О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ …
… …
град Кърджали, 02.01.2024 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ………....… в закрито заседание
………......
на втори
януари ……………………......………..…………………….………...……....….…………...................
през 2024/две хиляди
двадесет и четвърта/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………..….….…… Мелиха Халил, ............................................
като
разгледа докладваното от ............................ съдията Виктор Атанасов ........................
административно
дело ........... №153 ............... по описа за ....................... 2023 година .
и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на
М.П.В., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник -
адвокат М.С. от АК-***, със съдебен адрес и адрес за призоваване и връчване на
книжа: ***, против: Принудителна административна мярка
„Принудително задържане/поставяне на техническо средство, тип скоба/ на МПС –
лек автомобил, марка „***”, с peг.№***”, описана в
съобщение №***, наложена на 21.03.2023 год., на основание чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, от служител в ОП „Паркинги, гаражи и зони за паркиране” – Кърджали, с
посочено в жалбата име - И. Н. И.
Жалбоподателката заявява в жалбата, че в
срока по чл.149, ал.1 от АПК обжалва Принудителна административна мярка „Принудително
задържане /скоба/ на МПС” на лек автомобил с peг.№***,
описана в съобщение №***, наложена на 21.03.2023 год., на основание чл.167,
ал.2, т.2 от ЗДвП от ОП „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ - Кърджали, с посочен
издател - И. П. И., като счита наложената ПАМ за неправилна, необоснована и
незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл.146, т.1 - 5 от АПК и моли да
бъде отменена като такава. Твърди, че е налице материална незаконосъобразност,
т.к. не са налице материалноправните предпоставки,
обуславящи налагането на ПАМ, защото към момента на налагането на ПАМ,
автомобилът не е бил паркиран в зона, определена за платено паркиране. Твърди
се, че жалбоподателката е паркирала семейния
автомобил пред гараж на междублоково пространство в района на ***, което място
не попада в обхвата на т.нар. „Синя зона” и че няма как пространството пред
частен гараж да е зона за платено паркиране, предвид факта, че ако някой
паркира там без позволението на собственика на гаража, няма как този гараж да
бъде използван по предназначението си, т.к. кола не може да влезе или излезе от
него. Сочи се, че на гаражната врата е поставена табела „Гараж. Не паркирай“,
но че жалбоподателката е имала позволението на
собственика на гаража да го ползва и да паркира автомобила си на това място.
Твърди, че конкретното място, на което е била паркирала жалбоподателката
не попада в обхвата на режима за платено почасово паркиране и че това е така
предвид и наличието на законова забрана за паркиране на автомобили пред гараж. Сочи,
че в самата Наредба за организация на транспортната дейност и безопасността на
движението на територията на Община Кърджали удобно не било упоменато, че
паркирането пред гараж е забранено, но в чл.44, т.5 от същата се казвало, че в
зоните за почасово платено паркиране не се допуска паркирането в нарушение на
правилата за движение,
определени по тази наредба и Закона за движение по пътищата и именно такъв бил
настоящия случай, по смисъла на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП. Твърди се, че следващият
парадокс се установявал и от разговора на жалбоподателката
със служителите, извикани на място от нея, като при зададен от нея въпрос -
дали ако си плати по указания начин престой в синя зона пред гаража ще бъде
санкционирана, същите отговорили, че ще бъде, тъй като било забранено
паркирането пред гараж, т.е. и в двата, взаимоизключващи се случая, щяла да й
бъде поставена скоба и следвало да си плати - когато е паркирала пред гараж
трябва да си плати престой „синя зона“, но ако плати също ще е в нарушение,
защото не може да паркира там, тъй като зоната пред гараж е забранена за
паркиране. Твърди се също, че жалбоподателката поискала
от служителите да махнат скобата, без да заплаща каквото и да е било, защото заскобяването е неправилно, но служителите отказали махане
без заплащане на съответната сума, в размер на 23 лева и тя се принудила да
заплати така определената сума. Според жалбоподателката,
въз основа на изложеното, изхождайки от разпоредбите на ЗДвП, който е нормативен
акт от по-висок ранг от този на общинската наредба, режимът за платено почасово
паркиране в обособените зони не включва местата, на които по закон е забранено
паркирането и че режимът на платено почасово паркиране е приложим по отношение
на всички места, представляващи част от улици, булеварди и площади в
определената зона, с изключение на забранените за паркиране по закон места. Излага
довод, че след като ЗДвП е установил забрана за паркирането пред входове на жилищни
сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях, то недопустимо и в
противоречие на ЗНА ще бъде тълкуването, че чрез режима на почасово платено паркиране се
допуска дерогиране на тази забрана, чрез заплащане от
водачите на МПС на установената такса за паркиране и че местата, на които по
закон е забранено паркирането, макар и да попадат териториално в зоните за
платено почасово паркиране, са извън обхвата на режима за платено почасово
паркиране, защото обратното би означавало, че срещу съответното заплащане,
водачите могат да паркират навсякъде, а това е несъответно на духа и разума на
закона, т.е. заплатилите такса платено паркиране водачи получават правото да
извършат закононарушение като паркират на забранени места, след като са
заплатили такса. Твърди се също, че в конкретния случай, служителите на ОП „Общински
паркинги, гаражи и зони за паркиране“ - Кърджали е следвало да предприемат
действия по сигнализиране за нарушението и принудително преместване на
автомобила, а не да го заскобяват и че в този смисъл,
при констатирано нарушение на правилата за паркиране, разписани в ЗДвП, е
необходимо да се „премести автомобила“, т.е. да се наложи ПАМ по чл.171, т.5,
б.„б“ от ЗДвП, а не да се поставя скоба, удължавайки нарушението, а не
преустановявайки го. Твърди се също, че мястото пред гараж не е и не може да
бъде предназначено за платено паркиране, съответно, собственикът на пътя не
може да изисква плащане и да задържа автомобила, защото очевидно това действие
прави невъзможно преминаването на ползващите се от гаража. Сочи се, чие това
разбиране е
застъпено и в непротиворечивата съдебна практика по сходни казуси - решения,
отменящи такава ПАМ, включително и на ВАС на РБ/Решение №15764 от
17.12.2018 год. по адм. дело №8490/2018г. на
Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение №2947 от
02.05.2018 год., постановено по адм. дело №1386 по
описа за 2018 год. на Административен съд София - град; Решение №7899 от
13.06.2018 год. по адм. дело №13607/2016г. на
Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение №6493 от
27.10.2016 год. по адм.дело №6319/2016 год. на
Административен съд - София град; Решение №377 от 26.03.2021 год. по адм. дело №147/2021 год. на XXVIII състав на
Административен съд - Варна; Решение №1620 от 03.11.2020 год. по адм.дело №2114/2020 год. на XXII състав на Административен
съд - Варна и др./.
На следващо място жалбоподателката счита, че мярката на задържане чрез скоба е поставена и в нарушение на чл.99, ал.2 от ЗДвП, според който, местата за „платеното” паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Твърди, че на процесното мястото пред гаража, където е паркирала доверителката ми, няма нито знак, нито маркировка, поради което също фактически не може да се направи извод, че на това място, абстрахирайки се от обстоятелството, че е пред гараж, действа режим на платено краткосрочно паркиране и че няма никаква визуална индикация за това. Твърди също, че на уширението, представляващо междублоково пространство, няма поставена информационна табела, въвеждаща „Синя зона“ и че такава табела има само на улицата, намираща се успоредно на уширението, а процесното място, където е паркиран автомобила, не е на улицата, а е в уширение зад блок, в подход към гараж. Намира, че това е самостоятелно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен/В т.см. - Решение от 08.12.2021 год. по адм.дело №359/2021 год. на Административен съд - Сливен/.
На следващо
място в жалбата се твърди, че процедурата по сваляне на скобата е преминала и в
нарушение на чл.53, ал.5 от Наредбата, тъй като блокираното ППС е освободено
по-късно от предвидения в наредбата срок, а именно „най-късно до половин час
след получаването на искането от водача”. Сочи се, че жалбоподателката
се е обадила в 13:04 часа, служителите са пристигнали в 13:39 часа, а самото
освобождаване е станало в 13:52 часа, видно от бележката.
По-нататък жалбоподателката счита, че процесната
ПАМ е наложена от некомпетентен орган, като е налице основание по чл. 146, т.1
от АПК за обявяване нищожността, респ. за отмяната й. Сочи, че това е така, тъй
като използването на техническо средство за принудително задържане на пътно
превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по
чл.99, ал.3 от ЗДвП, е принудителна административна мярка по смисъла на чл.22
от Закона за административните нарушения и наказания и че принудителните
административни мерки са вид държавна административна принуда, която с оглед на
чл.23 от ЗАНН се прилага в случаите, от органите и по реда определени в закон. Излага
довод, че с посочването в чл.167, ал.2 от ЗДвП на кмета на общината като орган,
който трябва да определи службите за контрол, законодателят фактически е
определил органът, който следва да определи и лицата, които да осъществяват
властническите административни правомощия по прилагане на регламентираната в
точка 2 принудителна мярка. Твърди, че в случая липсва определяне от кмета на
общината на конкретните служители на определената от него служба за контрол,
които са компетентни да прилагат принудителната административна мярка по
чл.167, ал.2, т.2 от ЗДВП/В т.см. - Решение №17544 от 19.12.2019 год.
по адм.дело №3576/2019г. на Върховния административен
съд, с което е оставено в сила Решение №52 от 15.02.2019 год. на
Административен съд - Велико Търново, постановено по административно дело
№881/2018 г./.
Жалбоподателката счита също, че при
налагане на конкретната ПАМ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и че е нарушена
нормата на чл.35 от АПК, тъй като преди налагането на мярката не са изяснени
конкретните факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая.
Най-сетне,
в жалбата се твърди, че наложената ПАМ е незаконосъобразна и поради
несъответствие с целта на закона, т.к. прилагането на ПАМ от вида на процесната по отношение на ППС, паркирани на забранени за
това места, какъвто е настоящият случай, е в противоречие с функциите и целите
на ПАМ, посочени в чл.22 от ЗАНН и е основание за отмяната й по чл.146, т.5 от АПК/В
т.см. - Решение №15688 от 19.12.2017 год. по адм.дело
№11477/2016г. на Върховния административен съд; Решение №6493 от 27.10.2016 год.
по адм.дело №6319/2016г. на Административен съд –
София град, оставено в сила с Решение №7899 от 13.06.2018 год. по адм. дело №13607/2016г. на Върховния административен съд/.
С оглед
изложеното, с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваната Принудителна административна мярка „Принудително задържане/скоба/
на МПС“ на лек автомобил с peг.№***, описана в
съобщение №***, наложена на 21.03.2023 год., на основание чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, наложена от служител на ОП „Паркинги, гаражи и зони за паркиране” –
Кърджали, като незаконосъобразна. Моли също така, да бъдат присъдени и
направените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв.
Призована редовно за съдебно заседание, жалбоподателката М.П.В., с постоянен адрес ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения й
процесуален представител – адвокат М.С. ***, която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и моли съда да я уважи, като отмени атакуваната принудителна административна
мярка, както и да присъди направените по делото разноски, за които представя
списък на разноските. Сочи, че адвокатското възнаграждение се определя на база
безплатното предоставяне на правната помощ, т.к. не е платено, а разноските за
вещо лице и държавата такса моли да се присъдят на жалбоподателката.
Заявява, че жалбата е изключително подробна и всяко едно основание е подкрепено
със съдебна практика на ВАС. Излага и довод, че абстрахирайки се от
местоположението, че автомобилът е бил пред гараж, обръща внимание, че от материалите по делото се
установява, че служителят е бил некомпетентен да налага тази принудителна
административна мярка, като твърди, че това е така, тъй като заповедта за оправомощаване е издадена от директора на Общинското
предприятие, а законът изисква кметът на общината да оправомощава
лицата, налагащи такива ПАМ. Сочи, че в тази връзка е цитирано решение на ВАС
на Р България, където е разгледана подобна хипотеза и съдът е категоричен, че
директорът не е компетентен да определя лицата, а такъв орган е кметът на
общината и следователно, оспорената принудителна административна мярка е
нищожна на това основание.
Подробни
съображения в подкрепа на жалбата излага в писмена защита, депозирана в
определения й от съда срок.
Конституираният ответник по жалбата – *** в Общинско
предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране” – град Кърджали – Д. К. М.,
редовно уведомен за съдебното заседание, не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител – адв.Е.П. ***, която оспорва жалбата и намира същата за
неоснователна. Моли съда да
отхвърли подадената жалба срещу процесната ПАМ
„Принудително задържане/поставя на техническо средство, тип скоба/ на МПС“,
като неоснователна. Моли да се има предвид, че в случая не се дължат разноски,
така, както са поискани от пълномощника на жалбоподателя, тъй като по делото
липсват необходимите доказателства, които са предвидени в разпоредбата на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, както и моли да бъдат присъдени
направените от ответника разноски по делото.
Подробни
доводи и съображения в подкрепа на оспорената ПАМ също излага в писмена защита,
депозирана в определения й от съда срок.
Съдът, при
извършена служебна проверка на допустимостта на оспорването, и като съобрази
събраните по делото доказателства, намира следното:
Към жалбата
е приложено копие от съобщение №*** от дата 21.03.2023 год., 11:46 часа, издадено
от Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ град Кърджали,
без посочено име на адресата на съобщението/л.7/, в което е указано, че
е паркиран автомобил без да е заплатена дължимата такса и че въз основа на
чл.99, ал.3 от ЗДвП, е наложена мярка на принудително задържане /скоба/,
съгласно чл.167, ал.2, т.2 от същия закон. Указано е също, че освобождаването
на скобата се извършва след обаждане на посочения телефонен номер и плащане на
разноските от 20 лева на час плюс 1.00 лев за всеки час престой до пристигането
на екип, както и че номерът на блокирания автомобил е записан в протокол и че
скобата се сваля само от оторизирани лица, а снимковият материал е съхранен. В
съобщението е посочен единствено регистрационният номер на автомобила – ***. Към
жалбата е приложено и копие от фискален бон 0002889 от 21.03.2023 год., издаден
в 13:52 часа от ОП „Паркинги и гаражи“/л.7/, от който е видно, че е
заплатена сума, в размер на 23.00 лева, като срещу сумата е посочено –
нарушение чл.44, т.1 и нищо повече. Към жалбата е приложена един брой снимка/л.8/, на която се вижда лек
автомобил, марка „***“, вероятно някой от моделите „***“, с Рег.№***, паркиран
пред ролетна гаражна врата, на която има поставен
надпис „Гараж. Не паркирай.“, като от снимката е видно, че на предно ляво колело
на автомобила е поставено техническо средство/скоба/, за блокиране движението на
същия. На снимката по никакъв начин не е указано, на коя дата и евентуално, в
колко часа е направена. По изпратената в съда преписка са приложени други две
снимки на същия лек автомобил с Рег.№***/л.15, л.16/, сниман на същото
място, като първата снимка е направена от предната част, а втората – от задната
му част, като втората снимка става ясно, че лекият автомобил е марка „***“,
модел „***“. От втората снимка е видно, че на предно ляво колело на автомобила
е поставено техническо средство/скоба/, за блокиране движението на същия. На
тези две снимки също по никакъв начин не е означено или указано, на коя дата и
евентуално, в колко часа са направени. От съвкупната преценка на тези
доказателства може да се направи извод, че на датата 21.03.2023 год., около
11:40 - 11:45 часа, на този лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с Рег. №***,
на предно ляво колело на същия, от служител на Общинско предприятие „Паркинги,
гаражи и зони за паркиране“ - град Кърджали е било поставено техническо
средство/скоба/, за блокиране движението на автомобила.
Със
съпроводително писмо с Изх.№81 от 07.04.2023 год. на Общинско предприятие
„Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ - град Кърджали е изпратена на АдмС – Кърджали преписката, касаеща
оспорената ПАМ/л.12-л.13/, като в същото изрично
е посочено, че длъжностното лице, поставило скобата, се казва Д. К. М., на
длъжност: *** в ОП „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ - град Кърджали и че
задълженията са му определени в подписана от лицето длъжностна характеристика/л.18-л.19/ и Заповед №13а от
01.02.2023 год. на директора на Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони
за паркиране“ - град Кърджали/л.20/, приложени по преписката. Към писмото е
приложено и заверено копие на извадка от електронен софтуер „***”, от която се
вижда, кое е лицето, извършило принудителното задържане на МПС с ДК №***, датата,
на което е извършено задържането, зоната и мястото, където е извършено
поставянето на скобата/л.14/. От същата действително се установява,
че длъжностното лице, извършило принудителното задържане/поставяне на
техническото средство – скоба/, на посочената дата – 21.03.2023 год.,в11:46
часа, на лекия автомобил с Рег.№***, е Д.
К. М.. От тази извадка е видно също, че МПС е заявено за освобождаване в
13:07:49 часа и че времето на плащане на дължимата сума е 13:51:41 часа.
Приложената извадка не съдържа графи с информация, кое е лицето, заявило лекия
автомобил за освобождаване, нито кое е лицето, заплатило дължимата сума.
Същевременно,
нито към жалбата, нито впоследствие, в хода на производството по делото, от
страна на жалбоподателката В. не е представено
каквото и да е доказателства, от което да се установява по някакъв начин, кой е
собственикът или съсобствениците на този лек автомобил, нито пък кой е бил
ползвателят му, към посочената по-горе дата - 21.03.2023 год., на която е била
приложена тази ПАМ. С Разпореждането под №294 от 07.04.2023 год., постановено
по делото/л.34-л.35/, съдът изрично е указал, на основание чл.163,
ал.З от АПК, на жалбоподателката М.П.В. ***, че носи доказателствена тежест за установяване съществуването на
фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици. Съдът намира, че такива обстоятелства, които е следвало
да бъдат доказани от жалбоподателката са, че тя е
собственик, съсобственик или респ., ползвател на посочения по-горе лек
автомобил, към процесната дата, на която на същия е
било поставено техническото средство /скоба/, блокиращо движението му. По
делото не е представено копие от Свидетелство за регистрация на МПС, независимо
дали част I или II, за лекия автомобил марка
„***“, модел „***“, с Рег.№***, от което да е видно, кой всъщност е собственик
на този лек автомобил. Тук следва да се посочи, че в подадената от жалбоподателката молба с Вх.№1133/20.04.2023 год. на АдмС – Кърджали, същата изрично е посочила, че е с
постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***, а същевременно, лекият автомобил, на чието предно ляво колело
е било поставено техническото средство/скоба/ за принудително блокиране, е с ***
регистрация. Във връзка с това, съдът намира, че в случая следва да се има
предвид разпоредбата на чл.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 год. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ,
бр.105 от 2002 г., изм., бр.67 от 2012 г., бр.20 от 2018 г.), издадена от министъра
на вътрешните работи, на основание чл.140, ал.2 и чл.142 от Закона за
движението по пътищата. Така, съгласно посочения чл.2 от тази Наредба №I-45 от
24.03.2000 год. на МВР, моторните превозни средства и ремаркетата,
предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се
представят за регистриране от звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния
адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за
стопанските субекти. В случая, постоянният адрес на жалбоподателката
М.В. към процесната дата – 21.03.2023 год., а и към
20.04.2023 год., е в ***, а лекият
автомобил, на чието предно ляво колело е било поставено техническото
средство/скоба/, безспорно към датата 21.03.2023 год. е с *** регистрация. От
това може да се направи единствено възможния извод, че към тази дата, този лек
автомобил не е собственост на жалбоподателката В. или
поне не е регистриран от нея, като собственик или съсобственик на автомобила, в
сектор „Пътна полиция“ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали. На следващо място,
съгласно чл.3, ал.1 от същата Наредба №I-45 от 24.03.2000 год. на МВР,
моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец
от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или
временен) от съответния митнически орган. По делото не е представено копие от
договор с нотариално заверени подписи или друг документ, удостоверяващ
закупуването на този лек автомобил с Рег.№***, т.е. придобиването на
собствеността върху него, от жалбоподателката В., в
рамките на този едномесечен срок, въз основа на който да се приеме, че същата е
негов собственик или съсобственик, независимо че не е регистриран в Сектор
„Пътна полиция“ – Кърджали и е с *** регистрация към процесната
дата. Най-сетне, от страна на жалбоподателката М.В.
не е представено копие от пълномощно или друг някакъв документ, въз основа на
който, на същата, от собственика или собствениците на посочения лек автомобил,
марка „***“, модел „***“, с Рег.№***, да е било предоставено управлението и
въобще ползването на този лек автомобил, към процесната
дата, т.е. същата не е доказала и качеството си на ползвател, на каквото и да е
основание, на лекия автомобил, обект на приложената ПАМ. Отделно от това, от показанията
на свидетелите К. Г. К. и Е. А. М. – служители на Общинско предприятие
„Паркинги, гаражи и зони за паркиране” – град Кърджали, дадени в съдебно
заседание на 276.09.2023 год., става ясно, че жалбоподателката М.В.
не е присъствала на място, когато е приложена оспорената ПАМ, както и преди
това, когато е било извършено измерване от тях на разстоянието от вратата на
гаража, до задната броня на посочения лек автомобил.
Предвид
изложените по-горе съображения, настоящият състав на съда приема за установено,
че жалбата е подадена от лице, което няма правен интерес по отношение на
заявеното оспорване, т.к. не е налице засягане на правата на оспорващата, което
прави така подадената жалба процесуално недопустима. За да е налице за
оспорващия правен интерес от оспорването следва административния акт да има
действие по отношение на оспорващия чрез засягането на негови права или законни
интереси. Когато с административния акт се засягат такива или се вменяват
задължения, каквито до момента правните субекти не са имали, всеки от тях,
според разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията, има правото на съдебно
оспорване, а при липсата на такива, както в случая, Конституцията и законът
отричат правния интерес от съдебно оспорване на законосъобразността на административния
акт. Наличието на пряк и непосредствен правен интерес от търсената съдебна
защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването, а с
оглед на всичко изложено по-горе,
настоящият съдебен състав намира, че в
случая е налице е хипотезата на чл.159, т.4 от АПК, съответно, жалбата
на М.П.В. ***,
е процесуално недопустима, поради липса на такъв и като такава следва да се остави
без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Това, от
своя страна, налага да бъде възобновено съдебното следствие по настоящото
административно дело №153/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали
и да бъде отменено протоколното определение от 09.11.2023 год., с което е даден
ход по същество на делото, като жалбата, подадена от М.П.В., с постоянен адрес ***,
против: Принудителна административна мярка „Принудително задържане/поставяне на
техническо средство за принудително блокиране, тип скоба/ на МПС – лек
автомобил, марка „***”, модел „***“, с Рeг.№***”,
описана в съобщение №***, наложена на 21.03.2023 год., на основание чл.167,
ал.2, т.2 от ЗДвП, от служител - *** в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и
зони за паркиране” – град Кърджали, а образуваното въз основа на нея съдебно производство
следва да бъде прекратено на това основание.
Предвид очерталия се изход на делото, съдът намира за
основателно своевременно направеното, в хода по същество, искане от
процесуалния представител на ответника, за присъждане на направените разноски
по делото. Така, в съответствие с чл.143,
ал.3, предл.II/второ/ от АПК, в полза
на ответника Д. К. М.
- *** в Общинско предприятие „Паркинги,
гаражи и зони за паркиране” – град Кърджали, следва да бъде присъдено
заплатеното лично от него, в брой, адвокатско възнаграждение, в размер на
360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС, съгласно представения и приложен по
делото Договор за правна защита и съдействие сер.** №***
от *** год./л.52, стр.2/ и пълномощно към него от същата дата/л.52,
стр.1/. Съответно, в полза на Общинско
предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране”, със седалище и адрес на
управление – ***, следва да бъде присъдена сумата в размер на 150.00/сто и
петдесет/ лева, представляваща внесен депозит за назначеното по делото вещо
лице, съгласно представеното платежно нареждане за плащане към бюджета с УРН ***
от 29.09.2023 год. на Банка „Д Банк“ АД – онлайн
банкиране/л.73/.
Ето защо,
мотивиран от изложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК, Административният
съд,
О П Р
Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА съдебното
следствие по административно дело №153/2023 год. по описа на Административен
съд – Кърджали.
ОТМЕНЯ протоколно определение от 09.11.2023 год., постановено в открито
съдебно заседание по административно дело №153/2023 год. по описа на
Административен съд – Кърджали, с което е даден ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.П.В., с постоянен адрес ***,
с ЕГН **********, против: Принудителна административна мярка „Принудително задържане/поставяне
на техническо средство за принудително блокиране, тип скоба/ на МПС – лек
автомобил, марка „***”, модел „***“, с Рeг.№***”,
описана в съобщение №***, наложена на 21.03.2023 год., на основание чл.167,
ал.2, т.2 от ЗДвП, от служител - *** в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и
зони за паркиране” – град Кърджали.
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело №153/2023 год. по
описа на Административен съд - Кърджали.
ОСЪЖДА М.П.В., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. М.
от ***, направените от него деловодни разноски, за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС, в размер на 360.00 /триста и шестдесет/ лева.
ОСЪЖДА М.П.В., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Общинско
предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране”, със седалище и адрес на
управление – ***, направени разноски по делото, за заплатен по банков път
депозит за вещо лице, в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева.
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред Върховния административен
съд/ВАС/ на Република България, чрез
Административен съд – Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
Преписи от настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на
страните по делото.
С Ъ Д И Я: