Решение по КНАХД №742/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.209 от Административно процесуалния кодекс вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационната жалба на "ПЛАСКОЛАЙТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, чрез редовно упълномощен адвокат против Решение №179/28.04.2025г, постановено по АНД №3653/2025г по описа на РС Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление №24-003239/25.11.2024г, издадено от Директор дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора като имуществената санкция, наложена на касатора на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда е намалена от 8 000лв на 3 000лв. Санкцията е наложена за нарушение на чл.165а т.1 от Наредба №7/23.09.1999г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване - В случай, че работното оборудване създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите, работодателят предприема необходимите мерки, за да осигури използването на работното оборудване да бъде ограничено до тези лица, на които е възложено да го използват. На 12.10.2024г работодателят не е ограничил на територията на предприятието ПАНХИМ ЕООД гр. Стара Загора / променено наименование/, на пощадката на Агробиохим АД, използването на ръчен електрически инструмент -ъглошлайф, който създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите, да бъде само от тези лица, на които е възложено да го използват, съгласно "Инструкция за безопазна работа с ръчни електрически инструменти, преносими ел лампи и трансформатори". На 12.10.2024г около 20.10ч в Механична работилница на ПАНХИМ ЕООД работник на длъжност Машинен оператор направа на пластове листове, използва ъглошлайф, за да изреже капака на празен варел от етилакрилат, при което настъпва трудов инцидент. Пострадалият не е инструктиран, обучен и не му е възложено да работи с ръчни електрически инструменти.

За да приеме, че нарушението е извършено и работодателят следва да носи административно наказателна отговорност въззивният съд е приел фактическите констатации по АУАН за установени от Инструкция за безопасна работа с ръчни електрически инструменти, преносими ел лампи и трансформатори от 04.04.2024г година, Протокол №003/18.10.2024г за разследване на трудова злополука, на които съответстват показанията на свидетелите актосъставителя и свидетеля по акта, кредитирани поради това с доверие. Свидетелските показания установяват, че на 12.10.2024г е използван ръчен ъглошлайф от работника, който не е имал правоспособност, съгласно Инструкцията за безопасна работа с ръчни електрически инструменти, преносими ел лампи и трансформатори. Работодателят е ограничил ползването да става само от лица, които са инструктирани, обучени и притежават първа квалификационна група по ел. безопасност. На 12.10.2024г работникът без да е обучен, инструктиран и да притежава първа квалификационна група по ел безопасност е използвал ръчен ъглошлайф, който се намирал в работилницата на предприятието, за да изрече капака на працен варел от етилакрилат. Към момента на инцидента лицето, което е работило в работилницата е било на обход в предприятието. Поради това, че работодателят по друг начин не е ограничил достъпа на лица, които нямат правоспособността да работят с ръчните ел инструменти, му е съставен акт за установяване на административно нарушение. Пострадалият работник не е трябвало да има достъп до работилницата, нито му е било възложено да върши работата, нито е бил обучен, инструктиран и правоспособен. Починал е няколко дни след това. Използването на работното оборудване не е било ограничено само до лицата, на които е възложено да го използват, с което е осъществено нарушение на чл.165а т.1 от Наредбата за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

За да намали размера на наложената имуществената санкция съдът е съобразил, че по делото не са представени доказателства за фактите, на които АНО се позовава в мотивите към НП относно определянето му - за предишни нарушения на трудовото законодателство.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон - не правилно е прието, че не ограничаването по друг начин на достъпа до работното оборудване, освен с изготвянето на Инструкция за безопасна работа с ръчни ел инструменти, преносими ел лампи и трансформатори, с чието съдържание са запознати служителите, на които е възложено да работят с тези инструменти, е изпълнително деяние по чл.413 ал.2 от КТ вр. с чл.165а т.1 от Наредба №7/1999г. Не извършването на други фактически действия от страна на работодателя и настъпването на трудова злополука не могат да се квалифицират правно като нарушение на чл.165а т.1 от Наредбата, защото нормата изисква предприемане на мерки за ограничаване на достъпа, а такива мерки са установени по делото. С жалбата се сочи и оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение на чл.339 от НПК вр. с чл.15 от НПК, тъй като липсват конкретни мотиви защо съдът приема, че обвинението по НП и по АУАН е точно, ясно и сътветно на състава на чл.413 ал.2 от КТ вр. с чл.165а т.1 от Наредбата, както и защо не са налице сочените във възивната жалба пороци на съдържанието им. Не е посочено в АУАН и в НП как точно е следвало да бъде организирано ограничаването на достъпа на лицата, на които не е възложено да използват ръчни ел инструменти и какво фактически е било възможно да се предприеме, освен изготвянето на Инструкция и инструктиране на тези работници, които са правоспособни и имат за задача да работят с тях. Касаторът счита, че е изпълнил задължението си като е извършил инструктаж на тези работници, на които е възложено да работят с ръчните ел инструменти съгласно нарочната Инструкция, която той е изготвил.

От настоящата съдебна инстанция се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради не пълнота на обвинението и липса на деяние, което да представлява нарушение на задължението по чл.165а т.1 от Наредбата за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Ответникът Директор дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд Стара Загора като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от страна, за която решението има сила и е неблагоприятно. Разгледана по същество е

Съгласно чл.165а от Наредба №7/1999г работодателят е длъжен да вземе необходимите мерки така, че да постигне следния резултат: да осигури ограничаване използването на работното оборудване, създаващо специфични рискове за здравето и безопасността на работниците само до тези лица, на които е възложено да го използват. Ограничението се отнася до кръга от лицата, на които това оборудване е необходимо и е обективно, фактическо препятствие пред останалите, които не следва да могат да го използват. Тези, на които не е възложена работа с това оборудване не трябва да имат свободен достъп до него, защото противното означава, че ограничението не е фактическо препятстване на риска, а се свежда до инструктаж, но тази теза се отрича от следващите норми на Наредбата. В разпоредбата на чл.166 ал.2 от Наредба №7/1999г е вписано изискването, което касаторът е изпълнил и в нарушение на което не е обвинен, по-точно за прилагането на писмени инструкции при използване на работно оборудване, което създава риск за безопасността и здравето на работниците. Освен това, по силата на чл. 168 ал.1 от същата Наредба работниците, които не използват работното оборудване, но което се намира на работната им площадката, както и на местата, свързани с изпълнението на тяхната работа тоест когато обективно достъпа не може да бъде напълно ограничен, трябва да са запознати с опасностите, произтичащи от него. Следователно няма основание да се приеме, че с изпълнение на задължението по чл.166 ал.2 от Наредбата, отнасящо до прилагане на писмени Инструкции при използване на работното оборудване спрямо лицата, на които е възложена работа с него, работодателят е ограничил обективно достъпа и на останалите до него. Не се твърди да е била налице обективна невъзможност за ограничаване използването на работното оборудване само от тези, на които е възложено да работят с него, а по аргумент от цитираните императивни правила на Наредбата, работодателят не може с изпълнение на задължението по чл.166 ал.2 от Наредбата да изпълни и отделното, различно по своето съдържание и категория работници задължение по чл.165а от Наредбата.

Отново по аргумент от правната норма на чл.165а от Наредбата работодателят е този, който трябав да посочи мерките, които е предприел, за да ограничи достъпа до оборудването и ползването му само от лицата, на които е възложена работа с него. Касае се за бездействие, което е отрицателен факт и чрез което се изпълнява административното нарушение, а останалите фактически съставомерни обстоятелства са тези, при които това задължение възниква. Отрицателната констатация на контролните органи за бездействието да се ограничи ползването на работното оборудване до лицата, на които е възложена работа с него е основан на фактически обстоятелства, които пораждат задължението по чл.165а от Наредбата и тези, които доказват, че то не е изпълнено и това са: описание на конкретното работно оборудване - електрически ъглошлайф, работа с него на конкретен работник, на който ползването на този инструмент не е възложено, и който не е правоспособен и спрямо който Инструкцията по чл.166 ал.2 от Наредбата не е приложена, и който е имал свободен достъп до място, на което това оборудване се намира. Следователно описанието е пълно по посоченото до тук изпълнително деяние и съставомерни фактически обстоятелства на формалния състав на административното нарушение, а твърдението, че с трудовия инцидент се обосновава фактическия състав е неоснователно. Трудовия инцидент е несъставомерен резултат по аргумент от чл.165а от Наредбата, поради което е посочен като обстоятелство, обуславящо тежестта на формалното правонарушение и има значение за размера на административната имуществена санкция. Оттук и извода, че като е обсъждал съставомерните фактически обстоятелства, които пораждат задълженията по чл.165а от Наредбата въззивният съд не е допуснал нарушение на чл. 339 вр. с чл.15 от НПК и е спазил правилата за формиране на вътрешното си убеждение за обективната истина относно фактите. Съдът е посочил точно кои факти от описанието по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН приема за установени въз основа на съответстващите помежду си писмени и гласни средства за доказване, без да се ограничи до бланкетен довод за приемане за установена на фактическата обстановка по АУАН и по НП - мотивите на стр. 4 от решение, последен абзац са външен израз на вътрешното му убеждение за използване на работното оборудване от лице, на което не е възложено да работи с него, поради не ограничаване на ползването само от тези, които са инструктирани и правоспособни. До този извод съдът е стигнал след съвкупната преценка на доказателствените източници, при която е обсъждал точното им съдържание, а правното му заключение за осъществен състав на административното нарушение и за пълнота на обвинението съответства на чл.165а от Наредбата и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. След като обвинението съдържа изпълнителното деяние и съставомерните фактически обстоятелства на приложената от АНО административно наказателна разпоредба, то тогава са спазени изискванията на ЗАНН, а при доказването им се налага извода и за осъществено основание за ангажиране на административно наказателната отговорност. След като съдът не е намерил правна причина за отмяна на НП то е могъл единствено да измени размера на имуществената санкция в настоящия случай и го е сторил като е съобразил,че в подкрепа на аргументите за нейното определяне АНО не е посочил доказателства - за предходни нарушения на правилата за здравослони и безопасни условия на труд. Съдът не е коментирал настъпилия смъртен резултат като утежняващо отговорността обстоятелство, въпреки обосноваването на АНО относно размера и с този факт, а го е ценил като доказателство за високата степен на обществена опасност на деянието, изключващо възможността за минимален размер на санкцията или за освобождаване от администратвино наказателна отговорност.

Въззивният съд е постановил решение, което не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответника по касация се дължи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №179/28.04.2025г, постановено по АНД №3653/2024г по описа на РС Стара Загора.

ОСЪЖДА "ПЛАСКОЛАЙТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата от 100лв / сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по КАНД №742/25г по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.