О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СГС, I-22 с-в, в закрито заседание на 01.03.2023г., в състав:
председател: Стефан Шекерджийски
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 811/19г., взе предвид следното:
Според проф. Сталев:
Законът за правната помощ осигури възможност за
финансирано от държавата процесуално представителство от адвокати (чл. 2 ЗПП)
на лица, които нямат икономическа възможност да заплатят адвокатски услуги. Ето
защо за реалното гарантиране на равенството на страните в гражданския процес ГПК
в гл. 10 също въведе възможност за предоставяне на безплатна правна помощ.
Такава може да се потърси както преди отправянето на искането за защита до съда
(искова молба например), така и по всяко време, докато делото е висящо. Законът
за правната помощ и гл. 10 ГПК имат стремежа да гарантират действително
равенство на страните в производството (л. 95-6 – Българско
гражданско процесуално право, изд. 2020г.).
Молбата за правна помощ прекъсва теченето на срока за отговор. Той се
възобновява след връчване на препис
от исковата молба на служебно назначения адвокат или с влизане в сила на определението на съда, с което молбата за правна
помощ се отхвърля (по аргумент от чл. 259, чл. 263, ал. 1, чл. 275, ал. 2, чл.
283 и чл. 287), същия труд - л. 202.
Аналогично е разбирането, възприето и в ПОМАГАЛО ПО ГРАЖДАНСКОПРОЦЕСУАЛНО
ПРАВОЗА КАНДИДАТИ ЗА МЛАДШИ СЪДИИ, Част I, 2015г. – л. 35-6: Ако на ищеца бъде предоставена правнапомощ,
след посочване на адвокат от Националния регистър за правна помощ от съответния
адвокатски съвет, който да осъществи същата, съдът е длъжен да връчи на назначения адвокат съобщение с указанията по
чл. 129, ал. 2 ГПК, като срокът за
изпълнението им тече от момента на получаването.
Указанията на САС са най-малкото нелогични: молбата за правна помощ
предполага две обстоятелства: 1. че страната е финансово затруднена; и 2. че не
притежава юридически познания.
За да развива адекватно делото от гледна точка на съответната страна
(ищец или ответник), то тя трябва да изпълнява указанията на съда, тъй като
служебното начало е силно ограничено, като същевременно ангажира (своевременно)
и доказателства, които са релевантни. Именно и по тази причина указанията се
изпращат на юриста, осъществяващ правна (професионална) помощ. От гледна точка
на процеса няма разлика между договорно ангажиран процесуален представител и
такъв, назначен по реда на ЗПП, освен при определянето на съдебен адрес.
Най-малкото житейската логика е именно тази – да започне и да се развие,
съответно и да приключи гражданското производство в някакви разумни срокове
(което няма как да се случи, ако се уведомява самата страна).
И именно в този смисъл: Ако на страна в
производството е предоставена правна помощ по предвидения в чл. 95 ГПК ред,
съдът е длъжен да изпраща съобщенията с указания за отстраняване на
констатирани нередовности по подадена от тази страна
частна жалба до
назначения особен представител, включително с оглед изискването на чл. 39, ал.
1 ГПК връчването на съдебните книжа да се извършва на пълномощника на страната. Срокът за отстраняване на констатираните от съда нередовности на подадената частна жалба може да се приеме
за пропуснат само съобщението е било надлежно връчено на особения представител.
В
случая съобщението с указанията, дадени от съда с разпореждане от 05.01.2014 г.
е изпратено и връчено лично само на жалбоподателката,
на която е предоставена правна помощ именно по повод съдържащото се в нейна
молба от 02.07.2014 г. изявление, че не може да се справи с текста в
изпращаните до нея съобщения, тъй като не ги разбира, но не и на назначения от
съда особен представител. Така извършеното
уведомяване за необходимостта от отстраняване на констатирани нередовности в подадената частна жалба следва да се приеме
за ненадлежно. А след като не е извършено надлежно връчване на съобщението,
съдържащо указания за отстраняване на констатирани нередовности
на частната жалба, неправилно въззивният съд е приел, че са налице
предпоставките за връщането й (Определение № 312 от 23.06.2015г. по ч.гр.д. №
2768/2015г., г.к., І г.о. на ВКС). В същия смисъл и: Освен
това жалбоподателят търпи всички последици от поведението на своя адвокат или
всяко друго лице, представляващо го пред Съда. Всички пропуски от страна на
представителя по правило се приписват на самия жалбоподател и могат да доведат
до отхвърлянето на жалбата поради злоупотреба с правото на жалба (Bekauri v. Georgia
(предварителни възражения), §§ 22-25; Migliore and
Others v. Italy (dec); Martins Alves v. Portugal (dec), §§ 11-13 и 16-17; Gross v. Switzerland [GC], § 33).
Изкуственото поддържаната на висящност на
подобни паразитни производства е вредна и за самата съдебна система. Известна е
и съществената претовареност на Софийските съдилища, в частност и СГС.
Това производство е образувано на 18.01.2019г. Сменен е огромен брой
процесуални представители (такива по ЗПП): л. 35, л. 57, л. 65 (в неговото
изявление се споменава се и за липса на контакт с ищеца – л. 68), л. 75, л. 84,
л. 91 (отново същият проблем за връзка – л. 95), л. 102, л. 111 (отново
проблемът с контакта – л. 119), л. 137, л. 156, л. 168 и л. 184. Никой от
процесуалните представители, голяма част все пак положили усилия да окажат
адекватна правна помощ, не е успял да го стори и то поради поведението на самия
ищец – това е и хипотеза на § 1, т. 3б от ЗПП (арг. и
от Определение № 255 от 09.06.2011г.
