Решение по дело №1558/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1124
Дата: 6 август 2020 г.
Съдия: Даниела Димитрова Недева
Дело: 20207050701558
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

              2020г., гр.Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав на тридесети юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

                     

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА                                                                 ЧЛЕНОВЕ:     ДАРИНА РАЧЕВА

                                            ДАНИЕЛА НЕДЕВА

                            

при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Стоян З , като разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №1558 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез пълномощника ст. експерт Г. при ДАМТН срещу решение № 548 от 09.04.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 3872/2019г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № ГМД-7/09.05.2019г. на Главния Директор на Главна дирекция „Надзор на пазара” при ДАМТН, с което на „АУТО ДИМАНТ” ООД са наложени следните наказания: по пункт 1- “имуществена санкция” в размер на 250лв. на основание чл.52 „г” от ЗТИП; по пункт 2- “имуществена санкция” в размер на 250лв. на основание чл.52 „б” от ЗТИП и по пункт 3- “имуществена санкция” в размер на 250лв. на основание чл.52 „д” от ЗТИП.

В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното НП.

Пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован не изпраща представител, като не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява. С писмен отговор от 17.06.2020г. и писмени бележки вх. № 8772/23.07.2020г., чрез пълномощник оспорва касационната жалба. По съществото на спора изразява становище, че решението на ВРС като  законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че  решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл.218 от АПК.     По аргумент от чл.220 от АПК, проверката за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на фактическите установявания във въззивният съдебен акт. ВРС е приел от фактическа страна, че на           27.02.2019г. инспектори в РО „Надзор на пазара” - Североизточна България на ГД „Надзор на пазара”, извършили проверка в търговски обект – магазин за авточасти,  находящ се в гр.Варна, ул.”П.Е.” № **  и стопанисван от „Ауто Димант” ООД. В обекта се намирал един от  управителите на дружеството към него момент. При проверката било установено, че в магазина се предлага за продажба един прахов пожарогасител, който бил без посочена марка, без баркод и без опаковка. Върху стикер, прикрепен към него, имало  надпис Certificate of quality Date of production 2018.07.10, Deadiine 2023.08.10 Inspektor 01. Установило се, че пожарогасителя е с произход Китай, но на него  нямало отбелязани наименование и адрес на производител и вносител. Нямало и инструкция за употреба на български език, а само на английски, както и пиктограми за използването му.  Установеното от проверката било описано в съответните формуляри. На 11.03.2019г. до  управител на „Ауто Димант” ООД била изпратена покана за явяване на упълномощен представител в РО „НП”-Варна за съставяне на акт на 12.04.2019г. Поканата била получена на адреса на дружеството на 27.03.2019г. На 12.04.2019г. против „Ауто Димант” ООД бил съставен АУАН, за това, че на 27.02.2018г. в качеството си на търговец предлага  преносим прахов пожарогасител без нанесени търговско наименование и адрес на производител и вносител върху продукта, опаковката или друг придружаващ документ, без СЕ маркировка за съответствие и без инструкция за употреба на български език. Нарушенията били квалифицирани, както следва: по чл.4  „б“ т.1 от ЗТИП вр. чл.42 ал.1 т.3 и т.4  от НСИОССН,  по чл.4  „б“ т.2 от ЗТИП вр. чл.42 ал.1 т.1 от НСИОССН и по чл.4  „б“ т.4 от ЗТИП вр. чл.42 ал.1 т.2 от НСИОССН При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, възражения не били направени и депозирани.  Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП, с което АНО изцяло възприел констатациите, описани в акта  и правната квалификация на нарушенията. За тях на „Ауто Димант“ ООД били наложени съответните наказания, а именно: “Имуществена санкция” в размер на 250лв. на основание чл.52 „г” от ЗТИП, “Имуществена санкция” в размер на 250лв. на основание чл.52 „б” от ЗТИП и   Имуществена санкция” в размер на 250лв. на основание чл.52 „д” от ЗТИП.

В хода на съдебното производство от разпита на актосъставителя св. Г.Д. се установило, че в хода на проверката е станало ясно, че  описания пожарогасител е бил предлаган за продажба без маркировка за съответствие, без инструкция за употреба на български език и без наименование и адрес на производител и вносител. Свидетелят посочил, че всичко установено при проверката, е било описано в изготвените протоколи.

 За да отмени процесното НП, ВРС е приел, че от обективна страна описаните нарушения са безспорно извършени, но е приел, че административно-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото пожарогасителя е бил един, на ниска стойност, при  липсата на констатирани други нарушения, допускането на посочените в НП нарушения е инцидентен случай и от самите нарушения  не са могли да настъпят вредни последици и случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за основателна.

Правилно ВРС е констатирал, че Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В НП и АУАН, се съдържа пълно описание на нарушенията и обстоятелствата при които са извършени, датата и мястото на извършването им, както и доказателствата, които ги потвърждават. Правилно ВРС е съобразил и факта, че  вменените на дружеството нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща да се разбере,  какви са обвиненията и срещу какво да организира защитата си. Изцяло съобразени с материалния закон са и изводите за съставомерност на нарушенията. Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

Настоящия състав на касационната инстанция намира, че процесните административни  нарушения по чл. 4б, т.1, т.2 и т. 4 от ЗТИП  са  установени по категоричен и безспорен начин, в каквато насока са и изводите на ВРС. Описаните в АУАН и в НП деяния се субсумират под фактическия състав на сочените разпоредби. Жалбоподателят е бил  санкциониран и с имуществена санкция в размер на предвидения минимум за всяко едно от нарушенията и според съда, наказанията са законосъобразни и правилно  индивидуализирани от административнонаказващия орган кореспондиращи с целите на административните наказания по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

  Относно преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН, следва да се посочи, че това е изключение от общото правило, визирано в ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание. Преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН представлява особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.   Според задължителната практика на ВКС, дадена с ТР № 1 от 12.12.2007г. преценката на административнонаказващия орган "за маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.  За това дали нарушението е маловажно следва да се изхожда от неговата малозначителност, а тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна. „Маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е този, който при извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В конкретния случай не са представени доказателства и не са налице обстоятелства, обуславящи по – ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи, поради което не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В случая нарушението е типично за вида си и не разкрива по – ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Неправилен е извода на ВРС за  приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Неизпълнението на нормативните изисквания с оглед на конкретният случай и за трите нарушения, не разкрива интензитет, респ. степен на обществена опасност, която да е значително по-ниска от подобни на процесното неизпълнение, респ. нарушението не разкрива признаци на такава ниска степен на обществената опасност, която да компрометира и самия и характер като вид нарушение. От друга страна, липсата на вредни последици от деянията не е съставомерен признак на съставите им, касае се за формални нарушения, които са преценени от законодателя при определяне на вида и размерите на предвижданите санкции, които са със завишен размер доколкото разкриват висока степен на обществена опасност. По-високите изисквания към предлагането на такива стоки са напълно оправдани. Наред с това при проверката са установени и търговецът е допуснал общо три различни нарушения, което следва да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесните нарушения като такива с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. В случая е налице обществена опасност на извършеното от дружеството, която не е незначителна. Поради това правилно наказващият орган го е наказал с минималните предвидени в закона санкции.

По изложените съображения е налице неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което решението на ВРС следва да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което се потвърди издаденото от главен директор на Главна дирекция „Надзор на пазара” НП №ГМД-7/09.05.2019г.

При този изход на спора и липсата на претендирани от касатора разноски, съдът не дължи произнасяне от по същите.

По изложените съображения, настоящият касационен състав на Административен съд-Варна,

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ  решение № 548 от 09.04.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 3872 по описа на ВРС за 2019г., и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ГМД-7/09.05.2019г. на Главния Директор на Главна Дирекция „Надзор на пазара” при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

 

Решението е окончателно.

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

ЧЛЕНОВЕ: