марка
„Ауди“, модел А-4 с рег.*, е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл. 119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на П. В. Т., като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Законосъобразен е изводът на първата инстанция, че ударът между
пешеходеца и лекия автомобил е настъпил на пешеходната пътека, поради
което несъмнено от страна на подсъдимия е била нарушена нормата на чл.
119, ал.1 от ЗДвП, която задължава водачите на нерелсово пътно превозно
средство при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. Именно неспазването на тази правна норма от ЗДвП е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, както
правилно е отчел и районният съд. В случая не само от показанията на свид.
С. и Т., но и изчисленията на вещите лица от назначената от съдебния състав
комплексна СМАТЕ и допълнителна такава сочат, че ударът е настъпил не в
началото на пешеходната пътека спрямо посоката на движение на пешеходеца
Т., а малко след средата й в платното за движение на подс. К.. Т.е.
пешеходецът вече е бил участник в движението, преминаващ по пешеходната
пътека. Задължение за водача е било да го пропусне, като спре или намали
скоростта, което К. не е сторил.
Правилни са изводите на районния съд, че причинените на пострадалия
15
увреждания съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2
вр. с ал.1 от НК, което се потвърждава и от изложението на вещото лице Ш. в
назначената на досъдебното производство СМЕ и застъпеното от него
становище и пред настоящия съдебен състав при участието му в
комплексните експертизи. Счупването на лакетната кост и на втора дланна
кост на дясната ръка е довело до трайно затрудняване на движенията на горен
десен крайник за период повече от един месец. Наред с това на пострадалия
са били причинени и други телесни увреждания – разкъсно-контузна рана на
главата, кефалхематом в челната област и счупване на дясната носна костица,
които и според заключението на вещото лице Ш. са предизвикали
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а останалите
травматични увреждания – болка и страдание. Законосъобразно районният
съд е приел, че по-тежкият резултат /причинената средна телесна повреда/
поглъща по-леките анатомични увреждания, което е в синхрон и със
задължителната съдебна практика. Районният съд е извел съответстващи на
събраните доказателства правни изводи за причинно-следствена връзка
между причинените на пострадалия увреждания и поведението на
подсъдимия – че същите са именно последица от настъпилия удар с
управлявания от подсъдимия автомобил при реализиране на ПТП на
пешеходната пътека.
Споделя се изводът на долната инстанция, че деянието е съставомерно и
от субективна страна, като деецът е извършил престъплението виновно и при
непредпазливост, при форма - небрежност. Същият не е предвиждал и не е
желаел или се е съгласявал с настъпилия съставомерен и вредоносен резултат,
но е могъл и е бил длъжен да стори това. Не се установяват обективни
пречки, които да са възпрепятствали тази му възможност.
Почива на събраните и от настоящия съдебен състав доказателства
правният извод, застъпен в мотивите на районния съд, че появата на детето не
е било непредвидимо събитие за водача. На първо място – същият се е
движил в населено място, в жилищен квартал с множество жилищни и
обществени сгради и паркове в близост; през светлата част на денонощието.
При това деянието настъпва на пешеходна пътека и за водача всякога
съществува задължението да управлява автомобила с повишено внимание на
подобен пътен участък, като намали скоростта или дори да приведе
автомобила в покой при необходимост. Пресичането на пешеходната пътека
16
от страна на детето Т. не е било внезапно и непредвидимо събитие за водача и
деянието не представлява “случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от НК. При
случайното деяние деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Но невъзможността за настъпването на
резултат означава, че при стеклите се обстоятелства деецът нито е длъжен,
нито зависи от неговата воля да предотврати настъпването на
общественоопасните последици. А в конкретния случай, както се посочи,
подсъдимият като водач на МПС сам се е поставил в невъзможност да
предотврати настъпването на противоправния резултат. Напълно коректни и
относими са съображенията на долната инстанция и относно правото на
пресичане на пешеходна пътека по отношение на децата, в каквато възрастова
група пострадалият към момента на деянието несъмнено е попадал,
доколкото законът действително определя по-широка закрила на същите.
Наред с това според вещите лица от назначената от настоящата инстанция
комплексна СМАТЕ и допълнителната такава, не само от момента на
стъпване на пешеходеца върху пешеходната пътека, но дори и при стъпването
му върху южната част на тротоара преди пешеходната пътека /представляващ
момент на възникване на опасността за движението по смисъла на т. 6 на ТР
№ 28 от 28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. ОСНК, ВС/, той е бил технически
видим за водача и не е попадал в опасната зона за спиране на автомобила му.
Според ТР 61/1983 г. ОСНК – „Детето е опасност, не само когато се намира на
пътя или на банкета, но и когато то е на тротоара. Водачът винаги следва да
предвижда внезапно навлизане на платното на движение“. Така и в Р 558/2008
г. 1 н.о. – „Детето, намиращо се в близост до пътя, представлява опасност.
Моментът, в който то следва да бъде ценено като опасност е този, в които
детето може да бъде възприето.“ Известна е практиката на ВС, че ако
пешеходецът се е насочил без да е дал признак, че е възприел движещото се
МПС, следва да бъде приет за опасност /Р 1233/77г. ВС, Р 722/80г. ВС 3 н.о. Р
106/1985г. ВС 3 н.о., Р 39/1989г. на ВС, 3 н.о., Р 76/1989г. ВС 3 н.о./. А децата
са винаги опасност, без значение дали се намират на пътното платно или
извън него. Поради това и законосъобразен е изводът на районния съд, че в
конкретния казус обвиняемият е имал обективната възможност да възприеме
своевременно опасността.
Правилно районният съд е оправдал подсъдимия по част от възведените
му с обвинението за неспазени норми от ЗДвП. Съобразил е, че в случая
17
нормата на чл. 116 от ЗДвП е твърде обща, а когато съдът установи конкретна
нарушена законова разпоредба, следва да оправдае обвиняемото лице да е
нарушил и по-общата такава, както е сторил районният съд. Що се касае до
нормата на чл. 120, ал.1 от ЗДвП, правилно районният съд е отчел
неприложимостта й в конкретния казус, доколкото последната въвежда
задължения за водача да пропусне пешеходците, преминаващи през
пешеходна пътека, но когато движението е регулирано от пътен светофар или
регулировчик, което не се установява в настоящия казус. Нормата на чл. 119,
ал.4 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на завиващи нерелсови пътни
превозни средства да пропуснат пешеходците. Същата не визира да е налице
непременно очертана с пътна маркировка пешеходна пътека, както е
специалното правило на ал.1 от същия член, по който подсъдимият е бил
признат за виновен.
При индивидуализиране на наказанието, което да наложи на
подсъдимия за престъплението, районният съд правилно е отчел като
отегчаващо обстоятелство нараняванията по пострадалия, получени в
следствие на ПТП, които не се отразяват на правната квалификация на
престъплението. Като смекчаващи обстоятелства са отчетени чистото съдебно
минало на подсъдимия, трудова и семейна ангажираност, добри
характеристични данни. Като смекчаващо обстоятелство районният съд
неправилно е отчел и * възраст на дееца. Към момента на настъпване на ПТП
подсъдимият е бил на възраст * години, което в житейски аспект
действително е * възраст, но от гледна точка на наказателното право тя не
следва да се приема за такава. За да се цени възрастта на дееца като *, следва
същата да е близка с границата на непълнолетието, когато моралните
императиви на личността не са достигнали своята устойчивост, доколкото
стремежът е лицето да се превъзпита.
Като смекчаващо обстоятелство с изключителна тежест обаче следва да
се оцени продължителността на процеса, воден срещу подсъдимия. От
момента на деянието до приключване на делото пред въззивната инстанция са
изминали близо шест години и половина, като този срок действително
надвишава разумния такъв, при положение, че делото не се отличава с
особена фактическа и правна сложност. Това обстоятелство като
изключително такова следва да се отчете в полза на подсъдимия, с насоченост
18
към определяне на наказанието му при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
Като отчете всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, че
наказанието на подс. К. за така извършеното от него престъпление следва да е
в размер на осем месеца лишаване от свобода, който е съобразен с
обществената опасност на деянието и дееца.
Правилни са съжденията на първата инстанция, че са налице
формалните предпоставки за отлагане на изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода“. Подсъдимият К. не е осъждан, опреденото
от съда наказание е под три години „лишаване от свобода“. Наред с това
обаче предвид данните за неговата личност, неотличаваща се с висока степен
на обществена опасност и предвид данните, че престъплението е извършено
при най-леката форма на вината, с оглед постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимия и настоящият съдебен състав е
на становище, че по отношение на същия правилно е била приложена
разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК, като изпълнението на наказанието „лишаване
от свобода“ бъде отложено с определения от РС изпитателен срок от три
години.
Правилно е приложена от РС и разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343, ал.
3, пр. „последно“, б. „а“, пр. “II-ро“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. „II- ро“, вр.
чл. 342, ал. 1 НК, като на подс. К. е наложено и наказание „лишаване от право
да управлява МПС“. Срокът на същия - в рамките на една година - следва да
бъде потвърден, като отговаря на нормата на чл. 49, ал.2 от НК и е съобразен
с данните от справката за нарушител/водач на МВР /л. 58-62 от ДП/. Видно е,
че преди инкриминираната дата К. многократно е бил наказван за нарушения
по ЗДвП с влезли в сила наказателни постановления и фишове. Макар и
преобладаващо да става въпрос за допуснати формални нарушения на Закона
за движение по пътищата и да е свързано с трудовата ангажираност на
водача, именно необходимостта от ежедневно управление на МПС задължава
същият да бъде изключително стриктен при управлението му.
Районният съд е уважил и частично приетият за съвместно разглеждане
граждански иск, представляващ претърпени неимуществени вреди от
престъплението – до размер от 4000 лева. Правилно е становището на първата
инстанция, че доколкото се доказа деянието, от което са причинени вредите
по пострадалия, да съставлява деликт - противоправно и увреждащо деяние,
19
извършено е виновно, налице е пряка причинно- следствена връзка между
настъпилите вреди и така реализираното деяние, то гражданският иск е
основателен по основание. Досежно размера на претърпените неимуществени
вреди, съдът е отчел претърпените от малолетния към онзи момент Т.
физически и психически вреди от процесното деяние- болки и страдания,
стрес, уплаха и притеснение. Съобразил е в тази насока и е ценил правилно
като кореспондиращи си и отговарящи и на изложеното от вещото лице медик
в СМЕ от досъдебното производство показания на свид. О. Т., свид. П. Т. и
свид. К. касателно пълното възстановяване на причинените физически увреди
на постр. Т., интензитета и продължителността на изпитваните от детето
болки, нуждата от грижи и наблюдение, последвалите рехабилитационни
процедури, съпроводени също с физически дискомфорт, отчел е и
последвалите психически травми – фактът, че след ПТП детето се е
страхувало да излиза и пресича само, както и факта, че няма данни след
възстановяването му да са останали трайни негативни последствия във
физиката и психиката му. Предвид това, справедливо районният съд е
отсъдил обезщетение от 4 000лв. - за претърпени от П. Т. неимуществени
вреди от деянието, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Правилно е бил отхвърлен предявеният граждански иск за разликата от 4
000лв. до пълния претендиран размер от 6 500лв. Правилно е определена и
дължимата в този случай от подсъдимия държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Първостепенният съд се е произнесъл и по отношение на направените
по делото разноски, спазвайки разпоредбите на НПК, като изложените в тази
връзка към решението мотиви се споделят и не е необходимо да се
преповтарят.
С оглед на изложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл. 338 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260038/16.02.2021г. по НОХД № 7401/2019
година по описа на Районен съд Пловдив, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното на подс. С. Н. К. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ от
20
една година на ОСЕМ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл. 340, ал.2 от НПК до страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21