по ч.гр.д. № 178/2011г., г.к., ІІ г.о. на ВКС; и Определение № 280 от 05.05.2010г. по ч.гр.д. № 235/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС –
липсата на връзка между адвокат и довереник е сметка на последния).
Отделно от това: преценката по чл. 24, т. 1 ЗПрП - дали предоставянето
на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на
лицето, кандидатстващо за правна помощ, не се извършва въз основа на
евентуалната основателност на иска или правната му сложност, а предвид
съизмеримостта на евентуалните ползи при благоприятен резултат по делото и
разходите за адвокатска защита - Определение № 476 от 17.08.2008 г. по ч.гр.д. №
268/2009г., IV г.о. на ВКС, ГК. Очевидно ищецът се задоволява само с факта, че
делото е висящо. Смисълът на гражданския процес е различен – да прекратява,
като дава решение, на реални спорове.
Съобразно изложеното, а и
това в предходното разпореждане от 15.12.2022г., съдът намира, че исковата
молба следва да се върне, като нередовна, а и предоставената правна помощ да се
прекрати – с оглед очевидната злоупотреба и несериозност на ищеца.
Освен изложеното, според
имотния регистър, ищецът към момента на предоставяне на правната помощ не е
отговарял на изискавията за такава – видно от л. 4 от справката: на 19.11.2019г.
г-н Д. е закупил Поземлен имот, площ по док. - 182.000 кв.м.,: за гаражи, обл. СОФИЯ, общ. С..
До този момент – л. 32,
въобще не е представена, тъй като не е и била изискана, справка за имотно
състояние, а още по-малко за доказване на релевантните обстоятелства.
Съгласно практиката на ВКС
(определение № 132 от 31.03.2011 г. по ч.гр.д. № 92/2011 г., І г.о. на ВКС,
определение № 410 от 13.09.2010г. по ч.гр.д. № 379/2010г., ІІІ г.о. на ВКС,
определение № 87 от 29.02.2012г. на ВКС по гр.д. № 559/2011г., III г.о.) само
представената декларация на може да удостовери заявените в нея обстоятелства.
само
за пълнота следва да се посочи и следното:
1. По делото е
представен ел.адрес на последният процесуален представител – л. 192а. Целта е
електронно връчване. То се потвърждава най-често по реда на чл. 44, ал. 3, т. 3
от ГПК.
Нормата далеч не е
перфектна, тъй като дава възможност на страната, посочила ел.адрес, да прецени
дали да уведоми (добросъвестно) съда за съобщението или (недобросъвестно) да
бездейства. Така тя е уведомена, но срокът не тече в нарушение на чл. 64, ал. 1
от ГПК.
В момента, не само
нормативно, но и на практика, електронното връчване е съществена като процент (една
от основните) форма на това процесуално действие (арг.
и от чл. 38 и чл. 38а от ГПК). Поради често срещаното недобросъвестно поведение
е възприета практиката деловодителят да се информира по телефона дали страната
(лично или чрез процесуалния си представител – в зависимост, дали е съдебен
адресат или не) е получила съобщението (за това има изрично указание от страна
на председателя на състава). Въобще не става въпрос за хипотеза на чл. 42, ал.
3 от ГПК, а ако все пак се приеме, че е налице някаква нередовност (този състав
на СГС не счита, че има такава), а на чл. 54 от ГПК.
2. Определение № 368
от 15.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 269/2001 г., 5-членен с-в, докладчик
зам.-председателят Б.П., има отношение към невръчване на съдебния адресат.
Аналогична е ситуацията с Определение № 452 от 30.12.2008 г. на ВКС по ч. пр.
гр. д. № 1872/2008 г., V г. о., ГК, докладчик съдията С.П..
Съобразно
изложеното по-горе, техните констатации не се приложими в хипотеза на правна
помощ. Отделно от това не са и израз на константна практика на ВСК: например:
Ако страната е посочила съдебен адресат или има пълномощник, връчването се извършва на това лице (чл. 39, ал. 1 ГПК). Но ако все пак съобщението погрешка се изпрати на адреса на страната, която го получи лично, по аргумент от чл. 54 ГПК, връчването е редовно - Опр. № 150/24.02.2011г., по ч.т.д. № 108/2011г., на I т.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК (също: Определение № 406 от 20.05.2010г. по т.д. № 382/2010г., І т.о. на ВКС; Определение № 150 от 24.02.2011г. по ч.т.д. № 108/2011г., І т.о. на ВКС; Опр. № 377/25.07.2011г., по ч.гр.д. № 195/2011г., на I г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК; Опр. № 518/31.10.2011г., по ч.гр.д. № 357/2011г., на I г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК).
Логиката
е че страна и процесуален представител процесуално са една идентичност (alter ego). Всяко уведомяване обвързва,
като може би единствено изключение е хипотеза на правна помощ и то в обратния
смисъл на указаното от САС.
С оглед посоченото, Съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОТМЕНЯ на основание § 1, т. 3а от ЗПП предходно определение от 24.07.2019г., с
което на ищеца е допусната правна помощ
ВРЪЩА
исковата молба, като НЕРЕДОВНА
Разпореждането
може да се обжалва с ЧЖ пред СГС в едноседмичен срок от получаването му от
страната пред САС
председател: