Р Е Ш Е Н И Е
№ 837 / 29.10.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на втори октомври, две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Д.Г., като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 485 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.285 от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на Т.М.А.,***, чрез
упълномощен адвокат – Г.М., против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“
гр. София с иск за заплащане на обезщетение в общ размер на 15 000 лв. за
причинени неимуществени вреди по време на три престоя в пенитенциарни заведения
под юрисдикцията на ответника за периодите: от 26.10.2015 г. до 15.08.2016 г. в
Затвора Пазарджик – 5 000 лв., от 15.08.2016 г. до 14.10.2017 г. в
затворническо общежитие „Средна гора“ Пирдоп – 6 000 лв. и за периода от
29.05.2018 г. до 02.10.2019 г. в Затвора Пазарджик – 4 000 лв., с твърдения за
поставяне в нечовешки битови условия и за неадекватно лечение на заболяванията
му.
Ищецът не се явява в
проведените съдебни заседания но поддържа исковата си молба чрез процесуалния
си представител. Излага съображения за нейната основателност и доказаност.
Адвокатът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ищеца.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”– чрез процесуалния си представител в
проведените съдебни заседания оспорва исковата молба. Счита, че същата не е
доказана и не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди. Претендира
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна
прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност и недоказаност на
предявения иск. Моли да бъде отхвърлена исковата молба.
Предявеният иск е допустим,
тъй като през част от процесните периоди ищецът действително е пребивавал в
пенитенциарни заведения. Искът е частично основателен.
Видно от представената
справка от началника на затвора и от показанията на разпитаният свидетел е
следното:
Ищецът е постъпил в Затвор
– Пазарджик (включително в ЗО „Средна
гора“) на 26.10.2015 г. и е освободен от там на
15.11.2017 г. Доколкото първите две искови претенции се отнасят до периодите
от 26.10.2015 г. до 15.08.2016 г. и от 15.08.2016 г. до 14.10.2017 г., т.е. от
26.10.2015 г. до 14.10.2017 г., то действително в този период ищецът е
пребивавал в затвора и в затворническото общежитие.
На 13.09.2018 г. той
повторно е постъпил в Затвор – Пазарджик, като е освободен на 02.10.2019 г. Тъй
като третият исков период е от 29.05.2018
г. до 02.10.2019 г., то същият е неоснователен от началната дата на претецията
– 29.05.2018 г. до 12.09.2018 г. В последният цитиран
период ищецът не е пребивавал в затвора, поради което ответникът не би могъл да
му причини вреди, т.е. искът в тази му част е неоснователен.
Началникът на Затвор –
Пазарджик, независимо от дадените му указания, представи доказателства относно
жизнената площ, с която е разполагал ищеца само за части от процесните периоди,
а именно:
В периода от 01.01.2017 г. до 14.10.2017 г. ищецът е
бил настанен в ЗО „Средна гора“, в спално помещение № 1, с площ 21,60 кв.м., в
което има най-малко 3 броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко, като в
килията е имало 6 човека. Следователно, като се изключи площа от 3,99 кв.м.,
т.е. площта, заемащи трите двойни легла (която очевидно не може да се използва
за друго освен за сън или почивка в легнало положение), то останалата площ на
килията (дори без изключване на масата и останалите мебели) е била 17,61 кв.м. През
десетте месеца и 15 дни от този период в килията са били настанени общо 6
човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е била 2,94 кв.м., което е значително под минималния
стандарт от 4 кв.м. и дори под 3 кв.м.
Тъй като от една
страна не са представени доказателства нито от началника на затвора, нито от
ответника (чиято е тежестта на доказване, че ищецът не е бил положен на
нечовешко и унизително отношение), а от друга –липсват основания да се приеме,
че в по-ранни периоди положението на ищеца е било по-добро, то за периода от
26.10.2015 г. до 15.08.2016 г., в който ищецът е пребивавал в Затвора Пазарджик
и за периода 15.08.2016 г. до 31.12.2016 г., в който той твърди, че е бил
настанен в ЗО „Средна гора“, т.е. общо в продължение на 1 година, 2 месеца и 6
дни, следва да се приеме, че жизнената му площ по-време на тези престои не е
била повече от посочената по-горе – 2,94 кв.м.
В периода от 13.09.2018
г. до 02.01.2019 г. ищецът е бил настанен в спално помещение №
405, с площ 36,45 кв.м., в което е имало най-малко 2 броя двойни легла (едно
над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко. Следователно, като се изключи площа от 2,66
кв.м., т.е. площта, заемана от двете двойни легла, то останалата площ на
килията е била 35,12 кв.м. През трите месеца и 19 дни от този период в килията
са били настанени общо 4 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през
тези дни е била 8,78 кв.м., т.е. над
стандарта от 4 кв.м.
В периода от
03.01.2019 г. до 08.01.2019 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 902,
с площ 21,86 кв.м., в което е имало най-малко 3 броя двойни легла (едно над
друго) с площ 1,33 кв.м. всяко. Следователно, като се изключи площа от 3,99
кв.м., т.е. площта, заемана от трите двойни легла, то останалата площ на
килията (дори без изключване на масата и останалите мебели) е била 17,87 кв.м.
През осемте дни от този период в килията са били настанени общо 6 човека, тоест
жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е била 2,98 кв.м., т.е. значително под стандарта от
4 кв.м. и дори под 3 кв.м.
В периода от
09.01.2019 г. до 09.07.2019 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 509,
с площ 23,70 кв.м., в което е имало най-малко 4 броя двойни легла (едно над
друго) с площ 1,33 кв.м. всяко. Следователно, като се изключи площа от 5,32
кв.м., т.е. площта, заемана от четирите двойни легла, то останалата площ на
килията (дори без изключване на масата и останалите мебели) е била 18,38 кв.м.
През шестте месеца от този период в килията са били настанени общо 7 човека,
тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези месеци е била 2,63 кв.м., т.е. значително под стандарта от
4 кв.м. и дори под 3 кв.м.
В периода от
10.07.2019 г. до 02.10.2019 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 506,
с площ 29,88 кв.м., в което е имало най-малко 3 броя двойни легла (едно над
друго) с площ 1,33 кв.м. всяко. Следователно, като се изключи площа от 3,99
кв.м., т.е. площта, заемана от трите двойни легла, то останалата площ на
килията (дори без изключване на масата и останалите мебели) е била 18,38 кв.м.
През двата месеца и 22 от този период в килията са били настанени общо 7
човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези месеци е била също 2,63 кв.м.
Следователно, през 2
години, 9 месеца и 21 дни от пребиваването на ищеца в затвора и затворническото
общежитие той е разполагал с под 3 кв.м. чиста жилищна площ, а в продължение на
почти девет месеца, той дори е само с 2,63
кв.м. Това е значително под международните стандарти,
който са 4 кв.м.
Налице са били и други
неблагоприятни обстоятелства, както се установява от справките и от показанията
на разпитаният свидетел:
Килиите са били
неремонтирани. Имало е мухъл, хлебарки и дървеници. Не е имало резултат от
пръскането срещу вредители. Имало е режим на топлата вода.
Видно от медицинската справка,
изготвена от директора на медицинския център при Затвор – Пазарджик е, че при
престоите си в затвора ищецът не е имал съществени здравословни оплаквания.
Съобщил е за наличието на постравматична епилепсия предизикана при ПТП през
2003 г. но през целите си престои в затвора няма регистриран припадък. При
постъпванията в затвора и при освобождаванията е бил клинично здрав. В
медицинската документация липсват данни за наличието на Хепатит Ц, респираторни
заболявания или дихателни проблеми. Следователно твърденията на ищеца за
неадекватно лечение на негови заболявания са неоснователни.
Предвид множеството
посочени по-горе неблагоприятни фактори с изключение на недоказаното
обстоятелство неадекватно медицинско обслужване, а именно: значително
нарушение на стандартите за жилищна площ, наличието на вредители в килиите и
постоянният режим на топла вода, безспорно следва, че
в процесния период от около 2 години и 10 месеца ищецът е бил подложен на
кумулативното влияние на посочените неблагоприятни обстоятелства, които
несъмнено в своята съвкупност преминават прага на допустимите ограничения на затворниците
и представляват нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.
3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Неоснователни са
възраженията, че не е доказано ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради
което по делото не следва да се счита установено настъпването на неимуществени
вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява
настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката или здравето
на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на нечовешко и
унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди.
По отношение на размера на обезщетението
следва отново да се има предвид периодът, прекаран от ищеца в посочените
по-горе изключително неблагоприятни за човешкото достойнство условия, както и
тяхната интензивност. Този период не е кратък но и не е твърде дълъг – по-малко
от три години, като не всички посочени по-горе неблагоприятни фактори са били
постоянно налични през целия този период. При това положение съдът счита, че
обезщетение в размер на 1 350 лв. представлява адекватно овъзмездяване за
претърпените от него неимуществени вреди, което при това е съобразено и с
реалната икономическата ситуация в страната.
С оглед изхода на делото са частично
основателни насрещните претенции за присъждане на разноски. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса от 10 лв. На неговия
адвокат, оказал му безплатна правна помощ, следва да бъде присъдена по
съразмерност сумата от 88,20 лв. адвокатско възнаграждение на база минималното
такова, определено в закона. Съответно, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника по съразмерност 91 лв. за осъщественото процесуално
представителство от юрисконосулт, също на база минималното определено в закона
юрискосултско възнаграждение. След приспадане на определената за възстановяване
държавна такса ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в
размер на 81 лв.
Предвид гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплати на Т.М.А.,*** обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер
на 1 350 лв. (хиляда триста и петдесет лева), причинени му от бездействията и
действията на администрацията на Затвор – Пазарджик и Затворническо общежитие „Средна гора“ към него, които са го е поставили в нечовешки битови условия в следните периоди: от 26.10.2015 г. до 14.10.2017 г. и от
03.01.2019 г. до 02.10.2019 г.
Отхвърля до размера 15 000 лв. над уважения
размер 1 350 лв., предявения от Т.М.А. иск против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв,
отнасящ се до три негови престоя в пенитенциарни заведения под юрисдикцията на
ответника за периодите: от 26.10.2015 г. до 15.08.2016 г. в Затвора Пазарджик –
5 000 лв., от 15.08.2016 г. до 14.10.2017 г. в затворническо общежитие „Средна
гора“ Пирдоп – 6 000 лв. и за периода от 29.05.2018 г. до 02.10.2019 г. в
Затвора Пазарджик – 4 000 лв., с твърдения за поставяне в нечовешки битови
условия и за неадекватно лечение на заболяванията му.
Осъжда Т.М.А.,*** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” разноски по
делото в размер на 81 лв. (осемдесет и един лева).
Осъжда Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати
на адвокат Г.Г.М.,*** разноски по делото в размер на 88,20 лв. (осемдесет и
осем лева и двадесет стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия едночленен състав на Административен съд – Пазарджик пред тричленен
касационен състав на Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:
/П/
С решение № 221 от 16.03.2021 г. по адм.
дело № 1388/2020 г. на Административен съд –Пазарджик -ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 837/29.10.2020 г. постановено по адм. дело № 485/2020 г. по описа на
Административен съд гр. Пазарджик в обжалваната му част. Решението е
окончателно.